№ 1007
гр. Сливен, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20252230103305 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Н. П. К. от с. Камен,
общ. Сливен срещу Д. К. В. и А. С. В., с която е предявен иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2023 г. ответникът нанесъл на
ищеца тежка телесна повреда, за която се признал за виновен със
Споразумение от 03.11.2023 г. по НОХД № 1474/2023 г. по описа на СлРС.
Непосредствено след привличането си като обвиняем по ДП, на 01.06.2023 г.
ответникът продал своята 1/2 ид. ч. от описания имот на жената, с която живее
на семейна начала - ответницата А. В.. Ищецът излага, че е кредитор на
ответника, тъй като е претърпял неимуществени вреди от извършено от
ответника престъпление, че с акта на разпореждане ответникът го уврежда,
тъй като е отнел възможността на ищеца да се удовлетвори като насочи
принудително изпълнение към собствения на ответника имот, а фактът, че
имотът е продаден на фактическата съжителка на ответника сочи, че същата е
знаела за увреждането. На изложените основания ищецът моли за уважаване
на иска и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците, чрез своя пълномощник - адвокат, са подали отговор на
1
исковата молба в срок, с който излагат становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Твърдят, че ответникът е завещал своята
1/2 ид. ч. от имота на ответницата още на 04.05.2023 г. като прехвърлителният
ефект по отношение на имота е настъпил още към момента на завещанието,
поради което ищецът не е имал качество кредитор по отношение на ответника.
Твърдят, че ищецът е придобил това качество едва след влизане в сила на
решението по гр. д. № 216/2024 г. по описа на СлОС на 18.07.2025 г. и към
датата на сделката - 01.06.2023 г. не е имал това качество. Излагат още, че
ответникът е бил привлечен като обвиняем едва през м. октомври 2023 г., а що
се отнася до ответницата, то тя не е съпруга, а фактическа съжителка на
ответника и по отношение на нея не е приложима презумпцията на чл. 135, ал.
2 ЗЗД. Ответниците изтъкват, че при сключване на сделката никой от тях не е
знаел за увреждане на ищеца, тъй като в този период ответникът не е бил
осъден да му заплати обезщетение, което е станало едва на 18.07.2025 г. На
изложените основания молят за отхвърляне на предявения иск и претендират
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения
иск, моли да бъде уважен и претендира направените разноски.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват лично. Представляват се
от своя пълномощник - адвокат, чрез който молят за отхвърляне на иска като
неоснователен и също претендират присъждане на направените по делото
разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 ЗЗД
за обявяване за недействителен по отношение на ищеца Н. П. К. Договора за
покупко - продажба на недвижим имот от 01.06.2023 г., сключен с Нотариален
акт № ................ г. на нотариус Екатерина Хайверова, с който ответникът Д. К.
В. продал на ответницата А. С. В. своята 1/2 ид. ч. от недвижим имот,
представляващ УПИ V-201 (пети за двеста и първи) с неуредени регулационни
отношения, в кв. 32 (тридесет и втори) по кадастралния и регулационен план
на с. Камен, общ. Сливен, целият застроен и незастроен с площ от 1085 кв. м.
2
по титул за собственост и с площ от 1120 кв. м. по графични данни, ВЕДНО с
1/2 ид. ч. от построените в имота: ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на
един етаж със застроена площ о т 50 кв. м., състояща се от две стаи,
МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с гараж в
обема на сградата, построена до степен „груб строеж“, със застроена площ
109,20 кв. м. и ведно с 1/2 ид. ч. от всички подобрения и трайни насаждения в
имота.
Предявеният иск е процесуално допустим, а разгледан по същество,
съдът го намира и за основателен и доказан.
Уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже
пълно и главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по
атакуваната сделка, извършване на разпоредително действие от страна на
длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредитора с
това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че
действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание
следва да е налице и у насрещната страна. Кредиторът не следва да доказва
наличие на знание у приобритателя по възмездната сделка, ако той е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи
действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135 ал. 2 ЗЗД.
Оборването на въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което
същият следва да проведе пълно обратно доказване.
В случая от приложеното НОХД № 1474/2023 г. по описа на СлРС и
материалите по досъдебното производство се установява по безспорен начин,
че на 20.05.2023 г. ответникът Д. К. В. е причинил на ищеца тежка телесна
повреда.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с мотивите на т. 2 от ТР №
2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и константната
практика на ВКС, по принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда
на чл. 135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане, като това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение.
Ето защо, считано от датата на увреждането - 20.05.2023 г., ищецът е
придобил качеството на кредитор по отношение на ответника, доколкото
3
вземането за обезщетение за вреди от непозволено увреждане възниква от
датата на увреждането (деликта). След тази дата деликвентът вече е наясно, че
следва да обезщети всички вреди, причинени от него спрямо всеки възможен
кредитор вследствие на противоправното му деяние. В случая са ирелевантни
моментът на привличане на ответника като обвиняем, датата на одобряването
на споразумението по НОХД № 1474/2023 г. по описа на СлРС, както и на
влизане в сила на решението по гр. д. № 216/2024 г. по описа на СлОС, с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди.
В производството по Павловия иск не е необходимо вземането да е
установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е
действително възникнало, ето защо възраженията на ответниците, че към
датата на прехвърлителната сделка - 01.06.2023 г., ищецът не е имал
качеството на кредитор по отношение на ответника са неоснователни.
На следващо място, в настоящото производство, освен качеството си на
кредитор, ищецът безспорно доказа и извършването на увреждащо
разпоредително действие от страна на длъжника, а именно сключения между
ответниците Договор за покупко - продажба на недвижим имот от 01.06.2023
г., обективиран в Нотариален акт № ................ г. на нотариус Екатерина
Хайверова, с който ответникът Д. К. В. е продал на ответницата А. С. В.
своята 1/2 ид. ч. от процесния недвижим имот.
Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013 г. по гр.
д. № 1379/2012 г., Решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г.,
Решение № 201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018г., всички на IV г. о. и др./
всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от
патримониума на длъжника или се намалява неговата цена, уврежда интереса
на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение
за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на
длъжника постъпва друго имуществено благо, както е при възмездните
отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на длъжника служи за
удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената на кой
имуществен обект да се удовлетвори. В тази връзка сключеният между
ответниците договор за покупко - продажба от 01.06.2023 г., с който
ответникът е продал на жената, с която живее на семейни начала, своя
4
недвижим имот, безспорно уврежда ищеца - кредитор. Вследствие на
извършеното прехвърляне на правото на собственост се намалява
имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява
удовлетворяването на ищеца. Макар и да се касае за възмездна сделка, същата
безспорно създава пречки за удовлетворяването на кредитора, тъй като
насрещната престация по договора за продажба е парична сума, която може и
да не е налице в имуществената сфера на длъжника, при насочване на
принудително изпълнение спрямо нея.
Неоснователно е възражението на ответниците, че имотът е бил завещан
от ответника В. на ответницата В. със саморъчно завещание от 04.05.2023 г.,
като е настъпил вещно-прехвърлителен ефект по отношение на имота още със
съставянето на завещанието и преди процесния инцидент. Завещанието е
едностранен акт и правните му последици настъпват едва след смъртта на
завещателя и приемането на наследството от наследника.
На последно място, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява и наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл.
135, ал. 1 ЗЗД, който следва да е налице и у двете страни по процесната сделка,
с оглед на възмездния й характер. Знанието на длъжника за увреждане е
налице винаги, когато същият знае, че има кредитор и че с извършеното
разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на вземането му /в т. см.
Решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г. по описа на ВКС на РБ, III
г. о./. В настоящия случай към датата на продажбата - 01.06.2023 г., е
безспорно, че ищецът вече е имал качеството на кредитор по отношение на
ответника В.. Следователно към посочения момент у ответника е формирана
представа, че има кредитор и че действието му го уврежда, което знание
всякога е налице, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане.
Що се отнася до ответницата В., то страните не спорят, че същата живее
във фактическо съпружеско съжителство с ответника В.. Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото
свид. Стефка И.а, които съдът кредитира изцяло като обективни,
добросъвестни и кореспондиращи с останалите събрани доказателства.
Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД постановява, че наличието на знание у
лицето, с което договаря длъжникът, се предполага до доказване на
5
противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника.
Съгласно Решение № 13 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 4606/2014 г., IV г. о.
на ВКС на РБ, за да е налице знание за увреждане не е необходимо третото
лице да познава кредитора и длъжника, да са представени доказателства кога
и при какви обстоятелства му е съобщено съдържанието на техните насрещни
права и задължения, за да може той да е наясно как те се накърняват от
сключения договор. Достатъчно е на третото лице да са известни
обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора. Например
знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден за престъпление - без
значение каква е катастрофата или престъплението, кой е пострадалият и
какви са вредите. Обстоятелствата, от които произтича вземането винаги са
известни на по-тесен или по-широк кръг лица от обкръжението на длъжника,
но то се предполага до доказване на противното само за съпруга,
низходящите, възходящите и братята и сестрите на длъжника. Презумпцията
по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на
съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно
живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между
заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1
ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани могат да залегнат в основата
на фактически извод за наличието на знание, като разбира се естеството на
съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите
обстоятелства. В същия смисъл е и Решение № 423 от 29.11.2012 г. по гр. д. №
1623/2011 г. по описа на ВКС на РБ, IV г. о.
В случая ответниците не оспорват, че живеят съвместно на съпружески
начала. Посоченото обстоятелство е било известно и на хората от с. Камен,
както се установи от показанията на свид. И.а. Видно и от събраните писмени
доказателства и приложени за послужване съдебни дела, процесният
инцидент на 20.05.2023 г., при който ответникът е нанесъл телесна повреда на
ищеца, се е случил на публично място - пред местния магазин в село Камен,
поради което може да се направи безспорният извод, че предвид естеството на
съществуващата фактическа близост, ответницата В. е знаела за
обстоятелствата, от които произтича вземането на кредитора, а именно, че
съжителят й му е причинил телесна повреда. Тоест тя също е знаела за
увреждането.
6
Предвид изложеното, съдът намира, че в производството безспорно се
установиха всички елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, поради
което предявеният иск с посоченото правно основание следва да бъде уважен
като основателен и доказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски
по делото в размер на 99,36 лв. - заплатена държавна такса.
На следващо място, видно от договора за правна защита и съдействие,
пълномощникът на ищеца е оказал безплатно адвокатска помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение в случая, определено по реда
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, възлиза на 548,39 лв.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, член 101,
параграф 2 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1
ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Ето защо, след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C-438/22, при определяне на справедливия размер на адвокатското
възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска помощ адвокат,
настоящият съдебен състав се ръководи от фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове, броя на проведените о. с. з., вида и
характера на събраните доказателства и действително извършената от
пълномощника работа. Следва да се отчетат в случая обстоятелствата, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност и разглеждането му е
приключило в едно открито съдебно заседание. От друга страна в заседанието
са събирани доказателства чрез разпит на свидетели.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
7
пълномощника на ищеца сумата от 500,00 лв. - адвокатско възнаграждение по
делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
по отношение на ищеца Н. П. К., ЕГН **********, с адрес с. Камен, общ.
Сливен, ..................... Договора за покупко - продажба на недвижим имот от
01.06.2023 г., сключен с Нотариален акт № ................ г. на нотариус Екатерина
Хайверова, с рег. № 766 по регистъра на НК, с който ответникът Д. К. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Сливен, ................. продал на ответницата А. С. В.,
гръцка гражданка, родена на 14.04.1965 г., ЛН **********8, с адрес с. Камен,
общ. Сливен, ......................... своята 1/2 ид. ч. от недвижим имот,
представляващ УПИ V-201 (пети за двеста и първи) с неуредени
регулационни отношения, в кв. 32 (тридесет и втори) по кадастралния и
регулационен план на с. Камен, общ. Сливен, целият застроен и незастроен с
площ от 1085 кв. м. по титул за собственост и с площ от 1120 кв. м. по
графични данни, ВЕДНО с 1/2 ид. ч. от построените в имота:
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж със застроена площ
о т 50 кв. м., състояща се от две стаи, МАСИВНА ЕДНОФАМИЛНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА на един етаж с гараж в обема на сградата, построена
до степен „груб строеж“, със застроена площ 109,20 кв. м. и ведно с 1/2 ид. ч.
от всички подобрения и трайни насаждения в имота.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ................. и А.
С. В., гръцка гражданка, родена на 14.04.1965 г., ЛН **********8, с адрес с.
Камен, общ. Сливен, ......................... ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. П. К., ЕГН
**********, с адрес с. Камен, общ. Сливен, ....................., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 99,36 лв. /деветдесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща направените по делото разноски - заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА Д. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. Сливен, ................. и А.
С. В., гръцка гражданка, родена на 14.04.1965 г., ЛН **********8, с адрес с.
Камен, общ. Сливен, ......................... ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат М. Л. Д., с
персонален № ********** от АК - Сливен, с адрес гр. Сливен, ул. „Г. С.
8
Раковски“ № 1, офис № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9