Решение по дело №1161/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			10.02.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV-Н.О.

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	15 януари		2020

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Сашка Вукадинова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		1161		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                   

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Обжалвано е Наказателно постановление № 436 от 24.07.2018 г., на Началник РУ МВР град Дупница, с което на С.С.Я. ***, с ЕГН:**********, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 30.00 лева ,на основание чл.81,ал.2,т.2 от ЗБДС,за нарушение по чл.7,ал.1 от ЗБДС.

            Жалбоподателят, редовно призован,  не се явява лично,и не изпраща представител.

 

            Въззиваемата страна – РУ на МВР гр. Дупница, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид  събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 16.07.2018г., около 13.50 часа, в сградата на РУ-Дупница,жалбоподателя заявил,че личната му карта № 61000422, издадена на 13.10.2008г., е открадната.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 436 от 16.07.2018г., от мл. инспектор Й.Г.Д. ***,в присъствието на свидетеля В.Н.С.. Жалбоподателят подписал акта,без възражение,като екземпляр от същия му бил връчен.

 Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано по чл.7,ал.1 от ЗБДС, и на основание чл.81,ал.2,т.2 от ЗБДС, му е наложено административно наказание– „глоба „ в размер на 30.00 лева.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан-актосъставителя Й.Г.Д. и свидетеля В.Н.С..

 

Актосъставителят  при разпита си е заявил, че не си спомня случая, но потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение, а свидетеля при разпита си е заявил, че е бил извикан от колегата си на пропуски,за да е свидетел на нарушението описано в АУАН.Като също е заявил, че става въпрос за лична карта, но не си спомня конкретния случай,тъй като е бил свидетел на доста такива съставени актове.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Актосъставителя и АНО, са компетентни,  първия да издава актове за установяване  на административни нарушения по ЗБЛД, а на втория да издава НП по същия закон.

 НП е било връчено на жалбоподателя лично  на 07.08.2018  година, видно наказателното постановление приложено по делото.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели – Й.Г.Д. и В.Н.С., както и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, не оспорени от страните.

Въз основа горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна, имаща правен  интерес да обжалва атакувания акт и подадена в срок. Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:

Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна на издаденото НП. Административно наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в редовно образувано и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Актовете са издадени от компетентни органи, в надлежната форма, при спазване на процесуални изисквания на  чл. 40 и 43 от ЗАНН, и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно разпоредбите на чл.42, респ. 57 ЗАНН. В АУАН, съотв. възпроизведено и в НП, се съдържа достатъчно ясно и конкретно формулирано словесно описание на нарушението, с неговите обективни признаци, посочена е цифрово и нарушената законова разпоредба. Даденото описание съответства на законовото изискване, установено за това /чл. 42, т. 4, съотв. чл.57, т.5 ЗАНН/, доколкото са обективирани всички релевантни факти и обстоятелства, както тези  явяващи се елементи от твърдяното нарушение, така и обстоятелствата при осъществяването им и откриване на нарушението.

Преценено от материално правна страна издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗБДС българските граждани имат задължение да пазят документите си за самоличност от повреждане, унищожаване или загубване,  а съгласно  чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД „Наказва  се с глоба от  30  до 200 лв. лице, което изгуби,  повреди или унищожи български документ за самоличност“, или в конкретния случай нарушителят следва да носи административно-наказателна отговорност, когато със своите действия, със своето поведение е допринесъл виновно за загубата на документа си за самоличност.

С обжалваното НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за  извършено на 16.07.2018 година в гр. Дупница, в сградата на  РУ – Дупница административно нарушение, изразяващо се в изгубване на документ за самоличност.

По делото не се събраха никакви доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.7, ал.1  от ЗБЛД за пази документа си за самоличност.  Същият при съставянето на АУАН е заявил, че личната му карта е била открадната.

Липсват  доказателства които да опровергават този извод . От друга страна дори и да се приеме хипотетично, че  личната карта на жалбоподателят е била открадната -изгубил  личната си карта,  то от  доказателствата по делото не може да се направи извод, че това е станало на посочените в АУАН  и НП дата и място – на 16.07.2018 година в гр. Дупница,  РУ-Дупница. Напротив  установено е че на тази дата жалбоподателя е бил на пропуски в РУ Дупница и заявил,че  личната му карта е била открадната, а не че на посочените дата и  място той е изгубил  личната си карта. 

Събраните по делото гласни и писмени доказателства сочат, че не е налице нарушение на материалния закон и неправилно наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по посочената административно-наказателна разпоредба от ЗБЛД.

Предвид горното, съдът намира, че Наказателното постановление като незаконосъобразно следва да се отмени.

 

 

 

Водим от горните мотиви, съдът  

  

                                                    Р Е Ш И:

 

    ОТМЕНЯ Наказателно постановление №436 от 24.07.2018 г., на Началник РУ МВР град Дупница, с което на С.С.Я. ***, с ЕГН:**********, е наложено административно наказание –„глоба”, в размер на 30.00 лева ,на основание чл.81,ал.2,т.2 от ЗБДС,за нарушение по чл.7,ал.1 от ЗБДС, като незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Кюстендил.

 

 

                              

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :