Решение по дело №807/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 13.08.2020 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение , ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесетата година в състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                           ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                   мл.с. Димитринка Костадинова-Младенова

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 807  по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 08.03.2019 г. по гр.дело № 47002/18 г., СРС, ІІ ГО, 168  с-в е отхвърлил  предявения от „Б.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 1469,83 лева-главница по фактура № **********/15.06.2018 г. за недоставена, неизмерена и непотребена електрическа енергия за обект с клиентски № 210038785594 като неоснователен. Осъдил е  „Б.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 405 лева - разноски по делото.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Б.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.П.П.със съдебен адрес:***, офис-партер. Основният мотив, изложен пространно в жалбата е във връзка с неправилно приетото от СРС според жалбоподателя, че в чл.17, ал.2 от ОУ на „Ч.Е.Б.“ ЕАД е предвидено задължение за ответника за уведомяване на клиента за сумите, които дължи, а в чл.49, ал.2 от тях е посочен реда и начина за това, поради което дружеството-продавач на ел. енергия е изпълнило изискването на закона. Първоинстанционният съд е посочил още, че „от събраните гласни доказателства се установява, че ищецът е бил уведомен за извършената на 07.06.2018 г. проверка, за което е съставен процесния констативен протокол, както и за предстоящето извършване на корекция на сметката му с писмо изх. №  NTZ/08.06.2018 г., така и за начислената му сума с писмо № **********/18.06.2018 г. На потребителя е и изпратена и фактурата за направената корекция на сметка, за която ищецът признава в искота си молба, че е запознат с нея“. Твърди се, че предвиденият в посочените текстове ред за уведомяване не дава необходимата пълна регламентация на процедурата да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената от него ел. енергия чрез ясно уточняване на начините на редовно уведомяване, като неправилно съдът е приел, че ответникът е уведомил ищеца за извършената корекция както преди провеждането на проверката на процесния обект, находящ се в село Рибарица, общ. Тетевен, ул.“******, ап. къща, така и след извършването й. Писмото от 08.06.2018 г. не е издадено от ответника „Ч.Е.Б.“ ЕАД, а от „Ч.Р.Б.“ ЕАД, като последното няма задължение за уведоми потребителя за извършената корекция. По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е уведомил ищеца преди извършената корекция и ищецът е бил уведомен за същата, като писмата от 08.06.2018 г. и от 18.06.2018 г., са с дата на издаване, следваща датата на проверката-07.06.2018 г. По време на проверката на 07.06.2018 г. не е присъствал представител и/или пълномощник на потребителя. В депозирания по делото Констативен протокол № 3023737/07.06.2018г. не е отбелязано от проверяващите служители на „ЧЕЗ Разпроделение България“ ЕАД, дали потребителят е бил намерен. Излагат се подробни доводи относно обстоятелството дали „Ч.Е.Б.“ АД има право едностранно да извърши корекция на сметката на абоната-потребител за минал период в съответствие с ОУ, ЗЕ и ПИКЕЕ. Цитира се практиката на СГС в посока че в ОУ не е установено да се съдържа ред за уведомяване на клиента, а такова е вмененото задължение по чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Цитира се и част от практика на ВКС, отново в същата посока.

  Моли съда да отмени процесното решение и да постанови  друго, с което да уважи предявения иск. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция в размер общо на 362,40 лв., от която 29,40 лв. държавна такса и 333 лв. адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление ***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Михайлова оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство за юрискосултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

СГС намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че ищецът „Б.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******не дължи на ответника „Ч.Е.Б." АД сумата в  размер на 1469,83 лв., представляваща коригирана стойност на електрическа енергия за периода от 10.03.2018 г. до 07.06.2018 г., за която сума е издадена фактура № **********/15.06.2018 г.

Ищецът „Б.Е.М.“ ЕООД, твърди, че между него и ответника не съществува облигационна връзка, по силата на която ответното дружество да му начислява суми за електрическа енергия за имот, находящ се в с. Рибарица, общ. Тетевен, ул. „******, „Къщата“, тъй като ищецът не е имал качеството „краен клиент - потребител на ел. енергия“. Счита, че не съществува законово основание за едностранна корекция на сметката му, тъй като възможността на доставчика по чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ излиза извън делегираната от законодателя в ЗЕ компетентност на ДКЕВР, поради което корекционната процедура по чл. 48 ПИКЕЕ е неприложима. След отмяната на ПИКЕЕ, за да може ответното дружество да направи корекция на сметката на ищеца е длъжно да докаже виновно неизпълнение от страна на потребителя. Счита клаузите на ПИККЕ за неравноправни и на това основание нищожни. Сочи, че при  извършването на проверката на процесното СТИ не е присъствал негов представител. Освен това през процесния период ищецът не е потребил ел. енергия на посочената във фактура № **********/15.06.2018 г. стойност, поради което е начислена неоснователно.

Ответникът "Ч.Е.Б." АД в срока за отговор на иска по чл.131 ГПК е оспорил същия. Твърди, че че между страните е налице облигационно отношение по силата на договор за доставка на ел. енергия при общи условия, който е с периодично и продължително изпълнение с клиентски №210038785594 с адрес на потребление с. Рибарица, ул. „******. За това свидетелства и жалбата на ищеца, подадена в качеството му на потребител на „Ч.Е.Б.“ АД. На 07.06.2018 г. е била извършена проверка от служители на отдел "Нетехнически загуби" към "Ч.Р.Б." АД на схемата на свързване на измервателната система, обслужваща обекта на ищеца, заедно със служител на МВР, като  потребителят не е присъствал на проверката. За извършената проверка е бил съставен Констативен протокол №3023737/07.06.20418 г., в който е отразено, че е установена промяна в схемата на измервателната система и фактът, че в процесния обект се е консумирала ел. енергия без същата да се отчита и заплаща, след което служителите на ЧЕЗ Разпределение възстановили схемата на свързване. Въз основа на този КП и на основание чл. 86, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ е било направено преизчисление на количествата електрическа енергия на клиента като за коригираната му сметка е била издадена и фактура № **********/15.06.2018 г.., за което ищецът бил уведомен с писмо по реда на чл. 17, ал. 2 от ОУ на договорите на ЧЕЗ Електро. Счита, че начинът на извършване на проверката и периодът и размерът за който е извършена корекцията на сметка в резултат на цитирания КП е изцяло съобразен с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, поради което е налице право на корекция, произтичащо пряко от закона, по правила приети в рамките на законовата делегация, което обуславя и неоснователността на предявения иск.

Третото лице-помагач на страната на ответника „Ч.Р.Б.“ АД счита предявения иск за неоснователен.  

Относно фактическата обстановка, същата е подробно изложена от СРС и настоящата инстанция препраща към нея.

От правна страна:

СГС намира за установено, че между страните е налице валидно облигационно отношение с източник договор за продажба на електрическа енергия, като приложим е ЗЕ при новите изменения. По делото са депозирани Заявление за продажба на електрическа енергия за небитови нужди № ********* от 27.10.2017г. и Декларация № *********/27.10.2017 г., изходящи от И.П.П.управляващ ищцовото дружество „Б.Е.М.“ ЕООД, от които се установява, че същото е потребител на ел. енергия за процесния имот, находящ се в село Рибарица, общ. Тетевен, ул. „******, с клиентски номер 210038785594. Съгласно тези писмени доказателства, ищецът е заявил желанието си за сключване на договор за продажба на ел. енергия с ответното дружество в качеството му на наемател на процесния имот. В представената жалба по повод извършената корекция на сметка ищецът посочва, че има качеството потребител на „Ч.Е.Б.“ и е титуляр на посочената партида с клиентски номер 210038785594.

С изменението на разпоредбата на чл.83, ал.1,т.6 във връзка с чл.98 а, ал.2,т.6 от Закона с ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., се въведе, на първо време, законова делегация за ДКЕВР да приеме правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване; и на следващо място, когато по реда на правилата е установено неправилно, неточно или неизмерена електрическа енергия- редът за уведомяване на крайния потребител за извършената по тези правила корекция. По силата на законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме Правила, по силата на които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа енергия ще се коригира, противно на твърденията във възивната жалба. В този смисъл е и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т.д. № 1650/14 г. на ВКС, І ТО.  От страна на ДКЕВР са били приети такива правила на 14.10.2013 г.,  обнародвани в ДВ на 12.11.2013 г. и влезли в сила на 16.11.2013 г. Тези правила имат характера на нормативни административни актове по смисъла на Раздел III, от Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал.1, т. 6 от Закона за енергетиката. Същите имат задължителен характер за всички негови адресати. Доколкото те са нормативен акт, то и при прилагането им от ответника не се касае за „договорна клауза" по смисъла на ЗЗП. При наличието на нормативен акт, Директива 93/1З ЕИО от 05.04.1993г. не се прилага с оглед чл. 1, ал. 2 от същата. Последният е транспониран и в § 12а от ДР от ЗЗП /ДВ, бр. 18/2011 г./., според който разпоредбите на глава шеста от Закона -чл. 143 и сл. от ЗЗП не се прилагат по отношение на договорни клаузи, които отразяват законови и подзаконови разпоредби.

С Правилата се прие възможност за едностранна корекция на сметката на потребителя за минал период. Разпоредбата на чл.47, ал.5 от Правилата предвижда възможност на ответника за корекция на сметките при констатирано/и/: а) несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, б) нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, в) добавяне на чужд за системата елемент- и трите, установени при проверката, извършена по реда на чл.47 ПИКЕЕ.

В чл.48 от ПИКЕЕ, ДКЕВР е предвидила при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа да изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като при наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване /т.1.а./, а при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента, а при липса на средство за търговско измерване корекцията се изчислява на базата на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента с разпределителната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване /т.1.б./. Разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ПИКЕЕ сочи, че когато при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване, корекцията по ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване намесата в измервателната система, който отговаря на изискванията по чл. 47 и е съставен в присъствието на органите на полицията.

Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм.д. № 2385/2016 г. на ВАС на РБългария, петчленен състав-І колегия е отменил ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Към момента ПИКЕЕ са отменени изцяло с решение от 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785//2018 г. по описа на ВАС, влязло в сила на посочената дата 08.11.2018 г., но и съгласно чл.195, ал.1 АПК, тази отмяна на ПИКЕЕ, представляващи подзаконов нормативен акт, има действие занапред.

СГС намира за установено от  приложения по делото Констативен протокол № 3023737/07.06.2018г., подписан от представител на МВР, присъстващ на проверката и приетата СТЕ, че е била налице промяна в схемата на свързване и нерегламентирано вмешателство в измервателната система, което дава основание на ответното дружество да извърши корекция и претендира заплащане стойността на ел. енергията, чиято стойност е определена по реда на чл.48 ПИКЕЕ.

Въззивната инстанция намира, че в процесния случай „Ч.Е.Б.“ АД е изпълнило изискването на чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ и в ОУ, като с разпоредбите на чл.17 и чл.49 от тях, е регламентиран редът и условията за уведомяване на потребителите при корекции на сметки.

Изводът е, че ответникът е спазил процедурата по извършена едностранна корекция на законово основание и корекцията е била извършена съгласно разпоредбите на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и чл.98 а, ал.2, т.6 от ЗЕ.

Дори и да се приеме, че това не е така и е налице непълнота в тези разпоредби, то същата следва да бъде запълнена при прилагане правилото на чл.183 от ЗЗД, така като е посочено в  решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ГК, ІІІ ГО, ВКС. Касае се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване / решение № 21 от 01.03.2017 г. по т.д. 50417/2016 г. на Първо Г. О. на ВКС/.

Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото нарушение на чл.98 а, ал.1, т.6 от ЗЕ. Ако в общите условия в противоречие с чл.98 а, ал.1, т.6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В процесния казус, на основание чл.183 от ЗЗД и на приетите въз основа на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия период следва да се приеме, че през исковия период начинът за установяване на корекцията при непълно отчитане на потребената електроенергия поради липса на точен измерител е бил установен.

Ето защо, процесното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.

Предвид изхода на делото и предявената претенция въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 08.03.2019 г. по гр.д. № 47002/2018г. на СРС,  ІІ ГО, 168 състав.

ОСЪЖДА „Б.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.П.П.със съдебен адрес:***, офис-партер да заплати на

„Ч.Е.Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център, чрез пълномощника юрисконсулт С. М. направените разноски за въззивнатата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника-„ЧЕЗ Р. Б.“ АД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.

 

 

 

 

 

.