№ 348
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110212840 по описа за 2024 година
като разгледа докладваното съдията административно наказателно дело
№ 12840 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “***“ АД срещу наказателно постановление
/НП/ № 92-02-337 от 15.08.2024 г. издадено от заместник- изпълнителен
директор на Агенция по вписванията /АВ/, с което за нарушение на чл. 63 ал.6
от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП, на основание чл. 118 ал.1, т.2, вр. чл.
63, ал. 6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП, е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 лв.
В жалбата се иска отмяна на наказателното постановление поради
изтекла давност за осъществяване на наказателно преследване. Излагат се
подробно аргументи в посока незаконосъобразност и необоснованост на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли
за това, НП да бъде отменено. Иска се заплащане на сторени разноски по
нарочен списък.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява
от процесуален представител. Не ангажира писмено становище касателно
изхода на делото.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
“***“ АД е било обект на проверка от страна на АВ. След справка по
електронната партида в информационната система на Търговския регъстър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е установено, че не е
вписан действителен собственик на дружеството. Съставен е констативен
протокол на 06.04.2024 г., в тази връзка.
На 21.05.2024г. на “***“ АД е съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че дружеството не е спазило
задължението си да заяви действителен собственик, съобразно изискванията
на чл. 63 ал.6 от закона за мерките срещу изпиране на пари, като не е спазило
срока, предвиден в §9, ал.2 от ПЗР от ЗМИП.
На база проверка и АУАН на 15.08.2024г. е издадено процесното НП, с
което на жалбоподателя за нарушение на чл. 63 ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от
ПЗР от ЗМИП, на основание чл. 118 ал.1, т.2, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. §9,
ал.2 от ПЗР от ЗМИП, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. –
за това, че не е заявило за вписване обствоятелствата относно действителните
си собственици по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП до 31.05.2019 г., с което на 01.06.2019
г. е извършило цитираното нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св. М. М.; АУАН; констативен протокол;
заповеди за компетентност, както и от останалите материали по делото.
Свидетелят М. потвърждава в цялост констатациите в АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като последователни и логични, без противоречия.
Съдът прецени писмените доказателства по делото като събрани и приобщени
по предвидения в закона ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление за това, дали правилно е приложен както процесуалният, така
и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя, по аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира следното:
Съобразно разпоредбата на на чл.11 от ЗАНН за неуредени въпроси
относно обстоятелствата, изключващи отговорността, субсидиарно се
прилагат правилата на Наказателния кодекс /НК/. В случая, поради липса на
изрична уредба, следва да се приложи разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
която препраща към разпоредбата на чл.80 от НК, тъй като изтичането на
абсолютната давност е предпоставено от вида и размера на наказанието, което
се налага за съответния вид престъпление /административно нарушение/. В
настоящия казус намира приложение разпоредбата на чл.81, ал.3, вр. чл.80,
ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Посочената разпоредба регламентира, че
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член, т.е следва да са изминали 4 години и 6
месеца, който срок в процесния случай, при твърдяно извършено нарушение
на 01.06.2019 г., е изтекъл на 01.12.2023 г. Това налага извода, че
административнонаказателната отговорност е погасена по давност. Така се
изключва административнонаказателното преследване, което включва
правомощието на държавата да възбуди административно-наказателен процес
срещу дееца и да му наложи административно наказание. Следва да се
отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране
административно-наказателната отговорност на нарушителя е особено важна
предпоставка за законосъобразното развитие на производството по
реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от
систематичното място на разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН в закона. Това е така
и с оглед осъществяване на целите на тази разпоредба, а именно: да се избегне
едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при
осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано
положение на несигурност в правния мир. Следователно неспазването на
указаните срокове за иницииране на производството по налагане на
3
административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение,
което води до отмяна на съответния акт, с който такова е било наложено. С
оглед на тези съображения, съдът не намира за необходимо да разгледа
наведените доводи в пълнота.
Предвид изложеното наказателното постановление, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание, се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
С оглед направеното искане за присъждане на разноски по делото, съдът
установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съдът се произнася по разноските, сторени по делото, което
разглежда, когато страните са поискали това. В хода на производството от
страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски в
размер на 450 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие. Предвид
изхода по спора, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи
направеното искане.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 92-02-337 от 15.08.2024 г.
издадено от заместник- изпълнителен директор на Агенция по вписванията
/АВ/, с което за нарушение на чл. 63 ал.6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от ПЗР от
ЗМИП, на основание чл. 118 ал.1, т.2, вр. чл. 63, ал. 6 от ЗМИП, вр. §9, ал.2 от
ПЗР от ЗМИП, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати на жалбоподателя
сумата от 450 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5