№ 35256
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110102107 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да се произнесе
по доказателствените искания на страните. По наведените от ответника И. К. К. възражения
за недопустимост на производството, доколкото процесуалната легитимация на ищеца като
титуляр на претендираните вземания се определя от твърденията в исковата молба за това
кои са страните по спорното материално правоотношение, а съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението си като преценява кой е носител на правото и кой е носител на
правното задължение.
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„....” ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор,
поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Представените от
ответника И. К. Кирова документи също следва да се приемат като доказателства по делото.
Доказателственoто искане на ищеца за задължаване на третото лице-помагач да
представи документи по реда на чл. 190 ГПК, следва да бъде уважено.
Исканията на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза и съдебно
счетоводна експертиза съдът намира за неоснователни предвид липсата на оспорване от
страна на ответника на количествата доставена топлинна енергия, както и че не твърди да са
извършвани плащания на процесните задължения.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ релевирания отвод за недопустимост на производството,
направен от ответника И. К. К. като неоснователен.
KОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице-помагач на
страната на ищеца „....” ЕООД.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач в срок до първото
съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и
разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен №232293 като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства на
основание чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за допускане на съдебно техническа
и съдебно счетоводна експертизи като ненеобходими.
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 03.02.2023 г.от
09.30 часа, за когато да се призоват страните.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове от „...“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против И. К. К. и К. К. К., действащ чрез своята майка и законен
представител Н.. И. К. за осъждането им да заплатят разделно при квоти от по 1/2 сумата
2362,47 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода
м.10.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к Хаджи Димитър, бл. 117,
вх. В, ет. 4, ап. 64 абонатен № 232293, сумата 386,24 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 17.11.2021 г.,
сумата 48,66 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.11.2018 г. до 04.2020 г. и сумата 10,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. до 17.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
депозиране на исковата молба – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
респ. с техния наследодател в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба отвтеникът К. К. К. действащ
чрез своята майка не оспорва, че е наследник на К. П. К., както и че последният е бил
собственик на процесния имот, респ. е бил потребител на топлинна енергия. Не оспорва, че
между страните съществува облигационна връзка по договор за продажба на топлинна
2
енергия. Не оспорва доставеното количество топлинна енергия. Позовава се на изтекла в
негова полза кратка погасителна давност по отношение на вземанията за периода м.10.2018
г. до м.12.2019 г. Счита акцесорният иск за лихва за неоснователен върху погасената част от
главницата за топлинна енергия. При тези твърдения моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ответникът И. К. К. е депозирала своевременно отговор на исковата молба, в който
заявява, че исковата молба е недопустима относно претенцията за заплащане на суми за
дялово разпределение, тъй като ищецът не е титуляр на вземането.По основателността на
исковете заявява, че част от вземанията за топлинна енергия са частично погасени. Оспорва
методиката, по която ищецът е начислявал суми за дялово разпределение. Заявява, че не е
изпадал в забава и не дължи лихва за забава. Не оспорва ищецът да е издал фактури на
посочената стойност, както и че до имотът е доставено твърдяното в исковата молба
количество топлинна енергия. Претендира разноски.
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия
за процесния период и размера на нейната цена, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По исковете по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера
на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава, в
това число публикуване на общата фактура за съответен отоплителен сезон на интернет
страницата на ищеца, както и че е отправил, а ответникът е получил покана да заплати
дължимата такса за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да докаже
изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест
на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и прекъсване на давността.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изпадането на ответника в забава по
отношение на целия период на всяка от претендираните главници.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за погасяването на дълга.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание, като в
противен случай губи възможността да направи това по-късно.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на третото лице помагач - и препис от исковата молба и приложенията
към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3