РЕШЕНИЕ
№ 1098
гр. Пловдив, 14 .06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - ХХVIII състав, в
публично заседание на двадесет
и осми март през две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. А. и с участието на прокурора Чавдар Грошев, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 211 по описа на съда за 2023 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 203 АПК вр. чл. 284-286 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от З.Д.Н., ЕГН**********, понастоящем
в Затвора гр.Пловдив, депозирана чрез пълномощника адв. А.К. против Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" /ГД"ИН"/ към Министерство на правосъдието /МП/ -
гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди в
общ размер на 15000.00лева, причинени от унизителни и нехуманни условия, дължащи се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора гр.Пазарджик за периода от 01.01.2016г до
30.12.2018г вкл., ведно с лихви за забава от
дата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Редовно призован, в с. з. ищецът се явява лично и с пълномощника
адв. К., като се поддържа иска по
изложените в исковата молба аргументи и последващите
към нея уточнения- молба
от 24.02.2023г. и молба в съдебно заседание от 28.02.2023г., че исковата
претенция не е по отношение на престоя на ищеца в Затвора гр.Пловдив от
01.04.2022година до датата на подаване на исковата молба -20.01.2023г., а касае
престоя му Арест гр.Пловдив само за времето от 23.02.2022г. до 02.08.2023година. По същество на спора счита, че иска е доказан по
основание и размер и моли да бъде изцяло уважен.
Претендират деловодни разноски и осъждане ответника за адвокатско възнаграждение
съобразно представен списък с разноски.
Ответника –
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, редовно
призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника юрк.Ч., който с писмен отговор оспорва исковата молба като недопустима
и неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора се излагат съображения за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция, приложение на института на давността
за част от периода, поради което се иска нейното отхвърляне. Не претендира
разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият в делото прокурор от ОП – Пловдив дава заключение за неоснователност
на исковата претенция, поради това, че не се доказват неправомерни действия/
бездействия на административните органи, които да са довели до причиняване на
претендираните неимуществени вреди. Счита, че иска като недоказан следва да
бъде изцяло отхвърлен.
Съдът, като съобрази становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ответникът в отговора си посочва, че по отношение на
ищецът е налице престояване в Затвора гр.Пазарджик за времето от 29.07.10.2015г.
до 08.04.2019г. без прекъсване. За периода от 01.01.2016г. до 30.12.2018г.
съгласно представена справка рег.№1365/09.03.2023г на Началник на Затвора
гр.Пазарджик Н. е бил настаняван последователно в помещения до 22.02.2016г при
5 отделение, 23.02.2016г. до 13.06.2018г. в 7 мо отделениеи от 14.06.2018г до
30.12.2018г. в 6-то отделение. Справка относно конкретните спални помещения, в
които лишеният от свобода е пребивавал и броя на настанените заедно с него
лица, не се представя от ответника поради изтекъл срок за съхранение на списъци
за вечерна проверка. От приложената справка на началник сектор ФЛКР при Затвора
гр.Пазарджик се установява, че за времето на престой на ищецът са били
създадени всички нормативни условия за пенитенциарна изолация на лицата и за
осигуряване на бита им. Помещенията са проектирани и оборудвани по начин, че да
се осигури необходимият минимален стандарт за определена жилищна площ на лицата
в тях. По време на този му престой не е било допуснато
нарушение на разпоредбите на чл.43 ал.4 ЗИНЗС. Всяко спално помещение е обзавеждано със самостоятелни легла, метална маса и
метални столчета или пластмасови такива. Отоплението е осигурено от локална, газифицирана парна инсталация, която осигурява достъп до топла течаща
вода и отопление. Навсякъде има самостоятелни санитарни възли и мивки, с непрекъснат /24 часа в денонощието/ достъп до тоалетна
и течаща вода. На
всички лишени от свобода се осигурява
комплект спално бельо и завивки, а при необходимост и допълнителни
такива. Налично е отделно мокро помещение, което се ползва от
задържаните за пране на дрехи, като има и затворническа пералня. Осигурена е топла вода чрез затворническата баня,
като възможността за достъп до нея е по график два пъти седмично, а за
работещите ежедневно след края на работния ден. Ежедневно под контрола на ръководството и дежурния лишените от
свобода почистват помещенията и местата за общо ползване,
като използват необходимите санитарно-хигиенни препарати. Редовно по график
външна фирма извършва дератизация и дезинфекция на всички спални помещения в
ареста, а материално битовите условия се подобряват с ежегодно извършващи се
текущи ремонти.
Осигурена е осветяемост на помещенията и достъп до свеж въздух и вентилация
чрез достатъчно на брой отваряеми прозорци. Не е констатирано наличието на
плесен, мухъл и влага. З.Н. е бил трудоустроен.
От
справка рег.№СА-325/2 от 06.03.2023г на началник сектор Арести при ОС
ИН-Пловдив се установява, че ищецът е престоявал в него за времето от 23.02.2022г.
до 02.08.2022г.. Н. е бил настанен в няколко стай, всяка от които е с площ от 14.74
кв.м. с по три легла в тях, маса за хранене и два броя табуретки, отделен
санитарен възел с площ от 1.4 кв.м. с
течаща вода и един отваряем прозорец, предназначена за 3 лица, като в
различните периоди и различни помещения този капацитет не е бил надвишаван. По
време на този му престой не е било допуснато нарушение на разпоредбите на чл.43
ал.4 ЗИНЗС, като всяко лице е разполагало с чиста жилищна площ от 4.45 кв.м..
Помещенията са снабдени с постоянно течаща студена вода, а топла се подава
сутрин и вечер. Изградена е модерна система за диференцирано дневно и нощно
осветление по изискуемите се стандарти за осветеност. Отоплението е осигурено от водни климатични конвектори, свързани с
водогреен газов котел, които са свързани за охлаждане през летния сезон с
чилърна инсталация. Вентилационната система представлява смукателна и
нагнетателна инсталация. Ежедневно се почистват помещенията и местата за общо ползване,
като използват необходимите санитарно-хигиенни препарати. Редовно по график
външна фирма извършва дератизация и дезинфекция на всички спални помещения в
ареста, а материално битовите условия се подобряват с ежегодно извършващи се
текущи ремонти.
При така
установената фактическа обстановка, като прецини събраните доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна
страна:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че
предявеният иск е допустим спрямо ответника Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията"- София. Същият следва обаче да разгледан само в частта, в
която се претендира обезщетение за времето от 01.01.2016г. до 30.12.2018г при
пристоя в Затвора гр.Пазарджик и за периода 23.02.2022г. до 02.08.2022г при
престоя в сектор Арести- гр.Пловдив, като същият е предявен от лице, което
твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия/бездействия на служители на тези две дирекции. По отношение на
предявеният иск спрямо ГД Изпълнение на наказанията“, касаещ престоя на ищецът
в Затвора гр.Пловдив за времето 02.08.2022г. до датата на предявяване на исковата
молба -20.01.2023г., същият е оттеглен на осн. чл.232 ГПК от З.Д.Н. до
приключване на първото по делото съдебно заседание на 28.02.2023година, поради
което искът за обезщетение срещу този ответник в тази му част се явява НЕДОПУСТИМ
и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предявеният в останалата си част иск е допустим, като е предявен от лице със статут
„лишен от свобода“, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора
гр.Пазарджик и Сектор Арести -Пловдив. Съдът
намира, че ответникът ГДИН - София е легитимиран да отговаря по предявения иск,
тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни средства, той е
самостоятелно юридическо лице, с териториални структури, една от които
е Затвора гр. Пазарджик, а друга е Областна служба по изпълнение на наказанията. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на
служители от администрацията на Затвора гр. Пазарджик и сектор
Арести-Пловдив като поделение към ответника представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от
тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ и МНО „Задържане под стража“ не се изразява само с прилагане на предвидените в закона
ограничения във връзка с изпълнението му, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на
правата на задържаните лица и изпълнението на техните задължения съобразно
правното им положение и статут.
Разгледан по
същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН като съображенията за това са следните:
В конкретния
случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за периода от 01.01.2016 г. – 30.12.2018г. от нарушение на разпоредбата
на чл.3 от ЗИНЗС, в резултат на бездействие на администрацията по отношение на
налични лоши битови и хигиенни условия и пренаселеност на помещенията в Затвора
Пазарджик, както и в париода 23.02.2022г.- 02.08.2022г по отношение на условията в сектор Арести
–Пловдив.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от закона.
В ал. 1 на тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, а в ал. 2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла
на първата алинея с посочване на конкретни хипотези, една от които е липса на
медицинско обслужване. С разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че в
случаите на нарушение на чл. 3, ал. 1 от закона настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното.
По отношение на
твърдението на ищеца за липса на достатъчна жилищна площ от 4 кв.м. на човек,
се сутанови от събраните писмени доказателства, че всички помещения, в които
той е пребивавал, са отговаряли на изискванията на чл.43 ал.4 от ЗИНЗС. За
претендирания период не се установява по отношение на ищеца да е пребивавал в
спални помещения, в които жилищната площ на всяко едно лице да е била под
минималния стандарт за жилищна площ. Не се установява в помещенията да е
липсвала вентилация и достъп до свеж въздух. Направотив, представиха се от
ответника доказателства, че в случая достъп до чист въздух е имало чрез достатъчно на брой
отваряеми прозорци в Затвора Пазарджик, а за сектор Арести е изградена и
вентилационна система. Достъп до студена течаща вода е имало постоянно, като
водоснабдяването е от централната водопреносна мрежа на населеното място. Осветяемостта
на помещенията е била осигурена съобразно стандартите за дневна и нощна
осветеност, както и според стандарта естествена осветяемост. Не са установени и
нарушения, свързани с отопляемост на помещенията, както и осигуряването на
достатъчън постелъчен инвентар. Осигурени са всички битови условия съобразно
установените нормативни изисквания за престоя на лишените от свобода и на
задържаните под стража. От писмените доказателства по делото се установява, че
ответника ГДИН е изпълнил всички нормативни изисквания и няма нарушение на
изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, поради което искът на Н. срещу него следва да
бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен. Доказателствата по делото сочат,
че липсва незаконосъобразно административно действие/бездействие при или по
повод изпълнението на служебна административна дейност – т. е липсват първите
две от нормативно регламентирани предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника по предявения иск срещу ГД ИН. Не са налице и другите два от
кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав - настъпването на
вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната като незаконосъобразна административна
дейност. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде
установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, която
не беше доказана по делото, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен
резултат от тази дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат
неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и
неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и
непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната
незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата
причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване
подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие
от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да
са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Няма и спор в
правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се
присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и
неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата
на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното
определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер.
Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на
обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на
страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът не е освободен от
доказателствената тежест в процеса да докаже както настъпването на вредите и
тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните
актове, действия или бездействия на администрацията. Конкретният вредоносен
резултат не се презюмира съобразно чл.284 ал.5 ЗИНЗС, а подлежи на
опровергаване от ответника. Затова и по отношение на същия, при налични
доказателства, опровергаващи обстоятелствата по предявеният иск, ищецът следва
да проведе пълно и главно доказване, като вредите трябва да се установят с
конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини.
Следователно в тежест на З.Н. е да докаже с писмени и гласни доказателства по
безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от
неимуществен характер, както и причинната им връзка с изложените в исковата
молба обстоятелства. По настоящето дело не е доказано от ищеца З.Н. и периода
от време, за който се твърди, че е търпял претендираните неимуществени вреди. В
случая релевираните проявления на твърдените като претърпени от ищеца
неимуществените вреди, обезщетение за които са претендира от престоя си в
Затвора гр.Пазарджик и сектор Арести -Пловдив, не е установено по никакъв
начин, както и евентуално тяхната пряка и непосредствена връзка точно с посочените
действия/бездействия на затворническата администрация.
На следващо
място както вече беше посочено, при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по
справедливост се определя и естеството и характера на страданията, които
подлежат на обезщетяван. Не всяко неприятно усещане или чувство дават основание
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая посочените
по-горе негативни чувства на ищеца не релевират претърпени болки и страдания,
които според съдебната практика се включват в понятието "неимуществени
вреди", подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални
усещания и изживявания, сочещи на сериозно засягане на личността и
достойнството. Ето защо липсва основание за присъждане на ищеца на претендираното
обезщетение по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ
за отрицателните емоционални усещания от престоя на същият в Затвора
гр.Пазарджик за времето 01.01.2016г- 30.12.2018г. и сектор Арести –Пловдив за
периода 23.02.2022г. до 02.08.2022г., още повече че не е установена пряката и
непосредствената им причинно-следствена връзка с посочените от него нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС. Предвид гореизложеното съдът намира, че не е доказано
кумулативното наличие на елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на Главна дирекция Изпълнение на наказанията - гр.
София по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ,
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена
връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Затвора
гр.Пазарджик и сектор Арести при ОС ИН гр.Пловдив, поради което предявеният иск
от З.Н. за присъждане на сумата от 15
000 /петнадесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди, се явява
неоснователен и недоказан, и следва да бъде отхвърлен.
С оглед
неоснователността на иска за обезщетение в размер на 15 000 лв., неоснователен
се явява и иска за присъждане на лихва върху сумата от датата на предявяване на
иска, и същия също следва да се отхвърли.
При този изход
на спора и своевременно направени искания за присъждане на разноски, такива
съобразно разпоредбата на чл.286 ал.2 ЗИНЗС се дължат на ответника. Същият е
поискал с писмения отговор присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200 лева. Като съобрази характера на производството на ответника на осн. чл. 78, ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл.37 ЗПрП, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, която сума
следва да се заплати от ищеца.
Воден от горното
и на основание чл. 203 и сл.
от АПК вр. чл. 172, ал.
2 от АПК,
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З.Д.Н., ЕГН**********, понастоящем
в Затвора гр.Пловдив иск против Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията"
- гр. София, за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди в
общ размер на 15000.00лева, причинени от унизителни и нехуманни условия, дължащи се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора гр.Пазарджик за периода от 01.01.2016г до 30.12.2018г
вкл. и при престоя в сектор Арести при ОС
ИН- град Пловдив за периода 23.02.2022г. до 02.08.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от
завеждането на Исковата молба – 20.01.2023г., до окончателното изплащане на
сумата, като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ като недопустим предявеният от З.Д.Н., ЕГН********** иск против Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" - гр. София в частта за присъждане на обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, дължащи
се на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС при престоя му в Затвора гр. Пловдив за периода от 02.08.2016г до датата на
предявяване на исковата молба-20.01.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата.
ОСЪЖДА З.Д.Н., ЕГН**********, понастоящем в Затвора гр.Пловдив, да заплати на
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София разноски по
делото в размер 200. 00 /двеста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав
на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от уведомяването на
страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: