Решение по дело №196/2020 на Районен съд - Момчилград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

179

Година

29.07.2020

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградски районен

съд

състав

На

28.07.

Година

2020………..

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

Съдията Геров

гражданско

дело номер

196

по описа за

2020

година.

За да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание с правно основание чл.422, вр. чл.415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86 във вр.с чл.84 от ЗЗД.

В исковата си молба, ищецът се позовава на издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 3662/2019 год. по описа на РС Хасково връчена на длъжника, който в законноустановения срок е депозирал възражение на основание чл.414, ал.2 от ГПК, в следствие на което ищецът е предявил в срок иск за установяване на вземането си. Вземането му по процесната заповед за изпълнение произтича от неизпълнено от ответника задължение за плащане на получена от ищеца услуга. Сочи, че на 23.06.2015 год. между БТК и А.С.М. е бил сключен Договор за електронни съобщителни услуги, въз основа на който са издадени фактури с № **********/01.11.2016 год.;  **********/01.12.2016год.;№**********/02.01.2017г.,№**********/01.02.2017г., № *********/01/03/2017г., №**********/02.04.2017г.с посочените в същите суми, които не са били заплатени от ответника. Твърди, че съгласно чл.84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му и ответника е длъжен да заплати на ищеца сумата в размер на 4,51лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението - 22.11.2019г. до настоящия момент сумите не са били заплатени от ответника. Поради незаплащане на задълженията от страна на ответника на 16.10.2018 год. „******" ЕАД сключил договор за прехвърляне на вземания със „***“ ООД по силата на който дружеството цесионер придобил вземанията по посочените фактури. „***“ ООД в качеството си на пълномощник на „******" ЕАД е изпратило уведомление до А.С.М. на основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. На 26.08.2019 год. „***“ ООД прехвърлил всички свои вземания придобите по посочения договор на „******“ ЕООД.  „***“ ООД в качеството си на цедент по Договора за прехвърляне на вземания сключен на 26.08.2019 год. е изпратило уведомление по пощата до А.С.М. на основание чл.99, ал.3 от Закона за задълженията и договорите. Твърдят, че законът не указва формата и момента на съобщаване. Молят съда на основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във връзка с чл.200, вр.чл 79 от ЗЗД, да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът А.С.М. с ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на„******" ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.„******, представлявано от Е.Р.Д.сумата в размер на 15,76 лв.- представляваща незаплатена главница по Договор за телекомуникационни услуги от 23.05.2015г. сключен между длъжника и „******" ЕАД, въз основа на който са издадени следните фактури с № **********/01.11.2016 год., № **********/01.12.2016 год., № **********/02.01.2017 год., № **********/01.02.2017 год., № *********/01/03/2017 год., № **********/02.04.2017г., както и сумата в размер на 4,51 лв., представляваща сбор от мораторните лихви върху всяка една от главниците по издадените фактури, считано от датата на падежа по всяка една от тях до датата на подаване на заявлението – 22.11.2019 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира за разноски, както в настоящето производство, така и в заповедното.

   В първото по делото с.з. ищецът и изпратил молба, с която на основание чл.232 от ГПК, оттегля иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във връзка с чл.200 от ЗЗД, вр. чл.79 от ЗЗД, както и иска с правно основание чл.86 във вр.с чл.84 от ЗЗД и моли производството по делото да бъде прекратено. Моли да им бъдат присъдени разноските на основание чл.80 от ГПК, както в настоящото производство, така и разноските по заповедното производство, съгласно приложения списък.

   В законоустановения едномесечен срок ответницата А.С.М. е депозирала писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск за недопустим и неоснователен. Моли да се прекрати производството по делото, поради извършено плащане в течение на производството на сумата в размер на общо 32.60 лв. предмет на делото в т.ч. главница, лихва и такса за образуване на ч.гр.дело или като недопустим, алтернативно да се отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Прилага документ за извършено плащане, извадка от баланса на „Виваком“.

В с.з. ответницата А.М. поддържа отговора към исковата молба и моли производството да бъде прекратено, поради плащане на дължимите суми. Счита, че не дължи разноски по делото.

   Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

  В настоящия случай съдът не дължи произнасяне по предявения иск по чл.422, вр. чл.415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във връзка с чл.200 от ЗЗД и чл.86 във вр.с чл.84 от ЗЗД, тъй като на 03.07.2020 год. ответницата А.С.М. е погасила задълженията си към ищеца.

         Видно от искова молба същата е входирана в съда с вх.№ 1148/03.06.2020 год.  или един месец преди настъпилото плащане.

 Казано по друг начин, след предявяване на исковата молба ответницата към ищеца  е погасила задължението си и съдът не дължи произнасяне по така предявения иск по чл.422, вр. чл.415, вр. чл.414 ГПК, чл.183, във връзка с чл.200, вр.с чл.79 от ЗЗД, както и иска с правно основание чл.86 във вр.с чл.84 от ЗЗД и производството по делото в тази му част е прекратено с протоколно определение на 28.07.2020 год.

Следва на ищеца да бъдат присъдени направените разноски както по настоящето дело в размер на 325.00 лв., от които 25.00 лв. д.т. и 300.00 лв. адвокатско възнаграждение, така и разноските по ч.гр.дело № 3662/2019 год. по описа на РС гр.Хасково в размер на 325.00 лв., от които 25.00 лв. д.т. и 300.00 лв.

 

 

 

 

  

 

 

 

Водим от изложеното съдът 

 

Р  Е  Ш  И:

 

     ОСЪЖДА А.С.М., с ЕГН:********** да заплати на „******" ЕООД, с ЕИК ******, сумата в размер на 325.00 лв. направени разноски по настоящето дело, както и сумата в размер на 325.00 лв. направени разноски по ч.гр.дело № 3662/2019 год. по описа на РС Хасково.

   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                 Районен съдия:

                                                                       /Й.Геров/