Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 93 Година
2019г., 22.Х. гр. Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд І
наказателен състав
На
седемнадесети октомври Година
2019
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Севделина Пенчева
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев н.а.х.д. №175 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе,взе
предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление №33-0000073/
11.06.2019г. на Началник ОО ”Автомобилна
администрация” в ГД „АИ“ гр.Пазарджик, жалбоподателят В.Г.С., ЕГН ********** ***,
чрез адв. П.Г., твърди следното:
Обжалвам пред Вас в законния срок Наказателно
постановление № 33- 0000073 от 11.06.2019г. на Началника на областен отдел
„Автомобилна администрация в ГД „АИ" гр.Пазарджик по основание и размер,
като незаконосъобразно, неправилно, при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, довело до нарушение на
правото ми на защита , несправедливо, с искане изцяло да го отмените, като
неоснователно и алтернативно да приложите разпоредбата на чл.28 „А" от ЗАНН като маловажен случай.
В АУАН СЕРИЯ А-2018 № 262385 г. издаден на 05.06.2019 г., който ми
е съставен наказващият орган е посочил , че като водач на товарен автомобил
извършващ обществен превоз на 05.06.2019г. около 14,40 на пътен възел Брацигово
посока Пловдив съм извършил следното нарушение: 1.Водачът е без удостоверение
за психологическа годност с което съм нарушил разпоредбата на чл.89 т.6 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г.
на МГ.
В горепосоченото наказателно постановление наказващият
орган е описал , че на 05.06.2019г. като водач на товарен автомобил МАН с рег.№
PA 8577ВВ извършващ обществен превоз на товари на пътен възел
Брацигово посока Пловдив съм извършил следното нарушение: 1 . Водачът е без
удостоверение за психологическа годност с което виновно съм нарушил чл.89, т.6
от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ
, като ми наложи административно наказание
глоба в размер на 2000 лева
, съгласно
чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвПр.
Налице е липсата на идентичност между императивно
установените реквизити в АУАН и НП, посочени в ЗААН, което всякога нарушава
правото на защита на санкционираното лице представляващо формално основание за
отмяна на атакуваното решение. Т.е. следва да има единство , както в
обстоятелствата изложени в Акта , както между посочените като нарушение правни
норми, така и между словесното описание на нарушението , така и правилно
изписване на нарушените законови разпоредби ,които съм нарушил.
Според разпоредбите на чл.42 т. 5 и чл.57 ал.1 т.6 от
ЗААН , както в АУАН така и в НП, следва да бъде направено описание на
нарушението и да бъдат посочени правилно законовите разпоредби, които са
нарушени.От друга страна следва да има правно единство между цифровата
квалификация на нарушението и направеното фактическо описание, което в случая
липсва.
В конкретния случай в АУАН е посочено , че съм нарушил чл.89,т.6 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МГ. Не ми е известно в правния мир на Република
България да съществува такава наредба и не ми е известно, какво значи МГ за да
се приеме, че съм извършил нарушението или дали се касае за наредба на Министерство
на горите.
В Наказателною постановление наказващия орган е приел , че
съм извършил нарушение на чл.89, т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ.Отново не ми е известно коя е тази наредба на МТ - дали се касае за наредба
на Министерство на туризма , за наредба на Министсрство на транспорта,
информационните технологии и съобщенията , дали се касае за Митннческа гарифа
или за наредба на Министъра на транспорта.
Освен това, като ми е наложил глоба в размер от 2000 лева
по ЗАвПР не става ясно по кой закон ми е наложена глобата - дали по Закона за
авторското право или по Закона за автомобилните превози.
Като не е описал точно и ясно кои законови разпоребди съм
нарушил и по кой закон , по кой закон ми е наложена глобата е налище съществено
нарушение на материалния закон и процесунлиитс правила , довели до нарушение на
правото ми на защита , което е винаги основание за отмяна на наказателното
постановление.
Считам също така , че не съм
извършил умишлено вмененото ми административно нарушение, а се касае за
такова по непредпазливост , което не се наказва. От 19.05.2012 година започнах
работа , като шофьор на тежкотоварен автомобил за извършване на превози към
„Пътища" АД гр.Пазарджик. Във връзка с изискванията на пряката ми работа и
съгласно чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП и Наредбата за изисквания за психическа
годност на 21.05.2012г. се снабдих с удостоверение за психическа годност №
069807 за превоз на пътници и товари и на основание Протокол 093/21.05.2012г.
ми беше издадено въпросното удостоверение ,в което беше отразена датата на
самото издаване без да се посочва неговата валидност . От тогава и досега аз
работя в същото дружество и изкарвам прехраната на семейството ми.Не съм имал
за цел да нарушавам закона, защото ако ми беше известен този факт нямаше да се
стигне до тук.След като ми съставиха акта и разбрах от актосъставителя , че
удостоверението ми за психологическа годност не е валидно и че същото е било
валидно за срок от три години, още на следващият ден подадох необходимите
документи и 07.06.2019г. ми беше издадено такова с № 581406, на основание
Протокол 288 /УР 112, в което беше посочена не само датата на издаването но и
неговата валидност до 07.06.2022 година.
При условия на евентуалност, моля да приемете , че е
налице маловажност на нарушението и приложите разпоредбата на чл.28 от ЗАНН на
базата на всички установени по делото факти , касаещи вида на нарушението ,
начина на извършването , липса на други административни нарушения , касае се за
по ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Фактически към момента на
проверката - 05.06.2019г. удостоверението ми е било изтекло, но след два лена -
07.06.2019г. ми беше издадено валидно удостоверение за психологическа годност и
преди да ми е издадено наказателното постановление. Това именно обуславя по
ниска степен на обществена опасност на нарушението. И е основание за
приложението на чл.28 „а" от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв. П.Г..
За ответника по жалбата Началник ОО ”Автомобилна администрация” гр.Пазарджик не се явява процесуален представител.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени
в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в
съвкупност, от фактическа страна взе предвид следното:
На жалбоподателя е съставен от актосъставителя Н.Р. АУАН СЕРИЯ А-2018 № 262385 г. издаден на 05.06.2019 г., въз
основа на който е издадено и обжалваното постановление, с което наказващият
орган е приел следното относно В.Г.С.:
На 05.06.2019
г., около 14:40 ч. на пътен възел Брацигово, посока Пловдив, водачът управлява
товарен автомобил МАН с peг. № PA8577BB от категория
N3, като извършва обществен превоз на товари с Удостоверение към лиценз №
06411/18.05.2016 г., пътен лист № 034916/05.06.2019 г., товарителница № 030244
на фракция 0/40 от кариера за Стамболийски и извършва следното нарушение:
1. Водачът е без удостоверение за психологическа
годност. На основание чл. 52 ал. 4 от ЗАНН, в качеството си на АНО след като се
запознах с акта с оглед неговата законосъобразност и взех предвид
предоставените доказателства /пътен лист № 034916/05.06.2019 г., удостоверение
за психологическа годност № 069807/21.05.2012 г. валидно до 21.05.2015 г. и
справка от Регистър за психологическите изследвания на водачите и с оглед на липса на основание за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като след като водачът не е преминал в срок на ново
психологическо изследване, а съгласно чл.1 ал.3 от Наредба № 36 на МТИТС
"Психологическото изследване на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и на водачите на МПС има за цел да
установи психологическата им годност да управляват МПС без опасност от
допускане на пътнотранспортни произшествия" , издавам настоящото
наказателно постановление, с което виновно е нарушил чл. 89,т. 6 Наредба №33 от 03.11.1999г. на MT.
На основание чл.93ал.Іт.1 ЗАвПр.
на жалбоподателя В.С. е наложена глоба в размер на 2000лв.
В съдебно заседание св. Н.Р. заяви , че потвърждава констатациите по АУАН.
Видно от приета по делото Справка за психологически
изследвания на водача В.С., същият е с установена психологическа годност през
периода от 21.05.2012г. до 21.05.2015г.
В този аспект е приложен и оригинал на Удостоверение за психологическа
годност №069807/21.05.2012г.
Видно от прието заверено копие на Удостоверение за
психологическа годност №
581406/07.06.2019г. на водача В.С.,
същото е с валидност в периода от 07.06.2019г. до 07.06.2022г.
Видно от приети по делото заверени копия на Трудов
договор №16/19.05.2012г. и Допълнително споразумение №25/30.01.2018г. ,
жалбоподателят С. работи като „шофьор“ , при основно месечно възнаграждение от
700лв., а с допълнителните
възнаграждения получава 813.40лв. месечно.
При така
възприетите фактически обстоятелства Съдът от правна страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата
е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.ІІ ЗАНН, а по същество Съдът я намира за основателна.
Съдът счита, че
са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето на процесните АУАН и НП , тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя
да разбере за какво точно е санкциониран, макар и по съображения, различни от
изложените в жалбата.
При установената от наказващия орган фактическа
обстановка, която не е спорна по делото и се подкрепя от цитираната Справка за
психологически изследвания на водача В.С., за установена психологическа годност
през периода от 21.05.2012г. до 21.05.2015г., наказващият орган е приложил
неправилно материалния закон, посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.89 т.6
от Наредба №33/ 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари.
Тази норма вменява задължение на водача при поискване
от контролните органи да представи съответните документи, включително
удостоверение за психологическа годност.Т.е. по тази норма може да се санкционира отказът да бъде
представен този документ.
За сравнение, в чл.87 т.2 от същата Наредба е предвидено задължение на
водача да притежава валидно удостоверение за психологическа годност, какъвто е
настоящият случай и вмененото на жалбоподателя нарушение.При възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка, а и от актосъставителя, неправилно като
нарушена е посочена разпоредбата на чл.89т.6, вместо тази на чл.87 т.2 от
Наредба №33/ 03.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари.Точно
посочване на нарушената законна разпоредба е задължителен реквизит на АУАН и НП
съобразно чл.42 т.5 и чл.57ал.І т.6 ЗАНН.
Независимо от изложеното Съдът счита, че конкретният
случай следва да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Без съмнение, особено важно е един водач на товарен
автомобил да е психологически годен да
извършва подобна дейност. Само по себе обаче наличието на това нарушение не
изключва необходимостта от преценка и на други обстоятелства, за евентуално
приложение на чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят С. е положил усилия и е отстранил
констатираното нарушение два дни след съставянето на процесния АУАН.
Установи се още , че основното месечно възнаграждение
на жалбоподателя С. от 700лв. е почти три пъти по- малко от размера на
наложената глоба от 2000лв. Не е
установено по делото жалбоподателят да има предишни нарушения по Закона за
автомобилните превози. Няма данни по делото В.С. да е осъждан, да е с лоши
характеристични данни , да има нарушения на трудовата дисциплина и на
обществения ред.
Наказващият
орган не е събрал информация и за
семейното ,здравословно и имуществено състояние на жалбоподателя. По силата на
чл.53ал.І ЗАНН, преценката на всички тези обстоятелства следва да се извърши
още преди издаване на наказателното постановление.
Ето защо атакуваното постановление следва да бъде
отменено.
Предвид горното и на основане чл.63ал.І ЗАНН Пещерският
районен съд
Р Е Ш И :
Отменя Наказателно постановление Наказателно постановление
№33-0000073/11.06.2019г. на Началник ОО
”Автомобилна администрация” гр.Пазарджик, с което на В.Г.С. , ЕГН ********** *** е наложена глоба в размер на 2000 / две хиляди/ лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
Районен съдия: