Разпореждане по дело №11761/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34134
Дата: 16 март 2023 г.
Съдия: Гергана Иванова Кратункова
Дело: 20231110111761
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 34134
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20231110111761 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
„А.Б.Б.“ ЕООД, срещу Д. П. П. за сумите 455,13 лева, представляваща главница по Договор
за паричен заем № 4020553_ес/31.12.2020г., ведно със законна лихва за период от 06.03.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 17,73 лева, представляваща договорна лихва за период
от 31.12.2020 г. до 28.03.2021 г., сумата 37,62 лева представляваща мораторна лихва за
период от 31.12.2020 г. до 05.04.2022 г., сумата от 128,46лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 31.12.2020г. и разноски по делото, а именно: 25 лв.
държавна такса и 100 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
претендираните вземания за възнаграждение по гаранционна сделка и такса за разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
В случая заявителят претендира вземания по договор за потребителски кредит по
смисъла на глава III ЗПК, поради което отношенията между страните породени от него, се
регулират от правилата на специалния закон.
В чл. 4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни от
датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на
задълженията му по договора, а именно: две физически лица - поръчители, които да
отговарят на подробно разписани изисквания или банкова гаранция с бенефициер-
заемодателя или одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя
гаранционни сделки..
В дена на сключване на договора за кредит е сключен договор за поръчителство под
същия номер и със същата дата със страни Д. П. и „Ф.Б.“ ЕООД, действащо чрез „И.А.М.“
АД. По силата на последния контракт „Ф.Б.“ ЕООД поело задължение да обезпечи пред
„И.А.М.“ АД задълженията на длъжника по договора за кредит, а длъжникът се задължил да
му заплати възнаграждение 185,52 лева, разсрочено на вноски от 15,46 лева, платими заедно
с месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират от
1
„И.А.М.“ АД в полза на „Ф.Б.“ ЕООД.
При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника
се установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф.Б.“ ЕООД е „И.А.М.“ АД.
Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е гореописаната.
Следва да се посочи, че печалбата на „Ф.Б.“ ЕОО, от извършената от него търговска дейност
като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „И.А.М.“ АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за
поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като
печалба на „И.А.М.“ АД. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на
договора за кредит, сключен с „И.А.М.“ АД, доколкото плащайки задължението на
потребителя в полза на „И.А.М.“ АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със
сключването на договор за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на
договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по
друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК,
което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство, респективно
на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2,
вр. с чл.19, ал.4 ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл. 33,
ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните задължения, по
своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната норма на чл. 33 ЗПК и
води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на кредитора.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с от „А.Б.Б.“
ЕООД срещу Д. П. П. В ЧАСТТА за възнаграждение по гаранционна сделка в размер на 128,46
лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2