РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Монтана, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
при участието на секретаря Соня Д. Г.а
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Гражданско дело №
20231600100084 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ЦКБ“ АД, ЕИК *, гр. *, с която
срещу ответниците Т.А., ЕГН ********** от гр. *и Фондация „А.и“, ЕИК *със седалище гр.
*се предявява иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на недействителна
спрямо ищеца сключената между ответниците на 27.06.2018 г. разпоредителна сделка,
обективирана в Нотариален акт № *, т. *, рег. № *, дело № */2018 г. на нотариус А.П., с
предмет недвижим имот, находящ се в гр. *.
Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника Т. А. по сключен между тях на
29.01.2007 г. договор за кредит овърдрафт, по силата на който е предоставил на ответника
А. като ЧЗП кредит за оборотни средства в размер на 100 000 лева с краен срок на
издължаване 28.12.2011 г. Сочи, че поради изпадане в просрочие на длъжника, банката е
обявила изискуемост на кредита и се е снабдила с изпълнителен лист от 14.02.2013 г.,
издаден по ч. гр. д. № 134/2013 г. на Районен съд - Лом, според който Т. А. е осъден да
заплати на „ЦКБ“ АД сумата 137 123,14 лева, включваща 95 587,67 лева главница по
Договор за предоставяне на кредит овърдрафт с реф. № *-*-*/29.01.2007 г., 653,00 лева
договорна лихва за периода от 30.11.2011 г. до 28.12.2011 г., 40 882,14 лева наказателна
лихва за забава от 30.11.2011 г. до 13.02.2013 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 14.02.2013 г. до
окончателното й изплащане и разноски от 2 742,46 лева. В тази връзка посочва, че е
образувано срещу длъжника Т. А. изпълнително дело № 142/2013 г. по описа на ЧСИ М.И.,
рег. № *с район на действие - ОС *, по което към датата на подаване исковата молба
(21.03.2023г.) вземането на ищеца е в общ размер на: 55 063, 36 лева., от които 15 780, 42
1
лева - главница и 39 282, 94 лева - законна лихва.
Сочи, че с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № *от 2018 г. на А.П. - нотариус
№ *на НК с район на действие РС-*, вписан в Агенция по вписванията, служба по
вписванията - *с вх. рег. № *от 27.06.2018 г., акт № *, том *, дело № */2018 г. за прехвърляне
на собственост на недвижим имот срещу парично задължение, Т. А. в качеството си на
собственик е прехвърлил на втория ответник собствената си 1/2 - една втора, идеална част
от следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *по
КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор
на АК, с адрес на имота: гр. *, ул. „*“ № *, ет.*, ап.*, намиращ се в сграда № *, разположена
в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ 85.66 квадратни метра,
ведно с прилежащи части: 5.80% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, както и 22.62/488 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *по КККР на гр. *с площ 488 кв.м.
Навежда подробни доводи, че с това си действие ответникът Т. А. в качеството си на
длъжник намалява размера на своето имущество и уврежда правата на своя кредитор, като
освен това сочи, че знанието за увреждането се предполага по отношение на втория
ответник Фондация „А.и“ и произтича от факта, че ответниците са в непосредствена и пряка
връзка по между си - прехвърлителят и законният представител на приобретателя са едно и
също лице. При тези твърдения се иска обявяване на разпоредителната сделка за
недействителна по отношение на ищеца като кредитор на ответника А., както и присъждане
на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който оспорват
предявения иск като неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло.
Доказателствата по делото са писмени. След преценка на тяхната взаимна връзка и
логическо единство, във връзка с твърденията на страните и въз основа на закона, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № *-*-
*/30.01.2007 г. се установява, че между „ЦКБ“ АД и Т. А. е сключен договор за кредит,
съгласно който банката се е съгласила да извършва разплащания при условията на кредит –
овърдрафт по разплащателна сметка на кредитополучателя А., като максимално допустимия
размер на дебитното салдо по сметката е не повече от 100 000,00 лева, а крайният срок за
погасяване на кредита е 28.12.2011 г. Уговорени са и условията, при които се начисляват
лихви, както и при какви предпоставки банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК,
издадена на 14.02.2013 г. по ч. гр. д. № 134/2013 г. по описа на РС-*, е издаден
Изпълнителен лист, съобразно който длъжникът Т. А. следва да заплати на „ЦКБ“ АД
сумата от 137 123,14 лева, от които: главница в размер 95 587,67 лева, договорна лихва за
периода от 30.11.2011 г. до 28.12.2011 г. в размер на 653,33 лева и наказателна лихва за
забава в размер на 40 882,14 лева за периода от 30.11.2011 г. до 13.02.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 14.02.2013 г. до изплащане на вземането, както и 2
742,46 лева разноски. Видно от представената Заповед за изпълнение вземането произтича
2
от дължими суми по предсрочно изискуем кредит по Договор за предоставяне на кредит
овърдрафт № *-*-*/30.01.2007 г., сключен между кредитора и длъжника.
На 26.02.2013 г. кредиторът „ЦКБ“ АД подал молба за образуване на изпълнително
дело и пристъпване към изпълнение срещу длъжника Т. А. за събиране на присъдените
суми, като за това представил Изпълнителен лист, издаден на 14.02.2013 г. по ч. гр. д. №
134/2013 г. по описа на РС-*, Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и Разпореждане за
незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение.
На 27.06.2018 г. с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № *от 2018 г. на А.П. -
нотариус № *на НК, с район на действие РС-*, вписан в Агенция по вписванията, служба по
вписванията - *с вх. рег. № *от 27.06.2018 г., акт № *, том *, дело № */2018 г. Т. А. и М.Н. –
А.а прехвърлили срещу парично задължение на Фондация „А.и“ собствеността върху
следните свои недвижими имоти, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. *, ул. „*“ № *, ет.*, ап.*, намиращ се в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 85,66 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 5.80% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при граници и съседи: на същия етаж: *, *, под обекта: *, над обекта:
*, както и 22,62/488 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *по КККР на гр.
*, адрес на имота: гр. *, ул. „*“ № *, с площ 488 кв.м., с трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер
по предходен план: квартал *, парцел *, при граници и съседи: *, *, *и *.
В посочения Нотариален акт е записано, че приобретателят Фондация „А.и“ е
съгласен да придобие гореописаните недвижими имоти, срещу което приема за погасено
спрямо фондацията задължението на Т. А. и М.Н. – А.а, възникнало въз основа на Договор
за заем от 22.12.2016 г., в размер общо на 57 500,00 лева.
Видно от издадените от ЧСИ М. И. удостоверения задължението на Т. А. към „ЦКБ“
АД по изпълнителното дето към 27.06.2018 г. е в общ размер 74 306,20 лева, а към
20.03.2023 г. е в общ размер 59 734,72 лева.
При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД. За уважаването му ищеца
следва да докаже качеството си на кредитор, увреждащия характер на действието на
ответника, както и знанието на втория ответник за увреждането.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
30.01.2007 г. между ищеца и ответника Т.А. е сключен договор за кредит овърдрафт. Видно
е също, че ответникът А. не е изпълнил задължението си по договора, с оглед на което
кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем и се снабдил с Изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изпълнително дело срещу ответника. При така установеното
съдът намира, че ищецът е доказал качеството си на кредитор.
С извършената на 27.06.2018 г. разпоредителната сделка ответникът Т. А. заедно с
лицето М.Н. – А.а прехвърлили правото на собственост върху недвижими имоти на другия
ответник по делото - Фондация „А.и“, с цел да погасят паричното си задължение си към
него. По своята същност това прехвърляне представлява даване вместо изпълнение по
смисъла на чл.65, ал.2 ЗЗД, което е валиден способ за погасяване на задължения. Само по
себе си погасяването на задължение към друг кредитор не дава основание да се приеме, че
ищецът в настоящото производство е увреден. Да се приеме обратното, би означавало, че
всяко изпълнение може да бъде атакувано по реда на чл.135, ал.1 ЗЗД от друг кредитор,
чието вземане не е удовлетворено, което би се оказало правен абсурд. Единствено може да
3
се приеме, че увреждане има, когато даденото вместо изпълнение значително надвишава по
стойност размера на дълга.
В процесния Нотариален акт страните са направили изявление, че сумата посочената
като задължение в акта, за погасяването на която се прехвърля собствеността, е
действителна. В тази връзка, съдът намира за важно да отбележи, че верността на това
изявление не се обхваща от доказателствената сила на нотариалния акт, а въпросът за
верността на изявленията на страните по сделката може да се реши единствено от съда
според събраните по делото доказателства (Решение № 231 от 8.07.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 6604/2014 г., IV г. о., ГК). В случая ответниците не са представили никакви
доказателства, включително не е представен и Договора за заем от 22.12.2016 г., въз основа
на който се твърди в Нотариалния акт, че произтича вземането на Фондация „А.и“, което
М.Н. – А.а и Т. А. са целели да погасят, като прехвърлят собствеността на притежаваните от
тях недвижими имоти. Изложеното води до извод, че направените от ответниците изявления
в Нотариалния акт са недоказани.
Следователно, въз основа на приетия доказателствен материал по делото съдът
намира, че ответникът Т. А. е отчуждил свое имущество, като по този начин е осуетил
възможността ищецът-кредитор да се удовлетвори от това имущество. Това е така, тъй като
А. е прехвърлил правото на собственост върху недвижими имоти, а фактически не е получил
насрещна престация. Увреждащо кредитора действие, по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД, е
всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или
затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Съдът приема, че в
настоящия случай длъжникът се е лишил от свое имущество безвъзмездно, тъй като остана
недоказано обстоятелството дали е имало действително парично вземане, което с
прехвърлянето на собствеността е имало за цел да бъде погасено.
От изложеното е видно е, че разпоредителната сделка е сключена при знание на
ответника А. за наличие неудовлетворен към този момент кредитор. Знанието за увреждане
е налице и по отношение на втория ответник Фондация „А.и“, тъй като съгласно чл.135, ал.2
ЗЗД знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В случая лицата прехвърлили
собствеността на недвижимите имоти са съпрузи, а фондацията приобретател се
представлява от управителния си орган, в чийто състав е единия от съпрузите – ответникът
Т. А.. Презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД е приложима и по отношение юридическите лица,
тъй като чрез органите си те участват в гражданския оборот, а самите органи се състоят от
физически лица, които са носители на волеизявлението. Следователно, юридическото лице
знае за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.
Съобразно гореизложеното, съдът намира, че е доказан, както от обективна, така и от
субективна страна фактическият състав, пораждащ потестативното право на кредитора да
обяви за недействителна по отношение на него увреждащата го сделка, сключена между
ответниците с Нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № *от 2018 г. на А.П. - нотариус №
*на НК, вписан в Агенция по вписванията, служба по вписванията - *с вх. рег. № *от
27.06.2018 г., акт № *, том*, дело № */2018 г.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
заплатят на ищеца направените от него разноски в общ размер от 3506,27 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ЦКБ“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр. *, р-н „*“, бул. „*“ № *Договор за прехвърляне на
4
собственост на недвижим имот срещу парично задължение, оформен с Нотариален акт № *,
том *, рег. № *, дело № *от 2018 г. на А. П. - нотариус № *на НК, с район на действие
Районен съд – *, с който Т. А. и М.Н. – А.а от гр. *са прехвърлили на Фондация „А.и“, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № *, ет. *, ап.* собствеността върху
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006 г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. *, ул. „*“ № *, ет.*, ап.*, намиращ се в
сграда № *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 85,66 кв.м.,
ведно с прилежащи части: 5.80% идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, при граници и съседи: на същия етаж: *, *, под обекта: *, над обекта:
*, както и 22.62/488 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *, одобрени със Заповед № РД-18-
29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. *, ул. „*“ № *, с
площ 488 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: квартал *, парцел *, при
граници и съседи: *, *, *и *срещу погасяване към фондацията вземане в размер 57 500,00
лева.
ОСЪЖДА Т. А. с ЕГН ********** от гр. *, ул. „*“ № *, ет.*, ап.* и Фондация „А.и“,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, ул. „*“ № *, ет.*, ап* да заплатят на „ЦКБ“
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, р-н „*“, бул. „*“ № *сумата от 3506,27
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5