Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 150
гр. Перник,05.03.2014г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, в открито заседание на 22.10.2013 г. в състав
СЪДИЯ: Бисерка Милушева
при
секретаря Росица Игнатова, като разгледа докладваното от съдия Б.Милушева гр.д.
№ 810 по описа на Пернишкия окръжен съд за
”Р.М.”АД
гр.Р. и „Р. М.И.”АД гр.С. са предявили иск срещу „С.”ООД гр.П., с който молят
съда, след като се установи, че са собственици на описаните в исковата молба
недвижими имоти, да постанови решение, с което ответника да им предаде владението
на същите.
С
Решение № 1000/17.10.2011 година, постановено по гр.д.№867/2010 г.на Пернишкият
окръжен съд, производството по което е образувано въз основа на подадената
искова молба, се е произнесъл по съществото на спора, но с Решение №
1251/10.07.2012 г. по описа на Апелативен съд С., постановеното от ПОС решение
е било обезсилено и делото върнато за разглеждане на същия съд, друг състав.
В изпълнение на задължителните указания,
дадени от Апелативен съд С., при новото разглеждане на делото исковата молба е
оставена без движение до уточняване и конкретизация на имотите, предмет на
исковата молба.
С молба от 09.10.2012 г.ищците са
уточнили петитума на исковата молба, като
са конкретизирали процесните имоти, а именно:
1.
Ищецът„Р. М.И. „АД гр.Р. е поискал да се постанови решение, с което да му се
признае правото на собственост върху ПИ, с площ от 11169 кв.м., находящ се в
промишлената зона на с.Ч.М., общ.Р., съставляващ имот № **, съгласно
кадастралния план, одобрен със заповед № 300-4-7 от 12.02.2002 г. на
Изпълнителния директор на АКГК, с граници: ПИ № **, ПИ № **, бетонов път, за
който имот е отреден парц.**-за производствени и складови дейности, в кв.*, съгласно
ПУП, одобрен със Заповед № 10/ от 07.02.2008 г. на Кмета на Община Р., като ответното дружество-”С.” ООД П., бъде осъдено
на предаде на ищеца „Р. М.И.”АД гр.Р. владението на описания по-горе недвижим
имот.
2.
Ищецът „Р.М.”АД гр.Р. е поискало, след като бъде установено правото му на
собственост върху сграда до ВТП/Арматурен цех/, представляваща едноетажна
сглобяема стоманобетонна конструкция със застроена площ от 2592 кв.м. и
застроен обем от 29930 куб.м., построена в имота, описан по-горе, да бъде осъден
ответника “С.” ООД да му предаде владението и.
С
исковата молба е предявен и иск, с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от 27.07.2000 г.,том
**, рег.№ ***,дело 407/2000 г. на нотариус Б.К., рег.№ *** по Регистъра на НК, с
район на действие Р. районен съд.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника на поправената искова молба. В
същия, процесуалните представители на ответното дружество, са изразили становище,
че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани, за което са
изложили подробни съображения. Посочили са, че ищците не са собственици на
процесните имоти, както и че имотите, описани в исковата молба не са идентични,
с имотите, посочени в представените с ИМ писмени доказателства. Твърдят, че с
оглед представения и описан в ИМ нотариален акт, ответникът е станал собственик
на посочените в него недвижими имоти. Направено е и възражение за изтекла
придобивна давност.
По
искане на ответника”С.”ООД, направено с отговора на исковата молба, по делото е конституирано като трето
лице-помагач „З. с.”АД П.
В срок е
постъпил отговор на исковата молба от третото лице-помагач, чрез процесуалния
му представител, с който- по подробно развити мотиви в отговора, е изразил
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Безспорно е между страните, а същото се
установява и от представените по делото многобройни писмени доказателства и
допълнителното заключение на в.л.В.В. по извършената СИЕ, което съдът възприема
като компетентно дадено, установяващи, че процесният имот представлява част от площта
на земеделски терен, надлежно отчужден и заплатен на АПК Р., преобразуван в
терен-държавна собственост, предназначен за ЗТМ Р., като с акт от 29.12.1976 г.
е извършено въвеждане във владение и трасиране границите за изграждане на ЗТМ. В
периода
На основание Решение на МС № 50/1989 г. е
образувана Държавна фирма ”Р. М.”, която поема активите и пасивите на
юридическите лица от Стопанско обединение ”Т. м.”гр.Р., вкл. земята и
постройките върху нея.
Съгласно постановление № 176/05.09.1989 г.
ДФ”Р. М.” се закрива и се създават 5 бр.еднолични дружества с ограничена
отговорност, които са правоприемници на активите и пасивите на ДФ”Р. М.”, а именно:
”Т. м.”ООД; „Л.-к. к.”ООД; “У. Р.”ООД; „С.” ООД и „Р.-м.-и.” ООД.
Ищецът”Р.М.”АД
гр.Р. се легитимира като собственик на процесния имот чрез представения с
исковата молба и приет като доказателство Нотариален акт № **, том *, рег.№ ***,
дело № 27 от 01.03.2004 г., издаден от Нотариус М.Д., с № *** в регистъра на
НК. Същият е издаден на основание чл.483, ал.1 от ГПК/отм./, въз основа на
описаните в него писмени доказателства, именно: АЧДС № 2692 от 05.10.1998 г.на
Областния управител на бившата С. област; скици на имота; Извлечение от
приватизационния договор-сметка № 201- земя на “Р.-М.” АД; Извлечение от сметка
203-сгради на “ Р.-М.” АД.
В исковата молба е посочено, че след 2006 г.,
по силата на апортна вноска само на посочената земя в капитала на ищцовото
дружество”Р. М.И.” АД, същото владее земята, а “Р.-М.”АД продължава да владее
постройките/включително процесната сграда до ВТП2/Арматурен цех/ до 2010 г.
Ответника “С.”ООД гр.П. се легитимира като
собственик на процесния имот с Нотариален акт № **, том **, рег.***, дело № 407
от 27.07.2000г.на нотариус Б.К., под № *** в регистъра на НК, с който “З. с.-ПС-П.”
АД продава на “С.”ООД производствена сграда-Арматурна работилница, със
застроена площ от 2840 кв.м., ведно с прилежащия към нея терен от 11168 кв.м.,
съгласно скица №202/13.07.2000г., с изработен кадастър от “П. т. к.”ЕООД и
утвърден от Община Р., находяща се в землището на с.Ч.М., в района на ПТ База
на бившия ЗТМ-Р..
По делото са представени писмени
доказателства, установяващи, че третото лице-помагач и праводател на ответника-”З.
с. ПС –П.”АД, е правоприемник на дъщерна фирма „П.-З. с.”П. към ДФ „П. с.” С./РМС
№ 51от 29.06.1994 г. и Приложение 2.1 към РМС/ От Приложение 2.1 към РМС се
установява, че „З. с. –ПС-П.”АД поема активите и пасивите на Дъщерна фирма „П.-З.
с.”П.
С Договор от 30.06.1999 г. за приватизационна
продажба, Агенцията за приватизация продава на „Е.”ООД, със седалище П. и „Р.-Л.
к.-и.”АД със седалище гр.Р. 2 444 627 броя акции, представляващи 75 %
от капитала на „Р.-Л.-К. К.”ЕАД.
Представен е АДС-частна № 2692/05.10.1998 г.,
одобрен от Областния управител на С. област, в който са описани имотите, актувани
като държавни, на основание ПМС № 65/31.07.1974 г., РМС № 293/75 г., РМС
№170/06.10.1976 г., Заповед на МЗХП №ХХІ-576/29.05.1975 г.,ПМС №176/1991 г., Разделителен
протокол от 13.02.1996 г.; чл.148 ППЗДС, чл.17а ЗППДОбП.
В
т.11от АДС е посочено, че имотът, предмет на настоящето производство е включен в капитала на търговско дружество ”Р.-Л.-к.
к.”ЕАД гр.Р.. Като забележка в т.13 е посочено, че от Общата площ на
Производствено-техническа база на
бившето ЗТМ само 72 дка/извън актуваните 297 дка/ са предоставени на „С.”ЕООД
гр.Р.. В приложението към АДС, под № 3 е посочена сграда до ВТП 2/Арматурен
цех/едноетажна, сглобяема, застроена на 2592 кв.м., на един етаж, въведена в
експлоатация през
Представени е и АДС № 2548/08.01.1996 г. на
Община Р., съгласно който описаните в него недвижими имоти, между които и
Арматурна работилница и заготвително- от 2840 кв.м., и обща площ от 80 238
кв.м., всичките намиращи се в района на ЗТМ Р., извън регулация са актувани като
държавна собственост на основание РМС № 170/06.10.1976 г. Посочено е, че имотът
е предоставен на „З. с.-ПС”П. Представен и приет като доказателство е и АДС/частна/ № 159 от 13.02.1997 г. на
Областния управител на С. област, с който е одобрен съставения по-рано АДС №
2548/08.01.1996 г. на община Р. и в който са описани същите имоти, както и в
АДС на община Р.. И в двата акта са посочени границите на целия имот, а именно:
от изток-път, от запад-цех на МСК, север- път, юг-път. Посочено е, че имотът е
станал държавна собственост на основание чл.148 от ПЗДС/РМС № 170/06.10.1976 г.
В т.15 на АДЧС № 15913.02.1997 г. изрично е посочено, че имотът е включен в
капитала на търговско дружество ”З. с.-ПС-П.”АД гр.П. на основание Решение от
22.02.1996 г. по ф.д.905/1996 г. на Пернишкия окръжен съд и Заповед №
РД-02-638/13.11.1995 г.на МТРС/Министерство на териториалното развитие и
строителство/. Представена е и Заповед № РД-02-14.89 от 02.02.1996 г. на МТРС, с
която е увеличен капитала на „З. с.-ПС-П.”АД гр.П. с 24 208 000 лв.,
което увеличение произтича от внасяне правото на собственост върху земя, намираща
се в ЗТМ-Р. и производствена база, съгласно актове за държавна собственост № 2548 и № 2549 от
08.01.1996 г.- 12 458 000 лв., Заповед № РД-02-14-6388/13.11.1995 г.
на МТРС-11 950 000 лв. и прехвърлени акции в полза на
държавата-200 000 лв.
Във връзка с увеличаването капитала на „З. с.-ПС-П.”АД
са извършени и оценки на имотите, посочени в АДС № 2548/08.01.1996 г. на община
Р., видно от представените Разчети и оценки на имотите.
Представен е Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим терен № **, том **, рег.№ ***, дело № 407 от
Във връзка с направено от „З. с.-ПС-П.”АД
искане за одобряване на кадастрална скица за обекта, предмет на продажбата- ПТБ
”ЗТМ”гр.Р.-Работилница за армировка и закладни части, е изпратено писмо изх.№
АБ-28-00-6/13.07.2000 г. на Община П. до Директора на „Р.-Л.-К.”АД /”Р. Л.-к. к.”АД-
праводател на ищеца “Р.М.” АД/ , като му е указано в 7-мо дневен срок да изрази
становище относно терена, заснет в кадастралната карта. С писмо от 13.07.2000
г. Изпълнителния директор на „Р.-Л.-К.”АД е дал съгласието си да бъде одобрена
кадастралната карта за посочения по-горе
обект в полза на „З. с.-ПС-П.”АД.
По делото е допусната и приета Съдебно
икономическа експертиза с основно и допълнително заключение, изготвени от
вещото лице В.В., които съдът възприема като компетентно дадени. От същото се
установява, че към 31.12.1999 г. земя от
1477 дка и Сграда до ВТП са включени в баланса на „Р.-Л. К.” чрез
приватизационния договор и АДС 2692/05.10.1998 г.
Вещото лице е посочило също, че към
От заключението на вещото лице Р.Г.
по изготвената СТЕ, което съдът възприема като компетентно дадено се установява,
че имотът, продаден на ”С.”ООД гр.П. е идентичен с имот пл.№ ** от действащия
кадастрален план на промишлена зона с.Ч.М., общ. Р., одобрен със Заповед №
300-4-7/12.02.2002 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра. Посочило
е, че първоначално имот пл.№** е записан на името на „Р.-Л.-К.”АД, като
впоследствие е презаписан на името на „С.”ООД П., на основание нотариалния акт.
Посочило е, че процесният имот е част от
имота, предмет на приватизационния договор, сключен на 30.06.1999 г. между
Агенцията по приватизация и „Р. л.-к. к.”ЕАД/”Р. Л.-К. К.”ЕАД/.
Вещото лице е показало конфигурацията на имот
пл.№ ** на приложената към заключението по СТЕ скица, като имота е оцветен с
жълт цвят, а построената в него масивна сграда „Арматурен цех”- в розов цвят.
Разпитани са и
свидетелите В. В., М. В., Д. М. и П. Р.
От показанията на свидетеля В. В., който
работи от 27 години в ЗЗТМ, но в друг участък, а не в този, където е процесния
имот се установява, че процесният имот представлява част от ПТ базата. Същият
установява,че частта от 1477 дка е на „Р.-Л.-к.” АД, както и, че ПТ базата е
представлявала временна база на строителите по изграждането на ЗТМ , като част
от постройките са били временни, но повечето от тях са масивни постройки. Свидетелят
установява, че ПТ базата е извън общата ограда на завода и извън
производствената площ на завода,като от едната страна е оградата на завода, а
от другата-земен насип. Същият установява, че от „За. С.” са ползвали цехове,
от които някои стоят, някои са разрушени.
Видно от показанията на свидетеля М. В. „Р.-Л.-к.”
АД е стопанисвал процесните 1477 дка, като стопанисването се е състояло в
охраняването им, заедно с останалия терен. Свидетелят установява, че е участвал
в процедурата по изготвянето на кадастралния план, като „С.”ООД и „З. с.-ПС-П.”АД
не са взели участие в процедурата. Свидетелят не може да установи, дали „З. с.-ПС-П.”АД
са използвали процесната сграда, но си спомня, че тя е била дадена от„З. с.-ПС-П.”АД
под наем на „Б.” за производство на „дробинки”/малки топчета/, но не си спомня
откога.
Разпитан е и свидетелят Д. М., който е
работил в Института по тежко машиностроене, по неговите показания ”от *** до ***”.
Същият свидетел установява, че от 1995 година в ПТ Базата с В. Г.-управител на
фирма”С.” и неговите съдружници-г-н Б., са произвеждали”дробинки”, като и
понастоящем продължават да работят в цеха. Според свидетеля имота е на „С.”,
които го ползват от 1995 година. Свидетелят също установява, че има охрана и
пропускателен режим, но не знае от коя фирма.
От показанията на свидетелят К. И., който
работи в „С.”ООД се установява, че процесният имот се намира срещу халето на „С.”ЕООД.
Свидетелят установява, че имота представлява хале, с обособено
производство-дробинки за почистване, като от 1994-1995 година „С.”ООД, заедно с
проф.Б. владеят имота, а впоследствие са го закупили. Свидетелят предполага, че е закупен от „З. с.-ПС-П.”АД.
Предположението му се гради на обстоятелството, че имотът е бил даден на тях и
те работили там.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
са с правно основание чл.108 от ЗС и чл.527,ал.2 от ГПК.
=По предявените искове с правно основание
чл.108 от ЗС:
За да се уважи иска с
правно основание чл.108 ЗС, следва да се докаже наличието на елементите от
фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а
именно - ищецът да е собственик на имота-
предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи без правно
основание.
Безспорно установено е по делото, а и
страните не оспорват обстоятелството, че процесният имот представлява част от
площта на земеделски терен, надлежно отчужден и заплатен на АПК Р.,
преобразуван в терен-държавна собственост, предназначен за ЗТМ Р., като с акт
от 29.12.1976 г. е извършено въвеждане във владение и трасиране границите за
изграждане на ЗТМ, Цялата площ на ЗТМ представлява земя, собственост на
Държавата. Както бе посочено по-горе, на основание Решение на МС № 50/1989 г. е
образувана Държавна фирма”Р. М.”, която поема активите и пасивите на
юридическите лица от Стопанско обединение ”Т. м.” гр.Р., вкл. земята и
постройките върху нея. Съгласно постановление № 176/05.09.1989 г. ДФ”Р. М.” се
закрива и се създават 5 бр.еднолични дружества с ограничена отговорност, които
са правоприемници на активите и пасивите на ДФ”Р. М.”,а именно:”Т. м.”ООД; „Л.-к.
к.”ООД; У. Р.”ООД; „С.” ООД и „Р.-м.-и.” ООД. На всичките тези дружества и
техните правоприемници са били предоставени терени и постройките върху тях за
оперативно управление и стопанисване, но същите продължават да са държавна
собственост. За да придобият правото на собственост върху процесните имоти, същото
следва изрично да е предоставено на страните по делото- или на техните
правоприемници, от собственика-Държавата, по надлежния ред.
От представения АДС № 2548/08.01.1996 г. на
Община Р., АДС/частна/ № 159 от 13.02.1997 г. на Областния управител на С.
област се установява, че Арматурна работилница и заготвително от 2840 кв.м., заедно
с други имоти и с обща площ на всичките имоти от 80 238 кв.м., всичките
намиращи се в района на ЗТМ Р.- извън регулация, са актувани като държавна
собственост на осн.РМС № 170/06.10.1976 г., АЧДС е посочено, че имотът е
предоставен на „З. с.-ПС”П. В т.15 на АДЧС№ 15913.02.1997 г. изрично е
посочено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество”З. с.-ПС-П.”АД
гр.П. на основание Решение от 22.02.1996 г.по ф.д.905/1996 г. на Пернишкия
окръжен съд и Заповед № РД-02-638/13.11.1995 г.на МТРС.
Представена
е Заповед № РД-02-14.89 от 02.02.1996 г. на Министъра на Министерството на
териториалното развитие и строителство, на основание чл.192, ал.1 от ТЗ и в
съответствие с чл.10,ал.1 и чл.15,т.2 от Правилника за упражняване правата на
собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25.01.1994 г. ,§34
от Преходните и заключителни разпоредби на ЗППДОП, с която е увеличен капитала
на „З. с.-ПС-П.” АД с 24 208 000 лв., което увеличение произтича от внасяне правото на собственост върху
земя, намираща се в ЗТМ-Р. и производствена база-конкретизирана в съставените
АДС. Действително съставените АДС нямат конститувно действие, но същите имат
доказателствена стойност, която не е оборена и в този смисъл удостоверяват
обстоятелството, че имота е бил одържавен и към момента на съставянето им е
собственост на държавата. И в двата акта е посочено, че Държавата е станала
собственик на основание РМС № 170/06.10.1976 г. и както бе посочено, обстоятелството,че
изначало целият терен на ЗТМ Р. е държавна собственост, не се оспорва от
страните по делото.
Именно на основание посочената Заповед и АДС,
третото лице-помагач и праводател на ответника-„З. с.-ПС-П.” АД, е придобил
правото на собственост върху процесните имоти, което право му е било
прехвърлено от управомощени органи на собственика-Държавата, съобразно
действащите към момента правни норми.
Впоследствие, с АДС-частна № 2692/05.10.1998
г., одобрен от Областния управител на С. област, в който са описани имотите, актувани
като държавни, в т.11 от АДС е посочено, че имотът е включен в капитала на
търговско дружество”Р.-Л.-к. к.”ЕАД гр.Р.. В приложението към АДС, под № 3 е
посочена сграда до ВТП 2 /Арматурен цех/, едноетажна, сглобяема, застроена на
2592 кв.м., на един етаж, въведена в експлоатация през
В подкрепа на обстоятелството, че „З.с.-ПС-П.”
АД е бил собственик на процесния имот е и даденото съгласие от Изпълнителния
директор на „Р.-Л.-К.”АД, с писмо от 13.07.2000 г. да бъде одобрена
кадастралната скица за посочения по-горе
обект- ПТБ”ЗТМ”гр.Р.-Работилница за армировка и закладни части “, в полза на „З. с.-ПС-П.”АД.
Показанията на разпитаните по делото свидетелите,
също установяват фактическото владение
на процесния имот от „З. с.-ПС-П.” АД още от 1995 година- периода на
включването му в капитала на дружеството, вкл. и отдаването му под наем на ответника.
С оглед изложеното съдът счита, че тъй като
ищците не са установили, че са собственици на имота / вкл. и праводателите им/,
както и че ответникът владее същият без правно основание, то предявените искове
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
= по предявения иск с чл. чл.537, ал.2 от ГПК за
отмяна на Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от 27.07.2000
г.,том **, рег.№ ***,дело 407/2000 г. на нотариус Б.К.,рег.№ *** по Регистъра
на НК,с район на действие Р. районен съд:
Независимо от резултата по предявените искове
по чл.108 от ЗС, то предявеният иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК
следва да бъде оставен без разглеждане, тъй като по този ред се отменят или
изменят само издадени нотариални актове в охранително производство по реда на чл.587,
ал.2 и ал.2 ГПК/чл.483 от ГПК отм./, какъвто не е посочения по-горе нотариален
акт. Производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено.
С оглед изхода на делото следва да бъде
уважено своевременното направено от представителя на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски по представения списък по чл.80 от ГПК, като ищците бъдат осъдени да заплатят на ответника на ПО 12213 лв. всяко
едно дружество
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от „Р. М.И.”АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес: *** иск срещу “С.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, с който иска да му се признае правото на собственост и
му се предаде владението върху ПИ, с площ от 11169 кв.м., находящ се в
промишлената зона на с.Ч.М., общ. Р., съставляващ имот № **, съгласно
кадастралния план, одобрен със заповед № 300-4-7 от 12.02.2002 г. на
Изпълнителния директор на АКГК, с граници: ПИ № *, ПИ № **, бетонов път, за
който имот е отреден парц.**- за производствени и складови дейности в кв.*, съгласно
ПУП, одобрен със Заповед № 10807.02.2008 г. на Кмета на Община Р.,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан
предявеният от „Р.М.”АД ,с ЕИК ***, гр.Р., Индустриална зона иск срещу “С.”ООД
гр.П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** който иска да му се
признае правото на собственост и му се предаде владението върху сграда до ВТП/Арматурен
цех/, представляваща едноетажна сглобяема стоманобетонна конструкция, със
застроена площ от 2592 кв.м. и застроен обем от 29930 куб.м., построена в ПИ, с
площ от 11168 кв.м., находящ се в промишлената зона на с.Ч.М., общ.Р., съставляващ
имот № **, съгласно кадастралния план, одобрен със заповед № 300-4-7 от
12.02.2002 г. на Изпълнителния директор на АКГК, с граници: ПИ № *, ПИ № **, бетонов
път, за който имот е отреден парц.**-за производствени и складови дейности в
кв.*, съгласно ПУП, одобрен със Заповед № 10807.02.2008 г. на Кмета на Община Р..
ОСТАВЯ
без разглеждане искането, направено на основание чл.537,ал.2 ГПК за
отмяна на Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ** от 27.07.2000
г.,том **, рег.№ ***, дело 407/2000 г. на нотариус Б.К., рег.№ *** по Регистъра
на НК, с район на действие Р. айонен съд като прекратява производството по
делото в тази му част.
ОСЪЖДА
“Р. М.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес: *** и “Р.М.” АД, с ЕИК ***, гр.Р., Индустриална зона, да заплатят на “С.”ООД
гр.П., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените по делото
разноски в размер на ПО 12 213 лв. всяко едно дружество.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд: с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
прекратителната му част- с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: