РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Силистра, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Добринка С. Стоева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно гражданско
дело № 20223400500196 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
„Братя Костадинови“ ООД с ЕИК ********* обжалва Решение
№268/16.05.2022г. постановено по гр.д.№246/2022г. по описа на РС –
Силистра, с което е осъден да заплати на “Строй - Арт” ООД с ЕИК
********* сумата от 10700 лв., представляваща възнаграждение по договор за
проектантски услуги от 28.09.2021 г., законна лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда – 16.02.2022 г., до окончателното
плащане, както и разноски по производството.
Сочи, че съдът не е изложил мотиви, в които да обсъди всички негови
възражения, да направи преценка на доказателствата и да посочи какви са
фактическите му констатации и правните изводи. Оплакванията са също за
неправилност на извода на първоинстанционния съд, че издаването на
разрешение за строеж, изработването и приемането на подробен устройствен
план, план за регулация и план за застрояване, не представляват дейности, с
инициативата за които е натоварен изпълнителя по процесния договор; за
невъзможността на този етап да възразява за непълно или неточно
изпълнение на възложеното проектиране; за крайния срок за кандидатстване
пред Държавен фонд „Земеделие“, по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“. Изтъква, че при наличните данни и доказателства, единственото,
което може да претендира ищцовото дружество е съдът да постанови
решение, с което ответната страна бъде осъдена да изпълни задълженията си
по сключения договор - да заплати аванса, но не и да бъде осъдена да заплати
цялото дължимо възнаграждение за изпълнение на част от задълженията и то
1
неточно. Искането е да се отмени решението, като се отхвърли предявената
искова претенция.
Процесуалният представител на ищеца е депозирал отговор в срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които изразява становище за неоснователност на
жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.
Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира
жалбата за допустима, но неоснователна.
Между страните e възникналото правоотношение по сключен на
28.09.2021 г. договор за проектантски услуги, по силата на който и по
изрични твърдения на ищеца той е приел да осъществи проектантски услуги /
изработване на ПУП- ПЗ, ПУП – ПП и Технически проект/ при изпълнение на
посочените в исковата молба съоръжения срещу уговорено възнаграждение в
размер на 10700 лв., платимо еднократно при подписване на договора.
Възраженията на ответника, в срока по чл.131 ГПК, се отнасят за цялостно
неизпълнение на дейностите, включени в обхвата на проектантската услуга и
отпаднал интерес от изпълнението, доколкото възложените проекти били
необходими на ответника за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“ по мярка
4.1 „Инвестиции вземеделските стопанства“, крайният срок за което изтекъл
на 30.09.2021 г. Счита, че при тези обстоятелства договорът за проектантски
услуги не е произвел действие и той не дължи изпълнение на задълженията си
по него. Пред първата инстанция и пред въззивният съд ищецът
последователно е застъпвал становището, че така договорената поредност в
изпълненията на задълженията по двустранния договор изключва
необходимостта той да доказва изпълнение на своите задължения.
Независимо от това в отговор на възраженията на ответника ищецът заявява,
че възложеният му проект е изработен, и представя в оригинал по делото
всички проекти, които са изпълнени към месец септември 2021г., които
ответникът не оспорва, но застъпва становището, че изпълнението е частично,
тъй като не били представени доказателства, че проектите са одобрени от
Община Силистра, че въз основа на тях е издадено разрешение за строеж и че
този процес е предхождан от изработване и приемане на подробен
устройствен план, план за регулация и план за застрояване. Посочва, че
същото не може да бъде остойностено.
В обжалваното решение на РС- Силистра, с което искът е уважен
изцяло, първоинстанционният съд е приел, че възражения срещу иска се
явяват неоснователни, тъй като според постигнатите между страните
уговорки възложителят е поел задължение да осъществи своята престация
преди насрещната страна да стори това и преди тя да предприеме каквито и
да било действия по осъществяване на възложеното проектиране. Освен това
ищецът е представил доказателства в тази насока, а възраженията на
ответника за непълно/неточно изпълнение не кореспондират с поетите от
ищеца задължения по договора, а и ответникът на този етап не разполага с
възможност да възразява за непълно или неточно изпълнение на възложеното
проектиране, тъй като задължението на изпълнителя да му предаде
изгответните проекти става изискуемо при всички случаи след заплащането
на възнаграждението, откогато и проектите следва да се предадат на
2
възложителя във вида и обема, съответен на възложената поръчка.
Възраженията на ответника, че след 30.09.2021 г. проектите вече не му били
необходими и следователно договорът не бил произвел действие, са счетени
за неоснователни, тъй като проц. договор, сключен на 28.09.2021 г., не
предвижда те да бъдат изработени и предадени непременно в конкретно
уговорено време.
Въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция и препраща
към тях по реда на чл. 272 от ГПК, като посочва и следното:
Доколкото нормата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е диспозитивна,
договорната клауза за дължимост на целия размер на възнаграждението в
размер на 10 700 лв., платимо еднократно при подписване на договора, а не
след изработване на поръчката и предаване изработеното на възложителя, е
валидна, респ. уговорена при условията на свобода на договарянето по чл. 9
ЗЗД. По договор с уговорено авансово плащане, длъжникът по авансовото
плащане не може поначало да прави възражения за неизпълнен договор, респ.
да иска изпълнение преди да плати. Поради това и въззивният съд не следва
да обсъжда повдигнатите с жалбата въпроси, свързани с действителния обем
на дейности, с инициативата на които е натоварен изпълнителя по процесния
договор от 09.2021г., доколкото разрешението по тях няма да доведе до
различен от формирания краен извод. Изпълнението на поетото от СТРОЙ
АРТ ООД задължение има една предпоставка и тя е свързана с погасяване на
паричния дълг, който е уговорен. Поради това е безпредметно да бъдет
обсъждани и представените с жалбата писмени документи, с аргумент, че
установяват неточно по време и обем изпълнение от страна на ищеца.
Същевременно пред въззивната инстанция не са оспорени фактическите
изводи на първостепенния съд, че договора от 28.09.2021г. не съдържа
конкретни срокове, в които изтълнителят се е задължил да извърши и предаде
на възложителя работата, предмет на договора. Процесният договор няма
характеристиките на т. нар. "фикс-сделка", при което задължението да следва
да се изпълни непременно в уговореното време. Не се установява изрична
уговорка между страните в такъв аспект, която да е бил известна на
изпълнителя към момента на сключването на договора или последният да не е
могъл да не знае за този интерес на възложителя. Поради това и
възраженията, че след изтичане на срока за кандидатстване прид ДФ
„Земеделие“ проектите вече не са му необходими и договорът не бил
произвел действие, са неоснователни. Посоченото изключва и преценка за
отпадне на облигационната връзка по реда на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД.
По изложените съображения следва да се приеме, че въззивна жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС
Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №268/16.05.2022г. постановено по гр.д.
3
№246/2022г. по описа на РС – Силистра.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4