Р Е
Ш Е Н
И Е №
260609
гр. Пловдив, 29.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, гражданско отделение, IХ състав, в закрито
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове: Фаня
Рабчева
Елена
Калпачка
като разгледа
докладваното от съдия
Калпачка гр. д. № 895 по описа на ПОС за 2021г., за да се
произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба „Меритранс – 2017“
ЕООД, ЕИК ****, чрез адв. М.Т. - длъжник по изп. дело № 2021828400258 по описа
на ЧСИ Д. М., против Разпореждане от 18.03.2021 г., с което е постановен отказ
за прекратяване на изпълнителното производство.
В жалбата се твърди, че постановлението е
незаконосъобразно, поради съществено нарушение на процесуалния и материален
закон и необосновано. Поддържа се, че е налице представена квитанция от
пощенска станция, от която е видно, че сумата по изпълнителния лист е внесена
за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, поради което и е
налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предложение 2 от ГПК, обуславяща
прекратяване на изпълнителното производство. Твърди, че е налице изпълнение на задължението
по изпълнителния лист, поради което не може да бъдат вменявани в негова тежест
последиците от образуване на изпълнителното производство, включително и
понасяне на разноски. Моли да бъде отменено Разпореждане от 18.03.2021 г., с
което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, вместо
което изпълнителното производство да бъде прекратено, респективно да бъдат
дадени указания за това. Алтернативно, при положение, че не бъде уважено това
му искане, моли да бъде постановен акт, с който да бъде намален размера на
адвокатския хонорар по изпълнителното производство в размер на минималния
такъв. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящото
производство.
Ответната страна по жалбата – В.Г.И. – А.,
чрез процесуалния си представител адв. Г.К. (взискател в изпълнителното
производство), в писмено възражение излага съображения за неоснователност на
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, доколкото не са представени
доказателства за получаване на парите от кредитора, или овластено от него лице
и изплащане на задължението, нито е предприето изпълнение по реда на чл. 97,
ал. 1 от ЗЗД. Възразява на жалбоподателя да бъдат присъждани разноски по
делото, евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което моли да бъде намалено в минимален размер, съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Д. М. изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но по
същество неоснователна. Излага доводи за липса на доказателства за извършено
плащане на кредитора, доколкото внесената сума в Български пощи не е платена
сума, като счита, че размерът на адвокатския хонорар е под минимално
установения, поради което не е прекомерен.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид
доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник
в изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо
на обжалване действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по
същество основателна.
Изпълнителното производство е образувано
по молба на взискателя В.Г.И. – А., чрез процесуалния си представител адв. Г.К.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.03.2021 г. по гр. д. № 355 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд Пловдив, в полза на В.Г.И. – А., чрез адв. Г.К.,***,
срещу „Меритранс – 2017“ ЕООД, ЕИК ****, гр. ****, представлявано от управителя Т. З. – К., чрез
адв. М.Т.,***, направени в производството деловодни разноски за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение.
След получаване на ПДИ на 12.03.2021 г.,
на същата дата, е постъпила молба от длъжника, чрез адв. М.Т., с която моли
незабавно да бъде прекратено изпълнителното производство, поради изплащане
изцяло на сумата, представляваща главница по изпълнителното дело, на осн. чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК, и прави възражение за прекомерност на приетото
адвокатско възнаграждение. Представя квитанция от пощенска станция на „Български
пощи“ ЕАД, от 05.03.2021 г., за приемане на паричен превод в размер на 200 лв.,
с получател В.Г.И. – А.,***, с посочване, че представлява разноски по в.гр.дело
355/2021 г. по описа на ПОС, задължено лице „Меритранс-2017“ ЕООД. Към молбата
са приложени и документи, които са неотносими към предмета на настоящото
производство.
Молбата, ведно с приложенията, е изпратена
на взискателя за становище, като същият е възразил за прекратяване на
производството, поради това, че сума в размер на 200 лв. не е получена от
взискателя, а възражението за прекомерност на адвоканкото възнаграждение е
неоснователно, доколкото е в нормативно установения минимум.
Постановено е разпореждане от 18.03.2021
г. на ЧСИ М., с което е оставена без уважение молбата за прекратяване на делото
на посоченото основание, както и за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е под минимума, съгласно НМРАВ/2004г.
Настоящият състав на Окръжен съд Пловдив намира,
че с приложеното към изпълнителното производство и към жалбата копие от разписка
за приемане на паричен превод, издадена от „Български пощи“ ЕАД, на 05.03.2021
г., за сумата от 200 лв., в полза на взискателя В.Г.И. – А.,***, с посочване,
че представлява разноски по в.гр.дело 355/2021 г. по описа на ПОС, задължено
лице „Меритранс-2017“ ЕООД, безспорно се установява, че сумата по изпълнителния
лист е била внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство на 10.03.2021 г., по смисъла на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 1
предложение второ от ГПК, дори преди издаване на изпълнителния лист. Този факт
не е и оспорен от страна на взискателя, който твърди, че не е удостоверено
получаването на сумата, доказателства за което не са представени по делото. Настоящето
изп. производство по изп. дело № 258/2021г. е образувано на дата 10.03.2021 г.,
след внасяне на сумата по изпълнителния лист за взискателя в пощенска станция.
В конкретната хипотеза не се изисква от закона доказване дали взикателят реално
е получил сумата по изпълнителния лист, за да е налице сочената хипотеза за
прекратяване на изпълнителното производство с постановелнение на съдебния
изпълнител. Дори законът не изисква и получаване на известие, че сумата е
внесена за взискателя, а е достатъчно да се представи квитанция от пощенска
станция, от която да се вижда, че сумата е внесена за взискателя, преди
образуване на изпълнителното производство, с оглед добросъвестно упражняване на
права от страните, каквото е налице от страна на длъжника по изп.дело № 258/2021
г.
Действително, в постъпилата по
изпълнителното дело молба от длъжника, е посочено, че главницата е заплатена
изцяло на взискателя, но от съдържанието на молбата и представените доказателства
е видно, че се касае до представяне на квитанция от пощенска станция за
доказване, че сумата по изпълнителния лист е внесена за кредитора, поради което
съдебния изпълнител е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.
1, предложение второ от ГПК.
Предвид изложените съображения въззивният
съд намира, че е налице предпоставка за прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 2021828400258 по описа на ЧСИ Д. М.,
визирана в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Ето защо и обжалваният
отказ на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по изпълнителното дело,
обективиран в Разпореждане от 18.03.2021 г. по изпълнително дело №
2021828400258 по описа на ЧСИ Д. М. се явява незаконосъобразен, поради което
следва да се отмени от съда, като се разпореди на ЧСИ да бъде издадено
постановление за прекратяване на изпълнителното производство.
В тази насока, не се явява необходимо
разглеждането от съда на заявеното при условията на евентуалност възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Решението на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
жалбоподателя се дължат разноски за настоящото производство, доколкото са
представени доказателства за реално сторени такива. От представения договор за
правна защита и съдействие е видно, че е уговорено и платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., срещу размера на което е постъпило
възражение от въззиваемия В.И. – А., чрез адв. К., като не се посочват
основания за намаляване на възнаграждението до нормативно определения минимум
от 200 лв. Доколкото липсва обосноваване на твърдението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, то същото не следва да бъде уважавано. Съдът следва да прецени прекомерността на
платеното адвокатско възнаграждение с оглед критериите, посочени в чл. 78 от ГПК, поради което и се изисква обосновка на искането за намаляването му, когато
се иска редуциране на платеното адвокатско възнаграждение. В този смисъл е и
практиката на ВКС (Определение № 80 от 11.03.2016 г. по т. д. № 673 / 2015 г.
на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение и др. последващи). Представени
са и доказателства за направени разноски за заплащане на държавна такса в
размер на 25 лв. за настоящото производство, по сметка на ПОС, която също
следва да бъде присъдена. Не са налице доказателства за основанието, на което е
заплащана ДТ по сметка на ЧСИ, включена в списъка по чл. 80 от ГПК, поради
което и може да се приеме, че същата представлява сторени разноски в настоящото
производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Меритранс – 2017“
ЕООД, ЕИК ****, чрез адв. М.Т. - длъжник по изп. дело № 2021828400258,
Разпореждане от 18.03.2021 г. за отказ за прекратяване на производството по
изпълнително дело № 2021828400258 по описа на ЧСИ Д. М., с рег. № 828, с район
на действие ОС Пловдив, на основание чл. 433 ал.1 т. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.И. – А.,***, да заплати на „Меритранс
– 2017“ ЕООД, ЕИК ****, гр. ****,
представлявано от управителя Т. З. – К., чрез адв. М.Т.,***, направените
в настоящото производство разноски в размер на 325 лв. (триста двадесет и пет
лева), на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Д.
М., с рег. № 828, с район на действие Пловдивски окръжен съд за съответно
процедиране при съобразяване с дадените указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.