№ 782
гр. Пазарджик, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Ч.а
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201300 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. ЦВ. В., ЕГН ********** от с.Лозен,
обл.Пазарджик против НП № 21-0340-001015 от 01.07.2021 год. на
началника на РУМВР-Септември, с което на основание чл.179 ал.2, във вр.
с чл.20 ал.2 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. /двеста лева/.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се
иска. С жалбата не се претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и
излага съображения за нейната основателност.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва бланкетно писмено становище от пълномощник на
директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се потвърди. Прави
възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от
жалбоподателя и на свой ред иска присъждане на такива под формата на
1
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като
съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 21.06.2021 година,
около 20:50 часа, в гр. Септември, обл. Пазарджик, по бул. “България“, в
посока към кръстовищет ос ул.“Ал. Стамболийски“, към сградата на
Община Септември е управлявал собствения си мотоциклет „Сузуки ГСХ Р
1000“ с рег. № ***, като се движел с несъобразено скорост с пътните
условия, релефа на местността и състоянието на пътя, при което пред
района на дом № 64 загубил контрол над управляваното МПС, в резултата
на което мотоциклетът се преобърнал и паднал на задната си част, след
което се плъзнал по посока на движението си. Настъпило ПТП с
материални щети и повърхностни рани по водача и спътника му Станислав
Ч..
Всичко това било констатирано от актосъставителя Н.С. – мл.
автоконтрольор в РУМВР-Септември, който пристигнал на място след като
ПТП вече било настъпило, а участниците в него било откарани в болнично
заведение. Преди това обаче за ПТП бил подаден сигнал на тел.112 от
свидетел-очевидец М. К., която заедно със своята съседка – З.С. се
намирали на тротоарна площ в района на инцидента и непосредствено
възприели станалото.
Предвид констатираните от полицейския служител С. обстоятелства
по настъпилото ПТП било прието, че поведението на жалбоподателя
осъществявало състав на административно нарушение по чл.20 ал.2 от
ЗДП.
За констатираното нарушение била съставен АУАН бл. № 960149 от
24.06.2021г., който бил предявен и подписан от жалбоподателя, като му
бил предоставен и екземпляр от него.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което
било връчено лично на жалбоподателя на 06.08.2021 година, а жалбата
против него била подадена чрез АНО на 10.08.21г., т.е. в срока по чл.59
2
ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в
срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на свидетелите С., Ч., К. и С., също и от писмените
доказателства, приети по делото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема:
Жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП, с което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.179 ал.2 от
ЗДП е незаконосъобразно.
Още тук е мястото да се отбележи, че в посочената като нарушена
правна норма е предвиден състав на нарушение свързан с движение с
несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение
към водачите на ППС да избират скоростта си на движение, като се
съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Няма
съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната
отговорност по принцип е лична и виновна. При това положение трябва
безспорно да е установен субектът на нарушението и неговата вина.
Съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН всяко административно нарушение следва да
е извършено виновно под формата на умисъл или непредпазливост, като
съгласно чл.7 ал.2 непредпазливите адм. нарушения не се наказват само в
изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на
умисъла и непредпазливостта в административнонаказателния процес
съгласно чл.11 от ЗАНН субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, т.е.
на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК.
В конкретния казус не е доказано, още по-малко до изискваната от
закона степен на несъмненост, виновното поведение на жалбоподателя във
връзка с горекоментираното нарушение, нито под формата на пряк или
евентуален умисъл, нито на съзнавана или несъзнавана непредпазливост.
На жалбоподателя е вменено извършването на умишлено нарушение
по чл.20 ал.2 от ЗДП – движение с несъобразена скорост. В съдебната
3
теория и практиката по транспортно право, където се борави с понятието
скорост, се оформят четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ.
съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи
собствен смисъл, като основното е, че по принцип несъобразената скорост
е винаги разрешена такава по закон /ЗДвП/, но не е съобразена с
конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска
от разрешената скорост, в конкретния пътен участък. Във всички случаи
обаче, за да се каже дали една скорост е била разрешена, неразрешена,
съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване,
респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и
формули. В настоящият казус това не е сторено, което драстично
накърнява правото на защита на санкционираното лице, т.к. то е лишено от
възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди
инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати неговото
настъпване. Освен това, непосочването на конкретната несъобразена, респ.
каква е трябвало да бъде, за да е съобразена скорост, води и до
недоказаност на обвинението.
В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и
посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от
жалбоподателя и то непосредствено преди настъпването на ПТП. Още по-
малко са били положени усилия да се установи дали ПТП е било обективно
предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в
конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена
скорост.
Извън казаното до тук следва да се добави и това, че АНО се е
задоволил да посочи в края на обстоятелствената част на НП съвсем
декларативно, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост, т.к.
не бил избрал скоростта съобразно атмосферните условия, релефа, с
условията на видимост, с интензивността на движението и с други
обстоятелства, за да можел да спре пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението.
При това положение не става ясно с кои конкретно фактори и
условия на пътя скоростта не е била съобразена. Няма описание на
конкретни атмосферни условия, конкретен релеф, намалена видимост,
4
интензивност на движението. Няма описание на т.нар. от АНО „други
обстоятелства”, които да са били налице и с които водачът да не се е
съобразил, което пък на свой ред да е било в причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. В разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП са изброени
последователно множество фактори, влияещи на конкретната пътна
обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта си на
движение, но описание на конкретни такива в НП липсва.
Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57
ал.1, т.5 от ЗАНН, т.е. непосочването на цифровото измерение на
конкретната несъобразена скорост, на пътните условия, с които тя е
трябвала да бъде съобразена, а също и непосочването на доказателствата,
които потвърждават нарушението, както вече се посочи, освен че води до
неговата недоказаност, съставлява и съществено процесуално нарушение
от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно
основание за отмяна на санкционния акт.
Следва да се посочи, че в административнонаказателното право
АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП –
като на присъда. При това положение в рамките на настоящото
производство по силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма
на чл.303 ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да
почиват на предположения.
В конкретния случай освен горепосоченото предположение за вината
на нарушителя поради движение с несъобразена скорост, липсва каквото и
да е друго пряко или косвено доказателство в тази посока, което е
достатъчно да се отмени атакуваното НП като незаконосъобразно.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, то искането
за присъждане на разноски под формата на юрискосултско възнаграждение
не може да бъде удовлетворено.
Вече се посочи, че не бе направено искане за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателя, при което съдът служебно не следва да се
произнася в такава насока.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0340-001015 от 01.07.2021 год. на началника на
РУМВР-Септември, с което на ИВ. ЦВ. В., ЕГН ********** от с.Лозен,
обл.Пазарджик, на основание чл.179 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от ЗДП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6