Решение по дело №80/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 102
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 1 юни 2022 г.)
Съдия: Нели Стефанова Дончева
Дело: 20227070700080
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ102

гр. Видин, 01.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 II административнонаказателен състав

в публично заседание на ддвадеседва

десети май

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Нели Дончева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

 

 Касационно АНД №

80

по описа за

2022

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от процесуалния представител на М.П. *** против Решение № 75 / 22.02.2022 г. по АНД № 859/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 420494 – F477387 от 19.03.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, в ЦУ на НАП, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК, за извършено нарушение по чл.13, ал.2, т.1 и т.2 от същия.

 Твърди се от касатора, че ВРС е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.

Посочва се че първоинстанционният съд е нарушил разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, предвид обстоятелството че с влязла в сила присъда по НОХД № 24/2020г. по описа на Окръжен съд-Видин, за същото деяние, И. е бил признат за виновен в престъпление по чл.258, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години и „глоба“ в размер на 2000 лева.

Твърди се, че първоинстанционният съд не е взел отношение по горното, както и че не е обсъдил оплакванията посочени в жалбата до него.

Иска се от Съда да бъде отменено решението на ВРС и бъде отменено оспореното НП. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции.

 Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на атакуваното решение. Сочи се, че основното възражение в касационната жалба за нарушение на чл.17 от ЗАНН е неоснователно, тъй като става въпрос за различни деяния - по НОХД делото касаторът е признат за виновен за неоказано съдействие и хулигански прояви, а НП е издадено за това, че лицето е отказало да представи нужните документи, които е било задължено да представи съгласно чл.13 от ДОПК.

Иска се от съда да потвърди решение на ВРС като правилно и законосъобразно, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

 Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена, а решението на ВРС, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, с оглед мотивите му за доказаност на нарушението.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

 Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

 Разгледана по съществото си обаче, същата се явява неоснователна по следните съображения:

 На 14.03.2019 г. в 12,20 ч. при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на фискален контролен пункт ГКПП Дунав мост 2, касаторът, като водач на МПС "ИВЕКО" с рег. № СТ ****ВВ/СТ **** ЕМ е спрян за проверка от орган по приходите – инспектор по приходите в ГД "ФК" при ЦУ на НАП. При извършената проверка касаторът не е представил на органа по приходите документите, придружаващи стоката. Представил е празна бланка на ЧМР без описание на стоката или други придружаващи документи. Не е представил и документ за самоличност, въпреки че са му били поискани такива документи.

За констатираното е изготвен Протокол за извършена проверка № 0286854 от 14.03.2019г., съставен в присъствието на водача и издаден АУАН от същата дата, в който, въз основа на установеното, актосъставителят приел, че касаторът е нарушил разпоредбата на чл.13, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК. АУАН е предявен и връчен на нарушителя, който го подписал с възражения, че е дал ЧМР, след което е отворил и проверен и че не са му искали документ за самоличност.

Въз основа на така съставеният АУАН, било издадено и атакуваното НП.

С оглед приетата фактическа обстановка въззивният съд счел че атакуваното НП е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, че нарушението безспорно е доказано от обективна и субективна страна, поради което потвърдил НП като правилно и законосъобразно.

Както в първоинстанционното производство, така и в касационната инстанция е приложено НОХД № 24/2020 г. по описа на Окръжен съд-Видин, от което е видно че с влязла в сила присъда касаторът е признат за виновен за това, че на 14.03.2019г. на ГКПП-Дунав мост – Видин - Калафат, чрез сила /удряне и блъскане с ръце/ противозаконно попречил на орган по приходите – инспектор към ГД „Фискален контрол“, сектор „Велико Търново“ при НАП – М. Л. Ц. да изпълни свое законово задължение – да извърши проверка на превозвания от него товар с товарен автомобил "ИВЕКО" с рег. № СТ ****ВВ и прикачено полуремарке с рег.№ СТ **** ЕМ – престъпление по чл.258, ал.2 във вр.с ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години и „глоба“ в размер на 2000 лева.

Настоящата инстанция приема изводите на ВРС по следните съображения:

В тежест на административно наказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършеното административно нарушение. Настоящия състав намира, че в случая горното е изпълнено.

Според разпоредбата на чл.13, ал.1 от ДОПК участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация на органа по приходите, а според ал.2 при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск водачът на транспортното средство е длъжен: 1. да представи на органа по приходите документ за самоличност и 2. да представи на органа по приходите документите, придружаващи стоката.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в АУАН и НП дата -  14.03.2019г., на ГКПП „Дунав мост 2“, при влизане в страната - трасе „Вход“, касаторът, като водач на МПС "ИВЕКО" с рег. № СТ ****ВВ и прикачено полуремарке с рег.№ СТ **** ЕМ, непредставил документите, придружаваща превозваната от него стока /представил само празна бланка на ЧМР без описание на стоката/, както и документ за самоличност, въпреки поискването им.

Непредставянето на документите, придружаващи стоката и документа за самоличност, представя неизпълнение от страна на водача на задължението му по чл. 13, ал. 2, т.1 и т. 2 от ДОПК, с което от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението по чл.13, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК – основание за реализиране на административнонаказателната отговорност по реда на чл.278б, ал.1 от ДОПК.

Настоящият състав намира, че при издаване на АУАН  и на  НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Ясно и точно е посочена датата, мястото, описание на нарушението и обстоятелствата при което е извършено, както и правните норми които са нарушени, поради което не се констатират нарушения на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Ето защо Наказателното постановление се явява законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и административно-производствените правила, като наложеното наказание правилно е определено в минималния размер по чл.278б, ал.1 от ДОПК.

Неоснователно се явява основното възражение в касационната жалба, че  НП е незаконосъобразно предвид обстоятелството, че за същото деяние касаторът вече е наказан с влязла в сила присъда по НОХД 24/2020г. по описа ВОС.

В случая няма идентитет в деянията, предмет на наказателното производство и административнонаказателното производство.

В  наказателното производство касаторът е наказан за това че чрез сила /удряне и блъскане с ръце/ противозаконно е попречил на орган по приходите, да изпълни свое законово задължение – да извърши проверка на превозвания от него товар, а в АНП  - за това че не е представил при поискване документи, които по силата на чл.13, ал.2 от ЗОПК е бил задължен да представи.

Ето защо неприложима се явява разпоредбата на чл.17 от ЗАНН и независимо от липсата на изрични мотиви в тази връзка, не е налице  допуснато нарушение от страна на ВРС.

Предвид изложеното, като е потвърдил атакуваното НП първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност на спора и по същото е проведено само едно открито съдебно заседание на 10.05.2022 г., по което се е явил представител на ответника, на последния следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждения в предвидения в чл.27е от Наредбата минимален размер, а именно 80 /осемдесет/ лева.

Същите следва да бъдат присъдени в полза на ЮЛ, към което е органа, страна по делото, по аргумент от разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на АПК.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд – Видин

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 / 22.02.2022 г. по АНД № 859/2021 г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 420494 – F477387 от 19.03.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново, в ЦУ на НАП, с което на М.П. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 /хиляда/ лева на основание чл.278б, ал.1 от ДОПК, за извършено нарушение по чл.13, ал.2, т.1 и т.2 от същия.

ОСЪЖДА М.П. И., с ЕГН **********,***, с да заплати на НАП направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                               /Н.Дончева/                                            /Н.Витков/

 

                                                                                           2.

                                                                                               /Б.Борисов/