Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 25.09.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и седми август две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 217 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.535 от ТЗ, предявен от КВПКА**,
ЕИК/код по БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от председателя Д.
Х. К., чрез пълномощника адв. А.Ц. против
К. „З.К. *** **“, ЕИК/код по БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от председателя Т.Г. В..
В исковата молба се твърди, че на
20.11.2018 г., между К.ВПК „А.С. ****”, ЕИК: *************, като заемодател и
ответната К. ЗК „Д. ****”, ЕИК: ******** като заемополучател, бил сключен
договор за паричен заем за сумата в размер на 5 000 лева. Съгласно договореното
в чл.2 от договора за паричен заем от 20.11.2018 г., заемната сума била
предадена от заемодателя на заемателя в брой, в деня на подписване на договора
за заем.
Ответната кооперация като заемател се е
задължила да върне взетата в заем сума на ищцовата кооперация, в срок до
01.07.2019 г., еднократно по банковата сметка на ищеца. По договора за паричен
заем бил издаден и запис на заповед за сумата от 5000 лева.
До 01.07.2019 г. заемната сума не била
върната от ответната кооперация по установения в договора ред.
След изтичане на крайния срок за плащане
на сумата, неколкократно било разговаряло с председателя на ответната
кооперация Т.Д., който винаги давал уверения, че сумата ще бъде издължена в
най-скоро време. Плащане обаче не било извършено и заемодателят подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл.417,
ал.1, т.10 от ГПК. Съдът уважил претенцията и издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело №1746/2019г. по описа на РС-К.,
I-ви граждански състав.
Срещу заповедта било депозирано възражение
от ответната кооперация, което от обуславяло правния интерес от подаването на
настоящата искова молба. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 5 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда – 15.11.2019 г., до
окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 954/26.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
постановена по ч. гр. дело № 1746/2019 г. по описа на К. р. с.. Претендират се
и разноските по делото, включително и направените в заповедното производство.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Е.П.,
с отговора на исковата молба оспорва иска. Твърди, че Управителният съвет на
Кооперацията не е взимал решение за сключване на процесния Договор за паричен
заем съгласно чл.21, ал.2, т.1 от Закона за кооперациите, съответно – по
никакъв начин не е бил уведомен от предишния Председател на ответната
Кооперация за сключените от последния договори за заем от името на
Кооперацията. Освен това получената от Т.Д. сума в размер на 5 000 лв. не била
внесена в Кооперацията и съответно – не била осчетоводена по надлежния ред .
В края на 2019 г. до членовете на
тогавашния УС и на КС на ответната Кооперация достигнала информация за това, че
без знанието на УС и без предварително взето за това решение съгласно чл.21,
ал.2, т.1 от Закона за кооперациите, тогавашният Председател Т.Д. сключил
няколко договора за заем с трети лица за различни суми. Средствата, получени по
тези договори за заем, не постъпили в ответната Кооперация, не били
осчетоводени и на членовете на УС и на КС не било известно за какво са били
използвани от Т.Д.. Поради тази причина спешно било свикано Общо събрание на
Кооперацията, на което член-кооператорите били уведомени за действията на
Председателя Т.Д.. Общото събрание на Кооперацията отменило действията на
Председателя Т.Д., извършени в нарушение на чл.21 от ЗК, известни на УС към
датата на провеждане на това общо събрание – 30.01.2020 г. Общото събрание
задължило УС да оспори и всички други неоснователни вземания срещу Кооперацията,
произтичащи от договори, споразумения, менителници и други подобни документи,
подписани от предишния Председател Т.Д.. Към датата на провеждане на това общо
събрание все още на никого от членовете на УС и на КС, както и на
член-кооператорите не било известно, че Т.Д. е сключил с ищцовата Кооперация
процесния Договор за паричен заем, както и че е подписал запис на заповед за
сумата по този договор.
УС на ответната Кооперация подал сигнал до
Р. п. – К. относно неправомерните действия на предишния Председател Т.Д..
Образуваната по този сигнал преписка № 207/2020 г. на РП К. била изпратена по
компетентност на Окръжна прокуратура П., където била преобразувана в преписка №
1106/2020 г. за престъпление по чл.282 ал.1 от НК.
Поради горното ответникът оспорва по
същество действията на Т.Д. по сключване на процесния Договор за паричен заем,
подписването на записа на заповед, представен по ч. гр. дело № 1746/2019 г. на
РС К. и получаването от името на ответната Кооперация на сумата от 5000 лв. С
действията си Т.Д. превишил правата си като Председател на З.к. „Д.“, поемайки
от името на последната дълг, като е подписал договор за заем и конкретно –
процесния запис на заповед без предварително решение на УС. Със своите действия
вече бившият Председател на ответната Кооперация Т.Д. превишил властта си, като
е подписал процесния договор и съпътстващия го запис на заповед, поради което и
съгласно нормата на чл.462 от Търговския закон същият бил лично задължен да
възстанови на ищцовата кооперация сумата от 5000 лв. Със своите действия без
изричната и предварителна санкция на Управителния съвет, тогавашният
Председател Т.Д. нямал правото и не можел да сключи договор за заем и да
подпише запис на заповед, с което да ангажира отговорността на З.к. „Д.“ да
връща процесната сума.
Доколкото подписаният от Т.Д. запис на
заповед послужил като основание за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр.
д. №1746/2019 г. на РС К. при описаните по-горе условия, то предявеният по
настоящото дело иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК се явявал напълно
неоснователен .
Договорът за паричен заем от 20.11.2018 г.
бил нищожен, като сключен в противоречие на закона съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД
– сключен в нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.2, т.1 и чл.26, ал.3 от
Закона за кооперациите. Договорът бил нищожен и съгласно чл.26, ал.2 предл.
2-ро и предл. 4-то от ЗЗД. Тълкуването на разпоредбите на чл.21, ал.2 във
връзка с чл.26, ал.3 от Закона за кооперациите налагало извод, че взимането на
решение, съответно – изразяването на съгласие за сключване на договор за заем
от страна на кооперация е сложен фактически състав, който включва на първо
място даване на съгласие за това от страна на управителния съвет на
кооперацията. Въз основа именно на това решение на УС председателят на
кооперацията имал право да сключи договор за заем. Т. е. предварително взетото
решение на УС било основанието за сключване на договор за заем. Доколкото в
настоящия случай не само, че не бил осъществен в цялост фактическият състав по
даване на съгласие за сключване на договор за заем от страна на УС на ответната
Кооперация, но било и налице решение на Общото събрание за отмяна конкретно на
действията на тогавашния Председател Т.Г.Д. по сключване на процесния Договор
за заем, то следвал изводът, че липсва валидно съгласие за неговото сключване,
което обосновавало и нищожността на същия съгласно чл.26, ал.2 предл.2-ро от ЗЗД.
Липсата на предварително прието решение от страна на УС по чл.21, ал.1, т.1 от
ЗК, което решение би се явило основание за сключването на договора за заем,
било основание за прогласяване на неговата нищожност съгласно чл.26, ал.2
предл. 4-то от ЗЗД.
На следващо място, Договорът за заем от
08.10.2018 г. бил недействителен съгласно разпоредбата на чл.40 от Закона за
задълженията и договорите, като сключен във вреда на ответната Кооперация. Това
било така, защото Т.Д. в качеството си на Председател на З.к. „Д.“ не само, че
без предварителното съгласие на УС сключил представения с исковата молба
Договор за паричен заем, но и получил в брой тази сума от ищеца без да я
предаде в касата на Кооперацията и без да я осчетоводи по надлежния ред.
Очевидно било, че процесната сума е взета от Т.Д. в лично качество, но с цел да
избегне нейното връщане също в това му качество, поел от името на ответната
Кооперация този дълг, с което ѝ причинил вреда в размер на процесната
сума .
С оглед на гореизложеното, ответникът моли
искът да бъде изцяло отхвърлен и да му се присъдят разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Искът е допустим. От приложеното ч. гр. д. №1746/2019
г. по описа на РС К. е видно, че по заявление на КВПКА** е била издадена
Заповед №954/26.11.2019 г., с която е било разпоредено длъжникът К. „З.к. *** ***“
да заплати на заявителя сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2019г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 100.00 лева, представляващи заплатена
държавна дължима върху уважената част от претенцията такса и 400.00 лева,
представляващи възнаграждение за адвокат.
В заповедта е
посочено, че вземането произтича от издаден в полза на кредитора запис на заповед от
20.11.2018 г., с падеж 01.07.2019г. общо
в размер на 5 000.00 лева, който е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против длъжника.
В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът (ответник) е възразил срещу заповедта, а кредиторът
(ищец) е предявил настоящия иск за установяване на вземането си в законовия
едномесечен срок. Налице е правен интерес
за ищеца от предявяването на исковата претенция, обусловен от правото му да иска
в качеството си на поемател на запис на заповед от издателя на ценната книга
плащане на сумата по менителничния ефект.
По основателността:
Исковата претенция, предмет на настоящото дело,
черпи своето правно основание от разпоредбите на чл.415, ал.1, във вр. с
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 535 ТЗ. Предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед. Ищецът – кредитор следва да докаже вземането си, основано
на менителничен ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение – т. 17 от ТР №4/2013 ОСГТК. С въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за
последица погасяване на вземането по записа на заповед. В този случай всяка от
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си,
обуславящи съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед. Ответникът в качеството си на издател носи тежестта за главното и
пълно доказване на релевираните от него менителнични възражения – арг. от чл.
154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 465 ТЗ.
Не е спорно, както и се установява от формата и съдържанието
на записа на заповед приложен в оригинал по ч. гр. д. №1746/2019 г. по описа на
РС К., че същият съдържа предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, както следва:
наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е
написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането;
името (наименованието) на лицето, на което, или на заповедта на което, трябва
да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. От страна на
ответника не се оспорва автентичността на документа, както и неговото
съдържание (истинността му). С оглед изложеното съдът счита, че процесният
запис на заповед, издаден на 20.11.2018 г. отговаря на изискванията относно
формата, установени в разпоредбата на чл.535 от Т. з., т. е. същият
представлява редовен от външна страна документ, като формално удостоверява и
търсеното вземане.
По делото е приет като доказателство договор за
паричен заем от 20.11.2018 г., в който е отразено, че ищцовата КВПКА**, в
качеството на заемодател, е предоставила на ответната К. „З.К. *** **“, в
качеството на заемател, сума в размер от 5000 лв., със срок за връщане – до 01.07.2019 г. В чл. 5 от договора изрично е посочено, че
паричният заем по договора се обезпечава чрез издаването от заемателя в полза на
заемодателя запис на заповед общо за цялата парична сума в размер от 5 000
лв.
Основното възражение на ответника е, че договорът за
заем е нищожен, тъй като председателят на К. „З.К. *** ***“ по това време – Т.Г.Д.,
е действал в лично качество и в нарушение на чл.21, ал.2, т.1 и чл.26, ал.3 от Закона за
кооперациите. Приложени са писмени доказателства – Протокол от ОС, проведено на
30.01.2020 г. и Постановление от 17.02.2020 г. по преписка № 1106/2020 г. на ОП
– П., от които, според пълномощника на ответника, било видно, че УС не е взимал
решение за сключване на процесния договор за заем предварително, т. е. преди
20.11.2018 г. Тъй като била нарушена императивната разпоредба на чл.21, ал.2,
т.1 от Закона за кооперациите, договорът сключен от Т.Г.Д. не обвързвал
кооперацията. Освен това членовете на УС и КС на кооперацията констатирали, че
заемната сума не била осчетоводена.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на кооперацията-ответник,
поради следните съображения:
От една
страна, действително според нормата на
чл. 21, ал. 2, т. 1 от ЗК за сключване на договор за заем с трето лице
се изисква предварително решение на УС на кооперацията, като законодателят е
предвидил тази норма в защита на интересите на юридическо лице и неговите
членове в случай на самоволно или недобросъвестно поведение на председателя,
който да поеме финансово задължение от името на кооперацията без одобрението на
УС. Кооперацията като правно организационна форма е юридическо лице - търговец,
поради което за нея са приложими и общите правила за сделките по ТЗ. По смисъла
на чл. 301 от ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. Пренесено в конкретния случай, това
означава, че дори и да се приеме тезата, че председателят на кооперацията при
подписване на договора за заем е участвал само като физическо лице, то на 20.11.2018
г. по сметка на ЗК „Д.-***“ е постъпила сумата от 5 000 лева, видно от
представената от заявителя разписка с посоченото в нея основание и кооперацията
я е приела, с което не се е противопоставила на действията на председателя си.
При положение, че сумата не е била върната веднага, ако се е считало, че тя е
обременяваща за юридическото лице, защото го задължава, то няма никаква логика
едва една година по-късно (през м. ноември 2019 г. е образувано заповедното
производство) за пръв път да се навежда това възражение за необвързаност от
действията на председателя. Подобна теза представлява изцяло защитна позиция по
делото, която обаче по никакъв начин не може да обоснове нищожност на договора
за заем.
Настоящият съдебен състав счита, че липсата на предварително
решение на УС на кооперацията не се отразява на валидността на сделката, а може
да има значение само във вътрешните отношения между председателя и
кооперацията. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2016 г., ОСГТК, съгласно т.1 от което въведеното с
разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т.10 от Закона за
кооперациите изискване за предварително взето от общото събрание решение за
сключване на разпоредителни сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях не
създава ограничения в представителните правомощия на председателя на
кооперацията по отношение на третите лица, а е от значение само във вътрешните
отношения между кооперацията и председателя. При положение, че липсата на
решение на ОС на кооперацията няма за последица недействителност на сключената
от председателя сделка, то в още по-голяма степен това важи при липсата на
решение на УС.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по делото се
доказа, както че е налице редовен запис на заповед и действителен договор за
заем, така и наличието на връзка между сключения договор за заем, обезпечен с
издаване на запис на заповед в полза на ищцовата кооперация.
Предявеният иск е доказан по основание и размер.
Ответникът не ангажира доказателства търсената сума да е платена. Ето защо и
доколкото е налице изискуемо вземане, дължимо с оглед редовен от външна страна
запис на заповед, действителен като едностранна абстрактна правна сделка във
връзка с въведеното каузално правоотношение по сключения договор за заем,
задължението по който не се установява да е платено, предявеният иск следва да
бъде уважен в цялост, като се признае дължимостта на вземането, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение. Основателно е и искането за установяване
дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
погасяване.
По разноските:
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските по делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на
100.00 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева или в
общ размер на 500.00 лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч. гр.д. № 1746/2019г. по описа на КрлРС, включително и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Ищецът е доказал и е издадена заповед за
разноски в заповедното производство в размер на 500.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. с чл.535, ал.1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. „З.К. *** ***“, ЕИК/код по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от
председателя Т.Г. В. по
предявения иск от К. ВПК „А. **“, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявана от Д.Х.К. – председател, че К. „З.К. *** **“, ЕИК/код по
БУЛСТАТ: *************, със седалище и адрес на управление:***, представлявана
от председателя Т.Г. В. ДЪЛЖИ на К.
ВПК „А. ****“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявана от Д.Х.К. – председател сумата от 5 000 лв. (пет хиляди лева),
ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда –
15.11.2019 г., до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед №
954/26.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, постановена по ч. гр. дело № 1746/2019 г. по описа на К. р. с..
ОСЪЖДА К. „З.К. *** ***“, ЕИК/код по БУЛСТАТ: ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя Т.Г. В. да заплати на К. ВПК „А. ***“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Д.Х.К. – председател,
разноските, направени в исковото производство в размер на 500.00 лева.
ОСЪЖДА К. „З.К. *** ***“, ЕИК/код по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от председателя Т.Г. В. да заплати К. ВПК „А. ****“, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Д.Х.К. – председател,
разноските, направени по частно гражданско дело № 1746/2019г. по описа на КрлРС в размер на 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Ц.Ч.