№ 19000
гр. София, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. М.
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. М. Гражданско дело №
20251110118452 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. №
112994/31.03.01.2025г., с която ищецът В. С. С. е предявил срещу ответника *****
отрицателен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2
ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, вр. чл. 146 от ЗЗП – за прогласяване
нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от договор за паричен заем №
*********/11.12.2023г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на
такса за услуга „динамично плащане“ в размер на 45,00 лева - поради противоречието на
клаузата със закона; в условията на евентуалност и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД -
поради заобикаляне на закона; в условията на евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит № *********/11.12.2023 г., въз основа на който на ищеца е
предоставена сума в общ размер от 300 лв., със задължение да я върне на три погасителни
вноски, заедно със сумата от 45 лева, представляваща такса за услугата динамично плащане.
Поддържа, че клаузата по чл. 9 ал. 2, с която е договорено допълнително плащане към
кредитора от договора в размер на 45 лева, е неравноправна и нищожна на основание чл.
143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати сума в размер на 15% от
размера на главницата по кредита за услуга, която не е извършена. Счита, че посочената
клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в общите
условия към договор за потребителски кредит, публикувани на интернет страницата на
ответника. Счита, че посочената такса за предоставяне на допълнителна услуга е в пряко
противоречие с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, която забранява кредиторът
да събира такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
поради което процесната договорна клауза противоречи на закона. Допълва, че договореното
заплащане на такса по чл.9, ал.2 от договора води до оскъпяване на кредита, за което не се
предоставя каквато и да била услуга, а се цели допълнителна печалба, както и това
възнаграждение представлява печалба на кредитора и с уговарянето му се заобикаля
1
императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Намира и че
клаузата е нищожна и поради накърняване на добрите нрави. Поддържа, че тази сума не е
включена в ГПР, като в случай на включването й би се надхвърлил предвидения размер в
чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *****. Не се
оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил сключен договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри. Излага съображения, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от
договора не накърнява добрите нрави. Сочи, че твърдението на ищеца, че ГПР не отговаря
на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, било неоснователно.
Посочва, че таксата за допълнителната услуга не следва да се включва при изчисляване на
ГПР, защото в процесния случай сключването на договора за допълнителна услуга не е
задължително условие за сключване на договора за кредит, а потребителят сам е поискал
предоставянето на услугата. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са евентуално съединени установителни искове с правно основание чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, вр.
чл. 146 от ЗЗП – за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 2 от договор за
паричен заем № *********/11.12.2023г. - поради противоречието на клаузата със закона; в
условията на евентуалност и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД - поради заобикаляне на
закона; в условията на евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - поради
накърняване на добрите нрави.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за
кредит № *********/11.12.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, включващо и
процесната оспорена клауза по чл.9, ал.2 от договора, предвиждаща задължение за
заплащане на такса за услугата динамично плащане, както и клаузата, определяща размера
на ГПР. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорената клауза, по
отношение на която не са налице визираните пороци, съответно, че с уговарянето не се
заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузата не е неравноправна и е индивидуално
уговорена.
Страните не спорят и с приетия за окончателен по делото доклад съдът е отделил за
безспорни обстоятелствата, че между ищеца и ответника има сключен договор за паричен
заем № *********/11.12.2023г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 300
лева, като в него се съдържа оспорената в исковата молба клауза в чл.9, ал.2, предвиждаща
заплащането на такса в размер на 45 лева за услугата „динамично плащане“.
По делото е приет препис от договор за кредит № MAX-********* от 11.12.2023г. и
приложимите към него общи условия, сключен между ******** и В. С. С., от който се
установява, че страните по договора са уговорили на кредитополучателя да се отпусне
сумата от 300 лв. за срок от 3 месеца, при ГПР от 26,63 % годишно, с ГЛП – 39,78 %, с
размер на месечна погасителна вноска от 157,50 лева или общо за връщане - сумата от
315,00 лв. Закупена е услугата „Бързо разглеждане“ и услугата „Динамично плащане“, с
които общото задължение по кредита заедно с допълнителните услуги възлиза на сумата от
450,00 лева. Само възнаграждението за услугата „Бързо разглеждане“ е в размер на 90,00
лв., а възнаграждението за услугата „Динамично плащане“ е в размер на 45,00 лева, като
същите са дължими на равни части през периода на кредита и се прибавят към
погасителната вноска, като по този начин общата месечна дължима сума като погасителна
вноска възлиза на 90 лв. – за първата вноска и по 180 лева – за следващите две вноски.
2
След като се запозна със съдържанието на представения по делото договор, сключен
между страните, съдът счита, че същият разкрива признаците на договор за потребителски
кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Ищецът В. С. С. е физическо лице, за което няма
данни при сключването на процесния договор да е действало в рамките на своята
професионална или търговска дейност, а ответникът ***** е търговско дружество с предмет
на дейност кредитиране, вкл. предоставяне на потребителски кредити, следователно, при
сключването на договора ответникът е действал в качеството на "търговец", според
легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а ищецът има качеството на
"потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Като форма на
предоставяне на потребителски кредит е уредено предоставянето на заем, като в настоящия
случай такъв е и предметът на процесния договор. От представения договор е видно, че
ответникът се е задължил да предостави на ищеца парична сума срещу задължението на
последния да я върне.
В чл. 9, ал. 2 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит
кредитопоискателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по своя кредит
при условията на т. 7.4 от раздел Пети от Общите условия, като паричната сума за
динамичното плащане по кредита е в размер на 45,00 лева и е дължима на равни части през
периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора.
В чл. 7.4 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и
заплащане на парична сума да ползва динамично плащане по своя кредит. При ползване на
тази възможност кредиторът осигурява свой представител, който ще посещава настоящия
адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с него място, при условие
че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя, в рамките на
работното време на кредитора, за да извърши кредитополучателят редовно плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Заплащането на погасителните вноски по кредита представлява основно задължение на
потребителя – кредитополучател, което е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит. Следователно договорните клаузи, касаещи начина на неговото
изпълнение /в брой на каса, в брой на представител на кредитора, чрез банков превод и пр./,
както и мястото изпълнение /на адреса на кредитора, на адреса на длъжника, на друг адрес/,
представляват уговорки относно изпълнението на основния предмет на договора за кредит, а
не предоставят на потребителя допълнително благо извън този предмет. Ето защо в
случаите, в които страните са се уговорили, че местоизпълнението на задължението на
потребителя за плащане ще бъде неговият настоящ адрес, а начинът на плащане ще бъде в
брой на представител на кредитора, чрез изпълнението на тези уговорки кредиторът не
предоставя „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, а извършва действия
по управление на кредита и в частност – събиране на дължимите погасителни вноски по
определения от страните начин, поради което уговореното възнаграждение за услуга
„динамично плащане“ попада в приложното поле на установената в чл. 10а, ал. 2 ЗПК
забрана. В този смисъл уредената в чл. 9, ал. 2 от договора и чл. 7.4 от ОУ такса за
3
„динамично плащане“ представлява допълнително възнаграждение на кредитора за
изпълнение на едно негово задължение – да приеме изпълнението на потребителя по
установения в договора начин и на посоченото в него място, за което кредиторът няма право
на самостоятелно възнаграждение извън насрещната престация за ползването на кредита –
уговорената възнаградителна лихва.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е императивна, поради което същата не може да бъде
дерогирана от страните по договора, а клаузите от договора, които са в противоречие с
императивните й предписания, са нищожни поради противоречие със закона. В настоящия
случай процесната клауза на чл. 9, ал. 2 от договора се явява в противоречие със законовата
норма, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване нейната нищожност поради противоречие със закона е основателен и следва да
бъде уважен. Доколкото не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
евентуално съединените искове, съдът не дължи произнасяне по тях.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 50,80 лева, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 2200 лева с ДДС, видно от отбелязването в договор за правна
защита и съдействие и фактура, ведно с фискален бон от 24.09.2025 г. Ответното дружество
не е направило възражение за прекомерност, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да заплати на ищеца сума в общ размер на 2250,80 лева, представляваща съдебни
разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. С. С., ЕГН **********, срещу ******, ЕИК
******, установителен иск, че клаузата на чл. 9, ал. 2 от договор за кредит №
*********/11.12.2023г., сключен между ищеца и ответника, предвиждаща заплащане на
такса за услуга „динамично плащане“ в размер на 45,00 лева, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а, ал.2 ЗПК – поради противоречието й със закона.
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на В. С. С.,
ЕГН **********, сумата в размер от 2250,80 лева, представляваща разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по гр.дело № 18452/2025г.
по описа на Софийски районен съд, 27 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4