РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 18.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2929 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Х.К.Д. е предявил иск против ответника „ДКЦ Ескулап Цитомед“ ООД за заплащане на сумата от 500 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2018 г., сумата от 500 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни 2018 г., сумата от 505 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец август 2018 г., сумата от 505 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018 г., сумата от 505,08 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г. и сумата от 388,23 лв., представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г. до 23.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, дължими на основание трудов договор от 24.07.2017 г., по силата на който през процесния период ищецът е работил при ответника на длъжността „лекар – образна диагностика“.

Претендира разноски, включително заплащане на ползваната от ищеца безплатна адвокатската помощ.

Ангажира доказателства.

Ответникът „ДКЦ Ескулап Цитомед“ ООД в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Бельов намира исковата молба за нередовна, тъй като не е посочена цената на иска. Исковете намира за допустими, а по същество за неоснователни.

Признава, че между страните е съществувало трудово правоотношение, но оспорва размера на предявената претенция с твърдението, че работодателят е внесъл дължимите данъци и осигурителни вноски върху трудовото възнаграждение на ищеца и на същия се следва единствено чистата сума, оставаща след приспадането им.

Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца с мотива, че исковете са два, а не отделни за всеки месец.

Не сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Страните не спорят по обстоятелството, че помежду им е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор, по силата на който ищецът е работил при ответника като „лекар – образна диагностика“.

Не е спорно и обстоятелството, че през процесния период ищецът е престирал трудовата си сила на работодателя и е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза се установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е в общ размер на 2 903,31 лв., както следва: за месец април 2018 г. – 500 лв., за месец юни 2018 г. – 500 лв., за месец август 2018 г. – 505 лв., за месец септември 2018 г. – 505 лв., за месец октомври 2018 г. – 505,08 лв. и за месец октомври 2018 г. – 388,23 лв. От страна на ответника не е извършвано погасяване на предявените с исковата молба суми. Дължимите осигурителни вноски са внесени в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, а дължимият данък върху доходите на физическите лица не е внесен, тъй като такъв се дължи при изплащане на трудовите възнаграждения.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 128, ал. 2 КТ за осъждане на ответника-работодател да заплати на ищеца неизплатените му трудови възнаграждения за процесния период.

За уважаването на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между него и ответника през процесния период и изпълнението на трудовите си задължения през този период.

В тежест на ответника е да установи твърденията си за заплащане в полза на бюджета на дължимите данъчни и осигурителни вноски върху трудовите възнаграждения на ищеца.

По съществуването на трудово правоотношение между страните и изпълнението на трудовите задължения от страна на ищеца през процесния период страните не спорят, поради което тези обстоятелства съдът е обявил за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада по делото.

След като ищецът е изпълнил задължението да престира работната си сила на работодателя, за последния се е породило насрещното задължение за заплащане на уговореното трудовото възнаграждение на ищеца.

Спорният по делото въпрос за размера на дължимото, но неизплатено на работника трудово възнаграждение, се установява посредством пълно и главно доказване от приетото по делото заключение по съдебносчетоводната експертиза, което съдът възприема като обосновано, обективно и компетентно изготвено. От експертното заключение се установява също така, че към настоящия момент трудовите възнаграждения на ищеца не са изплатени. Обстоятелството, че работодателят е внесъл в полза на републиканския бюджет дължимите осигурителни вноски представлява изпълнение на публичноправното му задължение като осигурител, но е без значение за дължимостта на трудовите възнаграждения на работника.

Няма спор, че работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но също така няма пречка да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като в решението това е ясно посочено. Когато е присъдено брутното трудово възнаграждение, съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения - виж Решение № 166 от 25.02.2010 г. по гр.д. № 220/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.

Доколкото ищецът е заявил претенция за брутния размер на трудовото възнаграждение и предвид основателността на иска, същият следва да бъде уважен изцяло като изрично бъде посочено, че в полза на ищеца се присъжда брутното трудово възнаграждение.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски по делото съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателствата за направата им, включително разноските по обезпечаване на иска на основание т. 5 Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. доколкото ищецът е ползвал безплатна адвокатска помощ, ответникът следва да заплати на пълномощника му дължимото адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 433,23 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като съгласно установената практика по приложението на чл. 128, т. 2 КТ при предявяване на иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение по конкретно трудово правоотношение за определен период, предявеният иск е един – виж Определение № 149 от 25.03.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 785/2019 г. на ВКС, ІV г.о., както и възнаграждение за процесуално представителство в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечение в размер на 200 лв. съгласно чл. 11 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице.

На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на Х.К.Д., ЕГН ********** *** сумата от 500 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец април 2018 г., сумата от 500 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец юни 2018 г., сумата от 505 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец август 2018 г., сумата от 505 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец септември 2018 г., сумата от 505,08 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за месец октомври 2018 г. и сумата от 388,23 лв., представляваща незаплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.11.2018 г. до 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2019 г. до окончателното им изплащане, дължими на основание трудов договор от 24.07.2017 г., по силата на който ищецът е работил при ответника на длъжността „лекар – образна диагностика“.

ОСЪЖДА „ДКЦ Ескулап – Цитомед“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Свети Архангел“ № 19А, представлявано от управителя Кузман Николов Николов, да заплати на адвокат С.С. *** с адрес на кантората: гр. П., бул. „Р.“ № .., ет… адвокатско възнаграждение в размер на 433,23 лв. за исковото производство и 200 лв. в производството по обжалване на определението, с което е допуснато обезпечаване на иска.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 01.11.2019 г., която дата е обявена на страните в съдебно заседание, проведено на 18.10.2019 г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	1384
Дата:	18 октомври 2019 г. (в сила от 15 ноември 2019 г.)
Съдия:	Мария Ангелова Ненова

Дело:	20195220102929
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	19 юли 2019 г.

Решение по дело №2929/2019 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №