Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2018 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 426 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
въззивно и е
образувано по жалба на М.Р.П. срещу решение № 4481 от 03.11.2017 г.,
постановено по
гражданско дело № 6097 по описа за
2017 г. на четиринадесети състав на
Районен съд – Варна, с което е
определен режим на лични отношения между Е.К. Н. - баба по майчина
линия на детето Н.М.П., като същата има възможност да вижда и взема детето всяка втора седмица от месеца от 10 часа в събота до 17 часа в неделя с
преспиване в дома й; всяка година на рождения ден на Е.Н.
от 17 часа на 17.12. до 07,30 часа на 18.12., ако е работен ден, а ако е
почивен ден - до 17 часа на 18.12.; през коледната ваканция на детето от 10
часа на 27.12. до 18 часа на 28.12.; през лятната ваканция на детето от 10 часа
на 10.07. до 18 часа на 20.07., когато
майката не ползва платен годишен
отпуск, при условие, че определеният по
това решение режим на лични отношения на Е.
Н. не съвпада с определения със съдебно решение режим на лични отношения
на бащата М.Р.П. с детето Н.М.П., на
основание член 128, алинея 1 от Семейния кодекс /СК/.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че така
постановеното решение е недопустимо, нищожно, евентуално – неправилно и
необосновано. На първо място се сочи, че не е доказано, а и няма изложени
доводи, че въззивникът пречи по някакъв начин ищцата Н. да осъществява контакти
с детето Н., което води до нищожност и недопустимост на решението. Твърди се,
че въпреки представеното доказателство, че в хода на процеса майката и детето
живеят на друг адрес, то това не отговаря на истината, тъй като собственик на
двете жилища е ищцата, а и майката и детето продължават да живеят при бабата.
Също така се сочи, че решението е противоречащо на интересите на детето,
респективно недопустимо, доколкото е определен режим на лични отношения между
детето и неговите баба и дядо по бащина линия, както и между бащата и детето,
като последният се припокрива с този, определен с атакуваното решение. Също
така се атакува и решението в частта за разноските.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от В.Д.Н., с който същата се оспорва, като се
навеждат доводи, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и се иска
същото да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да
обжалва първоинстанционното решение, като неизгодно за него. Правото си на
жалба то е упражнило в срок. Жалбата отговаря на изискванията на член 260 и
член 261 от ГПК. При извършената служебна проверка по валидността на обжалваното решение
съобразно нормата на член 269 от ГПК съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Въззивният съд намира, че наведеният в жалбата
довод за недопустимост на предявения иск, тъй като не е установено пречене от
страна на жалбоподателя ищцата да осъществява контакт с детето, е неоснователен. Интересите на
всяко дете изискват то да расте в нормална семейна среда, като контактува с
всеки от близките си, включително като поддържа отношения с роднините си, каквато
е и неговата баба по майчина линия. Следва да се подчертае, че за разлика от
отменената норма на член 70,
алинея 2 от СК /отменен/, сега действащата разпоредба на член 128,
алинея 1 от СК не изисква за определяне на
режим на лични отношение между баба и внук наличие на отрицателна предпоставка
- да се пречи на поддържането им. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение
№ 1101 от 6.11.2013 г., постановено по гр.д.№ 4852/2013 г. на III ГО.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че Е.Н. е баба по
майчина линия на детето Н.М.П., родена
на *** г., от съжителството на дъщеря й В.Н. и ответникът М.П.. С времето
отношенията между родителите на детето се влошили и същите са във фактическа
раздяла. Детето останало да живее при майка си. Сочи, че още от раждането на
детето е полагала грижи за него ежедневно, като по време на плаванията на
ответника П. дъщеря й и детето са живели при нея, заплащала детето да посещава
частна детска градина, спомогнала след това да бъде записано в една от
най-добрите държавни детски градини, както и в СОУ „Ал.С.Пушкин“, била
неотлъчно до майката и детето, когато то се разболяло от салмонела. Твърди, обича
много внучката си, обожава компанията й, желае да присъства в нейния живот, в
жилището й има обособена стая за Н., която тя разпознава като своя. Сочи, че е
в изключителен интерес на детето да контяктува с ищцата, да поддържат
създадената помежду им връзка. Поради което желае да има определен режим за
контакти в следния смисъл: всяка втора седмица от месеца от 10 часа в
събота до 17 часа в неделя с преспиване в дома й; на рождения й ден /17
декември/ от 17 часа до 07,30 часа на 18.12., ако е работен ден, а ако е
почивен ден до 17 часа на 18.12.; през Коледната ваканция от 10 часа на 27
декември до 18 часа на 28 декември; през лятната ваканция на детето от 10 часа
на 10 юли до 18 часа на 20 юли.
В срока за отговор е
постъпил такъв от ответника М.Р. П., с който оспорва предявеният иск. Сочи, че има определен със съдебно решение режим на лични
отношения с дъщеря му, който спазва, а през останалото време детето живее заедно с
майката при неговата баба по майчина линия – ищцата Е.Н.. Между страните са
водени граждански дела за определяне на
родителските права и режима на лични отношения на бащата с детето, по които са събрани доказателства, че именно
бащата е настоявал детето да контактува с баба си по майчина линия и че той не
пречи на тези контакти. Противопоставя се дъщеря му да остава насаме и без
надзор от родител с нейния братовчед, тъй като същият е осъществявал физическо насилие
над детето, както и опити за блудствени действия от негова страна. Тъй
като не възпрепятства режима на
лични отношения на детето с неговата баба по майчина линия, в чийто дом живее
детето, ответникът моли при уважаване на иска разноските за производството да
се възложат на ищцата.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор и
от ответницата В.Д.Н., с който тя признава изцяло предявеният иск. Не оспорва твърденията в
молбата.
Дирекция "Социално подпомагане" - Варна
не е изразила становище по молбата.
Не се спори по следните факти:
1/ Че родители на Н.М.П., родена на *** г., са В.Д.Н. и М.Р.П.;
2/ Че майка
на В.Д.Н. е ищцата Е.К.Н.;
3/ Че с решение
№ 711 от 19.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 2087 по описа за 2017 г. на Окръжен
съд – Варна, пети състав на гражданско отделение, е потвърдено решение № 1327
от 31.03.2017 г., допълнено с определение № 6612 от 28.06.2017 г. и поправено с
решение № 2651 от 28.06.2017 г., постановени по гр.д. № 9407/2016 г. на Районен
съд - Варна, в частта, с която е определен режим на лични отношения между
бащата М.Р.П. и детето Н.М.П., както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца за времето от 16 часа в петък до 08 часа в понеделник с преспиване на
детето при бащата и със задължение на последния да вземе детето от училище в
петък, съответно и да го заведе в понеделник; всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 16 часа в сряда до 08 часа в петък с преспиване на детето
при бащата и със задължение на последния
да взима и води детето на училище; на коледните празници: през четните години -
за времето от 17 часа на 24 декември до 13 часа на 25 декември с преспиване в
дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13 часа на 25 декември
до 17 часа на 26 декември; през новогодишните празници: през четните години -
за времето от 17 часа на 31 декември до 13 часа на 1 януари с преспиване в дома
на бащата, а през нечетните години – за времето от 13 часа на 1 януари до 17
часа на 2 януари с преспиване в дома на бащата; през великденските празници: в
четни години – за времето от 09 часа в събота /Велика събота/ до 13 часа в
неделя /Великден/ с преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за
времето от 13 часа в неделя /Великден/ до 18 часа в понеделник /Великден/ с
преспиване в дома на бащата; на рожденния ден на на детето /девети юли/ - за
времето от 15 часа до 19 часа, независимо от ежемесечния режим; 30 /тридесет/
дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск;
4/ Че детето Н. живее със своята майка В.Н.
на адрес *** – СО „Ален мак“, ул. „Янко Славчев“ № 12;
5/ Че В.Н. не възпрепятства детето да
посещава майка й, когато последната пожелае.
Съгласно член 128, алинея 1 от СК дядото и
бабата могат да поискат от съда да определи мерки за лични отношения с детето,
ако това е в негов интерес. С тази разпоредба е признато отделно право на
бабата и дядото да поискат от съда да им определи мерки на лични отношения с
него. В тази връзка и с оглед направеното възражение от въззивника П. следва да
бъде посочено, че отношенията между внуци и баба и дядо са самостоятелна категория
семейни отношения, отделни от връзката дете – родители. В производството по
иска с правно основание член 128, алинея 1 от СК съдът
определя мерки за лични отношения с неговите баба и дядо, като следва да
съобрази и режима на лични отношения между детето и родителя, който не
упражнавя родителските права. Единственото условие, което нормата на член 128,
алинея 1 от СК поставя е - да е в интерес на детето. Такъв интерес е налице във
всички случаи, когато по делото е установено, че бабата се грижи добре за
детето и по никакъв начин не застрашава развитието му. В конкретния случай в
отговора на исковата молба има множество наведени доводи, че ищцата застрашава
развитието на детето Н., доколкото не се е справила с възпитанието на
собствения си син, но доказване в тази насока няма проведено. Поради това не би
могло да се приеме, че не е в интерес на детето да поддържа нормални лични
отношения с баба си, тъй като няма никакви доказателства, че ищцата
представлява опасност за своята внучка.
Регламентираното от разпоредбата на член 128,
алинея 1 от СК право на ищцата като баба на лични контакти с
внучката й Н. следва да бъде съобразено с интереса на детето, като конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата, който винаги трябва да е
водещ. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието "интерес
на детето". От тълкуването на разпоредбите на член 59,
алинея 4 от СК във връзка с член 124
и член 125 от
СК се налага извода, че интересът на
детето е то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му
създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го
подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява
адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси.
Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна
личност. В разпоредбите на § 1, точка 5
от ДР на ЗЗДт е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър
интерес на детето", което налага извод, че подходът следва да бъде
индивидуален, ориентиран към съобразяване на
специфичните характеристики на конкретното дете - физически, психически и
емоционални особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други.
Поради това настоящият състав на въззивния съд намира, че не следва да
постановява решение, ръководейки се от общите принципи, че интересът на всяко
дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува и с роднините от
майчина и бащина страна; че отчуждението от бабата не е в интерес на детето; че
бабата е мотивирана да полага грижи за отглеждане и възпитание на внучката си и
то в неин най-добър интерес; че утвърдените родови отношения не трябва да бъдат
прекъсвани при раздяла между родителите на детето.
По делото няма спор, а и от събраните писмени
доказателства се установява безспорно, че ответницата В.Н. и ищцата Е.Н.
поддържат нормална връзка майка-дъщеря, като до 31.08.2017 г. са живеели в едно
жилище. След тази дата и в хода на производството пред първата инстанция В.Н. е
променила настоящия си адрес. Ответникът П. твърди, че към датата на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция детето живее при
ищцата от понеделник до петък – факт, който не е оспорен от ищцата Н.. Също
така се твърди, че жилището на ищцата се намира близко до училището на детето,
като и този факт не е оспорен от нито от Е.Н., нито от В.Н.. Самата майка на
детето пред първоинстанционния съд е заявила, че не възпрепятства майка си да
вижда детето; когато пожелае да го види, й го дава, защото смята, че трябва да
има време, което да е нейно лично и да вижда детето на спокойствие.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че при
определяне на конкретния режим на лични отношения между детето и неговата баба по
майчина линия не е обвързан с искането на ищцата, нито от становището на
ответника, а единствено от интереса, сигурността и спокойствието на детето. С
оглед на установените по делото обстоятелства, както и определеният вече с
влязло в сила решение режим на лични отношения на бащата с детето, и след като
извърши цялостна преценка на всички факти настоящата въззивна инстанция приема,
че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти не е
съобразен с нуждите и интересите на детето Н.. Вярно е, че детето следва да
контактува със своята баба, но режимът следва да бъде определен така, че да не
създава натоварване за детето, което всяка седмица трябва да осъществява режим
на лични отношения с баща си, с баба си по майчина линия, както и с
прародителите си по бащина линия. С приоритет в случая се ползва бащата, а
режимът с бабата по майчина линия следва да бъде съобразен с неговия, още
повече, че близката връзка между ищцата и майката на детето предполага, че Е.Н.
вижда детето и извън режима на лични отношения. Също така следва да се съобрази
и обстоятелството, че майката има също право да прекарва време с детето си и
през почивните дни, каквото мнение е изразила и тя в съдебно заседание пред
първата инстанция. Не
на последно място съдът намира, че настоящото производството не може да служи
за препятстване режима на лични отношения на бащата с детето и на този на
бабата и дядото по бащина линия, каквито данни има по делото и което
представлява злоупотреба с права.
С оглед на
гореизложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното
решение следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се
даде възможност на ищцата да вижда и взема детето Н. при себе си всяка втора
събота от месеца от 10 часа до 17 часа, на рождения ден на бабата – от 10 часа
до 21 часа, ако е почивен ден, а ако не е почивен – от 16 часа до 20 часа.
По
разноските
Нормата
на член 78 от ГПК
се намира в част първа "Общи правила" на процесуалния закон и се
прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални
правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото
производство. Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията
родители и деца и на лични отношения на близки с деца не са изрично уредени в
процесуалния закон, нито има специални норми относно отговорността за разноски
по тези производства, поради което и при тях намират приложение общите правила
на член 78 от
ГПК, съгласно които отговорността за разноски почива на изискването
за отговорност за вреди от неоснователни действия. При уважаване на такъв иск
на ищеца не се дължат разноски единствено в хипотезата на член 78,
алинея 2 от ГПК - когато ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако изрично признае иска. В този смисъл е и
най-актуалната практика на ВКС. Поради това и с оглед изхода на спора на ищцата
не се дължат разноски, доколкото ответниците не са станали причина за завеждане
на делото. Такива не се дължат и на ответниците.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 4481 от 03.11.2017 г.,
постановено по
гражданско дело № 6097 по описа за
2017 г. на четиринадесети състав на
Районен съд – Варна, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на Е.К. Н. ЕГН ********** с адрес *** - баба по
майчина линия на детето Н.М.П.-, като същата има възможност да вижда и взема Н.М.П.ЕГН ********** всяка втора събота от месеца от 10
часа до 17 часа, както и на рождения си ден /17 декември/ от 10 часа до 21
часа, ако е почивен ден, а ако не е почивен – от 16 часа до 20 часа, на
основание член 128, алинея 1 от СК.
ОТХВЪРЛЯ исканията на Е.К. Н. ЕГН ********** с адрес *** и на М.Р.П. ЕГН
********** *** за присъждане на разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен
съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.