РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Пловдив , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20215300501110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от А. Д. и
М. М., чрез адв. Д.Ц., против Решение № 261607 от 09.12.2020 г. по гр. дело №
6430/2019 г. по описа на ПРС, ХІХ гр. с, в частта, с която е отхвърлен искът на
жалбоподателя за признаване за установено по отношение на К. К. К. с ЕГН
********** с адрес гр. П., ул. ***, че ответницата дължи на ищеца сумата от 99,90 лв.,
представляваща разликата над присъдените 279,16 лв. до претендираните 379,06 лв. –
главница, представляваща обща стойност на неплатени месечни абонаментни такси за
предоставени електронни съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. –
10.03.2016 г.
Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му част.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Твърди се, че от събраните по делото писмени доказателства се
установявала дължимостта на претендираната сума, като изводът на районния съд в
обратния смисъл бил неправилен, тъй като не били взети предвид всички
доказателства. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на
исковата претенция. Претендират се разноски.
В срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. Постъпило е писмено
становище от адв. Х.Д., като особен представител на въззиваемата К. К. К., с което се
оспорва като неоснователна въззивната жалба и се моли атакуваното решение, в
1
обжалваната му част, да се потвърди.
Окръжен съд – Пловдив след преценка на събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена против обжалваем съдебен
акт в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, което има интерес от
обжалването, и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в
рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК вр. чл. 269 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания,
настоящата съдебна инстанция приема следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е бил сезиран с иск от жалбоподателя за признаване за
установено, че К. К. К. му дължи, наред с други претенции, който не са предмет на
въззивна проверка, и суми за главница в общ размер от 379.06 лв., представляваща
обща стойност на неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни
съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 26.10.2018 г., до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. №
16877/2018 г. на ПРС. За да отхвърли искът за разликата над присъдените 279,16 лв. до
претендираните 379.06 лв., съдът е приел сумата от 99,90 лв. за недоказана по
основание и размер, предвид липсата на доказателства по делото за нейната
дължимост. С въззивната жалба се оспорва този извод на съда.
Установява се по делото, и не се оспорва с жалбата или отговора на същата, че
между страните е налице договорно правоотношение по рамков договор № *** г. във
връзка с предоставяне на мобилни услуги от жалбоподателя. Въз основа на
допълнителни приложения към посочения рамков договор са предоставяни мобилни
услуги за три телефонни номера на името на въззиваемата с дължими такси съответно
24,90 лв. с ДДС, 30 лв. с ДДС и 5,90 лв. с ДДС. Прието и неоспорено е, че съгласно
фактури с № **********/10.02.2016 г.; № **********/10.03.2016 г; №
**********/12.04.2016 г.; № **********/11.05.2016 г.; № **********/10.06.2016 г.; №
**********/12.07.20106 г. и № **********/ 10.08.2016 г. за периода от 07.01.2016 г.
/неточно в решението посочено 01.07.2016 г./ до 06.03.2016 г. са начислени задължения
за ползваните мобилни услуги в общ размер 279,16 лв., като за периода 07.03.2016 г. -
06.08.2016 г. не са начислявани дължими суми за мобилни услуги.
Предвид горното, основателно се твърди в жабата, че районният съд не е
разгледал представената още с исковата молба фактура с № **********/10.02.2016 г.
Съгласно същата на въззиваемата са начислени задължения за мобилни услуги,
предоставени в периода 07.12.2015 г. – 06.01.2016 г. в размер на 99,90 лв. Видно от
съдържанието на посочената фактура, тя се отнася за задължения относно период на
предоставяне на мобилни услуги, предхождащ процесния. В този смисъл, независимо,
че районният съд не е разгледал посочената фактура, същата не променя крайния
изход по спора, доколкото не касае вземане на жалбоподателя за предоставени
мобилни услуги през периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г. При липсата на други
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение,
настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, доколкото
вземането на жалбоподателя не е доказано да е в претендирания размер. Като е
2
отхвърлил иска за сумата от 99,90 лв., дължима за предоставени на въззиваемата
съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г., районният съд
е постановил правилен съдебен акт, който ще се потвърди.
Предвид изхода на спора в полза на жалбоподателя няма да се присъдят
разноски. К. К. К. не е сторила разноски за въззивното дело, поради което и не нея
няма да се присъждат такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261607 от 09.12.2020 г. по гр. дело № 6430/2019 г.
по описа на ПРС, ХІХ гр. с, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът на „А1 България“
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ №
1, представлявано от А. Д. и М. М., за признаване за установено по отношение на К. К.
К. с ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. ***, че ответницата дължи на ищеца сумата над
присъдените 279,16 лв. до претендираните 379,06 лв. – главница, представляваща обща
стойност на неплатени месечни абонаментни такси за предоставени електронни
съобщителни услуги по фактури за периода 12.01.2016 г. – 10.03.2016 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.10.2018 г., до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. №
16877/2018 г. на Районен съд – Пловдив.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Въззивното решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3