№ 3964
гр. Варна, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Д. Димитров Гражданско дело №
20233110108564 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано след обезсилване с Решение №
762/22.06.2023 г. по в.гр. дело №961/2023 г. по описа на ВОС, на Решение №
515/17.02.2023 г. по гр.дело № 6641/2022 г. по описа на ВРС.
Същото е образувано по предявен от ****, представлявана от кмета
****, Булстат **** с административен адрес гр. Варна, бул. „****" № 43
срещу „****" ЕООД, ЕИК**** с адрес гр. Варна, ул. „****" № 58, ет.7, офис
8 иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответника да
му заплати сумата от 3176,34лв., представляваща разлика възлизаща на
50,65т. вповече генерирани отпадъци - натоварени, претеглени и депонирани,
между признатите от съда с Решение № 261810/01.06.2021 г. по гр. д.
№1870/2021г. по опис на ВРС действителни разходи в размер на 1660,19лв. с
ДДС, извършени за принудително премахване на търговски обект и
действително заплатените на изпълнителя „****" ЕООД в размер от
4836,53лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на исковата молба - 27.05.2022г., до окончателното й изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения:
В изпълнение на влязла в сила заповед №27/31.01.2018 г. на Кмета на
Район „****", **** е заплатила на ответника „****" ЕООД сума в размер от
1
4836,53лв., представляваща стойността на сторените от Общината, но
невъзстановени от „****" ЕООД разходи за „премахване на преместваеми
обекти за търговия, разположени извън одобрените от Главния архитект на
**** схеми за разполагане, неправомерно поставени антипаркингови
устройства и съоръжения, възпрепятстващи сводния достъп на гражданите,
както и на незаконно поставени рекламно – информационни елементи на
територията на община Варна за периода 2016-2019 година". Конкретно
извършените от ответника „****" ЕООД строително-монтажни работи в
качеството му на изпълнител, възложени и заплатени от Община в качеството
й на възложител били -разбиване основа, включително покритие, замазка,
бетонна армирана или неармирана основа на стойност 1763,92 лв., без ДДС,
както и натоварване, транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци
до терен за рекултивация и/или фирма, притежаваща разрешение за дейности
с отпадъци от РИОСВ - Варна, на стойност 2266,52 лв., без ДДС. По банков
път и с платежно нареждане от 20.12.2018г. сумата от общо 4836,53лв.,
представляваща сбора от горните суми, ведно с 20% ДДС, е преведена по
сметка на ответника.Тъй като сумата за премахване на незаконните обекти не
е била възстановена, **** предявила осъдителен иск за сумата от 4836,53 лв.
срещу „****" ЕООД, като дружеството извършило премахването на
незаконните постройки, а именно „****" ЕООД, е било привлечено като трето
лице - помагач на страна на ****.
С Решение № 261810/01.06.2021 г. по гр.д. №1870/2020г. по описа на
ВРС, потвърдено с Решение № 254/01.03.2022г. по в.гр.д. №3097/2021 г. по
описа на ВОС, предявеният от **** срещу „****" ЕООД иск е уважен за
сумата от 1660,19 лв., като е отхвърлен за горницата над 1660,19 лв. до пълно
претендирания размер от 4836,53 лв.
Ищецът в настоящото производство **** твърди, че с извършената по
гр.д. №1870/2020г. съдебно - техническа експертиза е установено, че общата
стойност на извършените от „****" ЕООД СМР във връзка със събарянето на
незаконните постройки възлиза общо на 1660,19лв., поради което е налице
завишение със сумата от 3176,34 лв. на разходите за принудително
премахване на незаконните постройки. Поради това ищецът смята, че
ответникът неоснователно се е обогатил със сумата от 3176,34 лв. и е налице
правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция.
2
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното
дружество, с който е изразено становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски. Твърди се, че в изпълнение на договор №****/13.06.2016г. с
предмет: „премахване на преместваеми обекти за търговия, разположени
извън одобрените от Главния архитект на **** схеми за разполагане,
неправомерно поставени антипаркингови устройства и съоръжения,
възпрепятстващи свободния достъп на гражданите, както и на незаконно
поставени рекламно-информационни елементи на територията на община
Варна за периода 2016-2019 година", ответникът е премахнал модулен
павилион за домашни потреби с площ 72 кв.м. и е възстановил терена под
павилиона в първоначалния му вид, като са извършени следните дейности:
разбиване основа, включително покритие, замазка на армирана, неармирана
основа - 9.24 куб.м. на стойност 1763.92 лева; натоварване, транспортиране,
разтоварване на строителни отпадъци до терен за рекултивация - 75.15 тона
на стойност 2266.52 лева. Ответникът твърди още, че в горепосочения
договор са посочени цените на уговорените от страните услуги и дейности,
предмет на поръчката, възложена от Общината на дружеството, като всички
дейности, количества и цени са уговорени между страните по делото още
преди извършване на дейностите по договора и работата е приета без
забележки, като е изплатена дължимата сума, съгласно договора между
страните. Счита, че е изпълнил изцяло, точно и в срок възложената му работа
при условията договорени между страните, включително цените на
възложената работа, като същата е приета изцяло и без забележки от
възложителя — **** и възнаграждението на изпълнителя се дължи за
извършената и приета работа, на основание чл. 266, ал.1 ЗЗД.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова претенция, намираща
правното си основание в чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
Съобразно разпределената от съда доказателствена тежест ищецът е
следвало в условията на пълно и главно доказване да установи, че ответното
3
дружество е получило сумата от 3 176,34 лв., предмет на настоящата
претенция, без основание; че е налице завишаване на разходите за
принудителното премахване на търговски обект, извършено от ответника
„****" ЕООД. При успешното доказване на горните обстоятелства ответникът
е следвало да установи наличието на основание за получаване и задържане на
процесната сума; че е изпълнил изцяло, точно и в срок възложената му работа
при условията договорени между страните, включително цените на
възложената работа.
С постановеното по делото определение по чл. 140 ГПК съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че в изпълнение на влязла в сила
заповед №27/31.01.2018г. на Кмета на Район „****", **** е сключен договор
№****/13.06.2016г. между ищеца и ответника; че ищецът е платил сумата от
общо 4 836,53лв. с ДДС на основание договор № ****/13.06.2016 г. между
страните; че с Решение № 261810/01.06.2021 г. по гр.д. № 1870/2020 г. по
описа на ВРС, потвърдено с Решение № 254/01.03.2022 г. по в.гр.д. №
3097/2021 г. по описа на ВОС, предявения от **** срещу „****" ЕООД иск е
уважен за сумата от 1 660,19 лв., като е отхвърлен за горницата над 1 660,19
лв. до пълно претендирания размер от 4 836,53 лв.
Видно от приложените по настоящото производство материали, по гр.д.
№ 1870/2020 г. по описа на Районен съд – Варна е постановено Решение №
261810/01.06.2021 г., потвърдено с Решение № 254/01.03.2022 г. по в.гр.д. №
3097/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което предявеният от ****
срещу „****" ЕООД иск е уважен за сумата от 1 660,19 лв., като е отхвърлен
за горницата над 1 660,19 лв. до пълно претендирания размер от 4 836,53 лв.,
на основание чл. 57а, ал. 6 вр. ал. 1 ЗУТ вр. чл. 56, ал. 2 ЗУТ вр. чл. 70, ал. 7
вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 Наредба за разполагане на преместваеми обекти по
смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ чл. 86 ЗЗД.
Не се спори, а и се подкрепя от приложените по делото доказателства,
че **** и „****“ ЕООД са валидно обвързани от Договор № **** от
13.06.2016 г. за изпълнение на „премахване на преместваеми обекти за
търговия, разположени извън одобрените от Главния архитект на **** схеми
за разполагане, неправомерно поставени антипаркингови устройства и
съоръжения, възпрепятстващи свободния достъп на гражданите, както и на
незаконно поставени рекламно-информационни елементи на територията на
4
**** за периода 2016 – 2019 година“ след проведена процедура за възлагане
на обществена поръчка, открита на основание чл. 16, ал. 8 ЗОП, във връзка с
Решение № 1571/11.05.2016 г. на Кмета на **** за определяне на изпълнител.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, а и не
се спори между страните, че със Заповед № 27 от 31.01.2018 г. на Кмета на
район „****“ е наредено на Красимир Т. Т., в качеството му на управител на
„****“ ЕООД, премахването на модулен павилион за домашни потреби с
площ от 72 кв.м., разположен на позиция № 94 от Схема за разполагане на
преместваеми обекти на територията на район „****“ - Варна за периода
2013, 2014, 2015 г., съгласно НРППО.
Въз основа на влязлата в сила Заповед № 27 от 31.01.2018 г. с
възлагателно писмо от 15.03.2018 г. до ответника от Николай Няголов –
директор на дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения
ред“, последният е възложил изпълнението на издадените от Кмета на район
„****“ заповеди за премахване на преместваеми обекти, в това число и вече
посочената, касаеща процесния обект № 94. В писмото е изложено, че всички
заповеди са частично изпълнени, като никой от обектите не е премахнал
бетонната основа, върху която са поставени, цокъла и стълбите към обектите,
съответно към ул. „****“, ул. „****“ и бул. „****“.
Съобразно предвиденото в чл. 12 от процесния за договор за начина на
отчитане/приемане и заплащане на действително извършените и приети
видове дейности е представен протокол за установяване на завършването и
заплащането на натурални видове строителни материали и монтажни работи
от 31.07.2018 г., между представители на УСКОР към ****, Районен кмет и
на „****“ ЕООД. От протокола се установява, че съгласно Заповед № 27 за
павилион за домашни потреби № 94 – 72 кв.м., е извършено разбиване основа
вкл. покритие, замазка, бетонна армирана или неармирана основа, за което са
сторени разходи в размер на 1 763,92 лв. за 9,24 куб.м., както и натоварване,
транспортиране и разтоварване на строителни отпадъци до терен за
рекултивация и/или фирма, притежаваща разрешение за дейности с отпадъци
от РИОСВ – Варна, която дейност възлиза на 2 266,52 лв. за 75,15 т.
Изложеното в посочения протокол съответства напълно с представената по
делото предварителна количествено-стойностна сметка що се касае за
процесния обект № 94.
5
Представен е по делото приемо-предавателен протокол от 31.07.2018 г.
между „****“ ЕООД, като предаваща страна, и „****“ ЕООД, като приемаща
страна, за приемането на 838 куб.м. строителни отпадъци от премахване на
павилиони, находящи се на ъгъла на бул. „****“ и ул. „****“ в гр. Варна.
Заедно с това са приложени и кантарни бележки от автоматизирана система
на ****.
Страните не оспорват, че ищецът ****, като възложител, е заплатил в
полза на „****“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, сумата от 4 836,53 лв.
с ДДС /4 030,44 лв. без ДДС/, въз основа на Договор № **** от 13.06.2016 г.,
досежно извършване на посочените в протокола от 31.07.2018 г. дейности,
касаещи павилион за домашни потреби № 94 – 72 кв.м., част от общо
заплатената сума в размер на 92 131,98 лв., за заплащането на която сума по
делото е представена фактура № **********/31.07.2018 г., ведно с платежно
нареждане от 20.12.2018 г.
Спорът по настоящото дело по същество се свежда до това
извършването на какви строително-монтажни дейности са включени в
предвидените в чл. 1, т. 4 и 5 от процесния договор работи и съответства ли
то на реално сторено от ответника.
По делото е изготвена и изслушана съдебно-техническа и оценителна
експертиза, вещото лице по която е дало отговор на поставените му въпроси,
както и разяснения в проведеното открито съдебно заседание. Съгласно
заключението на инж. С. П., което съдът намира за компетентно изготвено, в
приложения по гр.д. № 1870/2020 г. по описа на Районен съд – Варна
Констативен протокол № 067/21.03.2018 г. на ****, подписан от гл. инсп. в
отдел „Контрол търговска дейност и туризъм“, са записани по схема обекти
на площадки с различни нива, като за процесния обект № 94 е посочено, че
попада в третата площадка с височина на 0,60 м. от терена, като всяка
площадка е отделена от съседните с ивични основи и пояси с приблизителни
размери 0,40/0,60/0,40 м. Вписано е, че подът е армирана плоча с дебелина от
10 см. и основа пясък с дебелина до 1 м. Вещото лице е изложило, че
посоченото в представената предварителна количествена-стойностна сметка
за обект № 94 касае единствено къртене на 10 см. армирана бетонова
настилка 3 см. замазка и настилка, равняващи се на общо 9,36 куб.м.
материали с общо тегло от 22,75 т. Счита, че в това число не са включени
6
ивични основи и пояси, представляващи бетонови стени от 25 см. и бетонови
основи от 45 см., както и насип от пясък и пръст. В тази връзка сочи, че
обемът на неописаните материали е общо 28,97 куб.м. или 56,14 т. Експертът
излага, че общата стойност на извършените СМР за процесния обект № 94
възлизат на обща стойност от 9 696,52 лв., в съответствие с договорените
цени между страните по спора с процесния договор.
В проведеното о.с.з. вещото лице е разяснило, че няма как основата да е
само стоманобетонна настилка, като счита, че освен нея има и ивични
бетонови основи околовръст, които обаче не били описани в количествено-
стойностната сметка. В допълнение излага, че под стоманобетонната настилка
би трябвало да има подложка от пясък, която също е отпадък и следва да бъде
извозен.
В съответствие с изложеното от вещото лице и представените по делото
доказателства, съдът намира, че ищцовата претенция се явява частично
основателна. Така изготвената експертиза следва да бъде взета предвид само в
частта досежно посочените количества на работата, изразяваща се в къртене
на съществуваща замазка и настилка, и къртене на съществуваща армирана
бетонова настилка 10 см., както и извозването на отпадъците до съответното
депо, доколкото в това се изразява уговорената между страните по спора в чл.
1, т. 4 и 5 от процесния договор дейност. По делото не са представени
конкретни доказателства за реалното извършване на останалите дейности,
посочени в експертизата, както и не са налице данни такива да са възлагани
на изпълнителя.
Предвид това настоящият съдебен състав намира, че стойността на
извършената работа от ответното дружество е в общ размер от 2 967,55 лв. /с
ДДС/. Сумата е резултат от сбора на посочените в таблица № 2 от
експертизата дейности по т. 1 и 2 – къртене на съществуваща замазка и
настилка с обем от 2,16 куб.м. и отпадък от 4,75 т., както и къртене на
съществуваща армирана бетонова настилка 10 см. с обем от 7,20 куб.м. и
отпадък от 18 т., за които в таблица № 4 са изложени единични цени,
базирани на сключения между страните договор /а и от ищеца не се оспорва
приложимостта именно на тези цени/. Посочените в таблица № 3 стойности
на извършените СМР са неотносими по настоящия спор, доколкото касаят
средни цени към 31.07.2018 г.
7
Съобразно изложеното, съдът намира, че след приспадане на
установения в настоящото производството размер на извършената от
ответника работа от 2 967,55 лв. от заплатената за това сума в общ размер на
4 836 лв., то сумата от 1 868,45 лв. се явява недължимо платена от **** в
полза на ответника по делото, респ. претенцията следва да се уважи за тази
сума, а за разликата над 1 868,45 лв. до претендираните 3 176,34лв. – да се
отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора и своевременно направените искания за
присъждане на разноски, в полза и на двете страни се следват такива
съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Представеният от ищеца списък по чл. 80 ГПК включва както
разноските за настоящото дело, така и сторените такива по гр.д. № 6641/2022
г. по описа на Районен съд – Варна, така и разноските по в.гр.д. № 961/2023 г.
по описа на Окръжен съд – Варна. Съдът намира, че доколкото
производството не се отличава с правна и фактическа сложност, дължимото
по настоящото дело юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца следва
да бъде намалено на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Макар и разходът
да не фигурира в списъка по чл. 80 ГПК на ищеца, той е представил
доказателства за извършено плащане на сумата от 200 лв., представляваща
заплатен допълнителен депозит на вещото лице. Доколкото съдът не е
обвързан от посоченото в списъка, а последният е предпоставка за
допустимостта на искане по чл. 248 ГПК, то разходът е взет предвид при
формиране на дължимата от ответника сума в полза на ищеца, а именно
641,71 лв., от които сумата от 465,19 лв., представлява сторени съдебно-
деловодни разноски, а сумата от 176,52 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът е представил по делото договор за правна защита
съдействие, в който е уговорено заплащането на адвокатство възнаграждение
от 1 000 лв. в брой, като в тази част договорът има характера на разписка за
реалното заплащане на посочената сума. Представен е и списък по чл. 80
ГПК, в който е фигурира единствено претендираното възнаграждение, поради
което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се следва сумата от
411,59 лв. съразмерно на отхвърлената част.
8
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК**** с адрес гр. Варна, ул. „****" № 58,
ет.7, офис 8 ДА ЗАПЛАТИ НА ****, представлявана от кмета ****, Булстат
**** с административен адрес гр. Варна, бул. „****" № 43 сумата от 1 868,98
лв. (хиляда осемстотин шестдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща разлика между признатите от съда с Решение №
261810/01.06.2021 г. по гр. д. №1870/2021г. по опис на ВРС действителни
разходи в размер на 1660,19лв. с ДДС, извършени за принудително
премахване на търговски обект и действително заплатените на изпълнителя
„****" ЕООД в размер на 4836,53лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от завеждане на исковата молба - 27.05.2022г., до
окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 1 868,98 лв. до претендираната сума от
3 176,34 лв.
ОСЪЖДА „****" ЕООД, ЕИК**** с адрес гр. Варна, ул. „****" № 58,
ет.7, офис 8 ДА ЗАПЛАТИ НА ****, представлявана от кмета ****, Булстат
**** с административен адрес гр. Варна, бул. „****" № 43 сумата от 641,71
лв. (шестстотин четиридесет и един лева и седемдесет и една стотинки),
представляваща разноски, от които сумата от 465,19 лв., представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски, и сумата от 176,52 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ****, представлявана от кмета ****, Булстат **** с
административен адрес гр. Варна, бул. „****" № 43 ДА ЗАПЛАТИ НА
„****" ЕООД, ЕИК**** с адрес гр. Варна, ул. „****" № 58, ет.7, офис 8
сумата от 411,59 лв. (четиристотин и единадесет лева и петдесет и девет
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9