№ 7159
гр. София, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20231100111716 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 94737/18.10.2023 г., уточнена в о.с.з. на
09.05.2024 г. (л. 110), предявена от С. Г. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Банкя, ул.
*******, против ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******.
Ищецът С. Г. В. твърди, че на 26.06.2023 г., около 08.10 ч., в гр. София, на бул.
„Царица Йоана”, в района на кръстовището с ул. „Без име” (водеща до паркинга на
магазин Еником), М. О. Г., при управление на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №
*******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с движещия се по път с предимство лек
автомобил „Нисан Алмера”, с рег. № *******, управляван от Д. Е. Х., който л.а., в
следствие на удара ударил насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес С 55
АМГ“, с рег. № *******.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-
364/26.06.2023 г. по описа на ТПТП – О „ПП” - СДВР на МВР.
Ищецът твърди, че при настъпване на описаното ПТП е бил водач на лек
автомобил „Мерцедес С 55 АМГ“, с рег. № *******.
В резултат на описаното ПТП на ищеца били причинени следните увреждания:
счупване на гръбначния стълб в поясната област, закрито; На ищеца било
проведено консвервативно лечение. Бил освободен от болничното заведение за
1
продължаващо домашно лечение, с препоръки за носене на корсет и провеждане на
рехабилитационна програма и дадени указания за режим на покой, както и прием на
лекарства.
Ищецът твърди, че в резултат на получените при процесното ПТП
увреждания, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
които били със значителен интензитет и към датата на предявяване на исковата молба.
Общият възстановителен период щял да продължи от три до шест месеца, следвало да
спазва и щадящ режим на покой без натоварване, като първите седмици след
инцидента бил изцяло на постелен режим. Ищецът бил затруднен да се справя с
битовите си потребности, за задоволяване на които получавал помощ от своите близки.
Изпитвал невъзможност да се придвижва на кратки разстояния, дори с помощни
средства.
ПТП се отразило негативно и на емоционалното му състояние - станал
тревожен, неспокоен, напрегнат. Чувствал се в тежест на близки и роднини.
Изживеният стрес и душевни страдания от ПТП щели да съпътстват ищеца до края на
живота му.
В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП, ответникът е застраховал
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди
А3“, с рег. № *******, включително и на водача М. О. Г..
Предвид изложеното, Ищецът моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да и заплати сумата от 30 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.07.2023 г. до окончателното плащане. Претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД, е
депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на
процесното ПТП, по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е
застраховал гражданска отговорност на водача на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №
*******, както и че ищецът го е поканил да му заплати обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от процесното ПТП.
Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Излага
съображения, че по делото не са представени доказателства за установяване на
предпоставките за ангажиране на отговорността му.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като заявява, че не
отговаря на действително развилия се. Сочи, че не става ясно при какви условия е
настъпило процесното ПТП, както и какви са причините, довели до възникването му.
Ответникът релевира следните възражения срещу основателността на иска:
2
- възражение с оспорване вината на застрахования от ответника водач М. О. Г.;
- възражение за настъпване на ПТП поради виновно поведение на водача на
л.а. „Нисан“ Д. Е. Х., с твърдение за управление на автомобила от този водач с
превишена или несъобразена скорост;
- възражение за съпричиняване, тъй като ищецът не е бил с предпазен колан,
не е ясно с каква скорост се е движел и могъл ли е да избегне удара с л.а. „Нисан“,
предвид максимално допустимата скорост в този пътен участък;
- възражение за прекомерност на претенцията;
- оспорване на вземането за лихва, с твърдение, че не е налице забава от
застрахователя.
По делото е конституирано като третото лице - помагач на страната на
ответника - „Д.З.“ АД, което оспорва иска.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП
– 26.06.2023 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица, валидна от 20.11.2022
г. до 19.11.2023 г., ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №
3
*******, включително и на водача М. О. Г.. Този факт е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 08.03.2024 г., л. 56 от делото).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 26.06.2023 г., около 08.10 ч., в гр.
София, на бул. „Царица Йоана”, в района на кръстовището с ул. „Без име” (водеща до
паркинга на магазин Еником), е реализирано пътнотранспортно произшествие с
участници: лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № *******, управляван от М. О. Г., лек
автомобил „Нисан Алмера”, с рег. № *******, управляван от Д. Е. Х., и лек автомобил
„Мерцедес С 55 АМГ“, с рег. № *******, управляван от ищеца С. Г. В..
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-364, съставен на 26.06.2023 г. от
дежурен ПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 7 и сл. от делото). Като
обстоятелства и причина за ПТП, в Констативния протокол е посочено, че на
26.06.2023 г., в 08.10 ч., М. О. Г., с ЕГН: **********, управлява лек автомобил „Ауди
А3“, с рег. № *******, в гр. София, по ул. „Без име“, от ул. „Генерал Михаил Савов“
към бул. „Царица Йоанна“ и на кръстовището с бул. „Царица Йоанна“, при наличие на
пътен знак Б-2 „Път без предимство“, „Стоп“ и Г -2 „Движение само надясно след
знака“, при маневра завой наляво, не спира, не пропуска и става причина за ПТП с
приближаващия от ляво срещу пътен знак Б-3, лек автомобил „Нисан Алмера”, с рег.
№ *******, който от удара се отклонява и удря насрещно движещия се лек автомобил
„Мерцедес С 55 АМГ“, с рег. № ******* (управляван от С. Г. В.), който от удара се
отклонява и удря 2 бр. тротоарни колчета в дясно от пътя.
Към Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-364/26.06.2023 г. е
съставена Скица – л. 94 от делото.
На 26.06.2023 г., на М. О. Г. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 967476/26.06.2023 г., за деянието, описано в
Констативния протокол и съставляващо нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение
по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя М. О. Г. и същият го е подписал без
възражения (л. 87).
Въз основа на АУАН № 967476/26.06.2023 г. е било издадено Наказателно
постановление № 23-4332-019972/27.07.2023 г. (л. 86) от СДВР, Отдел „Пътна
полиция“, с което на М. О. Г. е наложено наказание „Глоба“, за това, че на 26.06.2023
г., около 08.10 часа, управлява лек автомобил „Ауди А3“, с рег. № *******, в гр.
София, по ул. „Без име“, с посока на движение от ул. „Генерал Михаил Савов“ към бул.
„Царица Йоанна“ и на кръстовището с бул. „Царица Йоанна“, при наличие на пътен
4
знак Б-2 и пътен знак и Г -2, поради маневра завИ.е наляво, не спира и не пропуска и
става причина за ПТП с приближаващия от ляво срещу пътен знак Б-3, лек автомобил
„Нисан Алмера”, с рег. № *******, който от удара се отклонява и удря насрещно
движещия се лек автомобил „Мерцедес С 55 АМГ“, с рег. № ******* (управляван от
С. Г. В.), който от удара се измества и удря 2 бр. тротоарни колчета в дясно от пътя. От
ПТП има пострадали лица (посочени в постановлението).
Наказателното постановление не е обжалвано от М. О. Г. - видно от
изявлението му в о.с.з. на 09.05.2024 г. (л. 115).
За установяване на обстоятелствата около процесното ПТП, по делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите: В. Е. П., М. О. Г., Д. Г. К.,
Д. Е. Х. и А. К. Й..
Свидетелката В. Е. П. е собственик на лек автомобил „Ауди А3“, с рег. №
*******. Свидетелката сочи, че при настъпване на процесното ПТП, автомобилът бил
управляван от приятеля й М. О. Г.. Свидетелката била пътник в него. Излизали от
пряката от магазин „Еником“, за да се включат на бул. „Царица Йоана“. Часът бил
„пик“, движението било интензивно. Булевард „Царица Йоана“ бил с две платна, а
всяко платно с две ленти, разделени с двойна непрекъсната линия. И в двете ленти
платна имало активно движение. Въпреки, че имало знак, забраняващ левия завой,
водачът Г. предприел ляв завой, за да продължи по бул. „Царица Йоана“ в посока
Центъра. Колите спрели, за да ги пропуснат. Свидетелката сочи, че излизайки на
пътното платно, една кола не ги видяла и не ги пропуснала. Свидетелката и водача Г.
видели този автомобил и предприели маневра да се върнат назад. Въпросният
автомобил се движил „прекалено бързо“, в лявата лента на платното, ожулил предната
броня на автомобила на свидетелката и се врязал в насрещно движещия се лек
автомобил „Мерцедес“. Всички останали автомобили били спрели, за да пропуснат
л.а. „Ауди“.
Свидетелят М. О. Г., при настъпване на процесното ПТП, е управлявал лек
автомобил „Ауди А3“, с рег. № *******. Свидетелят сочи, че при излизане от уличката
на магазин „Еником“ е предприел ляв завой, в посока Центъра. Колите отляво и
отдясно го пропуснали, но при изравняване с автомобила отляво, една кола – лек
автомобил „Нисан“, движещ се с над 50 км/ч., не го пропуснал, ожулил предната част
на автомобила на свидетеля и при опит да го избегне се забил в насрещно движещия
се лек автомобил „Мерцедес“. Свидетелят сочи, че не е пресичал непрекъсната линия
(на бул. „Царица Йоанна“), както и че в момента на съприкосновението с л.а. „Нисан“
почти е бил спрял 0 приятелката му казала „леко, леко“. Според свидетеля, как толкова
бързо да се предприеме движение назад.
При настъпване на процесното ПТП, свидетелката Д. Г. К. е пътувала на
седалката да шофьора в лек автомобил „Мерцедес С 55 АМГ“, с рег. № *******,
5
управляван от С. Г. В.. Тогава двамата били „гаджета“ и отивали на работа. Пътували
по бул. „Царица Йоана“, в посока Центъра, имало голямо задръстване, крали много
бавно, с около 10 км./ч., в крайна дясна лента. Свидетелката сочи, че седалката й е
била много назад, тя е била почти излегнала и не видяла какво се случва. Чула само
удара и всичко, което помни било цепенето на стъклото и еърбег-а, който гръмнал.
След ПТП, закарали свидетелката в болница. Д. К. сочи, че С. също е пострадал, на
другия ден започнали да го болят гърдите, кръста и ръката и отишли на лекар, за да го
прегледат.
При настъпване на процесното ПТП, свидетелят Д. Е. Х. е управлявал лек
автомобил „Нисан Алмера”, с рег. № *******. Свидетелят сочи, че е било към 8-8.10 ч.
сутринта и свидетелят карал към работата си по новия булевард, в посока
Околовръстното в ж.к. „Люлин“. Отдясно, от пряката за „М-комплект“, излязла една
кола, свидетелят видял, че ще настъпи удар, „навил“ вляво волана и се ударил в
идващия отсреща л.а. „Мерцедес“. Свидетелят сочи, че пред него нямало други
автомобили. Нямал възможност да спре, и да бил спрял, щял да го удари. Имало удар
между автомобила на свидетеля и този, който излиза на кръстовището, като ударът бил
в предната част. Силен бил ударът с л.а. „Мерцедес“. Според свидетеля, в неговата
посока на движение не са били две ленти, а една лента и автомобилът, който бил
изобразен на скицата не бил пред него, а зад него, както и че свидетелят се е движел
най-вдясно.
Свидетелят А. К. Й. е бил пътник, на седалката до шофьора, в лек автомобил
„Нисан Алмера”, с рег. № *******, управляван от Д. Е. Х.. Движели се в ж.к. „Люлин“,
Кооперативния пазар, в посока Околовръстното шосе. Имало задръстване, в тяхното
платно имало две ленти в едната посока, като автомобилът, в който бил свидетелят,
бил в лявата лента, като се движел до 40-50-60 км. „максимум“. Имало коли
„отвсякъде“.
Свидетелят сочи, че е гледал в телефона си и в момента, в който усетил, че Д.
прави лека чупка, вдигнал главата си и усетил два удара, защото били от неговата
страна. Първият бил по-слаб (от дясната страна на автомобила), но вторият удар
изхвърлил свидетеля, който си ударил рамо, гърди, глава и др. Това станало за части от
секундата. Преди ударите, свидетелят видял автомобила и видял, че са направили леко
ляв завой. В момента, в който видял автомобила, че вече прави чупката наляво, видял
как отдясно колата идва срещу него буквално.
Свидетелят потвърждава, че автомобилът, в който се е возил е бил в лявата
лента за движение и при вдигане на главата видял автомобила, който бил между двете
ленти. Имало автомобил и в тяхната лента и в дясната лента. Свидетелят предполага,
че дори и автомобилът в дясната лента да не е спрял е намалил, за да изчака.
По делото са приети заключенията по извършените единична и тройна
6
автотехническа експертизи.
Заключението по тройната експертиза е изготвено от вещи в съответната
област на науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято
професионална компетентност и добросъвестност не са налице основания за
поставянето им под съмнение. Заключението е по - пълно, ясно и по – обосновано,
вещите лица са съобразили всички обективни данни по делото, поради което и съдът
не намира основание да се съмнява в неговата правилност и го кредитира изцяло.
Вещите лица по тройната автотехническа експертиза, след като се запознали
със събраните по делото доказателства, са приели следния механизъм на ПТП:
На 26.06.2023 г., около 08 часа и 10 минути, в гр. София, по бул. „Царица
Йоанна“ към Околовръстен път, се е движел лек автомобил „Нисан“ със скорост в
порядъка на 60 км/ч. В същия времеви момент, и в посока перпендикулярна и от
дясно-наляво, излизайки от паркинг на магазин и при налична вертикална
сигнализация, ограничаваща криволинейно движение в посока наляво, се движел
автомобил „Ауди”, със скорост в порядъка на 13 км/ч.
При това движение, коридорът на автомобил „Ауди” се „пресича” с коридора
за движение на автомобила „Нисан”. Настъпва контакт между двата обекта – между
предна, челна част на „Ауди“ -то и дясна, предна, странична част на „Нисан”-а.
Поради високата кинетична енергия на ударения автомобил „Нисан”,
последният се отклонява в посока наляво, навлиза в лентите за насрещно движение и
реализира челен кос удар с движещия се със скорост в порядъка на 30 км/ч и насрещно
автомобил „Мерцедес“. Под действието на ударният импулс, автомобилът „Мерцедес”
се завърта по посока на часовата стрелка, като е отклонен настрани (в дясно) като в
последствие се установява в състояние на покой след реализиране на удар с предпазни
колчета намиращи се на тротоарната площ.
Видно от тройната САТЕ, местопроизшествието се намира в населено място:
гр. София и е в участък от бул. „Царица Йоанна” в района на кръстовище с ул. „Без
име” – вход/изход на/от паркинг на магазин „Еником”. Вещите лица са констатирали,
че видно от приложените по делото документи (л. 244), е налице вертикална
сигнализация – пътни знаци „Б-2 Спри осигури предимство” и „Г-2 Движение само
надясно след знака” - за излизащите от паркинга на магазин „Еником” и „Б-3 Път с
предимство пред всички останали пътища”- за движещите се по бул. „Царица Йоанна”.
Констатирали са също, че видно от наличните материали (лист 245 от делото) може да
се направи извод, че участъкът от бул. „Царица Йоанна“, в мястото в което е настъпило
събитието, е с четири ленти за движение – по две за всяка една от посоките.
Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието и в условия на
ненамалена видимост от метеорологични фактори – липсват данни за валеж, мъгла или
други метеорологични явления.
7
В материалите по делото не се съдържа информация, че в мястото на
настъпване на събитието е имало стационарни обекти, които да ограничават
видимостта на субектите-участници един към друг.
Данни за интензивността на пътните потоци могат да се черпят преди всичко
от времето на настъпване на произшествието – 08.10 часа, както и от мястото на
настъпването му – пътна артерия, свързваща ж.к. „Люлин” с централната градска част.
Автомобилът „Ауди” се е движил криволинейно и в посока „наляво”,
автомобилите, „Нисан” и „Мерцедес” са се движили праволинейно и отляво-надясно
(за автомобил „Нисан”) , и отдясно-наляво (автомобил „Мерцедес” ) спрямо посоката
на движение на автомобила „Ауди”.
Скоростите на движение на автомобилите са както следва: лек автомобил
„Ауди“ - 3,62 m/s (13 км/ч); лек автомобил „Нисан“ - 16,67 m/s (60 км/ч); лек
автомобил „Мерцедес“ - 8,33 m/s ( 30 км/ч).
Разстоянието на което се е намирал автомобилът „Нисан” в момента на
открИ.е на частична видимост към автомобила „Ауди” е 6,67 m.
Водачът на автомобил „Нисан” не е имал техническа възможност чрез
предприемане на екстрено спиране да предотврати удара с автомобила „Ауди” от
момента на открИ.е на неограничена видимост към последния. За да бъде
предотвратимо конкретното събитие от страна на водача на автомобила „Нисан”, то
той следва да се движи със скорост не по-висока от 12,0 км/ч.
От момента на навлизане на автомобила „Ауди” в обхвата на платното на бул.
„Царица Йоанна”, автомобилът „Нисан” се е намирал на разстояние 21,18 m от
мястото на удара с „Ауди” –то. Автомобилът „Мерцедес” се е намирал на разстояние
17,50 m от мястото на удара с автомобила „Нисан”. Към момента на отклоняване на
„Нисан” в посока наляво, автомобилът „Мерцедес” се е намирал на разстояние 6,75 m.
Водачът на автомобил „Нисан” не е имал техническа възможност чрез
предприемане на екстрено спиране на предотврати удара с автомобила
„Мерцедес” от момента на отклоняването му в посока „наляво” и навлизането в
лентите за насрещно движение. За да бъде предотвратим удара с автомобила
„Мерцедес”, то автомобилът „Нисан” би следвало да се движи със скорост не по-
висока от 24,0 км/ч.
Липсват данни за възникнала техническа неизправност на автомобила „Нисан“
към датата на настъпване на анализираното събитие.
По делото е прието заключението по съдебномедицинската експертиза (СМЕ),
извършена от вещото лице д-р Х. Б. М. – специалист неврохирург. Вещото лице, след
като се е запознало с представената по делото медицинска документация и след като е
извършило личен преглед на ищеца – на 24.07.2024 г., е констатирало, че в
8
представената епикриза а от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов", Първа клиника по
ортопедия и травматология, по ИЗ № 25750/2023 г . полученото от С. Г. В.
травматично увреждане при процесното ПТП е диагностицирано като „Фрактура
вертебе Л1“ (счупване на първи поясен прешлен). При постъпване, ищецът се е
оплаквал от болки в областта на лумбалните прелени и таза, болки в лява гръдна
половина. Обективно се е намирал в добро общо състояние, със спонтанна и
палпаторна болка в лумбалния (поясния) отдел на гръбначния стълб, засилваща се при
движение, без данни за тазово – резервоарни нарушения.
От рентгеновото изследване на поясни прешлени – суспектни данни за
фрактура на прешлен.
От Компютърното томографско изследване на гръбначния стълб на две нива:
КТ на гръбначен стълб на нива Тх11 и Ес1 – фрактура с давност на тялото на Л1
(първи поясен прешлен) с дискретно проминиране на фрагменти дорзално ( назад към
гръбначния канал), без данни за сигнификантна стеноза на гръбначния канал.
Спондилозни и спондилоартрозни изменения, най-изразени на нива Тх11 -
Тх12 – Л1 със вкалцявания по предния надлъжен лигамент и синдезмофити (костни
мостове) на ниво Тх12-Л1.
Стеснено дискално пространство Л5-Ес1 със субхондрална остеосклероза,
вакуум феномев, протрузия на диска с вкалцявания (калцирала херния), като
описаните изменения водят до централна стеноза и фораминална стеноза вдясно.
Въпреки категоричните образни данни за фрактура със значителна давност,
изразяваща се в години, на тялото на Л1 прешлен, няма записано клинично
обсъждане относно характера на травмата на същия прешлен.
При процесния инцидент, ищецът е получил травма на лявата гръдна
половина и обща контузия на гръбначния стълб лумбалната област. Последната е
получена на фона на предшестващата травма ва Л1 прешлен – компресионно-
клиновидна фрактура и лумбална остеохондроза и дясна парамедианна дискова херния
на ниво L5 - S1.
Получените при инцидента травми не са налагали незабавна медицинска
помощ след произшествието. Приемането в лечебното заведение два дни след
произшествието не се е отразило на лечението и възстановяването на ищеца.
Вещото лице е посочило, че въпреки некоректно поставената диагноза, при
ищеца е проведено консервативно лечение при постелен режим, реклинация, корсет и
рехабилитация. Не се е налагал друг метод на лечение.
Възстановителният период от получените при процесното ПТП увреждания е
в границите на 20 – 30 дни и е бил съпроводен с ограничения и затруднения на
движенията на тялото, с усещане за болка и дискомфорт. Тези оплаквания са се
9
проявили след травмата. Не е било възможно, ищецът продължително време след
увреждането да няма оплаквания.
Видно от СМЕ, коментираната фактура на Л1 прешлен е категорично
стара, с многогодишна давност.
При извършения личен преглед на ищеца, вещото лице е констатирало, че
болката в кръста продължава, излъчва се към лявото бедро, по задно – страничната
повърхност. Умерено изразен лумбовертебрален синдром с болка при натиск на ниво
Л5-Ес1, повече вляво- Движенията в същия отдел са умерено ограничени и болезнени.
Походката е запазена, вкл. на пръсти и пети за двата крака.
Видно от СМЕ, давностната травматична увреда на сегмента Тх12-Л1
несъмнено е оказала неблагоприятно въздействия върху протичането на цялостната
травма на гръбначния стълб, често с предилекция именно на това ниво.
Обстоятелството, че на ищеца веднага след местопроизшествието не е била
оказана медицинска помощ и не са предприети мерки да ограничаване на движенията
и лечение не се отразяват неблагоприятно на протичането на травмата и
възстановителния период.
В открито съдебно заседание на 12.09.2024 г. (л. 218 и сл.), вещото лице по
СМЕ потвърждава, че при процесното ПТП, ищецът не е получил фрактура на
лумбален прешлен. Вещото лице уточнява,
Вещото лице уточнява, че образното изследване – било то обикновена
рентгенова снимка, конвекционална или скенер, т.е. компютърна томография, когато
една фрактура е с изминал срок повече от една година примерно, дават категорични
белези, че това не е прясна фрактура, че е фрактура с давност. Образното изследване
не може да каже точно преди колко време, но във всеки случай примерно след 12
месеца, когато вече се получават категорични образни данни за това нещо -
наблюдават се костни сраствания между двата прешлена в областта на предния
надлъжен лигамент, който е мека тъкан, при стари счупвания, там той мече е
калциран. Като се види това нещо, за един специалист – било образен, било
неврохирург, категорично и ясно е, че това е старо счупване. Има и други белези -
ръбовете на фрактурите се заглаждат.
Фактът, че пострадалият е престоял на мястото на инцидента едва ли не 12
часа, което е доста дълго време, на практика без съществени оплаквания от страна на
гръбнака, това също говори във вероятността, че установената впоследствие фрактура
не е прясна. Не може една прясна и компресионна фрактура, особено в
лумбосакралния гръден пояс, който е най-натоварения отдел на гръбначния стълб, да
мине без сериозни оплаквания, без ограничени движения и т.н.
Първото образно изследване е направено в „Пирогов“ при постъпването на
10
пострадалия за диагностични изследвания и съответно приет в ортопедична клиника.
При това изследване, описанието от специалист по образна диагностика е фрактура с
давност. Вещото лице също е посетило „Пирогов“ и е видяло снимките и заявява, че
няма никакво съмнение, че категорично се касае за стара фрактура .
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на процесното
ПТП, по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Д. Николов.
Свидетелят заявява, че са семейни приятели със С.. Свидетелят разбрал за процесното ПТП
и се видял с ищеца след това защото баща му го помолил да го закара на рехабилитация в
продължение на един месец. В продължение на един месец, всеки ден, свидетелят водел
ищеца в „Здраве“ – Банкя, някъде в средата на юни или юли. Сестрата на ищеца работела
там и била рехабилитаторка. Свидетелят забелязал, че ищеца носи корсет. Преди ПТП,
ищецът работел на автомивка. След катастрофата, ищецът бил вече само в дома си, „ако му
закарат някоя кола да я измие“. Когато се возел, на ищецът било некомфортно да стои и се
оплаквал.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергавана. Водачът М. О. Г. е действал противоправно, тъй като е
допуснал нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), поради
това, че не е съобразил своето поведение с пътните знаци. Видно от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства, причина за създаване на опасната
ситуация и настъпване на произшествието е в действията на водача М. О. Г., който е
навлязъл в кръстовището без да съобрази поведението си с Пътен знак Б2, отнемайки
предимството на лек автомобил „Нисан“, който се е движел по път с предимство и
който е бил длъжен да пропусне. Вследствие на това, лек автомобил „Нисан” се
отклонява в посока наляво, навлиза в лентите за насрещно движение и реализира
челен кос удар с насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес“, управляван от
ищеца. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява С. Г. В. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Възраженията на ответника, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на
лек автомобил „Нисан“, дори и да се докажат, не изключват отговорността на водача
М. О. Г.. При съпричиняване по чл. 53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти,
застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях,
отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при
него делинквент. В този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение №
121/18.09.2014 г по т. д. № 2859/2013 г. по описа на ВКС, І ТО. Съгласно решение №
123/19.06.2012 г. по гр.д. № 171/2011 година по описа на ВКС, ІV ГО (и цитираните в
11
него решение № 2261 от 07.06.1983 г. по гр.д. № 958/1983 г.; решение № 2217 от
19.05.1980 г. по гр.д. № 600/1980 г. и решение № 794 от 21.03.1973 г. по гр.д. №
34/1973 г. на І ГО на ВКС), когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те
носят солидарна отговорност за възмездяване на вредите. В производството по иска
за обезщетение за причинените вреди съдът не е длъжен да изследва съотношението
между вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят
солидарно, а съгласно чл. 122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на
цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и
възстановител период; начина по който ПТП се е отразило на психиката на ищеца
(решение № 13/19.04.2017 г. по гр. д. № 50074/2016 г. на ВКС, I ГО), както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2020 г.) и към настоящия
момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията - при процесния инцидент, ищецът е получил травма на
лявата гръдна половина и обща контузия на гръбначния стълб лумбалната област,
обстоятелството, че категорично в резултат на процесното ПТП ищецът не е получил
фрактура на лумбален прешлен, както и възстановителният период от получените при
процесното ПТП увреждания (20 – 30 дни) и доказаните ограничения и затруднения на
движенията на тялото, причинените болки, страдания и дискомфорт, съдът намира, че
12
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 10 000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец.
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че С. Г. В. е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП не е
бил с предпазен колан, не е ясно с каква скорост се е движел и могъл ли е да избегне
удара с л.а. „Нисан“, предвид максимално допустимата скорост в този пътен участък;
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика
по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика, Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия,
което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на
ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т.
д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.,
решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други) е
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения
на ЗДвП от страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само
ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
13
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51,
ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените
по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС,
II т. о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, свидетелката Д. Г. К. е посочила, че лек автомобил
„Мерцедес С 55 АМГ“, с рег. № *******, управляван от С. Г. В. се е движел много
бавно, с около 10 км./ч. Видно от заключението по тройната САТЕ лек автомобил
„Мерцедес“ се е движил с 8,33 m/s ( 30 км/ч.). Други доказателства, в тази връзка, не
са ангажирани.
С оглед на така установените факти, съдът приема, че възражението за
съпричиняване не е доказано по нетърпящ съмнение начин, същото е неоснователно,
поради което и определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Искът е основателен и доказан за сумата от 10 000 лева, а за разликата до
пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
14
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 12.07.2023 г. (л. 11) Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е
обезщетил ищеца. С оглед на така установените факти и цитирани разпоредби,
обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 12.10.2023 г., а за периода от
12.07.2023 г. до 11.10.2023 г., претенцията следва да се отхвърли, като неоснователна.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от
247.50 лева от общо направените разноски в размер на 750 лв. (750 лв. х 0.33), в т.ч.:
платена държавна такса (100 лева, л. 24), платени депозити за АТЕ и СМЕ (650 лв., л.
78, 149).
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Я. Д.,
сумата от 792 лева, съразмерно на уважените част от иска.
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на
3660 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и ДДС. В съдебно
заседание на 12.12.2024 г. пълномощникът на ищеца е направил възражение за
прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
15
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът
на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, обема и вида на събраните доказателства и
доказателствени средства, приема, че възнаграждението следва да се намали на 2400
лева, с включен ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 2
479 лева от общо направените разноски в размер на 3700 лева (3700 лв. х 0.67), в т.ч.:
платено адвокатско възнаграждение (2400 лв.), депозит за свидетел (100 лв., л. 81) и
депозити за АТЕ и СМЕ (1200 лева).
На третото лице – помагач не се присъждат разноски (чл. 78, ал. 10 ГПК).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 21 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на С. Г. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Банкя, ул. *******, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432,
ал.1 КЗ, сумата от 10 000 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от С. Г. В. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
26.06.2023 г., в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2023 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 247.50 лева
– разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432,
ал.1 КЗ, за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, както
и претенция за законна лихва, за периода от 12.07.2023 г. до 11.10.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „*******, да заплати на адвокат Я. Д. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 792 лева– адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С. Г. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Банкя, ул. *******, да
заплати на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 2
479 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.З.“ АД, ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „*******, като трето лице - помагач
16
на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17