М О Т И В И към Присъда
№ 21/2019 г. по НОХД № 1563/2018 г. на СлРС, изготвени на 20.03.19г.
РП-Сливен е внесла обвинителен
акт против подсъдимия Х.С.Р. за две
престъпления по чл. 155Б, ал. 1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и две
престъпления по чл.149 ал. 4 т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Производството се движи по реда
на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия
подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към
процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.
в съдебно заседание съдът не прие предявените
граждански искове.Отхвърли искането за конституиране на граждански ищци и граждански
ответник.
В с.з. представителят на
РП-Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за
доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено за
всяко от деянията по чл. 155Б ал.1 от НК наказание „Пробация”, изразяваща се в
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година с явяване
два пъти седмично, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за
срок от една година, както и „Включване в програми за обществено въздействие”
за срок от една година. За всяко от деянията по чл. 149 ал.1 от НК предлага
наказание „Пробация”, изразяваща се в „Задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от една година и шест месеца с явяване два пъти седмично,
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и
шест месеца, както и „Включване в програми за обществено въздействие” за същия
срок. На основание чл. 23 ал.1 от НК моли за определяне на общо наказание в
размер на най-тежкото от посочените.
В с.з. подсъдимия, редовно призован
се явява лично и с процесуален представител. Признава се за виновен и дава
съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на
чл. 371,т.2 от НПК, а именно признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти. Процесуалния му представител моли за налагане на
наказание „Пробация.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Х.Р. към момента на
осъществяване на престъпните деяния е бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Същият произхожда от нездрава
семейна среда. Отдел за закрила на детето "Дирекция социално
подпомагане"-Сливен е започнал работа с него от 2015г. по повод на
постъпила жалба в РУ МВР-Сливен, за проявена агресия /хвърлял камъни и
заплашвал с нож двете малолетни деца/, по която МКБППМН е образувала ВД
45/2015г. В подкрепа на подс. Р. и близките му многократно били предоставяни
социални услуги. В хода на работата по случая майката на осв. Р., св.С.Ю.
писмено се е отказала да поеме родителската си отговорност и грижи спрямо сина
си. С оглед това по административен ред със Заповед от 13.01.2017г на Директор
ДСП-Сливен, подс. Р. е настанен в Център за настаняване от семеен тип за деца и
младежи без увреждания"-гр.Сливен кв. „Сини камъни" № 65.
Предприетата мярка била потвърдена със съдебно решение № 411/15.05.2017г.
Скоро след настаняването в ЦНСТ подс.
Р. започнал да проявява
непровокирана агресия спрямо останалите деца и персонала. Бил обсебен от
„Кеч мания", насилие и порно с насилие, поради което пускал и на
останалите
малолетни и непълнолетни обитатели на ЦНСТ филми с такова съдържание по
телевизора или таблета /телефона си.
I. На 27.03.2017г в ЦНСТ заедно с
брат си св. Андрей Ангелов била настанена малолетната пострадала Г.П.А. (родена
на ***г).
От събраните гласни доказателства
от възпитаниците на ЦНСТ "Сини камъни" Сливен - св. И.С.М., св. А.П.А.,
св. Х.П.В., св.К.П.В. и св.К.Р.К. е видно, че след настаняването на постр. А., подс.
Р. многократно /без да могат да конкретизират дати, дни от седмицата и месеци/
в периода от 27.03.2017г. до 09.10.2017г., пред тях, но в отсъствие на
персонала на центъра, склоняват пострадалата А. (родена на ***г.), да наблюдава
порнографски филми /виртуални полови сношения между лица от различен пол/,
обяснявал й , че и тя трябва да прави така. Извършвал действия, с цел да
възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление, като често я държал
в скута си опипвал я по гениталиите, вадил половия си член и поставял ръката й
върху него, като й показвал движенията, които тя трябва да прави, с цел
половото му удовлетворяване.
II. На 19.07.2017г в ЦНСТ била
настанена малолетната пострадала П.Г.А. (родена на ***г).
Видно от показания на
пострадалата П.Г.А. и останалите възпитаници на ЦНСТ"Сини камъни"
Сливен - св. И.С.М., св.А.П.А., св. Х.-П.В., св.К.П.В. и св.К.Р.К., след
настаняването й подс. Р. многократно /без да могат да конкретизират - дати, дни
от седмицата и месеци/ в периода от 19.07.2017г до 09.10.2017г., пред тях, но в
отсъствие на персонала на центъра, склонявал пострадалата А. (родена на ***г)
да наблюдава порнографски филми /виртуални полови сношения между лица от
различен пол/, обяснявал й , че и тя трябва да прави така и извършвал спрямо
нея действия, с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без
съвкупление.
Разпитана пред съдия РС - Сливен
при условията на чл.140 ал. 5 от НПК пострадалата А. е заявила: ,..И другите
деца са виждали преди когато Х. ме е целувал по краката, устата и
дудата...". Х. всеки ден си показва пишката на нас, на мен и на Г... ..Г.
пипаше пишката на Х... .Когато бяхме долу на дивана пред телевизора Х. ми е
събувал гащите и прави секс. Не зная как се прави секс. Х. си събу гащите и
прави секс. Целуваше ме по бузата, устните, гърдите, ръцете. Неговите гащи бяха
събути. Прегърнати бяхме и си мислихме. Х. като беше със събути гащи се пипаше
по пишката...".
Пред съдия от РС- Сливен при
условията на чл.140 ал.5 от НПК са проведени разпитите и на малолетните Г.П.А.
и И.С.М.. Разпитани са директорът на ЦНСТ „Сини
камъни" Сливен – К.П. и
персонала на ЦНСТ „Сини камъни"-Сливен, възпитателите – Т.К.,
детегледачите - св. С.И., Д.К.Д., К.-Н.,
В.С., Д.Д. и психолога ЦСРИ-Сливен - М.Б.И.. Разпитани
са св. С.Р.Ю - майка и св. З.И.Х.- леля на подс. Х.Р..
Разпитаните директор, възпитатели
и детегледачи твърдят, че не са ставали преки свидетели на блудствени действия
спрямо малолетните Г.А. и П.А. от страна на подс. Х.Р., но са забелязали, че
той търси тяхната близост и прави опити да ги опипва докато си играе с тях,
държи ги в скута си и т.н. Някой от тях твърдят, че са били информирани от
възпитаниците, че Х. им пуска порно от телефона си, но не са виждали такова
нещо. Не са получавали оплаквания от малолетните Г.А. и П.А..
По досъдебното производство са
назначени психолого -психиатрични експертизи, както на подс. Х.С.Р., така и на
малолетните Г. Г. А. и П.Г.А. и И.С.М..
Видно от заключението на
психолого - психиатричната експертиза на Х.С.Р., същия няма данни да страда от
психични заболявания към момента на изследването. При освидетелстването са налице
критериите за Дисоциално личностово разстройство и е голяма вероятността тази
диагноза да бъде поставена в бъдеще. За целта е необходимо по-дълго
проследяване. Дори и да бъде прието, че страда от личностово разстройство, то
не може да бъде излекувано и в случая е уместно прилагането на социални и
възпитателни мерки, с цел корекция на поведенчески модел. Степента на
физическото развитие на Х.Р. отговаря на менталната му възраст. С оглед на
психическото си състояние Х.Р. е в състояние правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях. При
проведеното изследване се установява нормален интелект и достатъчен житейски
опит за правилното възприемане на фактите по делото. Освидетелствания може, но
по време на изследването демонстрира нежелание да даде достоверни обяснения за
тях. Към момента на извършване на деянията Х.Р. е могъл да разбира свойството и
значението им и да ръководи постъпките си. Дори при приемане на тезата за
дисоциално личностово разстройство, което не е диагностицирано до момента, то
това не нарушава способностите на освидетелствания да разбира свойството и
значението на събитията и да ръководи постъпките си.
Видно от заключението на
психолого - психиатричната експертиза на И.С.М. същият не страда от сегашни или
предходни психически заболявания . Отчитат се особености в характера,
характерни за деца отглеждани в институции, както и социална занемареност
особено в педагогически план. Степента на физическото му развитие отговаря на
менталната му възраст. Оценката на детето е като на дете, многократен свидетел
на насилие, отколкото на преживял насилие. Категорично изпитва страх от
случващото се в дома и по тази причина е ограничил социализацията си там до
формално ниво. И.М. е
разбирал свойството, значението
и дори противоправния характер на
извършените деяния от страна на Х.Р..
И.М. е психически годен да
участва в наказателното производство и е в състояние да дава достоверни
обяснения за фактите по делото, като трябва да бъде оценена възрастта на
освидетелствания и участието му в наказателното производство, както и на
събирането на данни от него свързани с делото трябва да бъдат извършени в
подходящи условия в присъствие на съответните специалисти според изискванията
на закона. Не е подходящо срещане на освидетелствания "лице в лице" с
извършителя на описаните деяния.
Видно от заключението на
психолого - психиатричната експертиза на П.Г.А. същата няма данни за сегашни
или предходни психически заболявания. Отчитат се някой особености в характера,
характерни за деца отглеждани в институция. Степента на физическото й развитие
отговаря на менталната й възраст. При П.А. има белези за преживяване на насилие
/физическо и сексуално/, които се проявяват както със срама да споделя факти от
преживяното по време на обективното изследване, така и с определението, че
всички мъже са лоши и се страхува от тях - по време на психологичното
изследване. Високите адаптивни способности на освидетелстваната, свързани с
множество значими промени настъпили в живота и я прави по приспособима и към
преживяното насилие, вследствие на което не са налице по-сериозни прояви като
реакция на преживяното. П.Г.А. е разбирала свойството, значението, но не и
противоправния характер на извършените спрямо нея деяния от страна на Х.Р.. П.А.
е психически годна да участва в наказателно производство и е в състояние да
дава достоверни обяснения за фактите по делото, като трябва да бъде оценена
възрастта на освидетелстваната и участието й в наказателното производство,
както и на събирането на данни от нея свързани с делото трябва да бъдат
извършени в подходящи условия в присъствие на съответните специалисти според
изискванията на закона. Не е подходящо срещане на освидетелствания "лице в
лице" с извършителя на описаните деяния в хода на процеса.
Видно от заключението на
психолого - психиатричната експертиза на Г.П.А. същата няма данни за сегашни
или предходни психически заболявания. Отчитат се някой особености в характера,
характерни за деца отглеждани в институция. Степента на физическото й развитие
отговаря на менталната й възраст. При Г.А. има белези за преживяване на насилие
/физическо и сексуално/, които се проявяват в проективните методики на
психологичното изследване, което е характерно за деца на тази възраст.
Освидетелстваната не може да вербализира травматичните събития.
Г.П.А. предвид възрастта си не е
била в състояние пълноценно да разбира свойството, значението и противоправния
характер на извършените спрямо нея деяния от страна на Х.С.Р.. За момиче на 6
години освидетелстваната има житейска зрялост, както и нормален интелект. Тя
донякъде оценява, че случилото се е нередно, но на тази възраст няма как да
разбира свойството и значението на събитията. Г.П.А. не е психически годна да
участва в наказателното производство и да два достоверни обяснения за фактите
по делото. Това се дължи на нейната възраст.
Подс. Х.С.Р. е извършил
престъпленията в условията на продължавано престъпление, тъй като са налице
множество деяния, в рамките на всеки един състав, които осъществяват поотделно
едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз
основа на направените от подсъдимия
самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни
и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като
те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване.
Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство
свидетели П.Г.А., Г.П.А., И.С.М., А.П.А., Х.П.В., К.П.В., К.Р.К., К.А.П., М. С.
Б.-И, Т.Н.К, С.К.И., Д.Й.К-Д., В.В.С., Д.К.Д., К.Г.Н., З.И.Х и С.Р.И., приобщени
по съответния процесуален ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия
дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372,
ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият
признава вината си и изразява съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл. 283 от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени
към дознанието и заключенията на вещите лица по назначените в хода на
досъдебното производство експертизи.
Въз основа на така приетото за установено
от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия Х.С.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 155Б, ал. 1 вр. чл. 63
ал.1 т.4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в периода от 27.03.2017 г. до
09.10.2017 г., в условията на продължавано престъпление в гр. Сливен, в Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - община Сливен, макар и
непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, склонявал лице ненавършило 14-годишна възраст - Г.П.А.
(родена на *** г.), да наблюдава виртуални полови сношения между лица от
различен пол.
С деянието си подсъдимия Х.С.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 149 ал. 4 т.2 вр. ал. 1
вр. чл. 63 ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в периода от 27.03.2017 г. до 09.10.2017г., в условията на
продължавано престъпление в гр.Сливен, в Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания - Община Сливен, макар и непълнолетен, по като могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
извършвал действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - Г.П.А.
(родена на *** г.), която не е разбирала свойството и значението на
извършеното.
С деянието си подсъдимия Х.С.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 155Б, ал. 1 вр. чл. 63
ал.1 т.4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в периода от 19.07.2017 г. до
09.10.2017 г., в условията на продължавано престъпление в гр.Сливен, в Център
за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - Община Сливен, макар и
непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, склонявал лице ненавършило 14-годишна възраст - П.Г.А.
(родена на *** г.) да наблюдава виртуални полови сношения между лица от
различен пол.
С деянието си подсъдимия Х.С.Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. чл. 149 ал. 4 т.2 вр. ал. 1
вр. чл. 63 ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в периода от 19.07.2017 г. до 09.10.2017г., в условията на
продължавано престъпление в гр.Сливен, в Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания - Община Сливен, макар и непълнолетен, но като могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
извършвал действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - П.Г.А.
(родена на *** г.).
Безспорно е установено
авторството на деянието и механизма на същото.
Подс. Х.С.Р. е извършил
престъпленията в условията на продължавано престъпление, тъй като са налице
множество деяния, в рамките на всеки един състав, които осъществяват поотделно
едно и също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Подсъдимият
е разбирал свойството и значението на извършеното деяние но е иска настъпването на обществено
опасните им последици.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на
подсъдимия, липса на морално-волеви
задръжки, незачитане на личната и полова неприкосновеността на личността
както и незачитане на правовия ред в РБ.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъплението съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината
обстоятелства, като отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а
именно – чисто съдебно минало,ниската възраст и добрите характеристични данни
на подсъдимияи изразено съжаление.
Съдът счита, че по отношение на подсъдимия не са налице отегчаващи вината обстоятелства.
Ръководен от тези изводи и като
взе предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи на
подсъдимия следните наказания:
На подсъдимия Х.С.Р. на основание чл. 155б ал. 1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 вр.
чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б. „Б” от НК съдът наложи наказание
„ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер
на 200 часа за срок от ДВЕ поредни
години.
На подсъдимия Х.С.Р. на основание чл. 149 ал. 4 т.2 вр. ал. 1 вр. чл. 63
ал.1 т.2 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55
ал.1 т. 2 б. „Б” от НК съдът наложи наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1.
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице с периодичност на явяването и
подписването ДВА пъти в седмицата;
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 3.
„Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа за срок от ДВЕ поредни години.
На подсъдимия Х.С.Р. на основание чл. 155б ал. 1 вр. чл. 63 ал.1 т.4 вр.
чл. 26 ал. 1 вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б. „Б” от НК съдът наложи наказание
„ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер
на 200 часа за срок от ДВЕ поредни
години.
На подсъдимия Х.С.Р. на основание чл. 149 ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т.3
вр. чл.26 ал.1 вр. чл. 55 ал.1 т. 2 б. „Б” от НК съдът наложи наказание
„ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер
на 200 часа за срок от ДВЕ поредни
години.
На основание чл. 23 ал.1 от НК съдът
определи едно общо наказание, а именно - наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяваща се в следните
пробационни мерки: 1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност на явяването и подписването ДВА пъти в седмицата; 2. „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА; 3. „Безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер
на 200 часа за срок от ДВЕ поредни
години.
Съдът постанови вещественото
доказателство по делото, а именно: 1 бр. СД, съдържащ протокол от
11.04.2018 г., проведени разпити при условията на чл. 140 ал.5 от НПК, след влизане на присъдата в сила
да остане приложено по делото.
Съдът
осъди подсъдимия Р. да заплати направените по делото разноски в размер на
1622,88 лв. в полза на бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Съдът прие така наложеното
наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на
обществената опасност на деянието и извършителя, така и на целите и задачите на
наказанието.
Ръководен
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: