Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Бяла Слатина, 19.05.2021 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1330 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от “К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Радослав Велчев – управител, чрез пълномощника адв.Н.Ш.,***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Г.Д.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 1000,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит № **********/15.07.2016г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД /“Вивус“/, прехвърлен на“К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018г., 206.31 лв. – такса за експресно разглеждане, 927.00лв. – наказателна лихва за периода от 24.09.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, както и направените съдебни разноски по двете производства /заповедно и исково/ на основания, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г.И. чрез пълномощника си адв. К.И.Б. от РАК е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска изцяло и моли да бъде отхвърлен като такъв, като е изложила подробни мотиви за това. Направено е възражение, че иска е недопустим, тъй като не е предявен от надлежна страна,защото не е налице надлежно уведомяване по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената цесия. Извършената цесия нямала действие по отношение на ответницата и иска бил недопустим. Не се оспорва, че е образувано ч.гр.дело № 1138/2019 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. Оспорва се, че ответницата Г.Д.И. е сключила договор за кредит. Излагат се подробни доводи, че ответницата никога не била уведомявана за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Неуведомяването за извършената цесия се излага като довод за неоснователност на претенцията. В условията на евентуалност/алтернативност се оспорва нищожността на договора за кредит на изложените в писменият отговор основания. В условията на евентуалност/алтернативност се оспорва, че начисленият лихвен процент по процесният договор за кредит е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави по изложените в отговора съображения. В условията на евентуалност/алтернативност се оспорва дължимостта на такса за експресно разглеждане и обслужване на кредита по изложените в отговора съображения. Претендират се и направените разноски по заповедното и исковото производства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415,
във вр. чл.422
от ГПК.
Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, тъй
като с определение, постановено по ч.гр.дело № №
1138/2019 г. на Районен съд - Бяла Слатина е издадена исканата заповед.
Заповедта за изпълнение е възразена от и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК ищеца е
предявил настоящия иск.
На
15.07.2016г. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус" и Г.Д.И. е сключен Договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно тази разпоредба, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр, с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата
по сключването на договора за кредит е уредена също в Общите условия на
„4финанс" ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.
Съгласно нея кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на
кредитодателя. На посочената страница „Вивус" предоставят Общите си
условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен
европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде
запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката,
проект за договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет
страницата на „Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако
го приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона „Подпиши". С
натискането на бутона „Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите Общи условия. С подписването
на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка***.
Видно
е, че на 15.07.2016г. страните сключват договор за кредит, фигуриращ в
системата на „Вивус" под № ********** и явяващ се десети по ред договор за
кредит между тях. В заявката си Г.Д.И. заявява желание да й бъде отпусната сума
в размер BGN 1 000,00 (хиляда лева), като е заявена и незадължителната услуга
за експресно разглеждане на кандидатурата. Кредитът е отпуснат за период от 30
дни, с падежна дата - 14.08.2016г. Съгласно заявката на ответника и условията
по договора, сумата е отпусната на името на кредитополучателя в чрез паричен
превод в Банка ДСК ЕАД на същия ден - 15.07.2016г. Към уговорената дата на
връщане на сумата, кредитополучателят се задължава да заплати на „4финанс"
ЕООД сума в общ размер BGN 1 240,00 (хиляда двеста и четиридесет лева], от
които: 1 000,00 (хиляда лева) - главница, BGN 206,31 (двеста и шест лева и
0,31ст.) - такса експресно разглеждане и BGN 33,69 (тридесет и три лева и
0,69ст.) - лихва за периода на отпускане на кредита. С настъпване на падежа на
договора, Г.Д.И. се възползва от правата си съгласно т. 11 от Общите условия
към договора за кредит, според които Кредитополучателят има право да поиска да
бъде удължен Срокът за връщане на кредита. Удължаването на Срока за връщане е
допълнителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, при
съгласие на Кредитора, съобразно Тарифата на Кредитора. Съгласно упражненото
право, срокът за връщане на кредита е удължен до нова падежна дата -
23.09.2016г. С настъпване на падежа по договора - 23.09.2016г.,
кредитополучателят не погасява дължимата сума и изпада в забава. Съгласно
клаузите на договора и т.13.2а от Общите условия, от 24.09.2016г.,
„4финанс" ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва, формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ -10,00% към
договорния лихвен процент, върху неизплатената главница за периода на
просрочието. От „Вивус" изпращат напомнителни писма до ответника на адреса
му, посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържа информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договор за кредит №
********** напомнителни писма за просрочени плащания, са за сметка на
Кредитополучателя. Въпреки отправените покани, ответникът не погасява
гореописаните вземания.
На
дата 10.04.2018г. г-жа И. извършва единствено плащане в размер BGN 200,00
(двеста лева), с които е погасена част от натрупаната до този момент
наказателна лихва.
На
23.11.2018г. „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б."
ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
BGF-2018-033 /23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземанията по Договор № **********, както следва: главница - BGN 1 000,00
(хиляда лева); BGN 206,31 (двеста и шест лева и тридесет и една стотинки) -
такса експресно разглеждане, BGN 33,69 (тридесет и три лева и 0,69ст.) -
договорна лихва, наказателна лихва - BGN 927,00 (деветстотин двадесет и седем
лева) за периода 24.09.2016г. - 22.11.2018г. и отписани такси за събиране
(изпратени писма) -BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно
описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на
вземания. Съгласно чл. 26 от Договора за прехвърляне на вземания „4финанс"
ЕООД упълномощава „К.Б." ЕООД да уведоми длъжника, от името на цедента, за
прехвърлянето на вземанията. Длъжникът е уведомен на 03.01.2019г. за
извършената цесия, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал, 3 от ЗЗД, чрез писмовна
пратка, която е получена лично. От сключването на договора за цесия до
настоящия момент забавата на ответника продължава.
На
28.08.2019г. цесионерът подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК до Районен съд гр. Бяла Слатина срещу Г.Д.И., в което се
претендира главница в размер BGN 1 000,00 (хиляда лева), BGN 206,31 (двеста и
шест лева и тридесет и една стотинки) - такса експресно разглеждане, BGN 927,00
(деветстотин двадесет и седем лева) - наказателна лихва за период 24.09.2016г.
- 22.11.2018г. както и законна лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. №
1138/2019г. по опис на PC Бяла Слатина. В предоставения от съда двуседмичен
срок от страна на длъжника Г.Д.И. е подадено възражение. За „К.Б." ЕООД
възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу Г.Д.И..
Съдът
намира, че Договор за кредит № **********/15.07.2016г., на основание на който
се претендира вземането, е изцяло недействителен, изводимо от разпоредбата на
чл.22 от ЗПК. тъй като не са спазени изискванията за задължителни реквизита в
съдържанието му.
Разпоредбата
на чл.22 от ЗПК в сила към датата на сключване на процесния Договор за кредит,
че недействителни са договорите за кредит, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал. 1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и т.20 от ЗПК и чл.12, ал1, т.7-9 от ЗПК.
Видно
от приложения Договор за кредит, в същия липсва погасителен план в противоречие
със законовите изисквания. Не е уредено каква част от погасителните вноски
представляват главнича, каква – лихва и каква-такса за обслужване на кредита. В
договора не е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.
В договора липсва клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено и
другите условия за неговото упражняване.
Предвид
горното съдът приема, че процесния Договор за кредит е недействителен. С оглед
на това кредитополучателят по такъв договор дължи връщане на единствено на
получено по него без договорни лихви, такси др., но не на договорно основание,
а на основание неоснователно обогатяване. Ищцовото дружество не с предявило срещу
ответницата претенция с правно основание чл.55 от ЗЗД, а на основание
неизпълнение на договор, поради което искът следва да бъде отхвърлен. Ищеца ще
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените разноски по заповедното
и по настоящото производства съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Сторените разноски са в размер на законоустановения минимум по наредба № 1 за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, поради което не е налице
прекомерност на претендираните разноски.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск да бъде признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че Г.Д.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на “К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1000,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за кредит № **********/15.07.2016г., сключен между длъжника и „4финанс“ ЕООД /“Вивус“/, прехвърлен на“К.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018г., 206.31 лв. – такса за експресно разглеждане, 927.00лв. – наказателна лихва за периода от 24.09.2016г. до 22.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА “К.Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, направените разноски по заповедното производство и по исковото производство в размер общо на 760 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)