РЕШЕНИЕ № 146
гр. Плевен, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори
касационен състав,
в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
при секретар Цветанка Дачева и с
участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа
докладваното от председателя касационно административно дело № 71 по описа на
съда за 2020 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ гр.
Плевен, представлявана от Директора д-р И. Й. против решение № 71/28.11.2019г. на Районен съд /РС/
на гр. Никопол, постановено по а.н. дело № 200/2019 г., с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 189/01.08.2019 г. на Директора на ОДБХ – гр. Плевен, с
което на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за пчеларството и чл. 53 във връзка
с чл. 83 от ЗАНН на „Ресен” ЕООД, ЕИК103849390 със седалище и адрес на
управление с. Вардим, м. Блатото, общ. Свищов, обл. Велико Търново
представлявано от С. С.Д. е наложена
имуществена санкция в размер на 8000
/осем хиляди/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1,т.1 и т.2 и чл.9 от
Наредба № 15/08.04.2004 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните
семейства от отравяне и начините за произвеждане на растителнозащитни,
дезинфекционни и дезинсекционни дейности, във връзка с чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за пчеларството.
С касационната жалба се иска отмяна на
оспорваното решение. Касаторът счита за неправилна преценката на Районен съд – Никопол
за допуснати съществени процесуални нарушения
на процедурата, предвидена в ЗАНН, а именно, че АУАН,
въз основа на който е издадено наказателното постановление, е съставен в
отсъствие на нарушителя в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН и че това се явява процесуално нарушение, изначално
опорочаващо цялата административно наказателна процедура Сочи, че санкционираното
дружество е изпратена покана за съставяне и връчване на АУАН с изх.№2668/30.05.2019г.с обратна разписка,
която е получена на 06.06.2019г. и следователно неявяването на представител на
„Ресен“ЕООД в посочения 7 – дневен срок е избор на санкционираното дружество, а
не закононарушение, тъй като АУАН е съставен след изтичане на този срок, а
именно на 17.06.2019г.
На второ място касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд, че е
нарушено правото на защита на жалбоподателя, като е нарушена разпоредбата на
чл.43, ал.4 от ЗАНН. Сочи, че АУАН е
изпратен с писмо с изх.№2994/17.06.2019г.
до Районно управление Полиция – Свищов за подписване и връчване на същия. След
щателно издирване не управителя на дружеството, с докладна записка с
рег.№352000-3166/21.06.2019г. актът е върнат в ОБДХ – Плевен, за препращане към
Районно управление полиция Троян, тъй като е установено, че към настоящия
момент лицето С. Д. Д. пребивава там. Направен
е опит от служители на РУ –Троян лично
да връчат АУАН, но същата категорично е отказала да го получи и подпише, което
е удостоверено, с докладва записка с рег. № 359-Р-15042/12.07.2019 г.
Счита, че не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, относно задължителния реквизит на акта –
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Счита, че
районният съд незаконосъобразно е приел, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила относно съдържанието на АУАН, което е ограничило правото
на защита на нарушителя като изложените доводи са необосновани и неправилни. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и да бъде да
постановено ново решение, с което
да бъде потвърдено обжалваното НП.
Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание,
не изпраща представител.
Ответникът – „Ресен” ЕООД,
ЕИК103849390 - редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява
от адвокат Г.Г. с пълномощно на л. 24 от първоинстанционното дело. Счита, че са
налице всички описани в решението нарушения, извършени по време на самото
административно наказателно производство.Моли решението на РС – Никопол да бъде
потвърдено.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна и следва да бъде уважена.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Предмет
на първоинстанционното производство е било наказателно постановление /НП/
№ 189/01.08.2019 г. на Директора на ОДБХ – гр. Плевен, с което на основание чл.
44, ал. 2 от Закона за пчеларството и чл. 53 във връзка с чл. 83 от ЗАНН на
„Ресен” ЕООД, ЕИК103849390 със седалище и адрес на управление с. Вардим, м.
Блатото, общ. Свищов, обл. Велико Търново представлявано от С. С.Д. е наложена глоба в размер на 8000 /осем
хиляди/ лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т..1 и т.2 и чл. 9 от Наредба № 15/08.04.2004 г. за мерките за
опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за
произвеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности,
във връзка с чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Закона за пчеларството.
За да отмени оспореното наказателно постановление, РС Никопол е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН.
Като нарушения на процедурните правила съдът посочил, че акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е бил съставен в хипотезата на
чл. 43, ал. 2 от ЗАНН – при отказ на уличеното лице да го подпише, което обстоятелство не било удостоверено по надлежния
ред, чрез подписа на един свидетел.
Също така, според РС Никопол в съставения АУАН и издаденото НП липсва
точно описание на нарушението, което да е обвързано с приложимата норма.
Посочено е, че в
АУАН№ 0000021/17.06.2019г. нарушението не е било описано по
изискуемия начин, т.к. актосъставителят е изписал повода за извършване на
проверката – депозирана жалба от собственик на
пчелин, взета проба от овес и
пшеница, взета втора проба от изсъгнали култури и проба от пчели в поле БЗС 25
с площ 111, 23дка в землището на с. Шияково, общ. Гулянци, стопанисван от
„Ресен“ ЕООД, които не били изпратени за анализ, като липсва каквото и да било
описание на обективната и субективната страна на белезите на извършеното
деяние, определено в наказателното постановление. Допуснатата неточност в АУАН относно
изискването за пълно, точно и ясно описание на извършеното нарушение; дата
и място, където е извършено; обстоятелствата, при които е извършено;
доказателствата, които го потвърждават, е довела и до несъответствие на
издаденото наказателно постановление с нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Направен е извод, че с описаните в съдебното решение процесуални нарушения е
засегнато правото на защита на наказаното лице.
При тези съображения РС Никопол е отменил наказателно
постановление №189/01.08.2019 г. на Директора на ОДБХ – гр. Плевен.
Решението на РС Никопол е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Мотивите на съда са
изчерпателни и ясни, споделят се изцяло от касационния състав, поради което не
следва да се преповтарят.
Касационната жалба е неоснователна, като
изложените съображения в същата сочат непознаване на административно
наказателната материя. ЗАНН строго формално урежда процедурата по
ангажиране на административнонаказателна отговорност, което е гаранция за
законосъобразно налагане на административното наказание. Изпълнението на нещо
различно от предписаното в правните норми дава възможност за злоупотреби с
правомощия от страна на административнонаказващия орган и води до
незаконосъобразност на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя,
съответно на крайния акт.
На първо място, правилно е установил РС Никопол,
че е нарушена процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на
административно нарушение.
По делото
съдът не констатира наличието на доказателства, че дружеството е било надлежно уведомено, че
при неявяване на посочената дата и час, актът ще бъде съставен в
отсъствие на нарушителя. В съставения акт, липсват отбелязване че съставянето
му става в отсъствие на нарушителя и не е вписано изрично поканата до
дружеството. Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН въвежда по задължителен начин
изискването за съставяне на акта в присъствие на нарушителя и при условията на
ал.2 - съставянето му в негово отсъствие /когато е известен, но не може да се
намери или след покана на се яви за съставяне на акта/. В случая, на
актосъставителя е било известно лицето - нарушител, предвид наличната
документация по проверката. В случая АУАН е съставен в отсъствие на
нарушителя, без същия да е бил надлежно поканен. За пълнота следва да
се посочи, че от известието за доставяне (л.12 и л.13) по
делото на РС Никопол), посочено в
касационната жалба като доказателство, удостоверяващо връчването на поканата,
се установява, че същата не е надлежно връчена. За получател има положен подпис
от Г. Ф.
и посочена дата-30.05.2019г.
Касационният състав намира, че
поканата за съставяне на АУАН е
връчена в нарушение на правилата за връчване на съобщения на юридически
лица, с оглед изискването на чл. 180 ал.5 и
ал.7 от НПК, предписващо, че връчването на учреждение или юридическо лице,
каквото представлява санкционираното дружество, става срещу подпис на
длъжностното лице, натоварено да поема книжата, като се отбелязва неговото
името и адреса. По делото липсват доказателства
лицето получило поканата Г. Ф. да има качеството на длъжностно лице,
натоварено да поема книжа. В тази връзка
настоящият състав намира, че оформеното по този начин съобщение за връчена
покана за съставяне на АУАН не може да породи правните последици на надлежно
поканване. С оглед изложеното, и предвид, че АУАН е съставен в отсъствие на
представляващия или представител на дружеството, съдът приема, че е нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Последната предписва изрично
възможността за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, само при надлежно
поканване и неявяване на лицето, което в процесния случай, по изложените по-горе
съображения, липсва
Императивността
на изискването за лично предявяване АУАН на нарушителя намира израз в
разпоредбите на чл.43 от ЗАНН и спиране на производството ако нарушителят след
щателно издирване не може да бъде намерен. Актосъставителят, след като извърши
констатация и събере данни, които навеждат на извод за извършено административно
нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Едва
при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не
се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще
попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Налице е специален процесуален
ред, гарантиращ законосъобразно развитие на правоотношението между страните и
нарушаване на който е самостоятелно основание за отмяна на крайния акт - при
отчитане на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Тези действия са
пряко свързани с осъществяване правото на защита. Защитата се осъществява в
пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено
възражение в 3-дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН и при реализация на правото
на оспорване на НП. Смисълът е АУАН да се съставя в присъствието на нарушителя,
а в негово отсъствие само ако е известен, но не може да се намери или след
покана не се яви за съставяне на акта. В тази връзка съдът
констатира, че разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН е приложена, без да са налице
законовите предпоставки за това.
С оглед изложеното, със
съставянето на въпросния АУАН в отсъствието на нарушителя е допуснато нарушение
на процесуалните правила, което се явява съществено, тъй като е лишило
наказаното лице от правото му, актът да му бъде предявен за запознаване със
съдържанието му, да впише обяснения или възражения непосредствено при
съставянето на АУАН. Лишаването на наказаното лице от участие в
административнонаказателното производство още към момента на образуване на
производството със съставянето на АУАН сочи на нарушение от страна на
контролните органи на правилата, регламентирани от законодателя като такива с
особено формален характер, което нарушение рефлектира негативно върху
възможността за реализиране на правото на защита на наказаното лице още в
началната фаза на процеса. Издавайки наказателното постановление без да отчете
тази незаконосъобразност на съставения акт, административнонаказващият орган е
допуснал нарушение на чл.53, ал.4 от ЗАНН. Налице е и следващото установено
от РС-Никопол нарушение, че
представените по делото доказателства
писма и докладна записка не представляват доказателства за предявяване и
подписване на представляващия дружеството.
Предявяването на АУАН на нарушителя
представлява фактическо действие по предоставяне на АУАН на нарушителя, за да
се запознае последният със съдържанието му и да го подпише – чл.43, ал.1 от ЗАНН. Доколкото в случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя,
предявяването на АУАН е в един последващ съставянето му момент. Законодателят е
регламентирал, че в случаите, когато нарушителят откаже да подпише акта –
чл.43, ал.2 от ЗАНН, този факт следва да се удостовери чрез подписа на един
свидетел. Същевременно съгласно чл.43, ал.5 от ЗАНН действието по връчване на
препис от АУАН е регламентирано, че следва да се извърши при подписване на
АУАН. От приложената на л. 20 докладна записка до Началника на РУ Троян относно
издирване на лице и връчване на АУАН
№0000021/17.06.2019г. на ОБДХ гр.
Плевен е видно, че управителят на „Ресен“
ЕООД С.Д. е отказала да получи и подпише АУАН.
В
случая обаче не е налице удостоверяване
чрез подпис на един свидетел, С.Д. е
отазала да подпише и да получи екземпляр от АУАН Предявяването на АУАН на нарушителя,
подписването му от нарушителя и връчването на нарушителя на препис от АУАН са
отделни, самостоятелни действия, с различно значение, като първото и последното
действие са задължение на органа, поради което само по отношение на факта на
подписване на акта от нарушителя законодателят е предвидил възможност за отказ
на нарушителя, който отказ да се удостовери чрез подпис на един свидетел. В
хипотеза на отказ на нарушителя да подпише АУАН /след предявяването му/ и да
получи препис от него, с оглед чл.43, ал.2 и ал.5 от ЗАНН следва отделно да се
удостовери отказа за подписване на акта чрез подпис на един свидетел, а отказът
да се получи препис от акта – да се отбележи от лицето, което предявява акта и/или
да се удостовери с подпис на един свидетел. Т.е. в настоящия случай следва да
се приеме, че не е налице надлежно удостоверяване на отказа на нарушителя да
подпише АУАН чрез подпис на един свидетел.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК,
Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71/28.11.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 200 по описа
на Районен съд на гр.Никопол
за 2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/