№ 199
гр. Ловеч, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200691 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № 7834987 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР
Ловеч на името на П. П. Х., ЕГН ********** – законен представител на ******** ЕООД,
ЕИК ******** гр. ***********, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, за това, че на 20.07.2023 г. в 15.09 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 24+500, в
землището на с. Сопот, с АТСС „ АRH CAM S1”, насочено в посока гр. ***********,
снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч.,
съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, с МПС ****** вид
товарен автомобил с рег. *********** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена
скорост от 50 км/ч е установена скорост от 74 км /ч, като е налице превишаване на
разрешената скорост със 24 км/ч.
Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от П. П. Х.,
чрез адв. Ц. Т. от САК, с която моли да се отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
Излага, че от същия не става ясно на кое лице е наложена глоба, дали на П. Х. в качеството
му на физическо лице или на ЮЛ. Сочи, че Х. не е нито собственик, нито регистриран
ползвател на процесното МПС. Сочи за допуснато нарушение и обстоятелството, че на ЮЛ е
наложено наказание глоба. Сочи, че не са представени доказателства кой е органът издал
ЕФ, както и че в последния липсват данните на териториалната структура на МВР. Излага,
че не е приспаднат толеранс от 3 км.ч., респективно 3 %. Сочи, че не са налице
доказателства, че използваното техническо средство е одобрен тип, че липсва първоначална
проверка, както и доказателства за последваща такава. Сочи, че не е посочена дата на
издаване на процесния ЕФ, както и че няма приложена скица на пътния участък. Сочи и че в
представения по делото клип липсват задължителни реквизити, обсег на действие на радара,
режим на излъчване, момент на сработване на радара, местонахождението на патрулния
автомобил. Излага, че не са използвани и обозначителни знаци на мястото за контрол, както
и че заснемането на клипа не са боли поставени предупредителни знаци, че се навлиза в
1
участък, в който се извършва контрол на скоростта с видеокамера. Сочи, и че по преписката
не е приложен протокол за ползване на АТСС, с което била нарушена разпоредбата на
чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР, както и че описаните GPS
координати не кореспондират със словесното описание на мястото посочено в обжалвания
ЕФ. Сочи, и че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ, тъй като нарушението не е било
установено в отсъствието на контролен орган, а същия е присъствал на мястото и е
осъществявал влияние върху работата на техническото средство. С оглед на гореизложеното
моли да бъде отменен обжалвания ЕФ, като бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, в минималния предвиден в закона размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Издателят
на обжалвания ЕФ - ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител. Със
съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено искане, ако съдът
уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за този вид дела,
съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
„Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо
с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията
им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и
изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.“. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП „Електронният
фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в
14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен
срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В 7-дневен срок от получаване на
жалбата директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща
заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо
посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и информация
за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото
ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на автомобила, разположението
на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка.). Видно от отразеното в депозираното от АНО съпроводително писмо с рег.
№906000-12713/ 18.05.2023 г. /вх. №7732/18.08.2023 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП,
в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ.
Съдът е задължил АНО да представи доказателства за връчване на процесния ЕФ на
жалбоподателят, в отговор на което е депозирано писмо с рег. №906000-13654/31.08.2023 г.
/вх. №8098/31.08.2023 г. на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, в което отново е посочено, че
в сектор „ПП” при ОД на МВР Ловеч няма документ доказващ връчването на процесния ЕФ.
2
По делото е представена извадка от АИС АНД от която е видно, че ЕФ Серия К №7834987 е
съставен на 28.07.2023 г. и е връчен на жалбоподателят на 31.07.2023 г. Видно от
доказателствата по делото жалбата против процесния ЕФ е депозирана в РС Ловеч чрез ОД
на МВР Ловеч с вх. №295000-7356/14.08.2023 г., поради което съдът приема, че жалбата се
явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради, което е допустима
/жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от датата на която е посочено в
извадката от АИС ОНД, че е връчен ЕФ/.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 74 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч, за населено място,съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е представена като доказателство
разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че максимално
разрешената скорост за процесния участък, който е населено място – землището на с. Сопот
е 50 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 24+500, в
землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия
материал, както и в протокола за използване на АТСС. Нарушението е безспорно
установено от приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство.
От приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 77 км/ч, а
след като е приспаднат автоматично 3 км. – 74 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш,
и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при
издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на
техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в
справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Съдът намира, че АНО правилно е квалифицирал нарушението по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства от които е видно, че
нарушението е извършено в населено място. Забраната да не се превишава стойността от 50
км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно
това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от
ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 74 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС
тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год.,
която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния
час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от
БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 069-СГ-ИСИС от 19.05.2023 год., от които се
установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо
средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за
контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната
система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
3
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, като същата е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП.
Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили
и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното
следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите
за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че
административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез
разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за
нормативните актове).
Съдът намира, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания,
изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Същият е издаден от ОД на МВР – Ловеч,
която именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на
нарушението.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че разпечатката е
свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР
Ловеч, който е прегледал записа от камерата, и е попълнил и издал обжалвания ЕФ на
28.07.2023 г.
Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят предвид на
това, че в случая е издаден ЕФ, а не е съставен АУАН, тъй като защитата против издаден
фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие. В този
смисъл направеното с жалбата възражение за неприложимост на процедурата за
санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС и доводите в
този смисъл, са неоснователни. Освен легалната дефиниция на понятието "електронен фиш"
в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на "Автоматизирани технически средства и
системи" - § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и
мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния
процес, т. е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото
средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен
режим, съответно да го изключи при приключване на работа, но не е необходимо при
заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му
състави АУАН. Внимателния прочит на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП също налага
4
извода, че израза "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" пояснява действието
по издаването на електронния фиш, а не действието по установяване и заснемане на
нарушението. Систематическото тълкуване на тази разпоредба също подкрепя такъв извод.
Самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен
орган, като изключение от общото правило на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който текст изисква да
се състави АУАН от определено лице – контролен орган, и то в присъствието на
нарушителя. С оглед мястото на нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в системата от правни
норми, регулиращи тази материя, може да се направи извод, че се касае за предвидено
изключение от общото правило за ангажиране на административно наказателната
отговорност. В нормата на чл.189, ал.1 от ЗДвП също е предвидено правилото, че актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол. Непосредствено след извеждането на правилото в чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, че актът се съставя от контролен орган, в ал. 4 на същия текст е дадено изключението
от правилото, а именно: случаите, при които съответен писмен акт се съставя, без да се
изисква присъствието нито на нарушител, нито на контролен орган, като са разписани и
обстоятелствата, когато това е допустимо и законосъобразно. Ето защо, тълкувана и
систематически, разпоредбата на ал. 4 от чл. 189 от ЗДвП налага извода, че израза "в
отсъствието на контролен орган и на нарушител" е израз, относим към издаването на
електронния фиш, а не към самото установяване на нарушението. На основание чл.165 ал.3
от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. С
посочената Наредба се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., стационарните и мобилните
автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ заснемат статични изображения във
вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, като е регламентирано, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Въз основа
на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата на нарушението и
към настоящия момент нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
санкционират чрез издаване на електронен фиш не само при установяването им при
използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически
средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС
/чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията, залегнали в Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/ 2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото
Тълкувателно решение /в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането
на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство,
5
което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен
орган/, се основава на наличието на непълноти в нормативната регламентация към момента
на приемане на ТР от гледна точка липсата на изрично разписани правила за използването
на мобилните технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства,
които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по
определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на
ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015г./, съдът
приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за
допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и
заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи
автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г.
Съдът намира, че в електронният фиш точно е отразено мястото на извършването му
– обл. Ловеч, ПП І-4, км 24+500, с. Сопот. Освен това, GPS координатите на мястото на
извършване на нарушението са точно и ясно отразени в представеното веществено
доказателство – разпечатка от видеоклип № 120CD3D/0136090, като е отразено и
обстоятелството, че този участък е населено място.
В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички
елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.
номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, разрешена и
установена скорост. При издаване на ЕФ е спазена и процедурата, същият да бъде предявен
на собственика на МПС, с което е извършено нарушението, като видно от справката за
собственост, ползвател на процесния автомобил е ******** ЕООД, чийто управител и
едноличен собственик на капитала е именно жалбоподателят П. Х.. Разпоредбата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл. 188,
ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от
събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на
процесното МПС, ползвател на процесния лек автомобил е ******** ЕООД, гр.
***********, ЕИК *********. От приложената по делото справка от ТР се установява, че
управител и едноличен собственик на капитала на цитираното по – горе дружество е именно
жалбоподателят П. Х. срещу когото е издаден обжалвания ЕФ, като видно от събраните по
делото доказателства същия не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на
друго лице. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, и ако
жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде
ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни
правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят
не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че
6
не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Последният, с оглед
депозираната от него пред съда жалба е получил процесния ЕФ, но не е
оспорил констатациите по него преди това пред АНО. Не е направил и възражение по
смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно с
процесния ЕФ е санкциониран именно жалбоподателят П. Х., като управител на
дружеството ползвател на товарния автомобил, с който е извършено нарушението. От
попълнените реквизити на обжалвания ЕФ не е налице и никакво съмнение, че същия е
издаден при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП на имено на представляващия дружеството
ползвател на процесния товарен автомобил, като правилно с оглед текста на тази разпоредба
е ангажирана отговорността именно на жалбоподателят П. Х., поради което съдът намира,
че направените в тази насока възражения са неоснователни.
Съдът намира, че са спазени и изискванията на Наредба №8121з532 от 12.05.2015 г.,
като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р- 7516/21.07.2023 г.,
по описа на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ
използването на споменатото мобилно техническо средство на 20.07.2023 г., от който е
видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело същото,
посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на чл.10 от Наредбата. Към датата на
извършване на нарушението – 20.07.2023 г. - чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е
бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и
оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи, поради което направените в тази насока възражения
се явяват неоснователни. Видно от приложения по делото протокол – приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР на деня 20.07.2023 г., пътният
участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на жалбоподателят е бил
контролиран за времето от 14.40 до 17.00 часа, като установените от системата нарушения
на скоростния режим са били общо 55 броя. Протоколът съдържа всички предвидени в
Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, като е отразено и че
посоката на задействане на АТСС е и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен № 906р-7516/21.07.2023 г., поради което и няма
съмнение кой е неговия автор. В протокола за използване на АТСС изрично са означени
обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на
превозните средства, движещи се и в двете посоки, като надлежно е отбелязано и
неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим
на измерване. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през
който системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на
първото и на последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно
основание да се приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или
материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на
автомобила във вещественото доказателство – 15.09 часа попада в периода, през който
системата е била експлоатирана – 14.40 до 17:00 часа. Съдът намира, че присъствието или
отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва
въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението,
7
още повече, че в случая АТСС не се е намирало в патрулния автомобил, а е било
стационарно прикрепено в близост до пътя /видно от представената снимка – л. 21 от
делото/. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар –
камера – компютър, поради което направените в тази насока възражения се явяват
неоснователни.
Категорично от доказателствата по делото се установява, и че измерената от
системата скорост е от автомобила ползван от жалбоподателя. Съгласно ръководството на
потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1, всяко
регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на ARH
CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има
данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да
бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазарния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазарния лъч върху МПС. От
приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство
е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът „скорост“ показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол
за нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателя, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най - бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят не ангажира
доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административно
наказващия орган.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния
ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР,
на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит. Видно от съдържанието на обжалвания ЕФ, в същия фигурира вписана
териториалната единица – ОД МВР – Ловеч, в структурата на Министерството на
вътрешните работи (МВР). ОД МВР представлява основна структура на МВР по силата на
нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР, поради което направените в тази насока
възражения не се споделят от настоящата инстанция. Съдът намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателят, че неизписването на датата на издаване на обжалвания ЕФ
съставлява нарушение водещо до отмяна на последния, тъй като посочването на дата на
издаване на ЕФ не е сред задължителните реквизити на ЕФ.
При така установените по делото факти, съдът намира, че АНО законосъобразно е
квалифицирал и приложил административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал.1, т.3
от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 21
до 30 km/h - глоба 100 лв., което наказание е определено в абсолютен размер и изключва
8
възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, тъй като намаляване
на наказанието под законоустановения не се допуска от закона.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен.
При този изход на делото следва да се остави без уважение искането на
жалбоподателят за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, в предвидения в закона минимален размер като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 7834987 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД
на МВР Ловеч, с който на П. П. Х., ЕГН ********** – законен представител на ********
ЕООД, ЕИК ******** гр. ***********, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателят за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в предвидения в закона
минимален размер, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9