№ 6841
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Албена Ботева
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20241100111178 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 103676/30.09.2024 г., предявена от Я. А.
К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, „********, против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87.
Ищецът Я. А. К. твърди, че на 06.11.2022 г., около 14.30 ч., на път ІІ-84, с
посока на движение от гр. Велинград към гр. Якоруда, Е. Ч. Й., при управление лек
автомобил „Рено 19“, с peг. № ********, нарушил правилата за движение по
пътищата, в резултат на което реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП) с
насрещно движещия се лек автомобил „Мерцедес“, с peг. № ********, управляван от
ищцата.
По случая бил съставен Констативен протокол за ПТП е пострадали лица №
33/06.11.2022 г., и било образувано досъдебно производство.
Ищцата твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получила следните
травматични увреждания:
Изместване и фрактури на долните фронтални зъби;
Контузия на гръден кош;
Травматични увреди на торакалния и шийния отдел на гръбначен стълб – дискова
протрузия на ниво Th12-L1, дискова херния на ниво C5-C6.
След ПТП, ищцата била транспортиран в болница „Здраве“ – гр. Велинград, от
където била изпратена за допълнителни изследвания в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. На
1
06.11.2022 г., на ищцата бил извършен преглед и в Дентален център „Веадент“. На
05.12.2022 г., ищцата била прегледана в Дентална клиника „ЕО Дент“, където било
предписано ортодонтско лечение, което било проведено във „ВД ДЕНТ – Амбулатория
за индивидуална практика за първична помощ“ ЕООД.
Ищецът твърди, че в резултат на получените при ПТП увреждания, е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и негативни
изживявания.
Освен това, ищцата претърпяла и имуществени вреди в общ размер от 7 978.60
лева, изразяващи се в разходи за изследвания, прегледи, ортодонско лечение и
медикаменти.
Ищецът твърди, че към датата на ПТП, ответникът е застраховал гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Рено 19“, с peг. №
********, включително и на водача Е. Ч. Й..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 26 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и сумата от
7 978.60 лева – обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди. Сумите се
претендират ведно със законната лихва, считано от 14.08.2023 г. до окончателното им
изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по силата
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданска
отговорност на водача на лек автомобил „Рено 19“, с peг. № ********, както и че на
14.08.2023 г., ищецът го е поканил да му заплати обезщетение за вредите, претърпени
в резултат на процесното ПТП.
Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Оспорва
твърденията на ищеца, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Рено 19“, с peг. № ********.
Твърди, че не е налице деликт, а се касае за случайно деяние от страна на водача Е. Ч.
Й., който нито е действал противоправно, нито ПТП се е дължало на негово виновно
поведение.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по
делото доказателства нямат установителен характер относно начина на настъпване на
ПТП. Представеният Констативен протокол за ПТП не се ползвал с материална
доказателствена сила, а влязла в сила присъда не била представена.
Оспорва ищецът да е получил травмите и вредите, описани в исковата молба,
евентуално – оспорва причинната им връзка с ПТП. Оспорва претенцията на иска за
2
обезщетение за неимуществени вреди и по размер. Излага съображения, че в
представените медицински документи било дадено заключение „Без данни за увреда
на гръдни и коремни органи“. Обръща внимание, че никъде в медицинската
документация от 06.11.2022 г. няма отразени данни за оплаквания или наличие на
травма в областта на лицевата област. Останалата медицинска документация по
никакъв начин не доказвала причинно – следствена връзка между описаните дентални
проблеми и процесното ПТП.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в
сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им.
Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е
в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП
– 06.11.2022 г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/02/122000547161
от 18.02.2022 г., валидна до 17.02.2023 г., ЗД „БУЛ ИНС“ АД е застраховало
3
гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно „Рено 19“, с peг. №
********, включително и на водача Е. Ч. Й.. Този факт е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението от 14.02.2025 г., л. 72 и сл.).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 06.11.2022 г., около 14.30 ч., на
път ІІ-84, е реализирано пътнотранспортно произшествие с участници: лек автомобил
„Рено 19“, с peг. № ********, управляван от Е. Ч. Й., и лек автомобил „Мерцедес“, с
peг. № ********, управляван от ищеца Я. А. К..
Настъпването на процесното ПТП се установява и от представения по делото
Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 06.11.2022 г. от разследващ
полицай при РУ-Разлог, в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има характера
на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила,
съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото
Констативен протокол за ПТП е пострадали лица № 33, съставен на 06.11.2022 г. о
младши автоконтрольор (л. 10 и сл. от делото). Като обстоятелства и причина за ПТП,
в Констативния протокол е посочено, че водачът на лек автомобил „Рено 19“, с peг. №
******** не съобразява скоростта на движение с атмосферните условия и релефа на
пътя – на мокър асфалтов път навлиза от лявата лента и се блъска челно в лек
автомобил „Мерцедес“, с peг. № ********.
Видно от извършеното отбелязване, на Е. Ч. Й. е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН).
По случая е било образувано досъдебно производство № 331ЗМ-41/2022 г. по
описа на РУ – гр. Разлог.
На 12.08.2023 г., Е. Ч. Й. (с ЕГН: **********) е починал – видно от Акт за
смърт № 1173/13.08.2023 г.
За установяване на процесното ПТП, по делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите С. А. К. и Е. К.А..
При настъпване на процесното ПТП, свидетелката К. е била пътник в
автомобила, управляван от ищцата, а свидетелят А. е бил пътник в автомобил, движещ
се пред автомобила, управляван от ищцата. Движели се по пътя Якоруда – Юндола, в
посока от гр. Огняново към гр. Велинград. Валяло дъжд, пътят бил хлъзгав, състоял се
от две ленти.
4
Свидетелката К. сочи, че лек автомобил „Мерцедес“, управляван от ищцата, в
момента, при който правил ляв завой, със скорост 40-50 км./ч., настъпил удар с
насрещно движещ се автомобил. Ударът бил в лентата на лек автомобил „Мерцедес“.
Другият автомобил се движел с около 80-90 км./ч. След удара, лек автомобил
„Мерцедес“ се върнал назад, като другата кола останала в тяхната лента за движение.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа
експертиза. Вещото лице, след като се е запознало с представените доказателства, е
приело, че процесното ПТП е настъпило на Път 84, свързващ гр. Якоруда и гр.
Велинград, в района на км. 67. Вещото лице е посочило, че път 84 се състои от едно
платно с обща широчина 7 м. и е предназначен за двупосочно движение на
автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, с широчини по 3,3 м.
Процесното ПТП е настъпило на къса, права отсечка между десен и ляв завой
за посоката на движение от гр. Якоруда към гр. Велинград. ПТП е настъпило в
светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост, мокра асфалтова
настилка.
Процесният лек автомобил „Мерцедес” се е движел по път 84 в дясната пътна
лента с посока от гр. Якоруда към гр. Велинград със скорост на движение 45 км/ч.
Приближавайки към мястото на настъпилото ПТП му е предстоял да премине по ляв
завой. Преди да навлезе в завоя, в същото време, върху пътната лента за насрещното
му движение по завоя и в обратната му посока, се е движил л.а. Рено. По неустановени
причини, водачът на л.а. Рено е навлязъл върху пътната лента за насрещното му
движение, движейки се срещу л.а. Мерцедес. Водачът на л.а. Мерцедес не е имал
техническа възможност да намали скоростта си и да спре. Реализирало се е ПТП, при
което л.а. Рено с предната си част челно е ударил л.а. Мерцедес в предната му част
челно. Вследствие на удара, л.а. Мерцедес е бил отблъснат назад за първоначалната му
посока, като се е придвижил назад до мястото, където е бил намерен и констатиран в
протокола за оглед. След удара л.а. Рено се е установил върху лявата пътна лента за
посоката му на движение на 5 м след мястото на удара, където е констатиран в
протокола за оглед.
Видно от АТЕ, причината за настъпилото ПТП са субективните действия на
водача на лекия автомобил Рено със системите за управление на автомобила, който е
навлязъл с автомобила си върху пътната рента за насрещното му движение в момент, в
който срещу него се е движил л.а. Мерцедес, навлизайки в опасната му зона за
спиране.
По делото са приети съдебно – медицинските експертизи, извършени от
вещите лица д-р Ж. К. Д., д-р Х. Б. М., д-р Д. И. М., и д-р П. С. П.
В заключението, представено от д-р Ж. К. Д., е посочено, че счупването на
режещия ръб на долните резци е невъзможно да причини ортодонтска деформация.
5
Нарушение на оклузията (захапката) може да има при фрактури на горна и
долна челюст и при вродена аномалия.
ВЛ е констатирал, че в амбулаторния лист от 12.07.2023 г. от Дентално студио
VD DentСофия, е описано, че при ПТП пострадалата има травма в лицево - челюстната
област и е получила пукане и щракане в ТМС (темпоромандибуларна става), понякога
и хабитуална (вродена) луксация. Установено е и разместване на посочените зъби -
31;41;32 и 33 зъби.
На направената контролна ортопантомография както и на първичната не личат
ортодонтски аномалии.
Пукането и щракането е хабитуално (вродено) и не може да бъде от
травмата.
Ако счупването на коронките на 31, 41, 32 и 33 зъби е в основата на коронката,
зъбите трябва да се девитализират и умъртвят и тогава да се изградят след запълване
на каналите.
При ищцата на направената контролна графия може да се види дали са
умъртвени и запълнени каналите и възстановени коронките с пломба. При нея при
направената графия няма такива изменения на зъбите, зъбите са витални (живи). Не
може счупването на режещия ръб на зъби 31, 41, 32 и 33 да причини ортодонтска
аномалия. Освен това в медицинските прегледи след травмата от ПТП не се
споменава, че има травма в лицевата област.
В открито съдебно заседание на 09.05.2025 г., вещото лице уточнява, че
описаното счупване на режещия ръб на коронките на 31, 41, 32, 33 може да се приеме
че е вследствие на ПТП. Но това счупване на резците на тези 4 долни зъба не може да
причини ортодонтска аномалия, тя или е вродена или е придобита при фрактура
на челюстта и неправилно зарастване. При това положение не може да има никаква
ортодонтска аномалия, което е изкривяване на зъбите, извън редицата на определен
брой зъби с кръстосана захапка, неправилна захапка, дълбока захапка, което е или
вродено или придобито по време на фрактура, която е зараснала неправилно.
ВЛ сочи, че лечението, което е проведено е слагане на фасети за естетичност.
Сочи, че ищцата е имала много кариеси, а кариесът, когато се прави с пластмасови
пломби обикновено не съвпадат по този начин с „бондинг“ се нанасят пластмаси с
фотополимер и стават еднакви зъбите.
ВЛ категорично заявява, че не може да има ортодонтска аномалия и
счупване само на резци, както и че увреждането на резците не е налагало
ортодонтско лечение.
ВЛ отново потвърждава, че първият документ по делото, в който има
оплаквания за счупени зъби е от амбулаторен лист от 12.07.2023 г., в който е описано
6
че след ПТП има лицево-челюстна травма, получила е пукане на ставите. ВЛ отново
заявява, че това не може да се получи от тези травми, то е вродено, казва се луксация.
ВЛ уточнява също, че се касае за леко повърхностно счупване на резец.
Освен драскането на езика, няма проблеми с храненето. Счупването на резците не
може да направи промЯ. на захапката или деформация на челюстта. Затова е правено
„бондинг“ - напластяване с фотополимер, това е модерно сега, за естетика. Това не е
лечение, а възстановяване, защото има много пломби.
Видно от заключението по съдебномедицинската експертиза (СМЕ),
извършена от вещото лице д-р Х. Б. М. , вследствие на процесното ПТП ищцата Я. А.
К. е получила съчетана гръбначна, гръдна и лицево - челюстна травма.
Гръдната травма се изразява в контузия на гръдния кош с болка в дясна гръд на
половина в областта на 8-9-10 ребра и в областта на гръдната кост, без данни за
увреждане на гръдни и коремни органи.
Гръбначната травма включва: Обща контузия на гръбначния стълб; Контузия и
навяхване на шията, получена по механизма на „камшичен удар“; Нарушена
физиологична позиция на шиен отдел на гръбначния стълб; Увреждане на нервни
коренчета с излъчване към дясна ръка и тилна област; Дискова херния на ниво С5-С6.
Дикщова протрузия на ниво Тх12-Л1.
Травмата на шийния и гръдния отдел на гръбначния стълб е настъпила и
протича на фона на съществуващи (нормални за възрастта) дегенеративни промени на
гръбначния ктълб, по-изразени за шийния отдел.
Ищцата е търпяла интензивни болки и страдания в първите 30 дни, значителни
до 6 месеца и умерени към датата на изготвяне на СМЕ (представена в СГС на
19.03.2025 г.).
Към датата на извършване на експертиза, ищцата се намира в добро общо
състояние, при наличие на уверено ограничени и болезнени движения в шийния отдел
на гръбначния стълб. Все още продължават оплаквания от главоболие, болки във врата
и гърба с ограничени и болезнени движение.
Вещото лице е посочило, че при проведеното на 02.04.2024 г. МВР изследване
на шиен отдел на гръбначен стълб са установени дегенеративни промени на
шийния отдел на гръбначния стълб.
В повторната СМЕ, извършена от ВЛ д-р Д. И. М. (съдебен дентален лекар,
специалист по орална хирургия), е констатирано, че в амбулаторен лист №
174/06.11.2022г. издаден на името на Я. А. К. от д-р Пашелиев - дентален лекар, е
отразено: фрактура /счупване/ на зъби на долната челюст, а именно първи долен зъб в
дясно и първи, втори и трети долни зъби в ляво /зъби 41,31,32,33/.
ВЛ е посочило, че с оглед извършената стоматологична лечебна дейност –
7
„изпиляване“, най-вероятно се касае за частични счупвания на режещия ръб на
зъбите.
За останалите зъби, за конто е поставена диагноза в амб.лист „фрактура“ -
втори и трети долни зъби в ляво, не е отразена манипулация върху тези зъби /32,33/,
както и изместване и подвижност на фронталнате зъби на долната челюст и
мекотъканни травматични увреждания по лигавицата на долна устна. От медицинска
гледна точка, при травматична луксация /изместване/ на травматично увредени зъби те
са с известна подвижност и първо е необходимо тяхното репозиране в норма и
фиксиране /имобилизация/по спешност с оглед протичане на оздравителния процес. В
първичната медицинска документация - Фиш за спешна медицинска помощ №
48/06.11.2022 г. – Пазарджик, филиал Велинград и Лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 222681 – Пирогов, не са установени клинични данни за травматични
увреждания в лицево-челюстната област, включително и на долночелюстните
стави /ТМС/.
ВЛ е посочило, че ако се приеме, че частичните счупвания на зъбните коронки
на долните фронтални зъби 41,31,32,33/ имат травматичен характер от външен
травматичен фактор е възможно да са получени при фронтален удар отпред в областта
на устата в условията на ПТП, като пътник /водач/ от волан, въздушна възглавница,
което неминуемо е съпроводено и от мекотъканни увреждания по лигавицата на
долната устна, каквито травматични увреждания няма установени и описани в
първичната медицинска документация.
По своя механизъм на получаване при травматична луксация /изместване/ на
зъбите от медицинската наука и практика е в посока на травмиращия агент, а именно
отпред назад към устната кухина /лингвално/ и не е възможно изместването им в
посока напред към долната устна.
Извършено е „изпиляване“ на частичните счупвания на режещите ръбове на
зъбните коронки на първи долни зъби в дясно и ляво. За останалите втори и трети
долни зъби в ляво най- вероятно са извършени на по-късен етап директни
възстановявания.
Проведеното на по-късен етап ортодотонско лечение не е в пряка връзка
с претърпяното ПТП.
Зъбночелюстните деформации, които са обект на лечение от специалността
ортодонтия се дължат на вродено или придобити неправилно подреждане след
пробив на постоянните зъби на горна и долна челюст, което би могло да доведе до
промени в захапката, което е продължителен биологичен процес.
При травматично счупване на горна челюст, особено на долната челюст с
разместване клинично и рентгенологично се установява разместване на костните
структури и нарушение на захапка - неправилна оклузия, което своевременно налага
8
хирургично лечение, за което няма медицински данни за тези травматични
увреждания в конкретния случай.
В открито съдебно заседание на 17.10.2025 г., ВЛ д-р М. уточнява, че
единствено в амбулаторния лист, издаден от доктор П. - дентален лекар, е отразено,
че има частично счупване на един от долните резци на долната челюст. Друго нищо не
е било отразено - нито мекотъкънни увреждания, нито разклащане на тези зъби. Д-р П.
е извършил едни лекостепенни манипулации - изпиляване на режещи ръбове на
долните резци. Вещото лице сочи, че това което е направил доктор П., може да се
приеме, че е в причинно-следствена връзка от ПТП, но това са минимални частични
счупвания на режещите ръбове, щом и самото лечебно действие е да се напилят. Те,
ако се счупени сериозно, това не е метод на лечение и един най-обикновен зъболекар
ще предприеме друг вид лечение. Ако е било по-сериозно с по-големи счупвания, той
нямаше само да изпилява. Ортодонтското лечение е различно и то няма
травматичен произход, а тук говорим за тези, непосредствено след инцидента,
частични счупвания на режещите ръбове. Посоченото „изместване напред“ не е
логично да се причини от челен удар.
В повторната СМЕ, извършена от вещото лице д-р П. С. П. – специалист
неврохирург, е прието, че в следствие на ПТП от 06.11.2022 г., Я. А. К., е получила
следните травматични и увреждания:
Травма на гръдния кош състояща се от: Травма на мускулите и сухожилията на
ниво гръден кош без рентгенови данни за счупване на ребрени дъги, хемо- или
пневмоторакс и клинични данни за дихателна недостатъчност;
Травма на шийния отдел на гръбначния стьлб изразяваща се в: Контузия на
шията /Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на
гръбначния стълб/ протекла на терена на предхождащи дегенеративни изменения,
документирани от магнитно-резонансната томография.
По своя вид и тежест, всяко от получените травматични увреждания от ищцата
са реализирали медико – биологичния критерий: временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
ВЛ е посочило, че травмата на гръдния кош най-вероятно е резултат от
въздействие на колана на автомобила. Главата и шията са свободно подвижни и при
този механизъм в шийния отдел вследствие внезапната акцелерация/децелерапия са
настъпили и флексия, ротация, последвани от екстензия. Флексията и екстензията в
отдела са в най – голям обем на нива тилна кост-първи шиен прешлен и в долните
нива С4-С7.
Контузията на шията/Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния
отдел на гръбначния стьлб/ е травматична увреда на меките структури-стави и ставни
капсули, връзков апарат, дискове и мускулатура. Измененията са микрохеморагични и
9
след оздравяване получените фиброзни изменения са източник на болки.
Оздравителният процес при травмираните лигаменти, мускули, стави и сухожилия е
бавен и продължителен процес поради бедното им кръвоснабдяване. Клиничната
симптоматика е обвързана с множествеността и разпространението на увредите. Най-
честите оплаквания са болки в шийния сегмент влияещи се от движение, главоболие
започващо от шията и ирадииращо към тила-инервация от първи и втори /С1 и С2/
шийни коренни.
Оздравителният период за мекотъканните травни е 3-8 седмици.
Проведено е медикаментозно лечение. Ищцата е търпяла болки и страдания за период
до 3 месеца, най-интензивни в първия. Експертизата не е установила
невъзстановени увреди.
Заключенията по АТЕ и СМЕ са изготвени от вещи в съответната област на
науката лица, които са висококвалифицирани експерти, за чиято професионална
компетентност и добросъвестност не са налице основания за поставянето им под
съмнение. Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили
всички обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се
съмнява в тяхната правилност и ги кредитира.
Свидетелят Е. К.А. е разпитан и относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди, в резултат на процесното ПТП. Свидетелят живее на
фактически съпружески начала с ищцата. Сочи, че след ПТП, ищцата е била зле.
Свидетелят я видял, че е извън колата, клекнала, държала се за гърба, корема, питала
дали има кръв. Свидетелят видял, че има кръв от устата, оказало се от зъбите, били се
разместили. Всичко я боляло. След ПТП, ищцата се оплаквала, че не може да си
затвори устата, болели я гърдите, гърба. Тя не можела да работи, била с яка, ходела на
различни места, за да й обърнат внимание за болките. Ходела и на физиотерапии.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергавана. Водачът Е. Ч. Й. е действал противоправно, тъй като е
допуснал нарушение на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), предвиждащи, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват, както и че водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост. Видно от събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, причина за създаване на опасната ситуация и настъпване на произшествието
е в действията на водача Й., който е навлязъл с автомобила си върху пътната рента за
насрещното му движение в момент, в който срещу него се е движил л.а. Мерцедес,
10
управляван от ищцата, навлизайки в опасната му зона за спиране. Следователно, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“
ЗД „БУЛ ИНС“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди
на увреденото лице, каквото като пострадал се явява Я. А. К. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
възрастта на пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и
възстановител период; начина по който ПТП се е отразило на психиката на ищеца,
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП (2022
г.) и към настоящия момент.
Съдът приема за установено по делото, че в резултат на процесното ПТП, са
били налице частични счупвания на режещия ръб на зъбите на ищцата (посочени от
ВЛ в о.с.з. като „минимални частични счупвания на режещите ръбове“). С оглед
механизма на ПТП и липсата на каквито и да е клинични данни за травматични
увреждания в лицево-челюстната област (вкл. рентгенологично установено
разместване на костните структури), проведеното на по-късен етап ортодотонско
лечение не е в пряка връзка с претърпяното ПТП. Видно от СМЕ, зъбночелюстните
деформации, които са обект на лечение от специалността ортодонтия се дължат на
вродено или придобити неправилно подреждане след пробив на постоянните зъби на
горна и долна челюст, което би могло да доведе до промени в захапката, което е
продължителен биологичен процес. Съдът съобрази и установените по делото
11
травматични и увреждания - Травма на гръдния кош и Травма на шийния отдел на
гръбначния стълб, всяко от които е реализирала медико – биологичния критерий:
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали върху начина на живот на Я. А. К., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 15 000 лева. За разликата до пълния предявен размер, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По делото е представена фактура №**********/06.11.2022 г., издадена от
„Дентален център ВеаДент“ ЕООД, като доставчик на услугите „преглед, травма – 31,
41 – Изпиляване контакт“, с получател Я. А. К., за сумата от 60 лева и фискален бон
към фактурата, установяващ заплащането на сумата по нея.
Представена е фактура № **********/05.12.2022 г. - за томография и
консултация, общо за сумата от 115 лева, с получател ищцата, и фискален бон към
фактурата, установяващ заплащането на сумата по нея.
Видно от фактура №**********/12.07.2023 г. и фискален бон към нея, ищцата
е заплатила сумата от 7 505 лева – за ортодонтско лечение (л. 31 от делото).
На 18.07.2023 г., ищцата е заплатила сумата от 270 лева - ЯМР преглед на
торакален отдел, сумата от 70 лева – за преглед от неврохирург, както и сумата от 30
лева – за неврологичен преглед – видно от фактура №**********/18.07.2023 г.,
фактура №**********/18.07.2023 г. и фактура №**********/18.07.2023 г., и фискален
бон към тях.
На 19.07.2023 г., ищцата е заплатила медикаментите, посочени във фактура
№**********/19.07.2023 г., на стойност 43.60 лв. – видно от фактурата и фискален бон
към нея.
Както беше посочено, проведеното ортодотонско лечение не е в пряка връзка с
претърпяното ПТП, поради което и не са в такава връзка разходите за извършването
му. Останалите разходи, видно от обяснението на ВЛ в открито съдебно заседание са в
причинна връзка с процесното ПТП, поради което и подлежат на обезщетяване.
Поради изложеното, съдът приема, че искът е основателен и доказан за сумата
от 588.60 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 7 978.60 лева, искът следва
да се отхвърли.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
12
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от
тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в
срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 14.08.2023 г. (л. 36) Не се установява (а и не се твърди), ответникът да е
обезщетил ищеца. С оглед на така установените факти и цитирани разпоредби,
обезщетението за неимуществени вреди е дължимо от 15.11.2023 г. Претенцията за
заплащане на законна лихва следва да се отхвърли за периода от 14.08.2023 г. до
14.11.2023 г.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В. В. О., сумата от 1932 лева – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска (3500 лв. + 20 % ДДС = 4200
лв. х 0.46).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от
1057.60 лв. (2299.14 лв. х 46), в т.ч.: платена държавна такса (1359.14 лв., л. 52),
депозити за експертизи и свидетел (430 лв. – л. 94, 500 лв. – л. 133), ДТ за съдебни
удостоверение (10 лв.)
Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 11
885 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договори за правна
13
защита и съдействие и ДДС. В съдебно заседание на 17.10.2025 г. пълномощникът на
ищеца е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал
същото да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и
обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски
съвет размер за съответния вид работа.
Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя
на проведените открити съдебни заседания, обема и вида на събраните доказателства и
доказателствени средства, приема, че възнаграждението следва да се намали на 4200
лева, с включен ДДС (3500 лева + 20 % ДДС).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
3051 лева от общо направените разноски в размер на 2312 лева (5650 х 0.54), в т.ч.:
адвокатско възнаграждение (4200 лева) и депозити за експертизи (550 лева – л. 89, 400
– л. 90, 500 – л. 136).
Сумата от 150 лв., внесена от ответника за депозит за разпит на свидетел (л.
91) не подлежи на присъждане, а на възстановяване (при поискване), тъй като
ответникът се е отказал от разпита на свидетеля.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на Я. А. К., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, „********,
на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 15000 лева –
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Я. А.
К. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 06.11.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от 15.11.2023 г. до окончателното плащане,
на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 588.60 лева –
главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от Я. А.
К. имуществени вреди от ПТП, реализирано на 06.11.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 15.11.2023 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1057.60 лв. – разноски по делото, като
14
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни:
- иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 15 000
лева до пълния предявен размер от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди,
- иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 588.60
лева до пълния предявен размер от 7 978.60 лева – обезщетение за имуществени вреди,
както и
- претенцията за заплащане на законна лихва, за периода от 14.08.2023 г. до
14.11.2023 г.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат В. В. О.,
с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „********, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1932 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Я. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, „******** да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 3051 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15