№ 3090
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20221100501596 по описа за 2022 година
Производство по чл. 435, ал.2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. М. М.-длъжник по изп.д.№ ******* по описа на
ЧСИ С.Я., с район на действие СГС, против отказ на съдебния изпълнител от
11.01.2022г. да прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Жалбоподателят сочи, че след получаване поканата за доброволно изпълнение
поискал прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело, тъй като
заплатил всички задължения за издръжка на децата му. С молбата приложил и
доказателства за извършени плащания в размер, надвишаващ задължението по
изпълнителния лист, послужил като основание за образуване не делото.
Взискателят С.Д. М.а изразява становище за неоснователност на жалбата с
доводи, че към датата на образуване не делото длъжникът останал задължен за част от
присъдената месечна издръжка за децата за м.07, м.08. и м.09.2021г. Именно поради
забавата на длъжника предприела действия за събиране по принудителен ред. Сочи, че
в две от представените платежни нареждания като основание били посочени „за
учебни пособия и дрехи”, което е различно от месечната издръжка.
В мотивите си ЧСИ счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като към
деня на образуване на изпълнителното дело 26.10.2021г. длъжникът имал изискуеми
задължения в размер на 1022.58лв. по издадения срещу него изпълнителен лист от
28.09.2021г. Поведението му по неплащане навреме цялата дължима месечна издръжка
на децата си наложило образуване на изпълнителното производство. С оглед
периодичния характер на задължението счита, че не е налице основание за
прекратяване.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира
1
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и
против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.6 ГПК/,
поради което е процесуално допустима.
Изпълнителното дело е образувано на 26.10.2021г. по молба на С.Д. М.а с
представен изпълнителен лист от 28.09.2021г., издаден по влязло в сила гр.д.№
48626/2019г. на СРС, 92 състав, с който Д. М. М. е осъден да заплаща на всяко от
малолетните си деца М.Д. М.а и Л.Д. М.а месечна издръжка в размер на по 250лв. за
периода 06.08.2020г.-12.07.2021г., както и в размер на по 350лв. за периода 13.07.2021г.
до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й. На
11.11.2021г. на длъжника е била връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба от същата дата 11.11.2021г. /стр.33/ и молба от 08.12.2021г. /стр.134/
длъжникът поискал прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.1 ГПК, като представил 25 бр. платежни нареждания /стр.36-60/ за плащане в полза
на С.М. в периода 16.09.2019г.-08.11.2021г. на суми в общ размер от 12600лв. с
посочени основания-издръжка, учебни пособия и дрехи за двете деца. С обжалваното
разпореждане от 11.01.2022г. съдебният изпълнител отказал да прекрати делото
/стр.141/.
Съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК основание за прекратяване на изпълнителното
производство е погасяване на дълга преди неговото образуване, който факт следва да
се удостовери или със заверена от взискателя разписка, или с квитанция от пощенска
станция, съответно с извлечение от банкова сметка.
В случая предмет на изпълнението е парично задължение за издръжка на
ненавършили пълнолетие деца на длъжника по чл.143 СК, което се характеризира с
периодично изпълнение-ежемесечно плащане на присъдената издръжка, считано от
посочената в изпълнителния лист дата-06.08.2020г. до настъпване на законово
основание за изменение или прекратяване. Двете деца са малолетни /на 11 и 12
години/, поради което не е налице законно основание за прекратяване на издръжката.
Не се твърди и липсват доказателства след издаване на изпълнителния лист да са
настъпили други причини за прекратяване, респ. за изменение.
Изложените от длъжника доводи за доброволно плащане на издръжката чрез
преводи на сумите по сметка на майката на децата си не е основание за прекратяване
на изпълнителното производство, предвид периодичния характер на задължението.
Плащането на месечни задължения преди образуване на делото не води до погасяване
в пълен размер на задължението, поради това, че то обхваща период с крайна дата
навършване пълнолетие на децата. Следва да се посочи, че платените суми в периода
16.09.2019г.-10.06.2020г. включително са за време предхождащо началния момент на
издръжката по съдебното решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист
/06.08.2020г./, поради което не могат да се отнесат като изпълнение на задължение по
него и да послужат като основание за прекратяването. Отделно от това плащането през
м.11.2021г. е осъществено след образуване на изпълнителното дело.
Ето защо съдът намира, че въпреки доброволното плащане на задължение за
издръжка за определен период преди образуване на изпълнителното дело, доколкото
по този начин не е било удовлетворено изцяло изпълняемото право за всяко от децата,
то не е налице основанието по чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
2
Независимо от изхода на делото в полза на страните не следва да се присъждат
разноски, тъй като предмет на съдебна проверка по реда на обжалването са действия на
съдебния изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство, поради което
общият ред за присъждане на разноски по чл.78 ГПК е неприложим.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника Д. М. М., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к******* против отказ от 11.01.2022г. на ЧСИ С.Я., с район на
действие СГС, да прекрати изп.д.№ ******* на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3