№ 1113
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100506019 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20083299/14.03.2023 г. по гр.д. № 41020/2020 г. на СРС, 171
състав, съдът е отхвърлил предявените от И. Г. С. срещу „Интер Транс 2007” ЕООД
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД за сумата от
3654,74 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения ведно със законна
лихва от 01.06.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 117,77 лева,
представляващи лихва за периода от 04.02.2020 г. до 29.05.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 21043/2020 г. на СРС, 171
състав. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил И. Г. С. да заплати на „Интер
Транс 2007” ЕООД сумата от 600 лева, представляващи разноски по делото.
Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение е постъпила
въззивна жалба от ищеца И. Г. С.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното
решение е неправилно. Твърди се, че решението е немотивирано. Поддържа се, че не е
спорно по делото, че между страните е имало действащ трудов договор, по който
въззивникът е изпълнявал „шофьор на тежкотоварен автомобил” при осемчасов
работен ден. Поддържа се, че не е спорно, че трудовият договор е прекратен, считано
от 04.02.2020 г., но неправилно СРС е приел, че трудовото възнаграждение, дължимо
за периода 01.01.2019 г. – 03.02.2020 г., е било изплатено. Твърди се, че по делото няма
документи, установяващи плащането на работна заплата за м. 09.2019 – м. 01.2020 г., а
и самият ответник не твърди да е платил тези възнаграждения, а да е извършил
прихващане със суми, получени на друго основание, за които са представени
разходооправдателни документи от ищеца. Твърди се, че няма писмено споразумение с
работника за прихващане. Поддържа се, че доколкото уговореното трудово
1
възнаграждение в случая е в размер на минималната работна заплата, то всички
прихващания без съгласието на работника са недействителни съгласно чл. 272 КТ.
Твърди се, че по делото няма доказателства и че е платено начисленото обезщетение
по чл. 224 КТ. Поддържа се, че установените от съдебносчетоводната експертиза
плащания към ищеца, изписани с РКО от касата на дружеството, са с основание пътни
такси, командировъчни, зареждане на горИ., захранване на сметка, но нито едно от тях
не е с основание изплащане на трудово възнаграждение или аванс на трудово
възнаграждение. Поддържа се и че не е посочено за кой месец се твърди да е изплатен
аванс. Сочи се, че от изслушаната по делото съдебносчетоводна експертиза е видно, че
ответникът не води отделни аналитични справки за осчетоводените разходи за горИ. и
пътни такси по служители или по превозни средства. Във връзка с това се поддържа,
че е недоказано възражението на ответника, че ищецът не е представял отчетни
документи за предоставените му средства за горИ. и пътни разходи. Твърди се, че е
неоснователно възражението на ответника, че дължимото обезщетение за редовен
годишен платен отпуск е платено на 29.01.2020 г. Предвид изложеното се иска да се
отмени решението на СРС и да се постанови съдебен акт, с който да се уважат
претенциите на ищеца. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Интер Транс 2007” ЕООД, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Поддържа се, че решението на СРС е правилно и съобразено с доказателствата по
делото. Предвид изложеното се моли първоинстанционният акт да бъде потвърден.
Претендират се разноски по делото.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, установи следното:
Първоинстанционното решение е валидно.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът И. Г. С. е сключил с
ответника „Интер Транс 2007” ЕООД безсрочен трудов договор, по който е полагал
труд като „шофьор на тежкотоварен автомобил” при 8-часов работен ден. Твърди се, че
със споразумение страните са прекратили сключения помежду им трудов договор,
считано от 04.02.2020 г. Твърди се, че ищецът не е получавал трудово възнаграждение
за периода м. 09.2019 г. – м. 01.2020 г. Излагат се съображения, че неправилно е
отразено в трудовата книжка на работника, че е изплатено обезщетение по чл. 224 КТ
в размер на 322,26 лева за неизползван годишен платен отпуск за 9 дена. В петитума е
поискано от съда да признае за установено, че се дължи на ищеца сумата от 3654,74
лева, представляващи брутни трудови възнаграждения за периода м. 09.2019 г. – м.
01.2020 г., ведно с допълнителните трудови възнаграждения за трудов стаж, както и
сумата от 117,77 лева, представляващи обезщетение за забава върху главницата от
3654,74 лева за периода 04.02.2020 г. – 29.05.2020 г.
В писмената защита, депозирана пред СРС, както и във въззивната жалба
ищецът И. Г. С. е поддържал, че в сумата от 3654,74 лева е включено и дължимото се
обезщетение за неизползван годишен платен отпуск. Същото е посочено и в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Във връзка с горното въззивният съд е предоставил възможност на ищеца в
2
о.с.з. на 27.01.2025 г. да уточни петитума на исковата молба. Процесуалният
представител на ищеца е заявил, че претендираната по делото сума от 3654,74 лева
обхваща брутните трудови възнаграждения за периода м. 09.2019 г. – м. 01.2020 г.,
както и обезщетение за неизползван годишен платен отпуск от 9 дена в размер на
322,26 лева.
При така направеното уточнение въззивният съд намира, че са предявени
следните искове:
иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 128 КТ за сумата от 3332,48 лева (3654,74 – 322,26 =
3332,48), представляващи неизплатени трудови възнаграждения за периода м.
09.2019 г. – м. 01.2020 г.;
иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 224 КТ за сумата от 322,26 лева, представляващи
обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск за 9 дена;
искове по чл. 422 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава за
периода от 04.02.2020 г. – 29.05.2020 г. върху всяка от главниците.
В депозираната пред въззивната инстанция писмена защита също е посочено, че
сумата от 3654,74 лева обхваща брутното трудово възнаграждение за м. 09.2019 – м.
01.2020 г. и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.
От така заявеното уточнение на исковата молба става ясно, че
първоинстанционното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване, тъй като е
постановено по нередовна искова молба.
По делото всъщност са предявени две кумулативно съединени главни
претенции. Въззивният съд счита, че в съответствие с разясненията на върховните
съдии, дадени с Решение № 46/05.06.2019 г. по т.д. № 582/2018 г. на II Т.О. на ВКС, е
недопустимо да се произнесе за първи път по няколко самостоятелно заявени
претенции, предявени в условията на обективно кумулативно съединяване, като
потвърди или отмени решение на първоинстанционният съд, каквото не е
постановявано по същество. Противното би довело до подмяна на предмета на спора с
обективно съединени искове, а според ВКС уточнението на исковата молба не може да
води до предявяване на нови искове пред въззивната инстанция.
В случая СРС е разгледал един иск с правно основание чл. 128 КТ за цялата
сума от 3654,74 лева. Първоинстанционният съд не е разглеждал, респ. не се е
произнасял по основателността на претенцията за заплащане на обезщетение по чл.
224 КТ за неизползван годишен платен отпуск. Това се дължи на обстоятелството, че
СРС се е произнесъл по нередовна искова молба, без да даде възможност на ищеца И.
Г. С. да отстрани съществуващите протИ.речия.
Исковете за заплащане на мораторни лихви са обусловени от главните искове. С
оглед недопустимостта на обжалваното решение в частта, в която са разгледани
главните претенции, то първоинстанционното решение е недопустимо и в частта, в
която са отхвърлени акцесорните такива. Аргументи в този смисъл могат да се изведат
от Решение № 137/15.11.2011 г. по т.д. № 927/2010 г. на I Т.О. на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното
решение следва да се обезсили изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав по обективно кумулативно предявените искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 128 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
По отговорността за разноските, вкл. и по сторените разноски във въззивното
производство, следва да се произнесе СРС при новото разглеждане на делото.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване, тъй
3
като, както заявената претенция за трудово възнаграждение, така и претенцията за
обезщетение за незаплатен годишен отпуск по чл. 224 КТ, са под 5 000 лева. В
изложения смисъл е Определение № 5132/12.11.2024 г. по ч.гр.д. № 4023/2024 г. на IV
Г.О. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 20083299/14.03.2023 г. по гр.д. № 41020/2020
г. на СРС, 171 състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд и произнасяне по предявените установителни искове
съобразно заявеното от ищеца основание – обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 128 КТ, чл. 422 ГПК вр. чл. 224 КТ, чл. 422 ГПК
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4