Р Е
Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.
съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 9350 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С решение № 101946 от 23.04.2019 г.,
постановено по гр.д. № 26820/2018 г. на Софийски районен съд, 169 състав, е отхвърлен изцяло иска за признаване за
установено по предявения от В.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***
против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес център, иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******че
В.Г.Н., ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата – 3 112,52 лв., представляваща
коригирана стойност на електрическа енергия по партида с кл. № 300046724795
като дължима по фактура № **********/31.03.2018 г.
Със същото решение В.Г.Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК на „Ч.Е.Б.“ АД, разноски по делото в размер на 740 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ищеца В.Г.Н., ЕГН **********, чрез адв. В.В..
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че по делото не се
доказва, че процесният електромер е бил монтиран на процесния адрес. Твърди се,
че от разпитаните по делото свидетели се установява, че потребителя не е
търсен, за да присъства на проверката, като недоказано е останало и
присъствието на полицаи при извършването на проверката. Поддържа се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че прилагането на корекционна
процедура в съответствие с чл. 48-51 ПИКЕЕ е било допустимо и законосъобразно.
В тази връзка се излагат твърдения, че ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест, не е представило доказателства, че след влизане в
сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е приел Общи условия или е
изменил действащите такива по такъв начин, че тяхното съдържание да отговаря на
изискванията на тази законова норма, а
именно в тях да е включена клауза, установяваща ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка при доказано неточно отчитане на потребена
електрическа енергия. Поддържа се, че процесният констативен протокол е
съставен в нарушение на чл. 58 от ОУ на договорите за използване на
електроразпределителни мрежи на Ч.Р.Б. АД, на чл. 10, ал. 4 от ПИКЕЕ от 2004 г.
и на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ от 2013 г., доколкото не се доказва по делото, че
при извършване на проверката е присъствал полицай. Посочва се, че от страна на
ответното дружество не е доказано наличието на съгласие от страна на ищеца за
едностранно преразглеждане от страна на електроразпределителното предприятие на
цената на потребената и вече платена електрическа енергия, както и
съществуването на обвързващи ищеца, към момента на извършването на корекцията,
действащи правни разпоредби, относно методиката при осъществяване на такова
коригиране. Поддържа се, че ПИККЕ нарушава основните принципи на
равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при
търговията с ел.енергия. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск,
като му присъди направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Ответникът
по жалбата - „ЧЕЗ E. Б.“ АД, чрез пълномощника си, е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба по съображенията
изложени в него. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно,
съобразено със задължителната съдебна практика. Поддържа се, че по делото е
безспорно установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
манипулация върху средството за търговско измерване, обслужващо имота на ищеца,
която е довела до неизмерване, както и че корекцията е извършена правилно, по
установения в закона ред и математически вярно. Посочва се, че за извършената
корекция потребителят е бил уведомен с писмо изх. № **********/11.04.2018 г.,
връчено на 13.04.2018 г. на съпругата на ищеца.
Твърди,
че в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и влезлите в сила към момента на извършване на
процесната проверка ПИКЕЕ е предвидено правото на едностранна корекция на
количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период,
упражняването на което не е обусловено от доказване вина на потребителя, а е
достатъчно едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно
измерване на електрическа енергия. Корекцията е извършена на основание чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ и ПИКЕЕ, като в случая корекционната процедура е
извършена в съответствие с тях.
Моли
съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 3 112,52 лв., представляваща коригирана
стойност на електрическа енергия по партида с кл. № 300046724795 като дължима
по фактура № **********, тъй като същата е начислена без основание.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От фактическа
страна съдът приема следното:
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Не
е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия с клиентски номер 300046724795, сключен при Общи
условия. Във връзка с извършена проверка от ответника е установено, че е
осъществено неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване
чрез промяна в схемата на измервателната система на СТИ. Спори се между
страните в производството дали е налице основание за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от ответника или не.
От приет пред СРС констативен протокол № 1019672 от 03.04.2018
г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, съставен от служители на „Ч.Р.Б.“ АД, в присъствието на двама
свидетели от Федерацията на потребителите и на служител на 05 РУ-СДВР – С. Н. П.
се установява, че е извършена следната констатация: „направена е допълнителна връзка посредством „спойка“
между входяща и изходяща фазови линии в
пакета преди електромера.С еталонен уред Емсист с фабр. № 0204127 и
свидетелство за калибриране № Е-416 от 23.01.2017 г. е измерена грешката, с
която електромера отчита консумираната ел. енергия в момента на проверката.
Грешката е минус 85,19 %. Установи се промяна в схемата на свързване на ел.
измервателната система на ел. енергията. След възстановяване на правилната
измервателна схема електромера мери в класа си на точност.“
Начинът на извършване на проверката се установява и от
показанията на разпитаните по делото свидетели.
Свидетелят И.Ю.Е.– служител при ответника, свидетелства,
че той съвместно с двама представители на ФП, участвали в извършване на проверка
по сигнал в гр. София, ул. „******. При проверката установили, че е направен
байпас между входа и изхода на електромера, т.е. че по-голямата част от
енергията не минава през електромера, а през по-кратък път – през байпаса.
Електромера отчитал грешка 84 %. На проверката присъствали човек от жилищния
блок и двама свидетели от Федерация на потребителите. Алармирали органите на
МВР през тел. 112. Дошъл представител на МВР и му показали нарушението.
Свидетелят Г.В.О.свидетелства, че през м. 04.2018 г. присъствал
при извършване на проверка на ул. Витиня. Посочва, че при отваряне на ел.
таблото е установено нарушение, изразяващо се в това, че входа и изхода на
фазата е направена спойка, с която се заобикаля електромера. Заявява, че при
измерването се изписало грешка минус 85,19. Посочва, че след като се премахнала
връзката, електромерът започнал да отчита нормално. Дошла полиция, като
служителите на МВР се разписали на протокола.
Съгласно предложение за корекция на сметка за периода 04.01.2018
- 03.04.2018 г. по реда на ПИКЕЕ на ищеца е начислена корекция от 16955 KWh.
За начислената сума ответникът е съставил Фактура № ********** с получател – В.Г.Н.,
ЕГН ********** на стойност 3 112,52 лв.
От заключението на вещото лице инж. В.Е.Б.по изслушаната
пред СРС съдебно-техническа експертиза,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че е осъществена
нерегламентирана промяна на схемата на свързване на електромера, която води до
частично измерване на количеството ел. енергия. Установява се, че еталонния
уред марка ЕМСИСТ 0204127, с който е измерена грешката в процесния случай може
достатъчно точно да определи грешката. Преизчисляването на консумираната
ел.енергия, което е извършено, отговаря на методиката по реда на чл. 48, ал. 1,
т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ и за посочения там период от 90 дни назад от проверката.
Преизчислението на сметката в представената фактура е извършено по действащите
за периода цени на ел.енергия, утвърдени от ДКЕВР на база посочения размер на
ел. енергията за корекция в приложеното предложение възлизаща на 16955 кВтч.
Установява се, че проверки от служители на „Ч.Р.Б.“ АД на изправността на СТИ в
периода 90 дни преди проверката на 03.04.2018 г. не са извършвани.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Страните
не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани
от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за
недвижим имот, находящ се, в гр. София, ул. „******, ап. 19 с клиентски № 300046724795.
Във
връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на
електрическата енергия, която е потребена от ищцовото дружество. Съдът
възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства,
доколкото пряко кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата,
участвали при извършената проверка и съставянето на констативния протокол.
Спори се между
страните
в производството дали е налице основание за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от ответника или не.
Настоящият
съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи
извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При
доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не
установява ищецът да му дължи исковата сума на основание предвидена отговорност
в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
Следва
да се отбележи, че след измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2
ЗЕ, законът възложи на ДКЕВР правомощие (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА)
да приеме нов особен подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата
делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ, урежда задължителното
съдържание на ОУ. Съгласно изменението
на т. 6 на ал. 2 от чл. 98а ЗЕ, в тях трябва да се изрично да се предвиди ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, в полза на крайния снабдител за
потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба се налага извод, че по силата на делегацията е дадена
възможност за приемане на правила за осъществяване на процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да
предвиди в Общите условия на договора за доставка на ел. енергия ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и
задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6
(ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща
право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за
минал период, е необходимо изпълнението
и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки – 1) изменение на
съдържанието на ОУ и 2) одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ.
По
въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените
на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн.
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършва при
действието на заварените Общи условия, е налице съдебна практика, намерила
израз в решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.; решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО и решение №
203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, I ТО,
постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., според която е въведено законово основание крайният снабдител
да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в
Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични
правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставена електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на договорите с крайния
потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф
199, ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД не съставляват подзаконов нормативен акт
или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД
ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С изменението на чл.98а ЗЕ в сила
от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се включи и
задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните
редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на
ответника. В чл.17, ал.2 от действащите Общи условия е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед разясненията,
дадени с горепосочената съдебна практика, снабдителят не е изпълнил
задълженията си по чл.98, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия,
чието съдържание да отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в
заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при
наличие на основание за корекция.
Ако
се приеме, че второто условие - одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ, е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г.
(понастоящем изцяло отменени с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по
административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в
сила от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017
г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г., с което се отменят
и чл. 48, 49, 50 и 51), то не се установява да е реализирано първото условие -
изменение на съдържанието на ОУ. Въззивният съд намира, че в ОУ на ответника
липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на
сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, а също така ПИКЕЕ е изцяло отменен, поради което настоящият
въззивен състав намира, че не са налице и двете кумулативни предпоставки.
Относно необходимостта от едновременното наличие на посочените две
предпоставки се е произнесъл и ВКС в
решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение №
173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
Представените
по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда
за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с
корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на
ползваната ел. енергия. В чл. 17, ал. 2 от действащите ОУ на ответника е
предвидено единствено, че в случаите на корекции на сметките по ал. 1 на чл. 17
от ОУ, доставчикът изготвя справка на дължимите суми и е длъжен в 7 - дневен
срок за уведоми потребителя за сумите. В чл. 18 от ОУ е предвидено почти същото
като в предходната норма: че потребителят се уведомява в 7 - дневен срок за
дължимите от него суми при извършена корекция на сметката поради грешка в
отчитането на ел. енергията и съставен констативен протокол. Тези норми не са
нови и не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г. (чл. 98 а, ал. 2, т. 6
ЗЕ).
След
като ответникът не е доказал да е променил, съобразно изискването на чл. 98 а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ, Общите си условия, следва да се приеме, че е налице
неизпълнение на законовото му задължение, а предвидената в закона процедура не
е завършена, от там - правото на ответника да коригира сметките на клиентите не
се е породило.
Независимо
от изложеното, дори задължението за изменение на ОУ да беше изпълнено от
доставчика, въззивният съд намира, че не са налице основания за ангажиране на
обективната отговорност на потребителя - ищец. Настоящият състав споделя
тезата, че предвидената с приемането на ПИКЕЕ обективна отговорност за потребителя на електрическа енергия
в хипотезата на неотчитане или неточно отчитане на електрическа енергия е извън
делегацията по чл. 98 а, ал. 2 ЗЕ, която ЗЕ дава на ДКЕВР (КЕВР)
за издаване на Правила. В закона е предвидено Правилата, които изработва ДКЕВР,
единствено да уреждат процедурата при констатирано неотчитане или неточно
отчитане на електрическа енергия, но не е предвидено, чрез тях да се променя
характера на договорната отговорност при неизпълнение. Обективната отговорност в договорните задължения е
изключение от общото правило, че отговорността за страните по договорното
правоотношение е за виновно неизпълнение на задълженията им. Поради това,
обективният характер на отговорността следва да е предвиден изрично от
законодателя, а не да се предполага или извежда чрез тълкуване. Въззивният съд
намира за необходимо да отбележи, че законодателят, в чл. 83, ал. 1 т. 6, вр. с ал. 2 ЗЕ, е
делегирал право на ДКЕВР (към онзи момент) само
да приеме правила, в които да се уреди въпроса, буквално: „за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия“, т. е. да се уредят единствено начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и следващите
тази констатация действия. По силата на законовата делегация в приетите правила
(ПИКЕЕ) може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно посочената в
закона материя.
Въззивният съд намира, че с чл. 48 ПИКЕЕ (действащ в
процесния период, понастоящем отменен - чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ са изцяло
отменени с Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по административно дело № 3879
от 2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г.) се
надхвърлят рамките на определената законова делегация, като се въвеждат правила
за създаване на корекции, чрез въвеждане на фикция за потребена ел. енергия за
минал период от време, без действителната консумация да бъде установена. Както
се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че ЗЕ делегира правомощия на
ДКЕВР да изработи правила, по които да се отчита и измерва неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, но не й правомощия да въвежда обективна отговорност за потребителите за заплащането й. Такава
отговорност, според настоящият състав, може да се уреди само по силата на закон
или по изрична законова делегация, не и с подзаконов нормативен акт.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че в процесния период - 04.01.2018 г. - 03.04.2018 г. не съществува законово основание
за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите
само поради
обективния факт на
констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без
да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно
поведение от страна на потребителя.
Следва
да се отбележи също така, че доставчикът на електрическа енергия има задължение
да осигури измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и
поддържане в изправност на средствата за търговско измерване. При осъществяване
на тази дейност доставчикът на електрическа енергия следва да полага дължимата
грижа на добрия търговец, за да гарантира надлежен отчет на подадената
електрическа енергия.
За
потребителя не е налице задължение да следи за техническата неизправност на
средството за техническо измерване, а контролът върху изправността и
функционалността на това измервателно устройство е в тежест на
разпределителното предприятие. След получаване на лицензия за определените
дейности в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия - лицензиант, е
длъжен да осигурява както надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите с електрическа енергия, така и измерване и отчитане на
електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване, назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане
на измервателните средства, предвид нормите на чл.69 ЗЕ, чл.116 ЗЕ, чл.120 ЗЕ,
чл.84 и чл.87 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката. Следва да
се съобрази също така, че на основание чл.120, ал.1 ЗЕ средството за техническо
измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да
осигури правилното и коректно му функциониране, да констатира своевременно
грешката в измерването или неизмерването на потребената електрическа енергия
(решение № 134/20.10.2011 г. по т. д. № 1119/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО,
постановено по реда на чл.290 ГПК и др.).
По
изложените съображения съдът счита, че жалбоподателят не дължи процесната сума
на ответника по жалбата, поради което предявеният иск се явява основателен.
В
упражнение на правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
отметни обжалвания съдебен акт като уважи предявения установителен иск.
По разноските: При този изход
на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество следва да се
присъди сумата от 426,73 лв., представляваща сторени пред СРС разноски за
заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение, съгласно искането заявено в
представен списък по чл. 80, приложен към молба вх. № 18574/12.02.2020 г. по
описа на СГС.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят и сторените
във въззивната инстанция разноски, чийто размер възлиза на 63,82 лева,
представляващи за заплатена държавна
такса в производството пред СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 101946 от 23.04.2019 г., постановено по гр.д. № 26820/2018 г. на Софийски
районен съд, 169 състав, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от В.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** против „Ч.Е.Б.“ АД, ***, Бенч Марк Бизнес център, с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В.Г.Н.,
ЕГН ********** не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата
от 3 112,52 лв., представляваща коригирана стойност на електрическа енергия по
партида с кл. № 300046724795 като дължима по фактура № **********, представляваща
стойност на електрическа енергия за недвижим имот, представляващ апартамент №
19, находящ се в
гр. София, ул.
„****** с клиентски № 300046724795, начислена по констативен протокол № 1019672/03.04.2018
г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес: ***, Бенч Марк бизнес център, да заплати на В.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, сумата от 426,73 лв.,
представляваща сторени пред СРС разноски за заплатена ДТ и адвокатско
възнаграждение, както и сумата от 63,82 лева, представляващи за заплатена държавна такса в производството
пред СГС.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач - „Ч.Р.Б.”
АД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено мнение на мл. съдия Светослав
Спасенов по в.гр.д. №
9350/2019 г. по описа на СГС, IV - Д въззивен състав.
Не съм съгласен със
становището на мнозинството по въпроса относно правната същност на реда за
уведомяване на клиентите за извършената корекция като предпоставка за
възникване правото на едностранна корекция. Причините за това са следните:
С разпоредбата на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
предвидено, че общите условия на крайния снабдител на електрическа енергия
следва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Подобно
изискване е предвидено в ЗЕ. Безспорно с така въведената законова регламентация
е установено задължение за доставчика на елекртическа енергия да предвиди в
публично известните си общи условия предварително оповестен ясен и конкретен
ред, по който потребителите на доставяната от него електрическа енергия ще
бъдат уведомявани за извършените корекции на техните сметки в съответствие с
предоставеното правомощие по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл. 48 ПИКЕЕ /отм./.
Не може да бъде споделено, обаче, становището, че предвиждането на такъв ред в
общите условия представлява предпоставка - част от необходимия фактически
състав, който следва да бъде завършен, за да възникне за доставчика правото на
едностранна корекция. Такова заключение не следва от цитираните по-горе
законови разпоредби при тълкуване на които се установява, че се урежда ред за
уведомяване за вече упражненото от доставчика право на корекция, а не че
установяването на този ред представлява предпоставка за възникване правото на
корекция. Последното е предоставено на доставчика по силата на новоприетата
разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приетите въз основа на нея ПИКЕЕ и не
зависи от съществуването в общите условия на нарочно определен специален ред за
уведомяване на потребителя. Не е аргумент в тази насока и обстоятелството, че и
двете разпоредби са приети със ЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г. - доколкото до датата на влизането му в сила не е съществувал
законоустановен ред за извършване на корекцията, то с предвиждането му е
необходимо да бъде уредено и задължение за доставчика да уведомява потребителя
за упражненото право. Това не означава, обаче, че редът за уведомяване по чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обуславя по какъвто и да било начин възникването или
съществуването на правото на едностранна корекция - такава връзка на
обусловеност не следва от разпоредбите на ЗИДЗЕ.
На следващо място цитираната
законова разпоредба предвижда задължение за предвиждане на ред за уведомяване
на клиента, не и специална процедура под формата на извънсъдебно рекламационно
или друго производство, чието надлежно извършване да обуславя възникването на
вземането за корекцията. Целта на разпоредбата е единствено клиентът да бъде
уведомен, за да може да упражни своевременно законоустановените си права и да
организира защитата си /което е и сторил/, в случай че счита корекцията за
неправилна. В този смисъл основателно е възражението, че в т. 17, ал. 2 от
общите условия на „Ч.Е.Б.“ АД е уредено задължението да изготви справка за
дължимите суми по корекцията и да уведоми клиента в седемдневен срок за сумите,
които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане,
което задължение в настоящия случай е изпълнено, видно от събраните по делото
доказателства. С така уреденото задължение в общите условия е постигната целта
на изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ клиентът да бъде уведомен за
корекцията. Действително, цитираната точка от общите условия не предвижда
начина, по който това уведомяване ще се извърши - с препоръчано писмо,
електронно съобщение, нотариална покана и т.н. - но това обстоятелство е
ирелевантно, стига клиентът да е бил уведомен своевременно по начин, който му
позволява да се защити.
Поради тези причини намирам, че следваше да бъде разгледан по същество
въпросът, дали редът за извършване на корекцията е спазен, дали е налице
правилно изчислена корекционна сума, респективно дали начислената сума се
дължи.
Мл. съдия: