№ 5501
гр. С., 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110151976 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД срещу В. Н. Ц., Д.
Пл. Ив. и Д. Пл. Ив., с която са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Д. – 1“, бл. 122, вх. А, ет. 10, ап. 46, с аб. № 130473. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответниците за процесния период топлинна енергия, за която не
е заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците да му заплатят следните суми: ответникът В. Н. Ц. – 707,04 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 167,65 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г., сума в размер на 5,35 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.08.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 1,30 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
27.08.2021 г.; ответникът Д. Пл. Ив. – 353,52 лв., представляваща стойността на
1
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, сума в размер на
83,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г.,
сума в размер на 2,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода м.08.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2021
г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 0,65 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г., и ответникът Д. Пл. Ив. - 353,52
лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва за забава от 07.09.2021 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 83,82 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г., сума в размер на 2,67 лв., представляваща
главница за дялово разпределение за периода м.08.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава от 07.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата в
размер на 0,65 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за
реално доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до
27.08.2021 г.
Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отговори на исковата молба, в
които оспорват исковете по основание. Оспорват наличието на облигационно
правоотношение с ответника, като твърдят, че всяка от тях се е отказала от
наследството на общия наследодател Й. М. ЗЛ..
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.с“ ООД не изразява
становище.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на ответниците да
заплатят претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия
и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
2
на потребената топлинна енергия за процесния период.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
неоснователни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственикът/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“
на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от
3
ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема, че не е
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
По делото е представена Заповед № 568/26.11.1985 г. на Стопански металургичен
комбинат, въз основа на която Й. М. ЗЛ. е настанена в общинско жилище,
представляващо апартамент № 46, находящ се в гр. С., ж.к. „Д. – 1“, бл. 122, вх. А, ет.
10, както и сключен въз основа на същата договор № 568/26.06.1985 г. за отдаване под
наем на държавен жилищен имот.
Приложено е по делото удостоверение за наследници изх. № РИС21-УФ01-
573/06.10.2021 г. по отношение на Й. М. ЗЛ., починала на 14.03.2019 г., от което се
установява, че нейни наследници по закон за ответниците по делото В. Н. Ц., Д. Пл. Ив.
и Д. Пл. Ив..
Всяка от ответниците е приложила писмени доказателства, които са приобщени
към материалите по делото, а именно удостоверения за отказ от наследството на Й. М.
ЗЛ., съответно на л. 63 – за Д. Пл. Ив., на л. 65 – за Д. Пл. Ив., и на л. 72 – за В. Н. Ц..
От същите се установява, че по надлежния ред ответниците са заявили и вписали отказ
от наследство на общия им наследодател Й. М. ЗЛ.. Следователно по аргумент за
обратното от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗН, наследниците не отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. С
извършения отказ от наследство ответниците са изгубили възможността както да
придобият правата, така и са се освободили от тежестите, съставляващи част от
имуществената съвкупност. Ето защо същите не отговарят за задълженията на
наследодателя към ищцовото дружество. Предвид недоказване на първия елемент от
фактическия състав – облигационни отношения между страните по отношение на
процесния недвижим имот, исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. С оглед неоснователността на главните искове, следва да бъдат
отхвърлени и акцесорните такива за лихва.
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение имат ответниците. Такива са
претендирани единствено от ответника В. Н. Ц., а именно 300 лв. за платено
адвокатско възнаграждение, поради което същите следва да ѝ бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу В. Н. Ц., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 707,04 лв., представляваща стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., за сумата от 167,65 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г., за сумата от
5,35 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода м.08.2018 г. –
м. 04.2019 г., както и за сумата в размер на 1,30 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Д. Пл. Ив.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 353,52 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., за сумата от
83,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г., за
сумата от 2,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
м.08.2018 г. – м. 04.2019 г., както и за сумата в размер на 0,65 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия,
начислена за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г., и
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Д. Пл. Ив.,
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 353,52 лв., представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., за сумата от
83,82 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално
доставена топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г., за
сумата от 2,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода
м.08.2018 г. – м. 04.2019 г., както и за сумата от 0,65 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2018 г. до 27.08.2021 г.
ОСЪЖДА „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на В. Н. Ц., ЕГН
********** сумата от 300 лв., представляваща разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „Т. С.с“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6