РЕШЕНИЕ №
Гр. Разград, 22.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАНЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
При секретаря М. Н.,
като разгледа докладваното от съдия В.ДИМИТРОВА в.гр.дело № 275 по описа за 2019г.и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 267, ал. 1 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 3810/20.09.2019г.,
подадена от Г.С.К. ***,
чрез особен представител, адв.Пламен Христозова от АК-Разград срещу решение на КРС , №139/18.07.2019г. постановено по гр. дело
№ 625/2018 година , с което жалбоподателката е била осъдена да заплати на ищеца С.Г.С. *** сумата 5 000 лева, представляваща неизпълнено задължение по неформален договор от
15.06.2018 г. за доставка на лек автомобил „Пежо 407“ с рама № VF36DRHRH21206773 и двигател № 4008636,
нов внос от Италия, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
08.11.2018 г. до окончателното плащане, както и 420 лева, разноски по делото,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания
за неправилност на атакувания съдебен акт, за неговата
незаконосъобразност и постановяването му при
допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените
правила, като конкретно като процесуално нарушение се сочи, неспазване на
разпоредбата на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК.Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора с отхвърляне на ищцовата претенция в цялост.Претендира се адвокатско
възнаграждение за особения представител.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор срещу подадената въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство С.Г.С., чрез пълномощник адв. М. М. от
АК-Разград.С отговора подадената въззивна жалба се
оспорва като неоснователна, с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се подробни съображения.
В съд.заседание особеният представител на жалбоподателя поддържа подадената
въззивна жалба, с искане за отмяна на атакуваното
решение и постановяване на друго по спора, с което претенцията на ищеца да бъде
отхвърлена.Претендира разноски.
Въззиваемата страна, лично и чрез
пълномощника си поддържа подадения срещу жалбата отговор, с искане за
потвърждаване на постановеното от КРС решение.Алтернативно се отправя искане
при отхвърляне на претенцията по първоначалния иск, съдът да се произнесе с
уважаване на евентуалния такъв по чл.59 от ЗЗД.Не претендира разноски пред тази
инстанция.В с.з.въззиваемият С.С.
депозира обяснения по обстоятелствата по делото.
КРС е зесиран с евентуално съединени искове с
правно основание чл.285 ЗЗД и чл.59 ЗЗДИ.Претенцията си по главният
иск ищецът С.С. обосновава със сторени от него разноски по сключен с
ответницата неформален договор за доставка на лек автомобил, който той в
качеството си на доставчик е заплатил на собственика и съответно доставил на
ответницата.Тя приела същия, регистрирала го на свое име, като заплатила само
част от уговорената цена в р-р на 2 000 лева и останала задължена със
сумата 5 000 лева, към него доставчика.За дължимата остатъчна сума
подписала като издател запис на заповед с изписани погрешно два падежа, съответно
с дата на плащане 15.09.2019г. и на предявяване, което му попречило да се
снабди със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, поради което и
предявил настоящите искове.
Ответницата Г.К., чрез назначения й особен представител адв.
С отговора на исковата молба е оспорила
предявените искове, с възраженията, че ищецът не е бил собственик на лекия автомобил
„Пежо 407“ към момента на предаване на владението , а и преди това, поради
което нямал никакво основание да претендира получаването на каквато и да е сума
за него, включително получените вече 2000 лева. Заявява също така, че
неоснователно ищцовата страна подменя приложимия
договор за покупко-продажба на МПС с друг вид облигационна връзка, а именно с
договор за доставка, но такъв договор
между страните не е съществувал, поради което няма основание въз основа на
което ищецът да иска заплащането на сума в такъв вид и размер, и иска по чл.
79, ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли. За неоснователен е счела и иска с
правно основание чл.59, ал. 1 от ЗЗД, поради което също моли за отхвърлянето
му.
С оглед твърденията на ищеца,
становището на ответната страна и доказателствата по делото,
Разградският окръжен съд намери от фактическа страна следното:
Ищецът доставил от чужбина лек автомобил “Пежо407“, нов внос от Италия, собственост
на С. М., с цел продажба, като заплатил на същия, според постигната устна
уговорка сума в р-р на 5 000 лева.Обява за продажбата на автомобила
публикувал в нарочен сайт.На обявата откликнала ответницата, като двамата се
договорили автомобилът да бъде доставен на нея при цена 7000 лева.Страните по
спора провели среща на 15.06.2018г., в присъствието на св. С. Б. – работодател
на ответницата към него момент, договорили
се за доставната цена от 7 000 лева, като
съгласно твърденията на ищеца тя заплатила част от нея в размер на 2 000 лв.,
предоставена й в заем от свидетеля.По отношение на остатъка била постигната
уговорка сумата от 5 000 лв. да бъде заплатена от ответницата в тримесечен срок, като същата издала
за посочената сума в полза на ищеца Запис на заповед от същата дата, приложен
по делото.На същата дата, 15.06.2018г. ищецът С.С.
предал процесния автомобил на ответницата, ведно с
всички документи за вноса му от Италия – един екземпляр от ключ за колата,
оригинал от талон за регистрация в Италия и документ за отчислението му,
издаден от компетентните италиански власти,
като въз основа на тях регистрирала л. а. „Пежо 407“ с рама №
VF36DRHRH21206773 и двигател № 4008636 на свое име в КАТ – Разград с
регистрационен номер ***.
Въпреки отправените от него покани до датата на депозиране на исковата
молба в съда, плащане на остатъчната уговорена сума от страна на ответницата не
последвало.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема
следното:
По предявения главен иск е с правно основание чл.285 от ЗЗД.
Искът за сумата 5000 лв. е с правно основание чл. 285 от ЗЗД и същата
представлява извършени разходи по изпълнение на договор на поръчка за сключване
на договор за продажба на лек автомобил.
Договорът
за поръчка е консенсуален и неформален договор, с
който едно лице възлага на друго, а последното се задължава да извърши за
сметка на доверителя възложените му правни действия. Договорът може да бъде
възмезден или безвъзмезден, но във всички случаи съгласно чл. 285 от ЗЗД
доверителят е длъжен да заплати на довереника направените от него разноски по
изпълнение на поръчката. Ищецът по иск с правно основание чл. 285 от ЗЗД следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът му е
възложил извършването на определени правни действия, че тези действия са
извършени от него съобразно поръчаното, че е направил разходи във връзка с
изпълнение на така поръчаните действия, които не са му били възстановени от
поръчващия, и техния размер.
В случая от
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установяват горепосочените елементи на фактическия състав на предявения иск по
чл. 285 от ЗЗД досежно претендираната сума 5000 лв., която ищецът претендира като заплатена от него цена за внесен в страната лек автомобил, доставен на ответницата.Безспорно се
установява наличието на уговорка между ищеца и собственика на автомобила за
внасянето на същия в страната, с цел продажба, пристигането на автомобила в
България на 12.06.2018г.с необходимите документи за внос.Постигнатото съгласие
между ищеца С.С. и ответницата тя да закупи доставения й от
него автомобил при цена 7 000 лв., съгласно заявеното в исковата
молба, предаването на автомобила и документите към него, както и на единия ключ
на ищцата и регистрирането на автомобила на нейно име на 15.06.2018г.Съотносим към тази дата е и записа на заповед, който
ответницата Г. К. е издала в полза на ищеца за дължимост
на сумата 5000 лева и който предвид строго формалният режим за валидност на записа на заповед, установен от
закона, включително за определяне на падежа /чл. 535, т. 3, във вр. чл. 486, ал. 1 и чл. 537 ТЗ/ следва да бъде счетен като разписка, издадена от ответницата
за дължимостта на исковата сума от 5000 лева към
ищеца.Вярно е, че от обасненията на ищеца пред въззивния съд се установява, че на собственика на
автомобила , той е заплатил само сумата 5 000 лева, а не договорените с
ответницата 7000 лева, но след като тя се е задължила именно за сумата
5 000 лв.със записа на заповед след доставката на автомобила и
регистрацията му на нейно име, следва да бъде осъдена да я заплати на ищеца,
като неизправа страна по договора за поръчка, който е
изпълнен от негова страна в качеството му на довереник по същия.Ответницата
дължи на ищеца и сторените от него разноски.
Предвид изложеното дотук от правна страна, РОС не споделя възраженията на
особения представител на въззивницата по правилността
на решението, както и касателно недопустимостта на
гласните доказателства, предвид разпоредбата на чл.164, ал.1,т.3 от ГПК.В случая същите са
събирани с оглед установяване предимно договорните отношения межу страните, а не с
цел доказване стойността на договора за доставка на лекия автомобил.Неоснователно
се явява и направеното от особения представител възражение, че ищецът не може
да претендира зааплащане от ответницата на исковата сума, а само да иска връщане на
доставената вещ, тъй като тази вещ вече е собственост на ищцатаи
не са налице основания, той да иска нейното връщане.
Обстоятелството,
че РОС прие различна правна квалификация на
иска, не обосновава извод за неправилност на постановеното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл по наведените от
страните доводи, като е уважил претенцията
в пълния предявен размер.Ето защо постановеното от КРС решение се явява валидно, допустимо и
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, Разградският окръжен съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №139/18.07.2019г. постановено по гр.дело № 625/2018г.по описа на РС гр.Кубрат.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH