№ 3341
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100507613 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20275285 от 14.12.2020 г., постановено по гр. д. № 56856/2019 г. на
СРС, 126 състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
обективно, кумулативно и субективно съединени установителни искове, с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ, че К. Д. С.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* следните суми: 1310,39 лева,
представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2016 г. - април 2018 г. в
имот с аб. № 049372 и 39,09 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение в периода февруари 2017 г. - април 2018 г., заедно със
законната лихва от 03.7.2019 г. до погасяване на задълженията, като са отхвърлени исковете
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата 95,34 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 14.9.2017 г. - 06.6.2019 г. и за сумата 6,14 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 30.3.2017 г. - 06.6.2019 г.
Решението е обжалвано от ответника в пръвоинстанционното производство К. Д. С. в
неизгодните за него уважителни части. Изложените доводи във въззивна жалба са за
неправилност в обжалваната част на съдебното решение. Оспорва се изводът на районния
съд за дължимост на вземането на „Т.С.” ЕАД за главница и възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение. Поддържа се, че няма доказателства за
възникнало между нея и „Т.С.” ЕАД валидно облигационно правоотношение. Моли се да се
уважи въззивната жалба, като се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, не е депозирал в законовоустановения
срок отговор на въззивната жалба.
Третото лице-помагач не е взело становище по жалбата.
1
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части въззивният съд намира
наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
Въззивният съд не установи при служебната проверка нарушение на приложими
императивни материално правни норми от страна на районния съд.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и
я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно /чл.
106а ЗЕЕ /отм./, §1, т. 42 ЗЕ към редакцията съгласно ДВ бл. 18/2005г./ или по силата на
облигационно /§1, т. 42 ЗЕ, действаща до края на процесния период/ право на ползване.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна
енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ.
вещното право на ползване.
В разглеждания случай по категоричен начин се доказва, че К. Д. С. е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената
на доставяната в собствения им апартамент топлоенергия (чл. 155 ЗЕ), включително и на
тази, отдадена от сградната инсталация. Същата за процесния период е била титуляр на
правото на собственост върху процесния имот - апартамент № 43, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******. Не е спорно и подаването на топлинна енергия към сградата, в която се
намира процесният имот за процесния период. Съгласно заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно - счетоводната експертиза, което не е оспорено
от страните и което районният съд обосновано е кредитирал, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за
дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано
от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на
топлоснабдената сграда. За процесния период на ответника е начислявана цена на топлинна
енергия за отопление на имот от 5 броя отоплителни тела, на които са били поставени
ИРРО, за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както и за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Топлинна енергия от отоплителните тела и топлинната
енергия за БГВ е начислявана по реален отчет на уредите за дялово разпределение и
водомера за топла вода, като протоколите са представени по делото и носят подписа на
ответника или лице, подсигурило достъп. Показанията от протоколите за главен отчет са
нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Топлинната енергия, отдадена от
2
сградната инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-
334/6.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на
ищеца. Предвид изложеното правилен се явява изводът на районния съд, че процесните
установителни искове са доказани по основание и са уважени в съответния дължим размер,
като липсват данни да са заплатени процесните задължения.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявения иск, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в
първоинстанционното, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд. Предвид техния
бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета на спора,
въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в обжалваната
част следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и липсата на данни въззиваемата
страна да е сторила разноски, то въззивният съд не следва да присъжда такива.
Воден от изложеното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20275285 от 14.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 56856/2019 г. на СРС, 126 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
„Т.С.“ ЕАД - „Н.” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3