РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 951
гр. Пловдив, 12.05.2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ
състав, в открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора Калоян
Димитров, като разгледа докладваното
от Председателя КАД № 634 по описа за 2021 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба от
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск.
Ч., против Решение №128 от 18.01.2021г., постановено по административно дело № 2172/2020
г. по описа на Административен съд - Пловдив,VII
състав, В ЧАСТТА, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
– София е осъдена да заплати на П.П.П.,
сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по време на престоя му в затвора Пловдив, както и законната
лихва върху тази сума, считано от 31.08.2020г. – датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи,
че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано. Твърди
се, че съдът не е съобразил действителната
фактическа обстановка, установените по делото доказателства и обективната
истина. Посочено е, че не са установени по категоричен начин вредата,
бездействието от страна на администрацията и причинната връзка. Твърди се, че в
действителност е установена известна пренаселеност в посочените спалните
помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата част на
денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че килиите,
коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от
свобода, а ежемесечно на всеки лишен от свобода се предоставят 400 гр. прах за
пране, тоалетен сапун и сапун за пране. Твърди се, че по делото не са доказани
реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на
ГДИН в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са
пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях
удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от
лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между
конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат
на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в
осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца или да отмени решението в частта му, с която ГДИН е
осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 2000
лв. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – П.П.П.,
в писмено становище на процесуалния му представител адв.М. изразява становище
за неоснователност на касационната жалба, с твърдение, че така присъденото
обезщетение е съобразено с минималните присъдени обезщетения от българските
съдилища по подобни дела, като се позовава на съдебна практика на ЕСПЧ.
Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 т.2 от ЗА.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението
е правилно и законосъобразно.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от П.П.П.
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на
обезщетение в общ размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за
причинени на П. неимуществени вреди, както следва: 10 000 лева за периода
от 05.08.2016г. до 05.02.2017г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на мярката за неотклонение „задържане под стража“ в
Ареста – Пловдив и 20 000 лв. за периода от 05.02.2017г. до 31.08.2020г. в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се
изразявали както следва: за престоя
в Ареста – Пловдив - липса на
достатъчно жилищна площ; липса на достатъчно пряка слънчева светлина в килията
му; наличие на хлебарки, дървеници, мухъл и плесен; лошо качество на
предоставяната храна; поставяне на ищеца в унизително положение, поради
принуждаване да се съблича гол преди да се види на свиждане с адвокат или свои
близки; и за престоя в Затвора – Пловдив- липса на достатъчно жилищна
площ /не е надвишавала 3 кв.м./; лоши хигиенни условия в килиите/липса на
вентилация, недостатъчно естествена светлина; липса на изолация на външните
стени, както и на радиатор, непредоставяне на дебели завивки, следствие от
което през зимата е било много студено; липса на покритие на пода; липса на
достатъчно мебели, в т.ч. шкафчета за всеки един от л.св.; спалното бельо се
сменяло много рядко; наличие на инсекти; невъзможност да ползва пералнята на
затвора без предварителна молба; липса на достъп до течаща вода, поради ниско
налягане/; представяната храна е с лошо качество и несъдържаща достатъчно
калории; лоша обща хигиена; поставяне в риск здравето на ищеца след допускане
на надзирател във видимо влошено здравословно състояние и със съмнения за
„Коронавирус“ да контактува с него,
както и непредоставяне на предпазни средства в тази връзка и лишаване от
престой на открито и раздвижване, в т.ч. предоставяне на храната на л.св.
директно в килиите, която е била от консерви; лишаване от адекватно медицинско
обслужване по отношение на поставената му диагноза „Астма“, в т.ч. лекарства и
инхалатор; през периодите, през които е
изтърпявал дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ не е
разполагал със санитарен възел, не му е била осигурена минимална жилищна площ и
в килията е имало наличие на дървеници и хлебарки.
По предмета на делото е
определено,че се претендира обезщетение за относно периодите от 06.08.2016г. до
02.02.2017г., когато ищецът е пребивавал в Арест - Пловдив, съответно от 07.02.2017г.
до 28.08.2020г., когато е пребивавал в Затвор – Пловдив. Изрично е посочено, че
на 05.08.2016г., и от 03.02.2017г. до 05.02.2017г. не се установява ищецът да е
пребивавал в Арест – Пловдив и за периодите от 05.02.2017г. до 06.02.2017г. и
от 29.08.2020г. до 31.08.2020г. не се установява ищецът да е пребивавал в
Затвор – Пловдив.
Съдът се е произнесъл по
всяко от изложените в исковата молба твърдения и е приел, че исковата претенция,
касаеща престоя на ищеца в ареста Пловдив е неоснователна. Приел е, че за
периодите от 07.02.2017г. до 08.02.2017г., от 11.02.2017г. до 20.03.2017г., от
11.04. 2017г. до 25.04.2017г., от 16.05.2017г. до 23.05.2017г., от 30.05.2017г.
до 01.06. 2017г., от 13.06.2017г. до 24.07.2017г., от 12.09.2017г. до
04.10.2017г., от 11.10. 2017г. до 30.10.2017г., от 03.11.2017г. до
13.12.2017г., от 22.12.2017г. до 23.12. 2017г., от 31.01.2018г. до
01.02.2018г., 09.02.2018г. до 21.02.2018г., от 26.02. 2018г. до 27.02.2018г. и
от 08.03.2018г. до 24.05.2018г.; от 17.08.2018г. до 22.08. 2018г., от
07.12.2018г. до 03.01.2019г., от 10.01.2019г. до 11.01.2019г., от 22.01. 2019г.
до 31.01.2019г., от 05.02.2019г. до 17.02.2019г., от 19.02.2019г. до 08.04.
2019г. и от 12.04.2019г. до 22.04.2019г. и от 14.06.2019г. до 01.07.2019г., от
03.07.2019г. до 09.07.2019г., на 12.07.2019г., от 15.07.2019г. до 19.09.2019г.,
от 26.09.2019г. до 30.09.2019г., от 17.10.2019г. до 24.10.2019г., от
08.11.2019г. до 01.12.2019г., от 03.12.2019г. до 20.02.2020г., от 03.04.2020г.
до 02.06.2020г. и от 25.08.2020г. до 28.08.2020г. включително П. е пребивавал в
помещения в затвора Пловдив, в които жизненото му пространство не е отговаряло
на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата
на човека, които са в размер на 4 кв.м.В мотивите си съдът се е позовал на чл.43
ал.4 от ЗИНЗС, както и на Минималните стандарти за третиране на лишените от
свобода, приети от Първия конгрес на ООН по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпници, проведен в Женева през 1955г. Цитирана е и практика
на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
Първоинстанционният съд е приел, че от страна на ответника по делото не са били оборени и
твърденията за осигуряване на съответното отопление през студените месеци за
времето, през което ищецът е пребивавал в спално помещение №12 на Шести пост в
затвора Пловдив. В тази връзка съдът е обсъдил обстоятелството, че за този
период П. е бил настанен в преходно спално помещение, състоящо се от една
по-голяма стая, в която е имало радиатори и една по-малка стая, в която е
липсвал радиатор. Обсъдил е и показанията на разпитания по делото свидетел,
потвърждаващи, че П. е пребивавал в именно в неотопленото помещение. Съдът е
подчертал, че от страна на затворническата администрация не се представени
доказателства, че в това по-малко помещение е наличен радиатор или пък такива,
че въпреки неговата липса, в цялото помещение се постига температура,
съответстваща на изискванията на съответните стандарти. По отношение на
останалите оплаквания на ищеца при престоя му в затвора Пловдив, съдът е приел,
че са останали недоказани, като в тази връзка е изложил подробни и задълбочени
мотиви.
Първоинстанционния
съд е направил извод, че предявения иск е
частично доказан по основание, като е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив
в посочените по-горе периоди и по отношение на липсата на достатъчно отопление
в затвора Пловдив за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г.
По отношение
размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е
приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана
и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размер на 2000
лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от 31.08.2020г. – датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
В съответствие със събраните по делото
доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че
исковата претенция на П.П. се явява доказана по отношение на пренаселеността
в килиите за част от исковия период, а именно: от 07.02.2017г. до 08.02.2017г., от 11.02.2017г. до
20.03.2017г., от 11.04. 2017г. до 25.04.2017г., от 16.05.2017г. до
23.05.2017г., от 30.05.2017г. до 01.06. 2017г., от 13.06.2017г. до
24.07.2017г., от 12.09.2017г. до 04.10.2017г., от 11.10. 2017г. до 30.10.2017г.,
от 03.11.2017г. до 13.12.2017г., от 22.12.2017г. до 23.12. 2017г., от
31.01.2018г. до 01.02.2018г., 09.02.2018г. до 21.02.2018г., от 26.02. 2018г. до
27.02.2018г. и от 08.03.2018г. до 24.05.2018г.; от 17.08.2018г. до 22.08.
2018г., от 07.12.2018г. до 03.01.2019г., от 10.01.2019г. до 11.01.2019г., от
22.01. 2019г. до 31.01.2019г., от 05.02.2019г. до 17.02.2019г., от 19.02.2019г.
до 08.04. 2019г. и от 12.04.2019г. до 22.04.2019г. и от 14.06.2019г. до
01.07.2019г., от 03.07.2019г. до 09.07.2019г., на 12.07.2019г., от 15.07.2019г.
до 19.09.2019г., от 26.09.2019г. до 30.09.2019г., от 17.10.2019г. до
24.10.2019г., от 08.11.2019г. до 01.12.2019г., от 03.12.2019г. до 20.02.2020г.,
от 03.04.2020г. до 02.06.2020г. и от 25.08.2020г. до 28.08.2020г. вкл. и по
отношение на липсата на достатъчно отопление за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г., в които периоди П.
***. В останалата й част, правилно съдът е приел исковата претенция за
недоказана.
Първоинстанционният съд
обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени и анализирани.
Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани
правни изводи. В този смисъл неоснователно е възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.3
ал.2 ЗИНЗС, за нарушение
на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е
установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно: липсата на
достатъчно отопление за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г., както и жилищната
площ на помещенията, в които е бил П. в посочените по-горе периоди в затвора в
Пловдив. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на касационния
жалбоподател, че пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с
възможността за раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова
компенсиране на площта не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета
на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е
касационният довод на ГДИН, относно преценката на съда за наличие на вреди, тъй
като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на липсата на отопление и пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези
условия са несъответни на минималните критерии и стандарти на живот. Налице е
неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия
за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото липса на минимална жилищна площ за посочените периоди
и липсата на отопление през студените месеци, несъмнено предпоставят унизително
отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
Напълно неоснователно е и
възражението, че съдът много общо е приел, че хигиената в помещенията е лоша.
Не само, че в мотивите на оспорения съдебен акт липсват изводи за лоша хигиена
на помещенията, но и много ясно е посочено, че оплакванията на ищеца в тази
насока са останали недоказани. Изтъкнато е, че според приетите по делото доказателства справки и становища,
включително и от свидетелските показания се установява, че хигиената в Затвора
- Пловдив, се осъществява от лицата, настанени в спалните помещения.
Що се отнася до твърдението
на касатора, че затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се очаква от
тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от
тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае за минимални
битови условия, минимална жилищна площ и отопление през зимните месеци, които
следва да са налице за всички лишени от свобода, и които условия трябва да са
такива, че да не създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство.
Случаят изобщо не касае някакви специални предпочитания на П.. ЕСПЧ
нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на наказание
лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл.8, §1 от ЕКПЧ
не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на
властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл.8, §2 на ЕКПЧ
прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон
или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по §2 на чл.8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа
на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи.
Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните
с лишаване от свобода.
Неоснователно е и
алтернативното искане на касационния жалбоподател, за отмяна на решението в
частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500лв.
Изводите на съда за размера на обезщетението, съответстват на правилната
преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие
върху П., предвид условията на пренаселеност в килиите в които е пребивавал в
затвора Пловдив в подробно описаните периоди, както и предвид липсата на
достатъчно отопление за периода от м.11.2019г. до м.04.2020г. Според настоящия
съдебен състав, размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е
съобразено и с времевата продължителност на липсата на отопление и пренаселеността
на килиите, в които е бил настанен П. и е в съответствие с изведената от закона
и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В
случая при определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и
практиката на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е
определил обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на съда са подробни,
обосновани и правилни, и настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.
За пълнота следва да се
отбележи, че оспореното решение е постановено при съобразяване националната
правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му.
Ето защо, обжалваното решение като правилно и
законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, основателна се
явява и претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата,
което съобразно нормата на чл.8 ал.1 т.2 от Наредба №1/09.07.2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 370 лв. В тази
връзка на лист 7 по адм.д.№2172/2020г. са приложени пълномощно и договор за
правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Пловдив, ХХVI състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 128 от 18.01.2021г., постановено по административно дело № 2172/2020г. по
описа на Административен съд - Пловдив,
VІI състав в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" – София е осъдена да заплати на П.П.П., сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в затвора
Пловдив, както и законната лихва върху тази сума, считано от 31.08.2020г. –
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - ***да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес
***, сумата от 370/триста и седемдесет/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство пред касационна инстанция, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.