№ 8031
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110145407 по описа за 2021 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че на 21.04.2021 г. е депозрал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу АНН. Н. Р. за сумата в размер на
5068,25 лева, от които 4368,10 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 21.04.2021 г. до окончателното плащане на задължението, 648,42
лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г.,
както и сума за дялово разпределение в размер на 44,01 лева – главница за периода от
м.03.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021
г. до окончателното плащане на задължението, и 7,72 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г., както
и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. В тази връзка било образувано ч. гр. дело №22703/2021 г. по описа на
СРС, 170 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока
по чл. 414 ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта, поради което на
ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се
изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът твърди, че
ответницата АНН. Н. Р. консумирала топлинна енергия за процесния период от
м.05.2017 г. до м.04.2020 г. в качеството си на потребител на толинна енергия за битови
нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „Топли Дол“ №4, ет. 5, ап. 14,
1
с абонатен номер 374949. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София” АД на потребители за битови
нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г. Съгласно ОУ
от 2016 г. ищцовото дружество начислявало обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.
Ответницата е използвала доставената топлинна енергия през процесния период. До
момента обаче не била погасила задълженията си. Ищецът също така сочи, че етажните
собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответницата, били
сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Техем
Сървисис“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем Сървисис“ ЕООД, на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответницата
били издавани такива изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сумата
4368,10 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 21.04.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, сумата 648,42 лева – мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и сума за дялово
разпределение в размер на 44,01 лева – главница за периода от м.03.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 21.04.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, и сумата 7,72 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.
Претендира разноски.
Ответницата А.Н. Симова в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата
молба. Оспорва предявените искове за заплащане на сумата в размер на 44,01 лева –
главница за дялово разпределение, и на сумата 7,72 лева -мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение. В тази връзка сочи, че ищецът не е твърдял това
вземане да е негово, а претендирал права на дружеството, извършващо дялово
разпределение, т.е. чужди права, което било недопустимо. Оспорва качеството си на
потребител на топлинна енергия, тъй като липсвал писмен договор между страните.
Оспорва наличието на открита при ищеца партида на името на ответницата за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Борово“, ул. „Топли Дол“ №4, ет. 5,
ап. 14, като твърди, че друго лице е собственик на имота. За процесният период
ищецът бил начислявал служебен разход на топлинна енергия, без да са налице
2
законовите предпоставки за това /чл. 69, вр. чл. 68 от Наредбата за топлоснабдяването/,
тъй като липсвали доказателства, че не е бил осигурен достъп за отчитане на
разходваното количество топлинна енергия. Нямало доказателства ответницата да е
заявявала колко лица ползват процесния имот. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва дължимостта на претендираната от ищеца лихва за
забава, тъй като ищецът не бил изпълнил задължението си да публикува дължимите от
ответницата суми на интернет страницата си, поради което не бил поставил
потребителя в забава за плащането им. Поддържа, че разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ОУ на ищеца са нищожни като неравноправни, тъй като задължават потребителя
да направи значителни по обем инвестиции за снабдяване с технически средства.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за поставяне на длъжника в забава
за плащане на сумата за дялово разпределение, поради което лихвата за забава върху
сочената главница също се явява недължима. По изложените съображения моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Третото лице - помагач на ищеца „Техем сървисис” ЕООД твърди, че дяловото
разпределение било извършено в съответствие с всички действащи през процесния
период нормативни актове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
От приложеното ч. гр. д. № 22703/2021 г. по описа на СРС, 170 състав се
установява, че процесните вземания за доставена и неизплатена топлинна енергия са
били заявявани от ищеца по реда на чл. 410 ГПК със заявление от 21.04.2021 г. и е била
издадена заповед за изпълнение, против която е постъпило възражение от длъжника. В
законоустановения едномесечен срок е депозирана исковата молба, с която са
предявени искове за доставена и неизплатена топлинна енергия и мораторната лихва
върху нея за процесния период, както и за цена за извършена услуга за дялово
разпределение и лихва върху нея.
Като доказателство по делото е приет нотариален акт за учредяване право на
строеж № 170/01.12.1995 г., том LLXIII, дело №22776/1995 г. от I нотариус при СНС
при СРС, поправен с нотариален акт от 14.03.1996 г., дело №9344/1996 г., с който
ответницата АНН. Н. Р., както и Ивайло Николов Разсолков, Силвия Божидарова
Барабарева, Станимир Божидаров Станимиров, Божидар Станимиров Андонов и
Симеон Стефанов Бойков, като собственици на дворно място, находящо се в гр.
София, с площ 846 кв.м., съставляващо парцел IV-410,421, в квартал 330б по плана на
гр. София, местността „Бул. България- Мотописта“, са учредили на „Сиенит 7“ ООД
право на строеж върху притежавания от тях недвижим имот, като дружеството се е
задължило да построи в него жилищна сграда съгласно одобрен архитектурен проект.
3
Собствениците са запазвали за себе си и взаимно са си учредили право на строеж за
обектите, които ще бъдат построени в жилищната сграда – като е посочено, че след
окончателното завършване и приемане на сградата по установения от закона ред
учредителя АНН. Н. Р. – ответница по делото – става собственик на апартамент № 14,
на V /пети/ етаж, заедно с мазе № 3, заедно с 2,568 % ид. части на сградата и от правото
на строеж върху мястото.
Представено е удостоверение с изх. №68-00-575(1)/19.04.2013 г., изд. от
„Географска информационна система - София“ ЕООД, в което е посочено, че
настоящия адрес – ул. „Топли дол“ №4, с вх. А и Б се отнася до жилищна сграда,
попадаща в УПИ IV-410,421, в квартал 330б, м. „Жилищна група Мотописта – I част“.
Установява се също така, че на 25.09.2002 г. било проведено Общо събрание на
етажните собственици на процесната сграда, на което било взето решение за сключване
на договор за дялово разпределение с „Техем сървисис” ЕООД /л. 29 от делото/. В тази
връзка бил изготвен протокол, като видно е от приложения към него списък на
етажните собственици, че ответницата АНН. Н. Р. /по списък „Симова“, с ЕГН:
**********/ е декларирала, че е собственик на процесния апартамент № 14. По делото
е представен и договорът между етажните собственици и „Техем сървисис“ ЕООД, за
извършване на топлинно счетоводство, сключен на 25.09.2002 г.
Установява се въз основа на представените индивидуални справки за използвана
ТЕ, документи за главен отчет, подписани от абоната, извлечение от сметка, и от
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде
кредитирано, че през процесния период ТЕ, отдадена от сградната инсталация е
изчислена в съответствие с действащата Наредба № 16-334 от 2007г. на база пълната
отопляема кубатура 172 куб. м. Вещото лице е посочило, че за процесния период
топлинна енергия е разпределяна по отчет на апартаментия топломер /при нулево
потребление/, по отчет на един водомер и за сградна инсталация. За процесния период
изчисленията, извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба № 16-334
от 2007 г. Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са
преминавали последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като
ищецът е отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната
станция. Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2017 г. до м.04.2020
г. са в общ размер на 4274,82 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения
от предходни периоди.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че общият размер на неплатените от ответницата
суми за доставена топлинна енергия за процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2020
г. е в размер на 4368,10 лв., които не са платени от ответницата и суми, свързани с
4
отчет на уредите за дялово разпределение в размер на 44,01 лв. за периода от м.03.2018
г. до м. 04.2020 г. Законната лихва върху всяка месечна главница, изчислена от
15.09.2018 г. до 09.04.2021 г. възлиза в общ размер на 648,48 лв., а лихвата за забава
върху сумите за услуга дялово разпределение в размер на 7,72 лв. Установено е също
така, че непогасената по давност главница за периода от 01.03.2018 г. до 30.04.2020 г. е
в размер на 3130,29 лв., а законната лихва за забава върху непогасените по давност
главници за периода от датата на изискуемост до 09.04.2021 г. е 335,90 лв. Няма
погасени по давност задължения, свързани с отчет на уредите за дялово разпределение.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД. С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията
на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че
главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост,
както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според разпоредбата на § 1, т. 42(отм.) от ДР на ЗЕ, „потребител на топлинна енергия
за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ „Битов
клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или
природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото
дружество по силата на закона, без да е необходимо негово изрично волеизяление в
този смисъл. Възникването на облигационно отношение, съответно качеството на
5
клиент на ТЕ е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост
или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от
сграда - етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата –
етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Установено е, че ответницата е титуляр на правото на
собственост върху процесния имот за исковия период. Този факт се установява от
представения и неоспорен нотариален акт за учредяване право на строеж №
170/01.12.1995 г., том LLXIII, дело №22776/1995 г. от I нотариус при СНС при СРС, с
който АНН. Н. Р. е придобила правото на строеж за построяване на обект,
представляващ апартамент № 14, на ет. 5, със застроена площ от 90,48 кв. м., в
жилищната сграда, която ще бъде построена в дворно място, съставляващо парцел IV-
410,421, в квартал 330б по плана на гр. София, местността „Бул. България-
Мотописта“. Не е спорно обстоятелството, че правото на строеж е било реализирано
/жилищната сграда и процесният обект са били изградени/ преди началото на исковия
период и това ограничено вещно право се е трансформирало в право на собственост
върху обекта. Следователно ответницата е имала качеството „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г.
/, респ. на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция
ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Това обстоятелство се установява и от
списък на етажните собственици – приложение към протокол от 25.09.2002 г. за
проведено Общо събрание на етажните собственици на процесната сграда, който е
подписан от ответницата /индивидуализирана и чрез посочване на единен граждански
номер/. Списъкът представлява частен свидетелстващ документ, който обективира
неизгодни за ответницата обстоятелства /чл. 180 ГПК/ и в този смисъл има силата на
извънсъдебно признание, а именно, че същата е етажен собственик, т.е. притежава
самостоятелен обект в сградата – процесното жилище, за което при ищеца е било
открита клиентска партида с № 374949. Това извънсъдебно признание отговаря на
истината при преценката му по реда на чл. 175 ГПК. Следва изрично да бъде посочено,
че истинността /авторството/ на посочения документ не е било оспорено в срока за
писмен отговор на исковата молба – чл. 131 ГПК. Не се твърди и не се установява
процесния топлоснабден недвижим имот да е бил придобит от трето за спора лице в
рамките на исковия период.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че като собственик на
процесния имот ответницата е потребител на топлинна енергия по договорно
правоотношение с ищеца за исковия период, без да е необходимо сключването на
договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. Следователно тя е задължено лице за
6
заплащане на стойността на доставената топлинна енергия за битови нужди.
Допълнителен източник на отношенията между главните страни са публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация
София” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150 ЗЕ/. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая е несъмнено, че Общите условия на
ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото
не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата да е упражнила
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че през исковия период между
страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на
вземанията, предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове. Възраженията на ответницата, с които същата оспорва материалноправната си
легитимация, са неоснователни.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира
процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за
извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Техем сървисис“ ЕООД /видно от
представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение
е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление
на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като
според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, подписани от абоната,
извлечение от сметка, и на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
7
следва да бъде кредитирано, че делът на ответницата за сградна инсталация и за битово
горещо водоснабдяване, е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба, като ищецът бил приспадал технологичните разходи от
доставяната топлинна енергия в абонатната станция. Установява се също, че
топломерът в абонатната станция е сертифицирано и годно търговско измервателно
устройство, отговарящо на изискванията на закона и минало редовни периодични
прегледи за годност. Ето защо настоящият състав счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребеното количество топлоенергия. Следва да се
отбележи, че заключението на СТЕ се базира не само на изходящи от ищеца
документи, но и на база ежемесечните отчети на общия топломер и месечните отчети
на уредите за дялово разпределение. Дяловото разпределение е било извършвано от
„Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на индивидуалните топломери и на
монтираните водомери, поради което неоснователно се явява възражението на
ответницата, че не били съставени протоколи за неосигурен достъп. Ето защо съдът
счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин потребената
топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия период.
Неоснователно е възражението на ответницaта, че претенцията за такса дялово
разпределение е неоснователна, тъй като същата се дължала не на ищцовото
дружество, а на фирмата за дялово разпределение. Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ /в редакция
- изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г./, дяловото разпределение на топлинна енергия в сграда-
етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в
сила от 17.07.2012 г./ отговорността за извършването на дялово разпределение на
топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата „дялово разпределение на топлинната енергия“ е определен в ЗЕ -
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда
на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия,
а съгласно чл. 140, ал. 5 - лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда -
етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен
договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение. Следователно анализът на горепосочената нормативна уредба сочи, че
8
услугата дялово разпределение се извършва от фирма за дялово разпределение, но
цената й се дължи на топлофикационното дружество ищец и в този смисъл то е
материално легитимирано да го претендира. В случая по делото безпротиворечиво се
установява от СТЕ и приложените от третото лице помагач индивидуални справки, че
такава услуга е извършвана и се дължи нейното заплащане.
За задълженията за главници за исковия период, ответницата дължи обезщетение
за забавено изпълнение на паричните задължения в размер на законната лихва на
основание чл. 86 ЗЗД. Настоящият съдебен състав приема, че задължението за
заплащане на стойността на действително потребената топлинна енергия е възникнало
като срочно и по правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД ответницата е в забава, считано от 15
септември на съответната година. За разлика от предходните общи условия на
топлофикационното дружество от 2014 г., при действието на тези от 2016 г., забавата
не настъпва от момента на публикуването на фактурите в интернет, а от изтичане на 45
дни от издаването на фактурата, касаеща изравнителната сметка. Следователно
задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е
възникнало като срочно. Ето защо, изпадането в забава не е обусловено от
изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на фактурите на интернет-
страницата на ищцовото дружество. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор
на главни вземания за доставена топлинна енерегия в размер на претендираната сума
от 4368,10 лв., то акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за
периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., в претендирания размер на 648,42 лв.,
съгласно приетата ССчЕ.
По отношение на задължението за заплащане на услугата дялово разпределение
следва да бъде посочено, че страните по правоотношението не са определили срок за
изпълнение на това задължение, поради което следва да се приеме, че длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
разглеждания случай по делото не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че
ответницата е била поставена в забава по отношение на задълженията за заплащане на
цена на услуга дялово разпределение, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест СРС приема, че релевираната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху сумата за
дялово разпределение в размер на 7,72 лв. се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне.
Същевременно възражението на ответницата /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла
тригодишна погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност
на доставена топлинна енергия за процесния имот, е основателно. Съгласно
Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с
9
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда–21.04.2021 г., съдът намира, че вземанията за
главница и лихва, изискуеми до 21.04.2018 г. /чл.114, ал.1 ЗЗД/ - са погасени по
давност /за главницата до м. 02.2018 г. вкл./. Следователно размерът на непогасените
вземания съгласно изчисленията на СТЕ и ССчЕ /неоспорени от страните/, и на
основание чл.162 ГПК възлизат на 3130,29 лв.- главница за периода от м.03.2018 г. до
м.04.2020 г., и 335,90 лв. – лихва върху главниците, непогасени по давност /чл. 119
ЗЗД/, дължима за периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., за които суми исковете
следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно
на уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени
разноски в исковото производство в размер 101,37 лева – заплатена дължима държавна
такса, 600,00 лева – възнаграждения за вещи лица и 100,00 лв. –юрисконсултско
възнаграждение. Общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото
производство възлиза на сумата 801,37 лева. Ето защо в полза на ищеца следва да се
присъди сума в размер на 555,02 лв. съразмерна на уважената част от исковете.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№4/2013 год. по тълк.дело №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство. В този смисъл и предвид изхода от настоящия спор и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното производство по гр. дело №22703/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 170 с-в в размер на 104,84 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответницата е извършила разноски в общ размер на 300,00 лв. за адвокатско
възнаграждение, както следва: 50 лева –в заповедното производство и 250 лева – в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 92,22 лв. съобразно отхвърлената част от
10
исковете.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1
ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б против А.Н. Симова, ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Топли дол“ №4, ет. 5, ап. 14, че А.Н. Симова
дължи на „Топлофикация-София“ ЕАД сумата 3130,29 лв. /три хиляди сто и тридесет
лева и двадесет и девет ст./- главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия за периода от м.03.2018 г. до м.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Топли дол“ №4, ет. 5, ап. 14, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2021 г.
до окончателното плащане на задължението, сумата 335,90 лв./триста тридесет и пет
лева и деветдесет ст./ – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и сумата 44,01 лв. /четиридесет и четири лева и
една ст./ – главница, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за
периода м.03.2018 г.-м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.04.2021 г. до окончателното
плащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец”
№23Б против А.Н. Симова, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Топли дол“ №4,
ет. 5, ап. 14 искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за разликата над 3130,29
лева до размера от 4368,10 лева, представляваща доставена топлинна енергия за
периода м.05.2017 г.-м.02.2018 г., за разликата над 335,90 лева до размера от 648,42
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 09.04.2021 г., както и за сумата от 7,72 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 01.05.2018 г. до 09.04.2021 г.
ОСЪЖДА А.Н. Симова, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „Топли дол“
№4, ет. 5, ап. 14 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски от ищеца в исковото производство в размер на 555,02
лв. /петстотин петдесет и пет лева и две ст./, както и направените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 22703/2021 г. по описа на СРС, 170 състав в
11
размер на 104,84 лв. /сто и четири лева и осемдесет и четири ст./.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б да заплати на А.Н. Симова, ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „Топли дол“ №4, ет. 5, ап. 14 на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК направените разноски в исковото и в заповедното производство в размер на
92,22 лв. /деветдесет и два лева и двадесет и две ст./
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ищеца „Техем
Сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12