№ 224
гр. Плевен, 15.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ДОКУЗОВА
в присъствието на прокурора И. Н. Й.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600291 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Л. П. Ц. ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 2173/2025 г. по описа
на РП-Плевен/ЗМ № 172/2025 г. по описа на Първо РУ – гр. Плевен/, чрез
процесуалния му представител адв. Г. С. от АК-Плевен с искане за изменение
на Определение №382 от 06.04.2025г., постановено по ЧНД №612/2025г. по
описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо
обвиняемия Л. П. Ц. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че в конкретния случай не е налице
безусловна необходимост спрямо обвиняемия да бъде взета МНО „Задържане
под стража“, тъй като счита, че не са налице доказателства, че подзащитният
му ще се укрие или ще извърши престъпление. Излага становище, че
обвиняемият има постоянен адрес, живее с майка си, която има здравословни
проблеми, които налагат постоянна грижа и нужда от неговото присъствие,
тъй като баща му е починал, а той е единствено дете. Сочи, че не е налице
опасност обвиняемият да повлияе негативно на досъдебното производсво,
предвид, че по делото са извършени разпити на свидетели пред съд. Излага
твърдение, че подзащитният му няма интерес от това да се укрива. В
заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за
1
неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална
принуда по преценка на съда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от
упълномощения защитник адв. Я. от АК-Плевен, така и лично от обвиняемия.
Излагат се твърдения, че обвиняемият работи като барман в различни
населени места, главно по морето лятно време, поради което се прави искане
съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да определи по-лека мярка за
неотклонение, а именни „Домашен арест“.
Обвиняемият Л. П. Ц. заявява, че иска съдът да измени наложената му
мярка за неотклонение в по-лека. Заявява, че помага на майка си в
домакинството.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Л. П. Ц. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 03.04.2025г. в град Плевен, област
Плевен без надлежно разрешително съобразно Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите са държани високорискови
наркотични вещества - престъпление по чл.354а, ал.3, т. 1 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираното деяние, за което е бил
привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в
това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно
2
от разпитите на свидетелите И. Д., Д. Д., М. Г., разпитана по реда на чл.223 от
НПК, А. Б., разпитан по реда на чл.223 от НПК, от протокола за претърсване и
изземване, ведно с фотоалбум, от назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство физико-химическа експертиза, както и от
приобщените писмени доказателства – протокол за оценка на наркотични
вещества, електронна справка за съдимост на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка,
може да се изведе обосновано предположение относно участието на
обвиняемия в инкриминираното му престъпно деяние. Сред кориците на
делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават
подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените
квалифициращи признаци по работните към настоящия момент
квалификации. Изложената от страна на обвиняемия в неговите обяснения
фактическа обстановка не кореспондира с останалия приобщен по делото
доказателствен материал, като тепърва предстои да бъдат извършени
съответните действия за проверка на същите.
На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че са налице към
настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като
следва да бъде добавено следното:
При преценката коя е най-адекватната и подходяща за конкретния
случай мярка за неотклонение следва да се съобрази степента на обществена
опасност на престъплението, доказателствата срещу обвиняемия,
здравословното му състояние, семейното му положение, професията,
възрастта и другите данни за личността му. Изследването на тези
обстоятелства трябва да даде отговор на въпроса коя форма на държавна
принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на
предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на
степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и
приключването на процеса.
Отправна точка за тази преценка може да са както степента на
обществена опасност на дееца, така и степента на обществена опасност на
извършеното деяние.
От наличните данни по делото, касаещи съдебното минало на
обвиняемия, се установява, че същият е осъждан многократно. Прави
впечатление факта, че всички осъждания са за извършени престъпления с
наркотични вещества, каквото е и настоящото обвинение. Освен това от
3
бюлетина за съдимост се установява, че настоящата деятелност е извършена в
тригодишния изпитателен срок, определен по НОХД №721/2022г. по описа на
ОС-Плевен.
Именно въз основа на съдебното минало на обвиняемия, обективирано в
приложеното по делото свидетелство за съдимост, се установява, че са налице
предходни осъждания, по които не е настъпила реабилитация, като същите
обуславят висока степен на обществена опасност на дееца, както и реална
опасност същият да извърши ново деяние, като настоящото не е еднократен
акт на посегателство. В този смисъл предходните осъждания явно не са
подействали възпиращо и превъзпитателно на дееца, като това обстоятелство
характеризира обвиняемия като личност със завишена степен на обществена
опасност, склонен към извършване на деяния с предмет наркотични вещества,
като така наложените му наказания очевидно не са подействали възпиращо и
превъзпитателно на обвиняемия.
Именно данните за личността на обвиняемия, преценявани в съвкупност
с настоящата деятелност, която не е еднократна, както и данните, че при
задържането му същият е направил опит да избяга, сочат за наличие на
реална опасност обвиняемият да извърши ново деяние.
Възражението, направено от страна на защитата, че обвиняемият няма
интерес да се укрива или да извършва деяние са неоснователни. Настоящото
деяние се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
като наказанието, определено за него, както и факта, че настоящата
деятелност е извършена в изпитателния срок по предходно осъждане, биха
подтикнали обвиняемият да се укрие с цел да избегне реализиране на
наказателна отговорност спрямо него.
По отношение на възражението, релевирано в настоящата частна жалба
и доразвито в открито съдебно заседание, че обвиняемият е единственият,
който се грижи за болната си майка, чието влошено здравословно състояние
изисква непрестанни грижи, то същото се явява недоказано. От
доказателствата по делото, касаещи здравословното състояние на майката, се
установява, че същата е изписана от болнично заведение на 06.04.2025г. с
подобрения. В тази връзка липсват доказателства, че състоянието й налага
непрестанни грижи, които единствено могат да бъдат полагани от страна на
обвиняемия. Твърдението, преценено заедно с твърдението за полагане на
труд в други населени места от обвиняемия, е несъстотелно.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
4
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №382 от 06.04.2025г., постановено по
ЧНД №612/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64,
ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Л. П. Ц.,
ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 2173/2025 г. по
описа на РП-Плевен, /ЗМ № 172/2025 г. по описа на Първо РУ – гр. Плевен/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5