№ 6218
гр. София, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАВ
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВАВ Гражданско дело № 20211110141207 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
10.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 41207/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу ДФ С., като се твърди, че ответника
бил потребител на топлинна енергия, като наследник на ЕВГ. С. П. за недвижим имот,
находящ се в гр. .................. Поддържа, че е доставил топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия на стойност 157,36 лева за
периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г. Навежда доводи, че ответника не бил заплатил
топлинната енергия, поради което бил изпаднал в забава и дължал мораторна лихва в размер
на 32,96 лева за периода от 15.09.2018 г. до 01.07.2021 г. Излага съображения, че била
предоставена услугата дялово разпределение, като се дължала сумата от 16,28 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до
30.04.2019 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на
сумата от 3,74 лева за периода от 31.07.2018 г. до 01.07.2021 г. Иска ответника да бъде
1
осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба чрез особения
представител, с който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че претенциите
са погасени с кратка тригодишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
което обосновава. Поддържа, че по отношение претенциите за мораторна лихва следвало
предвид погасяването по давност на вземанията за главницата да се приложи правилото на
чл. 119 ЗЗД. Иска отхвърляне на предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдително искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
2
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От Нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 192, том I, рег. № 1610, нот.
дело № 174/2007 г. се установява, че КСВ е станал собственик на недвижим имот: находящ
се в гр. ..............
Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
160/30.05.2008 г., том IV, рег. № 6072, нот. дело № 725/2008 г., като се изяснява, че КСВ е
продала на ЕВГ. С. П. следния недвижим имот: находящ се в гр. ..............
Приложено е заявление-декларация от КС, с която същата е поискала от „ТС“ ЕАД да
й доставя топлинна енергия за недвижим имот находящ се в гр. .............. Ищецът е приел
заявлемнието-деклараци, като е открил партида на заявителя с аб. № 400799.
От представените от третото лице-помагач на страна на ищеца писмени
доказателствени средства (л. 97 в кориците на делото) се установява, че за процесния период
партидата на топлоснабденият имот е за КСВ, като два от главните отчети са подписани от
Катя Великова, а на един от тях е удостоверено отказ от подпис.
Представено е удостоверение за наследници изх. № РВЕ21-УФ-1-379/28.07.2021 г.,
като се установява, че ЕВГ. С. П. е починала на 01.02.2011 г., като е оставила за наследник
по закон ДЖ. ФР. С. (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН).
Заявлението-декларация по своето правно естество предложение (оферта) за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявлението и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на КСВ за сключване на договор за доставка
на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
Съдът при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства намира, че
досежно ответника ДЖ. ФР. С. липсват каквито и да било доказателства, че за процесния
период като собственик на имота ответника С. е сключил индивидуален договор с ищеца,
респ. че за да последният да отговоря за сумите за заплащане на топлинна енергия е бил
прекратен сключеният договор с КСВ.
Трябва да се отбележи, че принципно собственикът или вещният ползвател би бил
страна по договора за покупко-продажба на топлинна енергия, сключен при условията на чл.
153 ЗЕ, но само ако голият собственик или трето лице не е сключил индивидуален договор.
Това произтича както от правилото на чл. 57, ал. 1 ЗС, така и от изложеното в
3
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. В
случая при наличието на индивидуален договор между ищеца и КСВ, за който не са
представени доказателства да е развален или прекратен, логиката на закона, респ. при
наличието на индивидуален договор е, че доколкото вещният ползвател ограничава правата
на собственика, то именно той е задължен по договора за покупко-продажба на топлинна
енергия, съответно лицето, което е сключило индивидуален договор с ищеца следва да
отговаря за сумите за топлинна енергия. В разпоредбите на ЗЕ не е предвидено, че
собственик или вещният ползвател, съответно лицето сключило индивидуален договор
отговарят солидарно. Тоест солидарност не възниква – арг. чл. 121 ЗЗД. Противното
тълкуване би довело до условията на т. нар. неистинска солидарност – когато две лица
дължат едно и също благо на различни основания. Очевидно не това е логиката на закона,
тъй като в случая ищецът не би могъл два пъти да достави благото топлинна енергия, за да
две отделни лица с ограничаващи се права или при наличието на индивидуален договор, за
да го потребят. В случая безспорно е установено, че за процесният период е бил сключен
индивидуаелн договор за покупко-продажба на топлинна енергия с Катя Великова, за което
липсват доказателства, че е погасен, прекратен или развален, поради което за процесния
период облигационното правоотношение е било учредено именно с друго лице, за което
допълнителен довод може да се черпи и от представените по делото писмени
доказателствени средства от третото лице-помагач. Тоест, ответника не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове. За пълнота следва да се
посочи, че в подобна насока, че потребител на топлинна енергия в случая е лицето, което е
сключило индивидуален договор с ищеца, който договор не е бил прекратен или развален за
процесния период, като именно последното следва да отговаря за сумите за незаплатена
топлинна енергия.
Отделно от горното съдът взема предвид и обстоятелството, че за по делото са
ангажирани доказателства – от ищеца, че е налице индивидуално сключен договор за
покупко-продажба на топлинна енергия с Катя Великова, за който няма данни за процесният
период да е бил развалян или прекратяван на някое от основанията предвидени в договора
или закона. Тоест, тази индиция допълнително разколебава доказване на ищеца, което както
беше споменато по-горе не е проведено пълно и главно.
С оглед горното претенциите за главниците следва да бъдат отхвърли, тъй като са
неоснователни.
Исковете за акцесорните претенции за мораторни лихви са обусловени от изхода на
спора по претенциите за главниците за цената на доставената топлинна енергия и цената на
услугата дялово разпределение. След като обусласящите искове са неоснователни, то такива
се явяват и обусловените искове.
Отделно от горното за пълнота по претенциите за заплащане на мораторни лихви
трябва да се отбележи, че:
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва. В новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия е
посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се определя
от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото, систематическото и
телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно правилото на чл. 20
ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин за заплащане на
услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при неточно изпълнение в
темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е доказал пълно и главно, че
такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването му се дължи обезщетение
4
за забава върху главницата за услугата дялово разпределение, настоящият съдебен състав
намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ответникът. Последният не е поискал присъждането на деловодни разноски,
като не е доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
с оглед отхвърлянето на предявените искове не следва да му се присъждат деловодни
разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ............, със седалище и адрес
на управление: гр. ................... срещу ДЖ. ФР. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
................ 1, за заплащане на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 157,36 лева, представляващи главница за цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за
периода от м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. ..............аб. №
400799, както и сумата от 32,96 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 01.07.2021 г., както и сумата от
16,28 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от м.06.2018
г. до м.04.2019 г., както и сумата от 3,74 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до
01.07.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е постановени при участието на трето лице-помагач „Т“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5