РЕШЕНИЕ
№ 7582
/адрес/, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110153704 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Т.-С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника А. Г. В., ЕГН:
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 2426,63
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –16.05.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 332,71 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.08.2022 г. до 03.04.2024 г., сумата от 31,11лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2023г., ведно със законна
лихва от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,69 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
03.04.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б.“ ООД), като
1
начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е
извършвано дялово разпределение на база реален отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като
излага съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество и правят възаржение за погасителна давност на
задължението.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Твърди, че радиаторите в имота са демонтирани, като не е
налице облигационно правоотношение между страните. Прави възаржение за погасителна
давност на задължението.
С Определение от 26.02.2025 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Д.“ ООД (с предишно наименование „Б.“ ООД).
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е
постъпила писмена молба, с която моли делото да се гледа в нейно отсъствие.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 29067/2024 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 2426,63 лева (двe хиляди четиристотин
двадесет и шест лева и 63 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за имот, находящ се на адрес:
/адрес/, инсталация 400006****/аб.№ ******, ведно със законна лихва от 16.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 332,71 лева (триста тридесет и два лева и 71 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до 03.04.2024 г., сумата
от 31,11лева (тридесет и един лева и 11 стотинки), представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2023г., ведно със законна
лихва от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 6,69 лева (шест лева и 69
стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г. С възражение от 24.07.2024 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт за собственост на жилище №20/14.09.1979г., А. Г. В. е
призната за собственик ан 9/10 ид.ч., а Г.Т.В. за 1/10 ид.ч. от процесния недвижим имот,
находящ се в /адрес/, представляващ ап. №51. С Нотариален акт за продажба на недвижим
имот №43/08.06.1989г., Г.Т.В. е продал на ответника собствните си 4/60 ид.ч. от имота, а
Л.Г.В. е продал на ответника собствните си 1/60 ид.ч. от имота.
Съгласно удостоврение за наследници на Г.Т.В., последния е починал на 15.01.1999г.,
като вдовец, като е оставил за свои законни наследници А. Г. В.- дъщеря и Л.Г.В.- син.
На 10.10.2000г. ответницата е подала до ищеца 2 бр. молби за разделяне на партидата
на процесния имот. Предствени са Акт за разпределение на кубатура, ведно със схема, 2 бр.
Акт за изключване на отопление, 2 бр. Протокол за демонтаж на радиатор и фискален бон от
05.07.2016г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в /адрес/, се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Б.“ ООД и със същото да се сключи
2
договор. Такъв е сключен на 11.12.2001г. Представени са доказателства за наличие на
договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР – договор от 09.06.2020г.
По делото е приети 4бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия,
представени от „Д.“ ООД за периода от 01.05.21г. до 30.04.22г., от 01.05.22г. до 30.04.23г., за
м. 03.2023г. и м. 04.2023г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил обща фактура № 101934****/31.07.2022г., фактура № 102687****/31.07.2023г.,
справка за задължения на абонат.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Д.“
ООД. Експертът е установил, че за процесния период ФДР е разпределяла топлоенергия в
съответствие с действащите Закон за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.
Посочва, че по данни на ФДР в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела
и не са монтирани топлоразпределители, но в имота се ползва топла вода и има водомер с
радио отчет. Вещото лице дава заключение, че за процесния период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., дължимата сума за изразходвана ТЕ е 2420,13 лв., от която сумата от 528,05 лв.
за отопление и 1892,07 лв. за подгряване на топла вода.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период. Експертът е определил и размера на
претендираното от ищеца обезщетение за забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Нотариален акт за собственост на жилище
№20/14.09.1979г., Нотариален акт за продажба на недвижим имот №43/08.06.1989г. и
удостоверение за наследници на Г.Т.В., се установява по категоричен начин, че за процесния
период ответника е бил изключителен собственик на процесния недвижим имот, за който
ищцовото дружество твърди, че е доставяло топлинна енергия. Видно от удостоверение за
наследници на Г.Т.В., последния е починал, като вдовец и предвид, че с Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №43/08.06.1989г., е продал на ищцата 4/60 ид.ч. от имота, а
брат й и е продал 1/60 ид.ч., следва да бъда направен извод, че при съставяне на
констативния нотариален акт на 14.09.1979г., Г.Т.В. е бил женен, като получената от него
1/10 ид.ч. е била в режим на СИО, като след смъртта на съпругата му, нейната 1/20 ид.ч. е
разпределена между наследниците й- бащата на ответницата, ответницата и нейния брат,
след което двамата са й прехвърлили техните ид.ч. Възраженията на ответника, че имота е
съсобствен между нея и трето лице са неоснователни. В този смисъл по отношение на нея е
налице пасивна материална легитимация по иска по чл.153 ЗЕ, като изключителен
собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на /адрес/ и са
издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните
отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката,
поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква
3
писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
Присъединяването към топлопреносната мрежа в сграда етажна собственост, се
извършва въз основа на решение на ОС на етажната собственост /чл.133 и сл. от Закона за
енергетиката/, каквото в случая ищецът е представил. Ответника, като ползвател на
индивидуален обект в сградата етажна собственост, е длъжен да се съобразява с решенията
на мнозинството, поради което дори и да не ползва енергия за отопление и БГВ, следва да
заплаща разпределената му такава енергия за сградна инсталация, съобразно кубатурата на
имота му.
По силата на закона – чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3
ЗЕ. Това законово разрешение е продиктувано от особеностите на етажната собственост, при
която, за да се осигури топлоподаване на някои от самостоятелните обекти, инсталацията
преминава през всички тях. С оглед на това в сграда етажна собственост, няма обективна
възможност да се отделят самостоятелните обекти. Именно поради това чл.153, ал.6 ЗЕ
постановява, че клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването
към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., сумата за изразходвана ТЕ е 2420,13 лв. или иска следва да бъде разгледан до
този размер.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа и
съдебно счетоводна експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства. Заключението на СТЕ е изготвено въз основа на
документи, представени от страните по делото и в същото вещото лице ясно е посочило по
какви методики и нормативни актове е работило, като са съобразени всички изменения в
нормативната уредба за процесния период. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа
на редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имот с аб.№ ******, е доставена
топлоенергия, която не е заплатена.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за неоснователно. По отношение на характера на вземанията за топлинна
енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна
на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, в които е фиксиран падеж на
задълженията, а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
на това, към 16.05.2024 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната
давността, погасени по давност се явяват всички вземания преди 16.05.2021 г. Т.е. погасени
по давност са задълженията на ответника за периода до м.03.2021г. Задължението за м. май
2021 г. е с падеж 14.07.2021 г., поради което същото не е обхванато от погасителната давност.
С оглед на това съдът приема, че ответника дължи на ищеца сумата от 2420,13 лв. за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. За разликата над тази сума, иска следва да се
4
отхвърли като недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през м.юли
2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода 15.08.2022 г. до 03.04.2024 г., която сума, съобразно
заключението по ССЕ, възлиза на сума в размер на 348,03 лв. Или предявения иск следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Д.“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 29067/2024 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 621,17 лв., от които сумата от 146,81 лв. за внесена държавна
такса, 399,46 лв. за депозит за експертизи и 74,90 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. В., ЕГН: **********, с адрес
/адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 2420,13 лева (две хиляди четиристотин и двадесет лева и 13 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 16.05.2024 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 332,71 лева (триста тридесет и два лева
и 71 стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 15.08.2022 г. до
03.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед №16267/31.05.2024г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 29067/2024 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 2426,63 лв., както и исковете сумата от 31,11 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 28.02.2023г., ведно със законна
лихва от 16.05.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 6,69 лева, представляваща
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
03.04.2024 г.
ОСЪЖДА А. Г. В., ЕГН: **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, сумата от 621,17 лева
5
(шестстотин двадесет и един лева и 17 стотинки), представляваща направени от ищеца
разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№ 29067/2024 г. по описа на СРС, съобразно изхода
по делата.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Д.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 29067/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6