Р Е Ш Е Н И Е № 103
гр. Сливен, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: Детелина Бозукова
при участието на секретаря Николинка Йорданова, като разгледа адм. дело № 75 по описа за 2019 година докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на К.М.Й. ***, подадена чрез адв. В.С. *** срещу заповед № 1670з-39 от 12.02.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР С., с която на жалбоподателя на основание чл.204 т.4 от ЗМВР, чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл.199 ал.1 т.5 вр. с чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР е наложено д. н. "п. п." за срок от . месеца. В жалбата се поддържа незаконосъобразност на оспорената заповед с твърдение за допуснати съществени нарушения на административнопроизводтвените правила при провеждане на дисциплинарното производство, немотивираност на заповедта и недоказаност на дисциплинарното нарушение. Претендира се присъждане на разноски.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
открито съдебно заседание. В писмено
становище от адв. С. поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
Ответникът – Началник РУ към ОДМВР Сливен, редовно призован, се представлява в открито
съдебно заседание от гл. юриск. К. Б.,
която моли за отхвърляне на жалбата. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд Сливен, след като обсъди релевираните с жалбата основания, прецени събраните по делото доказателства и на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК провери изцяло законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят Й. е назначен в системата на *** на от ***** г. и към настоящия момент изпълнява длъжността п. и. п. степен в група „Т. п.“ в сектор „О. п.“ към РУ С. към ОДМВР С.. Видно от представената кадрова справка рег. № ****** от … г. (л. 49) на жалбоподателя, преди процесното наказание, е наложено д. н. "м." за срок от * месеца. Служителят е награждаван три пъти.
Видно от съдържанието на заповед № 1670з-260/14.12.2018г. (л. 32) на 06.12.2018 г. в хода на производство по налагане на административни наказания за нарушения на ЗДвП Началник РУ С. констатира, че служители, между които и п. и. К.Й., са допуснали пропуски при съставяне на повече от един АУАН, като не са изписали съществен реквизит - място на извършване на нарушението, което е довело до прекратяване на административнонаказателното производство по съставените АУАН. Във връзка с това със същата заповед Началникът на РУ Сливен е разпоредил извършване на проверка по случая, назначил е комисия, която да извърши проверката и е определил едномесечен срок за нейното приключване, като е възложил резултатите да бъдат обективирани в писмена справка. Заповед № 1670з-260/14.12.2018 г. е доведена до знанието на жалбоподателя на 17.12.2018г.
С последваща заповед въз основа на докладна записка №1670 р-706/14.01.2019 г., срокът за извършване на проверката е удължен до 01.02.2019 г.
В писмено сведение с рег. № 1670р-1332/24.01.2019 г. /л.55/ във връзка с проверявания случай, К.Й. е посочил, че на 14.11.2018 г. му били дадени три броя снимки, на които били
заснети три автомобила, с посочени дата и час на снимките, но липсвала друга
информация относно точния километър и на кой път е извършено нарушението,
поради което в съставените от него три броя АУАН липсвал реквизит по чл.42 т.3
от ЗАНН - място на извършеното нарушение. В сведението Й. посочил, че няма вина
за цитираните пропуски и не следва да носи дисциплинарна отговорност.
В хода на дисциплинарното производство е съставена справка № 1670р-1611/28.01.2019 г. (л. 23 и сл. ), в която подробно са описани предприетите действия по изясняване на случая, както и установените факти, и е предложено да бъде наложено д. н. "п. п." на п. и. К.Й. на основание чл. 199, ал. 1, т. 5 ЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изразяващо се в „неизпълнение на служебни задължения“. В справката е посочено, че Й., във връзка с МЗ № 8121з-952/20.07.2017 г. и заповед №8121з-1084/23.08.2017 г. на Главния секретар на МВР, е преминал обучение, положил е изпит пред комисия и е определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, но въпреки това е допуснал пропуски при съставянето на три броя АУАН.
Й. е запознат със
справка № 1670р-1611/28.01.2019 г. на 28.01.2019 г. видно от удостоверителното му изявление в същия смисъл,
обективирано на гърба на последната страница от справката. Справката е приета от ДНО, видно от положената
върху него резолюция.
На 04.02.2019 г. на К.Й. е връчена покана за даване на писмени обяснения с рег. № 1670р-2448/04.02.2019 г. (л. 40). Такива Й. не е дал,
видно от съставения протокол с рег. № 1670р-2773/08.02.2019 г. (л. 37).
С протокол №1670р-1747/28.01.2019 г. /
л.42/ служителят е запознат с правото си, след запознаване със справката, да
депозира възражение в 24 часов срок, но Й. не се е възползвал от предоставеното
му право.
В хода на проверката е съставен протокол
за преглед и прослушване на видео и аудио записи с №1670р-1595/25.01.2019г.
/л.43/. Видно от протокола, дисциплинарната комисия, на която е възложена
проверката, установява, че инспектор К.Й. е бил очевидец на нарушенията,
извършени по ЗДвП в с. К. на 11.11.2018 г. от 16.20ч. до 17.10 ч., за които
нарушения впоследствие е бил задължен да състави АУАН.
В становище рег.№ 1670р-2161/31.01.2019
г. /л.16/ са обективирани същите констатации по отношение на извършеното от К.Й.
нарушение, изразяващо се в допускане на пропуски при съставянето на три броя
АУАН. Становището е прието от ДНО, видно
от положената върху него резолюция.
С оспорената заповед № 1670з-39 от 12.02.2019 г. на К.М.Й. е наложено д. н. "п. п." за срок от три месеца за това, че на 14.11.2018 г. съставил АУАН №3663 /бл.№426625/, АУАН №3666 /бл.№426624/ и АУАН №3664 /бл.№426623/, в които не описал точното място на извършване на нарушението, съгласно чл.42 т.3 от ЗАНН, с което нарушил правото на защита на нарушителите, което пък е довело до прекратяване на административнонаказателното производство по трите АУАН на основание чл.54 предл.3 от ЗАНН. С деянието си Й. не изпълнил основно длъжностно задължение, посочено в т.II „Основни длъжностни задължения“ от типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. на длъжността „п. и.“, а именно „Стриктно да следи за законосъобразното прилагане на административнонаказателните мерки и правилното им документално оформяне“, което е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения), за което във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност и на основание чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР на К.Й. е наложено д. н. "п. п." за срок от три месеца.
По делото е приобщена типова длъжностна
характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. на длъжността „п. и.“ ч.-п. степен в група „Т. п.“ към сектор „О. п.“ при
РУ при ОДМВР, с която служителят Й. е запознат, видно от протокол
№343р-2196/22.04.2016 г. /л.75-л.76/.
При така установените факти, Административен съд Сливен достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от субект с наличен правен интерес, засегнат неблагоприятно от обективираното в заповедта властническо изявление. Насочена е срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност. Спазен е преклузивният 14-дневен срок, установен в нормата на чл. 149, ал. 1 от АПК, към който чл. 211 от ЗМВР препраща (заповедта е връчена на адресата на 18.02.2019 г., а жалбата е депозирана в съда на 28.02.2019 г. с вх. № 722).
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед № 1670з-39 от 12.02.2019 г. е издадена от материално компетентния в съответствие с нормата на чл. 204, т. 4 ЗМВР административен орган – началника на РУ към ОДМР С..
Актът е постановен в законоустановената писмена форма като съдържа реквизитите, установени в нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за немотивираност на заповедта. Съдебната практика по въпроса относно излагането на мотиви в друг документ, извън оспорения, е постоянна и започва с Тълкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Прието е в Тълкувателното решение на ВС, че практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага и не противоречи на закона. Изискването, което се поставя към органа-издател на акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ. С последното той го приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В оспорената заповед е цитирана справка рег. № 1670р-1611 от 28.01.2019 г. и е направено изрично позоваване на нея при формиране на извод за осъществено от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина. Поради това мотивите на справка рег. № 1670р-1611 от 28.01.2019 г./ с която служителят е запознат/, както и на всички други документи, към които тази справка препраща, следва да се считат като мотиви и на обжалваната заповед.
Противно на твърденията на оспорващия при постановяване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
В съответствие с императивната правна норма на чл. 195, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Краткият двумесечен срок се включва в едногодишния, като дисциплинарнонаказващият орган не може да се ползва от по-дългия срок, при наличие на предпоставки за приложение на по-краткия такъв (в случаите, когато нарушението и нарушителят са установени). По естеството си и двата срока са преклузивни по своя характер – погасяващи правото на дисциплинарнонакзващия орган да реализира дисциплинарна отговорност спрямо служителя - нарушител, независимо от доказаността на нарушението от субективна и обективна страна.
Спазването на сроковете по чл. 195, ал. 1 ЗМВР е процесуална предпоставка за законосъобразността на приключващия производството акт (заповед за налагане на д. н.), за наличието на която по аргумент от нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът следи служебно.
Началото на двумесечния срок се поставя от момента на откриване на нарушението, който е установен в нормата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР - това е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган (чл. 196, ал. 2 ЗМВР). От събраните по делото писмени доказателства се установява спазване както на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, така и спазване на едногодишния срок от извършване нарушението – заповедта е издадена на 12.02.2019 г. – в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението на 14.11.2018 г. Случаят обхваща неизпълнение на служебни задължения (чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР), за което е наложено д. н. "п. п.". Съгласно нормата на чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В процесния случай, въпреки липсата на законово задължение за издаване на заповед за започване на дисциплинарно производство (предвид характера на констатираното нарушение и вида на наложеното наказание), ответникът е издал такава заповед – заповед № 1670з-260/14.12.2018 г. Същата е била надлежно доведена до знанието на Й..
В случая е извършена проверка, чиито резултати са обективирани в справка рег. № 1670р-1611 от 28.01.2019 г. Лицето, спрямо което се води дисциплинарното производство, се е запознало със справката на 28.01.2019 г. (л. 31 гръб), и от същото са изискани и писмени обяснения на 28.01.2019 г. (л. 42). Именно справката е послужила за основание за издаване на оспорената заповед, поради което съдът не споделя становището на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в незапознаването му със становище № 1670р-2161/31.01.2019 г. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, в която алтернативно са посочени възможностите за изразяване на защитната теза на държавния служител – същият да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Гарантирано е и правото на участие на К.Й. във воденето дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, като последният не е упражнил правото си за даване на писмени обяснения.
Предвид изложеното съдът не установява допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
Относно съответствието на заповедта с материалния закон:
От събраните в съдебното производство доказателства се доказа от обективна и субективна страна деянието, квалифицирано от ответника като нарушение на служебната дисциплина.
Заповед № 1670з-39/12.02.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР Сливен, с която на п. и. Й. е наложено д. н. "п. п." за срок от три месеца, е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК. Описанието на фактическата обстановка е подробно, същата е подведена под релевантния материален закон. Налице е уточняване за неизпълнението на кое точно задължение от типова длъжностна характеристика рег.№ 3286р-19670/12.11.2015 г. на длъжността п. и. ч.-п. степен в група „Териториална полиция“ към Сектор „Охранителна полиция“ му е вменена дисциплинарна отговорност, в достатъчна степен се установяват нарушителят, деянието и неговата вина. Виновното поведение на полицейския инспектор се установява от неговите писмени сведения, както и от протокола за преглед и прослушване на видео и аудио записи с рег.№ 1670р-1595/25.01.2019 г., в който са обективирани констатации, че Й. е очевидец на нарушенията, за които впоследствие е съставил АУАН, запознат е със създалата се обстановка и извършените масови нарушения на ЗДвП в с. К. на 11.11.2018г. В хода на проведеното съдебно производство този протокол не е оспорен по предвидения процесуален ред, поради което съдът го кредитира. Въз основна на обясненията на служителя и цитирания протокол, както и като съобрази приобщените по делото три броя АУАН, производството по които е прекратено на основание чл.54 предл.3 от ЗАНН, съдът намира, че същите удостоверяват съзнателното поведение на дисциплинарно наказаното лице, представляващо неизпълнение на вменените му служебни задължения. Жалбоподателят Й. несъмнено е установил водачите, нарушили правилата за движение по пътищата, но е съставил АУАН, в които не е посочил съществен реквизит по чл.42 т.3 от ЗАНН, а именно не е описал точното място на извършване на нарушението, въпреки че същото му е било известно. Бездействието на жалбоподателя представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 ЗМВР (неизпълнение на служебните задължения) във връзка с чл.199 ал.1 т.5 от ЗМВР „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“, за което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност със заповед № 1670з-39/12.02.2019 г., в която коректно е посочено задължението, което жалбоподателят не е изпълнил – т. II „Основни длъжностни задължения“ от Типова длъжностна характеристика“ рег. №3286р-19670/12.11.2015 г. за длъжността п. и. в група „Териториална полиция“ към сектор „Охранителна полиция“ на РУ при ОДМВР, а именно стриктно да следи за законосъобразното прилагане на административно-наказателните мерки и правилното им документиране.
По аргумент от нормата на чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР съобразен с материалния закон е и изборът на вида на наложеното наказание – "п. п.".
Актът съответства и на целта на закона – да се предупреди и превъзпита държавния служител, като бъде подтикнат към точно и съобразено със закона изпълнение на възложената му държавна служба.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав достига до извод за законосъобразност на обжалвания административен акт – същият е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му, съответен е на целта на закона. Поради това жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 81 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът дължи произнасяне по претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и по аргумент от противното на чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя не се дължат разноски, като при отхвърляне на претенцията за разноски, съобразно константната практика на ВКС, не се постановява нарочен диспозитив.
Ответникът не претендира присъждане на разноски, поради което по аргумент от чл. 81 ГПК, въпросът с тяхната дължимост и размер съдът служебно не обсъжда.
Водим от изложените съображения Административен съд Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.М.Й. ***, подадена чрез адв. В.С. *** срещу заповед № 1670з-39 от 12.02.2019 г. на Началник РУ към ОДМВР С., с която на жалбоподателя на основание чл.204 т.4 от ЗМВР, чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР и чл.199 ал.1 т.5 вр. с чл.197 ал.1 т.2 от ЗМВР е наложено д. н. "п. п." за срок от три месеца.
Решението, на основание чл.211 от ЗМВР, не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: