Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 30.07.2020г.,
град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
30.07. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 121 2020
дело № по описа за год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от К.Р.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К. с ЕГН ********** действащи чрез майка си и законен представител С.Г.Д., ЕГН **********, чрез адвокат И.А. с адрес *** срещу Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че с решение,
постановено по гр.д. № 1475/2014 г. на РС – Дупница ответникът бил осъден да
заплаща издръжка на сина си К.К., чрез ищцата като негова майка и законен
представител в размер на 140, 00 лв. месечно. С Решение № 258 от 16.07.2015г.,
постановено по гр.д. № 550/2014г. на КнОС Р.Б. бил осъден да заплаща издръжка
на малолетното дете Р.Р.К. в размер на 95, 00 лв. месечно от когато изминали
шест, съответно пет години, като размерът на същата не е променян, а
обстоятелствата при които била определена издръжката, съществено се променили,
както поради общото поскъпване на живота, така и от повишаването на размера на
минималната работна заплата, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК. Сочи
се, че К. посещава различни спортни
занимания, за които тя заплаща сума стойност около 120, 00 лева месечно, а от
следващата учебна година Р. ще бъде в първи клас. Нуждите от храна, облекло,
учебни пособия, ежедневни разходи както и разходи за отопление и други,
значително се увеличили. Предвид горното и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 на СК
моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 150 от СК измени
издръжката, като увеличи същата от 140, 00 лв. на 400, 00 лв. месечно за детето
на страните К.К. и от 95, 00 лева на 400, 00 лева за детето на страните Р.К.,
като осъди ответника да я заплаща, считано от датата на завеждането на исковата
молба.
В законоустановения едномесечен срок по реда на чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост и частична основателност на предявените искове.
Съдът като взе предвид събраните
по делото доказателства, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приетите по делото като писмени доказателства - Удостоверение за раждане, издадено на 26.09.2017г. и Удостоверение за раждане, издадено на 26.09.2017г., ответникът в настоящото производство е баща на ищците К.Р.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К. с ЕГН **********.
Видно от Трудов договор № 268/11.03.2019г., майката на ищците С.Г.Д., ЕГН ********** получава основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560, 00 лева.
Видно от приетите четири броя квитанции и Служебна бележка от 15.01.2020г., издадени от танцов клуб „Фантастик данс” за периода м. октомври 2019 – м. януари 2020г., месечната такса за спортни танци на К.Р.К. с ЕГН ********** е 20, 00 лева.
Видно от два броя квитанции от 06.01.2020г., издадени от СК „Гладиатор” месечния членски внос за м. януари за К.Р.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К. с ЕГН ********** е по 35, 00 лева.
Видно от трудов договор на ответника Р.К.Б. с „Деконтех България” ЕООД, гр. София от 10.12.2019г. месечното брутно трудово възнаграждение на ответника е 1 369, 08 лева.
Видно от служебна справка за актуално състояние на трудовите договори на ответника към 21.05.2020 г. трудовият договор на същия, сключен с „Деконтех България” ЕООД на 10.12.2019 г. е прекратен на 05.03.2020 г. и със същото дружество ответникът е сключил нов трудов договор на 24.04.2020 г.
След определение на съда на основание чл. 62, ал. 5, т. 3 от Закона за кредитните институции, доколкото това е било необходимо за изясняване на обстоятелства по разглежданото дело, разкриване на информация, представляваща банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 от Закона за кредитните институции, относно получаваните трудови доходи от ответника Р.К.Б. с ЕГН **********, за периода 2019 г. - 2020 г., превеждани на същия от РИталия в „Алианц Банк България” АД - клон Дупница, съдът е получил извлечение от банковата сметка на ответника за периода 01.01.2019г. – 20.07.2020г., видно от която ответникът е получавал средно около 1 000 евро месечно сметнато за целия период на справката.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на Багряна Йорданова Бучинска – майка на ответника и Красимира Йорданова Коларска. От показанията на свидетелката Красимира Коларска се установява, че през повечето време изцяло майката на децата се грижи за децата, К. посещава таекуондо, кикбокс, Р. ходила на художествена гимнастика и английски, но няма възможност финансова Соня и я спряла и от двете. К. ходил и на логопед. Бащата заявявал, че няма да дава пари за издръжка на децата повече, отколкото се полага, много рядко им купувал нещо - веднъж годишно обувки, дрехи и таблет на К. купил.
От показанията на свидетелката Бучинска
се установява, че ответникът си идвал на 24 май миналата година, взел децата,
отвел ги на екскурзия на Рилски манастир, преди 15 септември дал 200 лева, за
да се купи каквото трябва на децата – на К. ученически пособия, на Коледа си
дошъл, купил им два таблета, донесъл им от Италия подаръци, храна и дрехи, в
началото на тази година по време нa пандемията не
е работил, вземал е
пари на заем, преди пет години получил инфаркт, има два стенда на
сърцето и не е добре със здравето.
Анализът на установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 154
ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже фактите, от които извежда своите твърдения, а именно: че са налице предпоставките на закона, при които се следва изменение на първоначално определената й издръжка, дължима от ответника в производството и че ответникът разполага с доходи, от които да заплаща претендирания размер на месечна издръжка. Ответникът следва да докаже фактите, от които извежда своите възражения – правоизключващи, правоотлагащи, правопогасяващи, правопогасяващи.
Съгласно даденото в чл. 143, ал. 2 от СК разрешение родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т. е. правото на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този см. т. 2 от ПП № 5 от 16.11.1970 г. на ВС). Същевременно в разпоредбата на чл. 150 от СК е установена възможността за последващо изменение размера на първоначално определената издръжка посредством нейното увеличаване, респ. намаляване при изменение на обстоятелствата. В тази връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл. 150, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответникът се явява задължено да заплаща издръжка лице, както и че за периода от определяне на първоначалния размер на издръжката до момента на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция е настъпила трайна промяна на нуждите на детето. При определяне на необходимия размер от издръжка на ненавършило пълнолетие дете съдът съобразява нуждите на детето и възможностите на родителите, а при иск за изменение на определена от съда издръжка по чл. 150 СК, следва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице (т. 19 от ППВС № 5/16.11.1970 г.; Р 154 от 16.07.2012г. по гр. дело 1435/2012г., трето г.о, постановено по реда на чл. 290 ГПК). Не е необходимо кумулативно да са се изменили всички обстоятелства, които са били взети предвид при определяне на издръжката, чието изменение се иска. Изменението може да засяга едни или други обстоятелства от значение за определяне на издръжката преди предявения иск по чл. 150 от СК (В този смисъл Решение 1046/1976 г. на II г.о.). Възможно е да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите на онзи, който дължи издръжката, за да е налице основание по чл. 150 от СК. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на децата се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, здравословното състояние и др. Нуждите - това са потребностите, остойностени като средство за отглеждане на детето, неговото възпитание и изграждане на личността му и следва да се преценят към момента на постановяване на решението (Р 90-1969г на II г. о). Възможностите на родителя, който дължи издръжка, е обективен показател за размера й и се определя от доходите му, обстоятелството дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи и др.
В разглеждания случай безспорно установено по делото се явява обстоятелството, че ответникът в производството има качеството „родител” на ищците - малолетните деца К.Р.К. с ЕГН ********** и Р.Р.К. с ЕГН **********, както и че с решение, постановено по гр.д. № 1475/2014 г. на РС – Дупница ответникът бил осъден да заплаща издръжка на сина си К.К., чрез неговата майка и законен представител в размер на 140, 00 лв. месечно, а с Решение № 258 от 16.07.2015г., постановено по гр.д. № 550/2014г. на КнОС Р.Б. бил осъден да заплаща издръжка на малолетното дете Р.Р.К. в размер на 95, 00 лв. месечно. На следващо място съдебният състав приема, че съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства е в състояние да мотивира извода, че за времето от датата на влизане на посочените решения, с което е определен първоначалния размер на издръжката, дължима от ответника до датата на приключване на устните състезания пред настоящата инстанция (30.07.2020г.), е настъпило такова съществено изменение на обстоятелствата, което да е поставило ищците в състояние, което да обективират искане за изменение на първоначално определената издръжка. С оглед на това, че от датата на определяне на издръжката в първоначалния й размер е изминал период от пет/ шест години - през този период, съществено се е променила и обективната икономическа обстановка - цените на основните стоки за бита - храна, облекло, електричество, отопление, вода, транспорт, съдът счита, че са налице предпоставките за изменяване на първоначално определената издръжка. Ето защо, съдът счита, че необходимите средства за задоволяване на ежедневните нужди на децата възлизат на около 350, 00 лв. месечно за всяко. Тази сума следва да се разпредели в тежест и на двамата родители, като се вземе предвид, че майката осигурява ежедневните и преки грижи за детето.
По делото са установени доходите на родителите на ищците за последната година преди депозиране на исковата молба. Възможността на родителите за издръжка зависи предимно от размера на получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от имущественото им състояние. Съдът счита, че ответникът може и следва да заплаща на децата си издръжка в размер на по 200, 00 лева месечно за всяко дете, доколкото майката на децата упражнява преките и непосредствени грижи за същите, а от приетите по делото писмени доказателства вкл. извлечение от банковата сметка на ответника се установява, че получава значително по – висок доход от майката на ищците, ответникът е в трудоспособна възраст, наведени са твърдения, че има здравословни проблеми, но не са ангажирани доказателства за твърдяното влошено негово здравословно състояние. Отделно от това, съдът взима предвид обстоятелствата, че съгласно разпоредбите на СК и размерът на МРЗ са страната от 01.01.2020г., минимално определената издръжка за малолетно дете от 01.01.2020г. е в размер на 152, 50 лева месечно, възрастта на децата и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което счита, че така определената месечна издръжка и полаганата такава от майката на ищците би била достатъчна за покриване на нуждите им. Следва да се посочи и, че въпреки дадените указания за тежестта на доказване с разпореждането по чл. 312 от ГПК, не са ангажирани доказателства от страна на ищцата, които да установяват необходимостта на ищците от по 400, 00 лева месечна издръжка за всеки от тях само от страна на ответника.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че искът – предмет на настоящото производство с правно основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен частично – да бъде увеличена първоначално определената издръжка, както следва: с 60, 00 лева за детето К.К. или от 140, 00 лева на 200, 00 лева месечна издръжка, а до пълния претендиран размер от 400, 00 лева месечна издръжка за детето К.Р.К., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и с 105, 00 лева за детето Р.Р.К. или от 95, 00 лева на 200, 00 лева месечна издръжка, а до пълния претендиран размер от 400, 00 лева месечна издръжка за детето Р.Р.К., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Претендирани са такива и от двете страни за адвокатски хонорар на основание чл. 38а от ЗА, поради което следва да им се присъдят съобразно уважената0 респ. отхвърлената част от исковете – на ищците сумата в размер на 29, 21 лева, а на ответника – сумата в размер на 70, 80 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС - Дупница държавна такса върху увеличения размер на издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК в размер на 237, 60 лева, която сума съгласно чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е изчислена на база сбора на платежите за три години за увеличението.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на първоначално определената издръжка с решение, постановено по гр.д. № 550/2014г. на КнОС, с което ответникът в настоящото производство Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплаща на дъщеря си Р.Р.К. с ЕГН ********** чрез майка й и законен представител С.Г.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 95, 00 лева, като увеличава размера на издръжката с 105, 00 лева, като
ОСЪЖДА Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплаща на дъщеря си Р.Р.К. с ЕГН ********** чрез майка
й и законен представител С.Г.Д., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 200, 00 лв.,
считано от 23.01.2020г. - датата
на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума, като ОТХВЪРЛЯ иска
над този размер до пълния му предявен такъв от 400, 00
лв. месечно, като неоснователен.
ИЗМЕНЯ размера на първоначално определената издръжка с решение, постановено по гр.д. № 1475/2014 г. на РС – Дупница с което ответникът в настоящото производство Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** е осъден да заплаща на сина си К.Р.К. с ЕГН ********** чрез майка му и законен представител С.Г.Д., ЕГН ********** месечна издръжка в размер от 140, 00 лева, като увеличава размера на издръжката с 60, 00 лева, като
ОСЪЖДА Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** да заплаща на сина си К.Р.К. с ЕГН ********** чрез майка
му и законен представител С.Г.Д., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 200, 00 лв.,
считано от 23.01.2020г. - датата
на депозиране на исковата молба в съда до настъпване на причини,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума, като ОТХВЪРЛЯ иска
над този размер до пълния му предявен такъв от 400, 00
лв. месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на Р.Р.К.
с ЕГН ********** и К.Р.К. с ЕГН **********, действащи чрез майка им и законен
представител С.Г.Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗА сторените по делото разноски в размер на 29, 21 лева за адвокатски
хонорар съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Р.Р.К. с ЕГН ********** и К.Р.К. с ЕГН **********, действащи
чрез майка им и законен представител С.Г.Д., ЕГН ********** да заплатят на Р.К.Б.,
ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38а ЗА сторените по делото разноски в размер на 70, 80 лева за адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Р.К.Б., ЕГН **********, с адрес:
*** да внесе по сметка на РС – Дупница сумата от 237, 60 лева, която сума представлява държавна такса върху увеличения размер на
издръжката, на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 69,
ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Кюстендил в двуседмичен срок,
считано от 31.07.2020г., съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: