Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и първи май две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №12662
по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника К.А.А. срещу
решение от 17.08.2020 г., изменено в частта за разноските с определение от 26.10.2020
г., по гр.д. №68428/2019 г. по описа на СРС, 47 състав, в частта, в която на основание
чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД е прието за
установено, че жалбоподателят дължи на ищеца „С.в.“ АД сумата от 570,11 лв. -
главница, представляваща стойността на предоставена услуга по доставка на
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 25.07.2016 г.
– 01.06.2019 г., и за сумата от 37,05 лв. – лихва за забава за периода 03.02.2018
г. – 01.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 25.07.2019 г. до окончателното плащане, като
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото
производство.
В жалбата се твърди, че неправилно и в противоречие с
материалния и процесуалния закон СРС е приел, че е в облигационни отношения с
ищцовото дружество и че има качеството на потребител. Поддържа също, че не е
установено реалното количество доставена, отведена и пречистена питейна вода. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „С.в.“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по
жалбата. Не претендира разноски.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове са
отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което е влязло в
законна сила в тази му част.
Съдът, като
обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните
по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
но неправилно в обжалваната му част по следните съображения:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР
е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които
се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с водоснабдителния оператор, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост
или вещно право на ползване.
Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба
№4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните
и канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията
между страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение
№ОУ-064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители
на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или ползватели на
имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Ответникът не е възразил да е
собственик или ползвател на процесния имот в едномесечния срок по чл.131 ГПК, като
това обстоятелство се установява и от представената и неоспорена справка по
лице от Служба по вписванията – София, поради което следва да се приеме, че има
качеството „потребител“ на ВиК услуги през процесния период, както е приел и
първоинстанционният съд.
Съгласно
обвързващите ищеца, като абонат на търговското дружество – ответник, и
потребител на предоставяните от него ВиК услуги Общи условия – чл.6 т.2 - за ищеца е възникнало задължение
да заплати ползваните ВиК услуги за исковия период в 30-дневен срок след датата
на фактурирането им /чл.31 ал.2 от общите условия/.
Съгласно
разпоредбата на чл.327 ал.1 ТЗ, за предадената стока купувачът дължи цена, или
основанието на продавача да претендира цената е освен наличието на валидна
облигационна връзка – договор за продажба, но и предаване на стоката. Както се
установи в обстоятелствената част, страните са в облигационни отношения –
договор за предоставяне на ВиК услуги, като в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване количеството доставена, отведена и
пречистена питейна вода в имота на ответника.
Съгласно чл.32 Наредба №4
от 14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. За сгради - етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се заплаща въз основа на измереното
количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен
период от време. Отчитането на водомерите се извършва, като се прави отчет на
общия водомер, а след това се отчитат индивидуалните водомери. Установяването
на извършения отчет и резултатите от него се извършва по определен в Наредбата
начин. Съгласно чл.32 ал.4 Наредбата, отчетените данни по ал.2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Единственото
ангажирано в тази насока доказателство е заключението на приетата ССчЕ, от
което се установява, че за процесния период 06.12.2017 г. – 01.06.2019 г.
изразходваното количество вода е 1279,26 куб.м., като неплатената сума в общ
размер на 2424,72 лв. Вещото лице сочи още, че заключението е изготвено въз
основа на счетоводни документи по издадени през процесния период фактури, както
и че процесният имот е водоснабден, и са ползвани ВиК услуги по 2 бр. водомери.
При тези данни и с оглед на събраните по
делото доказателства, настоящият въззивен състав намира, че ищецът не е доказал
размера на претенциите си за главница. От приетото по делото заключение на ССчЕ
не се установява по безспорен начин, че във водоснабдения недвижим имот са
доставени твърдените в исковата молба количества питейна вода, както и да са
били отведени твърдените количества отпадъчни води, доколкото същото е изготвено единствено на база издадени
от дружеството-ищец счетоводни документи, но не и въз основа на данните от
отчетите на водомерите, т.е. по делото не се установи при условията на пълно и
главно доказване действителното количество доставена, отведена и пречистена
питейна вода.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявеният иск за главницата за доставена,
отведена и пречистена питейна вода е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
Основателността на иска за лихва за забава предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Доколкото съдът не достигна
до извод за наличието на такъв, то и този иск също следва да бъда отхвърлен.
Поради изложеното, обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която исковете за стойността на доставена, отведена и пречистена питейна вода и лихва за забава срещу ответника са
уважени и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете бъдат
отхвърлени. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е
осъден да заплати разноски на ищеца за заповедното и за исковото производство
пред СРС.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва
да бъдат присъдени допълнително разноски в първоинстанционното производство,
както следва: в заповедното производство - в размер на сумата от 93,75 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение, и в исковото производство – в размер
на сумата от 137,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, и на
основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса и сумата от 200,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №177909/17.08.2020 г., изменено в частта за разноските с
определение №20234701/26.10.2020 г., постановено по гр.д. №68428/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 47 състав, в частта, в която са уважени предявените от „С.в.” АД,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** и 3, срещу К.А.А., ЕГН *********, адрес: ***, установителни искове с
правно основание чл.124 ал.1 вр. чл.422 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 570,11 лв. - главница, представляваща стойността
на предоставена услуга по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода 25.07.2016 г. – 01.06.2019 г., и за сумата от 37,05 лв.
– лихва за забава за периода 03.02.2018 г. – 01.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 25.07.2019 г. до окончателното плащане, и в частта, в която К.А.А., ЕГН *********, адрес: ***, е
осъден да заплати на „С.в.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** и
3, на основание
чл.78 ал.1 ГПК разноски в
исковото производство в размер на сумата на 98,26 лв., и разноски в заповедното
производство в размер на сумата от 25,98 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.в.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** и
3, срещу К.А.А., ЕГН *********, адрес: ***, кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД за сумата от 570,11 лв., представляваща стойността на предоставена
услуга по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за
периода 25.07.2016 г. – 01.06.2019 г., и за сумата от 37,05 лв., представляваща
лихва за забава за периода 03.02.2018 г. – 01.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д. №43022/2019 г. по описа на СРС, 47 състав.
ОСЪЖДА „С.в.” АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:*** и
3, да заплати на К.А.А., ЕГН *********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК
допълнително сумата 93,75 лв., представляваща
разноски в заповедното производство и допълнително сумата от 137,50 лв., представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 225,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.