Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 01.12.2021г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1 149 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът – С.П.П. твърди, че с постановление от 16.09.2011г. е привлечен като обвиняем по ДП №  399/2011г. по описа на ОДМВР-Бургас, като с определение от същата дата е задържан за срок от 72 часа. На 18.09.2011г. му е определена от Бургаския окръжен съд мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лева, а на 26.09.2011г. от Апелативния съд - Бургас, е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“. С постановление от 10.08.2012г. е бил отново привлечен като обвиняем за 14 деяния. На 25.02.2013г. Специализираната П.е внесла обвинителен акт, по който е образувано нохд № 339/2013г. по описа на Специализирания наказателен съд, 6-ти състав. По молба на ищеца, на 25.04.2013г. съдът е изменил мярката за неотклонение от „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 2 000 лева. Твърди, че с присъда от 26.03.2014г., постановена по нохд № 339/2013г. е признат за невиновен по повдигнатите обвинения. С определение от същата дата е отменена мярката за неотклонение „парична гаранция“. Тази присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, като е образувано нохд № 1412/2014г. по описа на Специализирания наказателен съд, 12- ти състав. На 16.07.2015г., съдът отново постановил оправдателна присъда по отношение на ищеца. Срещу така постановената присъда е внесен протест от Специализираната прокуратура, по който било образувано внохд № 177/2015г. по описа на Апелативен наказателен съд, 2-ри състав. С присъда № 5 от 11.07.2016г. е отменена първоинстанционната присъда, като част от подсъдимите били осъдени, но по отношение на ищеца – оправдателната присъда била потвърдена, която е влязла в законна сила на 23.11.2016г. Излага твърдения, че прекараните една година и седем месеца с мярка за неотклонение „домашен арест“ се отразили изключително тежко на здравословното му състояние. Страдал от безсъние, загубил апетит, започнал да вдига кръвно. Мярката оказала пагубно влияние върху социалния му живот, ограничен в свободно придвижване, както и на правото му на труд. Отразило се на психическото и физическото здраве, чувствал се засрамен и унижен, засегнати били честта, достойнството и доброто му име. Загубил част от приятелите, колеги отказвали да работят с него, което се отразило на финансовото му състояние. Разделил се с приятелката си, с която живеели на семейни начала. Година след като била изменена мярката за неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“, сключил брак с жената, от която има син. Дори и след оправдателната присъда съпругата не успяла да възприеме обстоятелството, че е бил обвиняем и поскала да се разделят. Настройвала сина им срещу него, говорейки му, за обвиненията, съда и домашния арест. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да му заплати следните суми:

- 100 000 лв., представляваща неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва  върху тази сума от 28.01.2017 г., до окончателното им изплащане /съгласно молба – уточнение страница 146 от делото/. Претендира разноски, за което е представен списък съгласно чл. 80 от ГПК в съдебното заседание. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмена защита.

Ответникът – П.на Р.Б.в  законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Навежда възражение за недопустимост на исковата претенция по отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди относно мярката за неотклонение „домашен арест“, поради изтекла погасителна давност. Поддържа, че не са ангажирани доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка за търпяните  от ищеца неимуществени вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Поддържа, че преди да бъде привлечен ищецът като обвиняем е работил като управител в коктейл бар, като в това си качество е наемал пълнолетни момичета да танцуват по бельо и еротични костюми. Този факт се въвежда от ответника във връзка с поддържаната от него теза, че при преценка за начина, по който се е отразило върху личността на пострадалия повдигнатото обвинение следва да се има предвид и с оглед сферата от обществения живот, в която незаконно обвинения е упражнявал професията си. Възразява се за ангажиране на отговорността на ответника за цялата продължителност на съдебната фаза на процеса. Възразява срещу началния момент, от който е поискана лихва за забава, с твърдения, че част от нея е погасена по давност. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

  Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

  С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

 - спрямо ищеца е било образувано описаното в исковата молба наказателно производство, по което е постановено оправдателна присъда и

- по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“, изменена в „парична гаранция“ за посочения в исковата молба период.

По делото е представен протокол от открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2018г. по гр. д. №78 284/2017г. по описа на СРС, 83 състав, в което се съдържа и постановеното решение, с което е прекратен брака на ищеца, който е сключен на 22.06.2014г. и от който има едно малолетно дете - син роден през 2014г. Решението е влязло в сила на 06.02.2018г.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция са разпитани свидетелите: Н.В.М.и В.Х.Я.. Първият свидетел посочва, че с ищеца са в обща приятелска компания от 1997г., като се вижда с него поне веднъж месечно. Знае за образуваното срещу него през 2011г., по което му е определена наложена мярка „домашен арест“, като той го е посещавал през този период в дома му, защото не е могъл ищеца да излиза. Описва, че преди делото ищецът е бил щастлив, занимавал се е със спорт, а сега е мълчалив, отслабнал, затворен, няма живец, не е жизнерадостен, поддържа взаимоотношения с много малко роднини, тъй като изпитва срам от обвинението, което е било за организирана престъпна група и за склоняване към проституция. Свидетелят посочва, че преди да бъде задържан ищецът е бил собственик на хранителен магазин и управител на клуб в Бургас, но след задържането е загубил бизнеса си, не е могъл да го възстанови и ищецът е започнал да работи като сервитьор. Свидетелят посочва, че причината за развода на ищеца са натякванията за това, което му се е случило. Свидетелят описва, че роднините на ищеца са се отдръпнали, след като са разбрали за случилото се и затова той и кръстника на ищеца са ходили да му носят храна у дома.

Вторият свидетел посочва, че познава ищецът откакто се е преместил на живее в гр. София, повече от 5 – 6 години. Свидетелят посочва, че ищецът му е споделил, че е имал дела с Прокуратурата, но не е бил много общителен на тази тема, говорил е с лоши чувства за това изживяване, срамува се от този период и изпитва вътрешна болка. Отношенията му с ищеца са приятелски и се виждат поне веднъж седмично. Относно разрива в семейството на ищеца посочва, че проблемът е, че родителите на съпругата му са променили отношението си към него, поради делото, което е имало за последица и промяна в отношенията между съпрузите.    

            По делото е изискано и прието нохд № 1412/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 12-ти състав, заедно с досъдебно производство № 399/2011г. по описа на ОДМВР - Бургас, ДП № 522/2011г. по описа на ОП - Бургас. От приложените по него материали се установява следното:

- на 16.09.2011г. с постановление, съставено от главен разследващ полицай при  ОДМВР - Бургас, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по:

1. чл. 321, ал. 3, предл. 2 вр. с ал. 2, вр. с чл. 93, т. 20 от НК,

2. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3 вр. с ал. 3, вр. с ал. 1 /за този вид престъпление са повдигнати общо две обвинения/ и

3.  чл. 159г, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 2 от НК,

- на 16.09.2011г. ищецът е разпитан в качеството на обвиняем,

- на 16.09.2011г. с постановление на СГП, ищецът е задържан под стража за срок от 72 часа;

- на 16.09.2011г. по отношение на ищеца е извършване претърсване и изземване,

- с протоколно определение от 18.09.2011г., постановено по чнд № 1354/2011г. по описа на Бургаски окръжен съд е взето по отношение на ищеца марка за неотклонение „парична гаранция в размер на 5 000 лв.“, което е отменено с определение №189 от 26.09.2011г., постановено по внчд № 246/2011 г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас и по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“,

 - на 03.02.2012г. с постановление, съставено от главен разследващ полицай при  ОДМВР - Бургас, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по:

1. чл. 321, ал. 3, предл. 2 вр. с ал. 2, вр. с чл. 93, т. 20 от НК,

2. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3 вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за този вид престъпление са повдигнати общо две обвинения/ и

3.  чл. 159г, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,

- на 15.02.2012г. е извършен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняем,

- на 22.02.2012г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

- на 10.08.2012г. с постановление, съставено от главен разследващ полицай при  ОДМВР - Бургас, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по:

1. чл. 321, ал. 3, предл. 2 вр. с ал. 2, вр. с чл. 93, т. 20 от НК,

2. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3 вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, предл. 2 и 3, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за този вид престъпление са повдигнати общо шест обвинения/,

3.  чл. 159г, предл. 2 и 3, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, предл. 2 и 3, вр. с ал. 1, предл. 1 и 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за този вид престъпления са повдигнати шест обвинения/ и

4. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК,

- на 23.08.2012г. е извършен разпит на ищеца, в качеството му на обвиняем,

- на 24.09.2012г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

- на 09.11.2012г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

         - на 12.02.2013г. е привлечен ищецът в качеството на обвиняем, заедно с още три лица за престъпления по:

1. чл. 321, ал. 3, предл. 2 вр. с ал. 2, вр. с чл. 93, т. 20 от НК,

2. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3 вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, предл. 2 и 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за този вид престъпление са повдигнати общо шест обвинения/,

3.  чл. 159г, предл. 2 и 3, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, предл. 2 и 3 вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за този вид престъпление са повдигнати общо шест обвинения/и

4. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2 от НК,

         - на 25.02.2013г. е внесен обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, по досъдебно производство №399/2011г. по описа на ОДМВР - Бургас, вх. №4433/2011г. по описа на ОП - Бургас и е образувано нохд № 339/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 6-ти състав. В обвинителния акт е посочено, че ищецът е с мярка за неотклонение – домашен арест от 26.09.2011г.,

            - по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 12.03.2013г., 17.04.2013г., 23.04.2013г., 24.04.2013г., 25.04.2013г. / в това съдебно заседание е уважена молбата на ищеца и е изменена мярката му за неотклонение от домашен арест в по-лека – гаранция в размер на 2 000 лв./, 20.05.2013г., 21.05.2013г., 22.05.2013г., 18.06.2013г., 10.09.2013г., 14.10.2013г., 30.10.2013г. /което заседание е отложено, поради неявяване на защитниците на двама от подсъдимите, единия от които на ищеца/, 14.11.2013г., 04.12.2013г., 14.12.2013г., 10.02.2014г., 25.03.2014г., 26.03.2014г. , на които ищецът е присъствал лично,

- с присъда постановена по нохд № 339 /2013г. на Специализиран наказателен съд, 6-ти състав ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати обвинения и е отменена наложената му мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 2 000 лв.,

- посочената по-горе присъда е протестирана от Специализирана прокуратура, като е образувано внохд №159/2014г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд,

            - по това съдебно производство са проведени съдебни заседания на: 15.09.2014г., на което ищецът е присъствал лично,

 - с решение № 32 от 24.10.2014г., постановена по внохд № 159/2014г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 4 въззивен състав, с която е отменена присъдата и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда,

         - на 24.10.2014г. в изпълнение на въззивното решение, посочено по-горе, е образувано нохд № 1412/2014 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 12-ти състав. В обвинителния акт е посочено, че ищецът е с мярка за неотклонение – домашен арест от 26.09.2011г.,

            - по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 10.11.2014г. /за която дата ищецът не е бил редовно призован – лично или чрез неговия пълномощник и съответно не се е явил/, 02.12.2014г., 13.12.2014г./ на която дата ищецът се е явил, но не и неговия упълномощен процесуален представител/, 22.01.2015г., 02.02.2015г., 16.03.2015г., 28.04.2015г., 04.05.2015г., 22.05.2015г., 10.07.2015г., 16.07.2015г.,  09.03.2017г. и 30.03.2017г., на които ищецът е присъствал лично,

- с присъда постановена по нохд № 1412 /2014г. на Специализиран наказателен съд, 12-ти състав ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати обвинения,

- с определение от 30.03.2017г. са върнати на ищеца иззетите вещи, представляващи веществени доказателства

 - посочената по-горе присъда е протестирана от Специализирана прокуратура, като е образувано внохд №177/2015г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд,

            - по това съдебно производство са проведени съдебни заседания на: 13.11.2015г., 10.02.2016г., 06.04.2016г., 30.05.2016г., 11.07.2016г., на които ищецът е присъствал лично,

- с присъда № 5 от 11.07.2016г., постановена по внохд № 177/2015г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, 2 състав, с която е потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца, като по отношение на други двама от обвиняемите е отменена по отношение на две престъпления и за тях те са признати за виновни. Присъдата е влязла в сила на 27.07.2016г.

Съдът констатира, че образуваното наказателно производство е водено срещу четирима извършители.

            Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

          Относно иска с правно основание чл. 2 , ал.1, т. 3 от ЗОДОВ

Съобразно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако „лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано”. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

Съгласно направения доклад на основание чл. 146 от ГПК в тежест на ищеца е да установи:

·          Образуване на досъдебно производство срещу него,

·        Образуване на съдебно производство срещу него,

·        Налагане на мярка „домашен арест” по отношение на ищеца за посочения в исковата молба период,

·        постановяване на оправдателна присъда по повдигнатите обвинения,

·        претърпяване от него на описаните в исковата молба неимуществени вреди,

·        причинноследствената връзка между наказателното производство и настъпилите неимуществени вреди,

·        извършване на действия, с които е спряна или прекъсната погасителната давност по отношение на претенцията за лихва

          -в тежест на ответника е да докаже:

·        на каква длъжност е работил ищеца преди образуване на наказателното производство и какви задължения са му били възложени в изпълнение на тази работа.

           В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления на 26.09.2011г.,  като производството срещу него продължило до 27.07.2016 г., когато е влязла в сила присъда № 5 от 11.07.2016 г., постановено по внохд № 177 по описа за 2015 г. на САС, НО, 2 състав, с което е потвърдена присъда постановена по нохд № 1412 по описа за 2014г. на Специализиран наказателен съд, с която ищецът е признат за невиновен по всички повдигнати срещу него обвинения:

1. чл. 321, ал. 3, предл. 2 вр. с ал. 2, вр. с чл. 93, т. 20 от НК,

2. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3 вр. с ал. 3, вр. с ал. 1, предл. 2 и 3 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за този вид престъпление са повдигнати общо шест обвинения/,

3.  чл. 159г, предл. 2 и 3, вр. с чл. 159а, ал. 2, т. 6, предл. 2 и 3 вр. ал. 1, предл. 1 и 2, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК /за този вид престъпление са повдигнати общо шест обвинения/и

4. чл. 155, ал. 5, т. 1 и т. 3, вр. с ал. 3, вр. с ал. 2 от НК, поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото наказателно производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на Р.Б., на основание чл. 2, ал.1,  т. 3 от ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди, предвид събраните гласни доказателства са: промяна в ищеца, изразяваща се в това, че същият е станал мълчалив, затворен, не е жизнерадостен, поддържа взаимоотношения с много малко роднини, тъй като изпитва срам от обвинението, което е било за организирана престъпна група и за склоняване към проституция, отслабнал, срамува се от този период на живота си и изпитва вътрешна болка.

Съдът не кредитира показаният на първия свидетел в частта, в която се твърди, че ищецът е имал собствен бизнес преди започване на наказателното производство срещу него, който се е сринал по време на процеса и към настоящия момент не съществува, тъй като няма никакви писмени доказателства в подкрепа на тези данни. Съдът не кредитира и показанията на двамата свидетели в частта, в която посочват, че причина за прекратяване на брана на ищеца е наказателното производство, тъй като видно от събраните доказателства се установява, че бракът на ищеца е сключен повече от две години след започване на същото /12.06.2014г./ и почти година и два месеца след като е изменена наложената му мярка за неотклонение от домашен арест в парична гаранция /25.04.2013г./, а прекратяването на брака на ищеца е настъпило на 06.02.2018г., тоест повече от година и половина след приключване на наказателното производство /27.07.2016г./.  

      При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: 

     - продължителността на наказателния процес – от 26.09.2011г. /датата на първото повдигнато обвинение срещу ищеца/ до 27.07.2016г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда на въззивния съд/,

     - обстоятелството, че първоначално ищецът е бил задължан за 72 часа, а след това му е наложена мярка за неотклонение домашен арест за период до 25.04.2013г., когато същата е изменена в парична гаранция в размер на 2 000 лв., която е отменена на 26.03.2014г.,

     - установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищеца, които са описани в предходния абзац на настоящия съдебен акт,

     - броя на процесуалните действия, в които лично е участвал ищеца по време на наказателното производство – общо 45, от които девет в досъдебното производство и 36 в открити съдебни заседания в съдебната фаза, 

    - вида на престъпленията, за които е повдигнато обвинение – с оглед на възможното наказание - тежки престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, броя на повдигнатите обвинения – общо 14 престъпления и

     - обстоятелството, че ищецът не е бил осъждан.

     Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 7 000 лв.,  като над тази сума до предявения размер от 100 000 лв. искът се отхвърли като недоказан. 

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 27.07.2016 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.

С оглед изложеното, основателността на иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ до посочения размер от 7 000 лв. обосновава уважаване и претенцията за присъждане на законна лихва върху тази сума, считано от 28.01.2017 г. -  когато е влязла в сила оправдателната присъда до окончателното изплащане на сумата.

 

Относно направените по делото разноски

Ищецът е направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски, които са в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство и адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лева, съгласно представения на лист 10 договор за правна защита и съдействие.

От ответникът е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като взе предвид размера на предявения иск, минималният размер на адвокатското възнаграждение съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 за размера на минималните адвокатски възнаграждения / 3 530 лв./ и размерът на адвокатското възнаграждение, претендиран от ищеца, приема, че направеното възражение от ответника е неоснователно.

С оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди ответникът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 262 лв., от които 10 лв. – за платена държавна такса и 252 лева адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

 С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. *****да заплати на С.П.П., ЕГН – ********** със съдебен адрес: ***, офис 9 – чрез адвокат И.Н. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от  7 000 лв., представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно производство, приключило с оправдателни присъда по нохд №1412/14г. по описа на Специализирания наказателен съд, 12-ти състав, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2017г. до окончателното й заплащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 262 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 7 000 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: