Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на четвърти февруари 2020
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при участието на секретаря Дим.Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 2403 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД вх. № 92450/11.12.2019г срещу решението на
ВРС-ХХХVс-в № 5031/20.11.2019г по гр.д.№ 7303/2019г, с което е прието за установено, че Г.К.К. не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД сумата от 2504,95лв, представляваща начислена корекция на електроенергия
за периода от 19.01.2019г до 18.04.2019г
по фактура от 22.04.2019г за обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** с адрес
на потребление гр.*****, на осн. чл.124
ал.1 ГПК.
Излага
оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че
процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество
ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между
страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е
на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.
Моли за отмяна
решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
Претендира присъждане на сторените по
делото разноски, като не прави възражение за прекомерност на тези, заявени от
насрещната страна.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК
е постъпил писмен отговор от Г.К. вх.№94990/18.12.2019г,
в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторените разноски
за въззивното производство, в това число и заплатено адв.възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от **** вх.№ 94315/17.12.2019г, в който оспорва въззивната жалба като неправилна
и необоснована. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и
затова моли за потвърждаването му.
Претендира присъждането на сторените разноски за настоящата инстанция.
В си искова молба ищецът излага, че е потребител на ел.енергия в обект с
кл.№ ********** и аб.№ ********** с адрес на потребление гр.****. При проверка в електронната страница на „Енерго–Про
Продажби“ ЕООД установил наличие на задължение в размер на 2504,95лв. При
посещение в Центъра за обслужване на клиенти, от служител на дружеството му било
разяснено, че дължи посочената сума въз основа на извършена проверка от
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, обективирана в КП за периода от 19.01.2019г
до 18.04.2019, за което била издадена фактура от 22.04.2019г, дължима в срок до
2.05.2019г.
Оспорва корекционната процедура, а също и че не е потребил начисленото
количество ел.енергия, равняващо се на процесната сума.
В с.з. навежда оспорване за приложимост на ОУ от 2014г, като счита, че в
процесния случай приложение в отношенията между страните следва да намерят ОУ
на ответното дружество от 2009г. Оспорва, че лицето Иван Келев Богданов, вписан
като свидетел в КП № 1202789/18.04.2019 имало качеството на полицай, както е
записан на стр.2 от същия.
Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2504,95лв, представляваща начислена
корекция на електроенергия, за периода от 19.01.2019г
до 18.04.2019г по фактура от 22.04.2019г за обект с кл.№ ********** и аб.№
********** с адрес на потребление гр.Варна, Вилна зона, м-ст „Крушките“ № 5
вх.3 ап.4.
Претендира за направените
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „Енерго-Про Продажби” АД депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който релевира подробни доводи за допустимост и неоснователност
на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното
дружество, както и че страните са обвързани от договор а продажба на
ел.енергия, а също и че на 18.04.2019г в изпълнение на чл.44 ПИКЕЕ е била извършена
техническа проверка на СТИ на потребителя.
Навежда доводи във връзка с правилността на корекционната процедура,
извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ.
Отправя искане за отхвърляне на предявения иск.
Претендира се присъждане на разноски.
Така предявеният отрицателен установителен иск да
недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на
чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
От КП № 1202789/18.04.2019
се установява, че на посочената дата служители на „ЕРП Север”АД са извършили
техническа проверка в обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** с адрес на
потребление Вилна зона-**** с титуляр на партидата Г.К.К., при
която било констатирано наличието на неправомерно присъединение към
електроразпре делителната мрежа, осъществено чрез два медни проводника със
сечение по 10мм, ползващи се за фази; присъединението е извършено към
захранващия ЕМТ кабел САВТ 3 х 25 мм + 16 мм2 – към първа и втора фаза, и оттам
подземно влиза в имота, където захранват ел. инсталацията; по този начин
консумираната по тези проводници ел.енергия не преминавала през СТИ, не се
измервала от СТИ и съответно не се заплащала; измерени моментни товари по
неправомерно присъединените проводници от 8,1 А и 3,5 А. Демонтирани са
неправомерно присъединените проводници и възстановена правилна схема на
свързване. Освен от съставителите - служители на оператора, извършили
проверката, Протоколът е подписан лично от абоната - Г.К.К., от член на
домакинството на потребителя – Росен Г.К., а също и от представител на
полицията – ****.
Въз основа на констатациите от проверката е изготвена
справка от 19.04.2019г /л.28-І/ за корекция при неизмерване, неправилно и/ или
неточно измерване на ел.енергия за обект с титуляр Г.К.К. за процесния период 19.01.–18.04.2019г.
От изготвената справка за корекция е издадена фактура
№ **********/22.04.2019г с издател „Енерго-Про Продажби” АД и получател – Г.К.К.
на стойност 2504,95лв с ДДС, представляващи стойността на служ.начислено
количество ел. енергия за обект № ********** и кл.№ ********** в размер на
12672 кВТч, за периода от 19.01.–18.04.2019 г.
От заключението на вещото лице по СТЕ, кредитирана от
съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че СТИ е от одобрен
тип, преминал метрологична проверка през 2017г; констатирано е неправомерно
присъединяване към ел.мрежата чрез два медни проводника със сечение по 10кв.м.,
ползвани за фази; присъединяването е извършено към захранващия кабел САВТ
3х25+16 кв.мм към първа и втора фаза, и подземно влиза в имота, което означава,
че абонатът на еднофазно захранващо напрежение си е осигурил трифазно такова;
при този тип намеса по двете фази се ползва ел.енергия без изобщо да се отчита
от СТИ; при изготвяне на справката е приета пропускателна способност от 80А,
което предопределя доставимостта на коригираното количество при наличие на
меден проводник със сечение 10кв.мм.; изчисленията по справката са
математически точни.
От заключението на в.л. по изготвената съдебно-почеркова
експертиза, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, се
установява следното, че подписът, положен срещу «Представител на полицията» и
ръкописният текст в КП № 1202789/18.04.2019г, са изпълнени от лицето Иван Колев
Богданов.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля ****. Същата излага, че е била съставител
на процесния КП. При прекъсването на захранването на абоната, се констатирало
неправомерното присъединяване към ел.мрежа чрез два медни проводника към
захранващия кабел, който влизал подземно към къщата. На проверката присъствали
представители на полицията и на митницата.
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието
на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска,
така и до приключването на устните състезания.
В настоящия случай наличието на
спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба
на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ.
процесуалната допустимост на иска.
По основателността.
В тежест на ответната страна е чрез главно
и пълно доказване да установи законосъобразността
и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и
приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.
В случая няма
спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество
и потребител на ел.енергия по
смисъла на ЗЕ; както
и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били
в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.
Спорните въпроси са досежно корекционното
основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в
чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от
Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата
с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е
въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1
т.6 ЗЕ.
С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено
задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане
в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената ел.енергия.
Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с
Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с
разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и
ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат
действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно
действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От
това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г.
Ето
защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер
Тъй като
проверката е била извършена на 18.04.2019, т.е. преди приемането на новите
ПИКЕЕ /обн ДВ бр.35/30.04.2019/, като обхваща период, за който са били
приложими отменените ПИКЕЕ, то следва да се изложат мотиви относно действието
на посочения подзаконов нормативен акт.
С Решение № 1500/6.02.2017г
5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга
Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013
на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с
изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.
При тези данни следва изводът, че
към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на
едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49,
чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за
установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата
законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да
съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към
датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на
предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на
проверка на средството за търговско измерване.
При
липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено.
Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като
отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от
специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган –
КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането
на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на
специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно,
недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на
потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.
Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след
14.02.2017г не е
налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.
По спорния въпрос
съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по
т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на
ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение №
71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№
225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО;
Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010
по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по
смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на
задължителната съдебна практика.
В цитираните решения е застъпено становището, че
извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече
доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание -
както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ
/обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от
принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на
потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип
за виновния характер на договорната отговорност.
В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи,
съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като
е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са
нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Процесната корекция е била извършена през м.май 2018, т.е. след посочената по-горе
дата /14.02.2017г/ и затова е
липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова
норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му
прилагане,
процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.
В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г
по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, са отменени и останалите
действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г
на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г
по адм.д.№ 4785/2018г
на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в
цялост. Тъй като решението на ВАС-5чл.с-в е
постановено на 8.11.2018г, т.е. след
начисляването на корекцията на
посочената дата 18.04.2019, и към датата на постановяване на настоящото решение
решението на ВАС е влязло в законна сила, затова като новонастъпило
обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.
С оглед всичко
изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и
извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на
закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на
ищеца спрямо ответното дружество.
Ето защо предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.
Съвпадащите крайни правни изводи на двете
инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.
С оглед изхода
на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 450лв предвид своевременно
отправеното искане, представянето на доказателства за реално сторени такива,
като посоченият размер не надвишава минималния размер, определен за оценяеми
искове до 5000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004.
Воден от
горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХVс-в № 5031/ 20.11.2019г по гр.д.№ 7303/2019г,
с което е прието за установено, че Г.К.К. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 2504,95лв, представляваща начислена корекция на електроенергия
за периода от 19.01.2019г до 18.04.2019г
по фактура от 22.04.2019г за обект с кл.№ ********** и аб.№ ********** с адрес
на потребление гр.Варна, Вилна зона, м-ст „Крушките“ № 5 вх.3 ап.4, на осн.
чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна бул.„Вл.Варненчик”
№ 258 «Варна тауърс-Г» да заплати на Г.К.К.
ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 450лв /четиристотин и петдесет лева/,
представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: