Р Е Ш Е Н И Е № 260470
гр. Пловдив, 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание на 09.02.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2373 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД срещу Община Пловдив, с която
е предявен осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 249.56
лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 12.02.2020 г. до окончателното заплащане на
вземането. Претендират се разноски по делото.
В исковата молба и молба от
05.03.2020 г. са изложени твърдения, че на 09.08.2019 г. в гр. П., на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“,
управлявайки лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № *** водачът В.В.П. попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, в резултат на което са настъпили материални щети по автомобила –
повредена предна дясна гума, повредена предна дясна джанта. При настъпване на
описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена
застраховка „Булстрад Бонус Каско“ при ищеца, обективирана в ЗП № ***,
със срок на действие от 01.01.2019 г. до 01.01.2020 г. В тази връзка в
застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение
от собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с №***.
Щетата била оценена на сумата в размер на 249.56 лева – за подмяна на дясна
гума с нова с размери 205/60/16 и ремонт на дясна джанта, която сума ищецът
заплатил на увреденото лице. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в
правата на застрахованото лице против Община Пловдив. Твърди се, че Община
Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен участък в
изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на което
за настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се оспорват
така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредосното събитие. Оспорва механизма на твърдяното ПТП, оспорва
настъпилите вреди, оспорва вредите да са причина и следствие от налична дупка
на пътното платно. Оспорва действието на застрахователното правоотношение между
ищеца и увредения към датата на ПТП. Счита, че доколкото липсва изготвен
протокол за ПТП от полицейски органи не можело да се приеме, че е настъпило
твърдяното ПТП. Прави се възражение за съпричиняване, доколкото водачът е карал
с несъобразена скорост с оглед пътната обстановка. Моли се искът да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.410, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният
иск ищецът следва да установи наличие на валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на застрахователно
събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между противоправното
поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както
и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно обезщетение в
претендирания размер. В
тежест на ответника е да установи
съпричиняване на произшествието от водача на лекия
автомобил, както и оборването на презумпцията за виновност.
От представената застрахователна полица № *** /л.19/, се
установява, че между ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „КТ
Интернешънъл“ ЕАД, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско ”, като
ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност
за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил „Тойота
Авенсис”, рег. № ***, като е направена отметка в договора на „Всички рискове“ и „Помощ на пътя“. Застрахователното
правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 01.01.2019
г. до 01.01.2020 г.
От представените от ищеца писмени доказателства – застрахователна полица, в
която е отразено, че застрахователната премия се заплаща на 4 равни вноски,
като първата е заплатена към датата на подписване на договора, а останалите три
вноски с 3 броя дебитна нота и платежни нареждания към тях /л.74-82/, се
установява, че по посочения застрахователен договор от „КТ Интернешънъл“ ЕАД са
заплатени дължимите застрахователни премии за целия период на договора, поради
което същият е имал действие към датата на ПТП - 09.08.2019 г.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от
нея, действащи към датата на сключване на договора 2018 г., е посочено, че
застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до пълна или
частична загуба на автомобила,включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение
на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото несъмнено
е попадането в необезопасена, отворена дупка на пътното платно –клауза „Всички
рискове“.
От разпита на свидетеля В.В.П. /протокол от о.с.з. от
07.07.2020 г. л.84/, се установява, че същата е попълнила и подписала
Декларация до ищеца, с която заявява за настъпило ПТП и щети по лек автомобил „Тойота
Авенсис”, рег. № ***. Установява се, че свидетелката е управлявала лекия
автомобил когато е настъпило ПТП-то на кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“,
при което свидетелката се движела по ул. *** и се приготвила да завие наляво,
като през това време насреща се движели коли с висока скорост и гледала колите,
а не пътя. Свидетелката отбила надясно, за да има дистанция с насрещните коли,
при което навлязла в дупка на пътното платно, която не видяла и която била
запълнена с павета, в резултат на което гумата на лекия автомобил била срязана.
Свидетелката отбила лекия автомобил, за да не пречи на движението, спряла и се
върнала да види каква е дупката. Обадила се на свой колега Б.Д.. Свидетелката
не се движела с висока скорост, тъй като се готвела да завие.
От показанията на свидетеля Б.Х.Д. /протокол от о.с.з. от
07.07.2020 г. л.84/ се установява, че той е подписал декларация за настъпване
на ПТП, адресирана до ищеца, с която е заявено настъпване на застрахователно
събитие от 09.08.2019 г. за лек автомобил „Тойота Авенсис”, рег. № ***. Същият
установява, че В.П. му се обадила по телефона, в качеството му на **** на
транспорта във фирмата, в която заедно работят ***. Обаждането било с молба да
й се смени гумата, тъй като била спукана, в резултат от преминаване в дупката
на пътното платно. Свидетелят отишъл на мястото на инцидента, видял дупката,
както и автомобила, който бил спрян на 30 метра след дупката, доколкото на
мястото където е дупката е опасно и неудобно за движението да се спира. По
автомобила били увредени гума и джанта. Свидетелят подменил гумата и сложил
увредената в багажника. На другият ден свидетелят закарал колата в „Булстрад
Виена Иншурънс груп“ и завел щета и колата била отремонтирана, били
възстановени щетите от застрахователя.
Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели
като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства.
Същите установяват механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на
лекия автомобил попада в необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното
платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са настъпили щети - спукана
предна гума и изкривена предна джанта.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение /л.15/ собственикът на увредения лек
автомобил завел при ищеца щета, образувана под № ***.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.30/ се установява кои детайли от автомобила са
увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от свидетелите - спукана
предна дясна гума и изкривена предна дясна джанта, като щетите са оценени в общ
размер на 249.56 лева.
Ремонтът е осъществен от фирма „Автомотор“ АД по възлагане от ищеца /л.27/.
С платежно нареждане от 19.11.2019 г. /л.32/ сумата в
размер на 249.56 лева е платена по сметка на правоимащото лице /осъществилият
ремонта/, с основание номера на щетата ***.
С плащането на застрахователното обезщетение на
увреденото лице /в случая даване вместо изпълнение/, застрахователят встъпва в
неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетите по делото САТЕ /л.103/, вещото лице дава
отговор, че е възможно, настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на
преминаване през дупка на пътното платно. Констатирано е от вещото лице
причинно-следствена връзка между механизма, описан от свидетеля и процесните щети
по лекия автомобил. Такава се установява и от разпитаните по делото свидетели.
Неоснователно
е възражението на ответника, че механизма на ПТП може да се установи единствено
с протокол за ПТП. Няма
процесуална пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само
въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за
некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от
свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на
щетите, посочени от свидетеля се потвърждава и от експертното заключение. Още повече Протоколът за ПТП от органите на полицията
няма доказателствена стойност относно механизма на ПТП, доколкото същият няма
как да е възприет от служители на МВР, които идват на инцидента след неговото
настъпване и установяват последиците му.
Ето защо,
съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е
налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното
ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от
преминаването му през дупка на пътното платно.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на
което е настъпило процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините.
В същото време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат
в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка
със създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и
изправността на пътната настилка в населените места.
С оглед
посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в изправност
пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието на дупки
по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно предприема
действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява
правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата
отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на
пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на
собственика на застрахования автомобил, поради което е породена деликтната
отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма данни,
които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав на предявения иск по
410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. При застрахователно събитие - покрит
риск по договора за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да
бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта, включващ материали и труд,
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на
застрахователното събитие. В първоначалната САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за отстраняване на
причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в общ
размер на 302.84 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до
този размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по
размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани. За да се приеме, че
вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в нарушение
на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест
е останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В
случая по делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек
автомобил да е допринесъл за настъпване на ПТП. Обстоятелството, че водачът на
процесния лек автомобил, а именно свидетелката В.В.П., не е видяла към момента на настъпване на ПТП-то, че на пътя по
който се е движел управлявания от нея лек автомобил има дупка, не е в причинно
- следствена връзка с настъпилото ПТП. Още повече, че в случая по делото се
установи, че дупката не е била обозначена или обезопасена по начин, който да
възпрепятства настъпване на ПТП, а напротив, запълнена е с остри павета, които
са довели до настъпване на щетите. Също така не следва да се очаква от водачите
на МПС, няма и такова законово изискване, да предполагат, че по градски път за движение
на автомобили е възможно да има дупки, запълнени с павета.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения
размер на претенцията по главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер
за сумата от 249.56 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва
да се уважи и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от
датата на входиране на исковата молба в съда 12.02.2020 г. до окончателното
плащане на вземането.
По отговорността за
разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 50 лева – платена държавна такса /л.6/, 40
лева – депозит за свидетели /л.67/, 180 лева – САТЕ /л.66/, и 360 лева с ДДС –
платено адвокатско възнаграждение /фактура л.13, договор за правно обслужване
л.10, регистрация по ДДС л.9 и платежно нареждан л.8/. Общо 630 лева, които следва да бъдат
присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл.
„С. Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД
„Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 249.56 лева, представляваща
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег. № ***, от настъпило на дата 09.08.2019 г. ПТП, изразяващо се в
преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно в района на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ в гр. П., път стопанисван от ответника, за което е заведена щета при ищеца
с №
***,
ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2020 г. до окончателното заплащане
на вземането, както и сумата от 630
лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ