РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. ХАСКОВО, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
Д.А
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20235600500572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивни жалби срещу
решение №126/07.07.2023г., постановено по гр.д.№193/2023г. на Районен съд-Свиленград, с
което се: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К. Д. Й. сумата
600лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.01.2023г. до
окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от
НК-по досъдебно производство№***г. на РУ на МВР-***, пр.пр. № ***г. на РП-***, ТО-
Свиленград, което наказателно производство е било прекратено с постановление на
прокурор, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на сумата за неимуществени вреди, за
разликата над 600лв. до пълния предявен размер от 5001лв.; ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България да заплати на К. Д. Й. сумата 121,18лв.-разноски по делото, изчислени
по съразмерност.
Прокуратурата на Република България чрез прокурор на РП-Хасково, ТО-
Свиленград е подала въззивна жалба срещу решението на РС-Свиленград, в частта, с която е
осъдена да заплати на ищеца сумата от 600 лв., представляваща неимуществени вреди.
Според изложеното в жалбата, решението е неправилно, тъй като по делото е останал
недоказан факта, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от наказателното производство, водено срещу него. Излага се, че
изобщо не са доказани вредите, настъпили за ищеца в резултат на воденото срещу него
1
наказателно производство, както и причинно-следствената връзка между него и евентуално
настъпилите за ищеца вреди. Твърди се също, че присъденият размер от 600лв. е завишен и
не съответства на установеното по случая. По изложените в жалбата съображения,
Прокуратурата на Република България моли решението да бъде отменено в обжалваната
част, като на негово място бъде постановено друго, с което искът за обезщетяване на
причинените му неимуществени вреди бъде отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност,
моли решението да бъде изменено, като се намали размера на определеното обезщетение
под 600 лева за неимуществени вреди в съответствие с критериите за справедливост на чл.52
от ЗЗД.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна по
тази жалба К. Д. Й., който чрез пълномощника си я оспорва и излага съображения за
нейната неоснователност. Претендира въззивната инстанция да потвърди решението на РС-
Свиленград в обжалваната част.
Срещу решението на РС-Свиленград е постъпила и въззивна жалба от К. Д. Й.,
чрез пълномощник в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
горницата над 600лв. до пълния предявен размер от 5001 лв. Жалбоподателят счита, че
решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Излага, че неправилно РС-Свиленград е приложил
критерият за справедливия размер на обезщетението, определен в чл. 52 ЗЗД. Счита, че
съдът не е съобразил конкретните факти по делото, предвид което така определеното
обезщетение е несправедливо и не съответства на действителното претърпените от ищеца
вреди, и негативните последици, настъпили за него във физически, психически и
емоционален аспект. Твърди, че са налице всички основания за присъждане на обезщетение
в претендирания размер. Предвид изложените доводи моли първоинстанционното решение
да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново по съществото
на спора, с което исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде уважена в пълния
претендиран размер от 5001 лв.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна по тази
жалба Прокуратура на Република България, която чрез прокурор на РП-Хасково, ТО-
Свиленград оспорва и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира
въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Свиленград в обжалваната част
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателсдтва поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред РС-Свиленград е образувано по иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ, предявен от К. Д. Й., чрез пълномощник срещу Прокуратурата на
Република България, за осъждането да му заплати сумата от 5001лв.-главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато обвинение за престъпление по чл.343б ал.3 от НК-по досъдебно
производство№***г. на РУ на МВР-***, пр.пр. № ***г. на РП-***, ТО-Свиленград, което
2
наказателно производство е било прекратено с постановление на прокурор, ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2023г. до окончателното й изплащане.
Ищецът е твърдял, че срещу него е било образувано ДП № ***г. по описа на РУ на
МВР-*** за престъпление по чл.343б ал.3 от НК за това, че на 05.08.2022г. в гр.***
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Вследствие на тестването с
техническо средство, което дало положителен резултат бил обискиран и задържан от
полицейски служители за 24 часа, които прекарал в ареста в гр.***. В последствие срещу
него били издадени 2 заповеди за налагане на принудителни административни мерки/ПАМ/,
с които била прекратена регистрацията на МПС за срок от 6 месеца и временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца. Поддържал е също, че резултатите от назначеното кръвно изследване
по досъдебното производство излезли през месец ноември 2022г. и тези резултати сочели на
липса на наркотични вещества. Едва на 06.01.2023г. воденото срещу него ДП било
прекратено с постановление на РП-Хасково, влязло в сила на 18.01.2023г. През времето, в
което срещу него се водело досъдебното производство претърпял неимуществени вреди
изразяващи се в постоянен стрес и безпокойство, негативно отражение на имиджа,
изпитване на неудобство, притеснение и унижение,което от своя страна довело и до
характерови промени. По изложените съображения в исковата молба е претендирал
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на
5001лв., ведно със законната лихва.
Прокуратурата на Република България чрез РП-Хасково,ТО-Свиленград като
ответник по делото, с депозирания в срок писмен отговор е оспорила предявения иск по
основание и размер. Поддържала е, че претендираните неимуществени вреди не са резултат
от преки действия на ответника, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Твърди, че не съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между
твърдените неимуществени вреди и воденото наказателно производство. Счита, че
претенцията от 5001 лева е прекомерна. Повдигнатото обвинение срещу ищеца било не
било за тежко престъпление, делото било приключило в разумен срок и без да са били
налагани мерки за процесуална принуда. Претенцията за размера на обезщетението не била
съобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържат необходимите реквизити, не страдат от пороци, поради което съдът ги намира за
допустими.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е
произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите правомощия и по предявените пред
него искове.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
По делото не се спори, а това се установява и от приетите писмени доказателства, че
3
ищецът при проверка от полицейски служители, извършена на 05.08.2022г. бил тестван за
употреба на наркотични вещества и теста установил употреба на анфетамин. Именно по
повод на тази проверка е било образувано ДП № ***г. по описа на РУ на МВР-***. Тъй като
не се съгласил с резултата бил откаран в ЦСМП-гр.***, където му била взета кръвна проба.
На следващия ден- 06.08.2022г. била назначена съдебно-медицинска експертиза за
установяване дали в кръвната проба на ищеца се откриват наркотични вещества. На същата
дата на ищеца са наложени и две ПАМ- прекратена регистрацията на МПС за срок от 6
месеца и временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заключението на съдебно-
медицинската експертизата постъпило по досъдебното производство през месец ноември
2022г., а на 02.12.2022г. разследващият полицай е дал заключително мнение,с което е
предложил на наблюдаващия прокурор ДП същото да бъде прекратено,тъй като няма
извършено престъпление по чл.343б ал.3 от НК. С постановление от 06.01.2023г. воденото
срещу ищеца досъдебно производство е било прекратено и постановлението е влязло в сила
на 18.01.2023г. Няма спор,че по досъдебното производство спрямо ищеца не е била взета
мярка за неотклонение, както и че това производство е започнало като бързо и в
последствие е било преобразувано по общия ред. По делото са ангажирани и гласни
доказателства, които установяват психическото и физическото състояние на ищеца по време
на воденото срещу него наказателно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да бъде
ангажирана отговорността на държавата, задължително условие е да са причинени вреди,
които да са резултат от незаконното обвинение, като вредите извън неизбежно следващите
се от образуваното наказателно производство, подлежат на доказване, а не се презюмират.
Имайки предвид това и твърдените обстоятелства по делото, ищецът трябва да докаже при
условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние като
надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявените искове за
обезвреда; фактът на деянието, което в случая се определя като водено срещу ищеца
наказателно производство, което в последствие е прекратено; претърпените неимуществени
вреди; причинна връзка между вредите и неправомерните актове на правозащитните органи.
Тъй като отговорността на държавата е обективна, то и ищецът не трябва да доказва вината
при вредоносните действия на правозащитните органи.
В настоящото производство е безспорно между страните, че срещу ищеца е било водено
наказателно производство за престъпление по чл.343б ал.3 от НК, което в последствие е
било прекратено, поради което съдът намира, че е налице основанието по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ, за ангажиране отговорността на държавата.
Прокуратурата е надлежния държавен орган, който отговаря пред съда в изпълнение на
компетентност, възложена от Конституцията и предвидена в законите. Отговорността на
правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно посочените в
4
закона основания. При наличие на такава хипотеза, законодателят квалифицира
обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-
следствени действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
разследващия орган.
С оглед събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателства, съдът намира за установено, че воденото срещу ищеца наказателно
производство се е отразило негативно върху емоционалното му състояние, на което сочи
промяната в начина му на живот – започнал да изпитва притеснения и безпокойство, страдал
от безсъние, накърнен е бил авторитетът му. Тези вреди ищецът е търпял през целия период
от време, в който се е провеждало досъдебното производство, което е продължило около 6
месеца. По време на воденото разследване, ищецът е изпитвал притеснения от
съществуващата възможност да бъде признат за виновен в извършването на престъпление,
за което е предвидено наказание лишаване от свобода. В този смисъл се налага извода за
наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди от преживяното, които вреди се
намират в причинна връзка с действията на органите на Прокуратурата на Република
България.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа на
справедливостта, залегнал в чл. 52 ЗЗД, като се отчитат всички обстоятелства по делото –
продължителността на незаконно предприетото наказателно преследване; характера и
тежестта на престъплението, в извършването на което лицето е било незаконно обвинено;
личността на увредения; данните за психическото състояние и негативните последици,
претърпени от лицето. Изхождайки и от указанията, дадени в ППВС № 4/1964 год.,
обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на конкретните данни
по делото, така и на обществените представи за справедливост. То трябва да удовлетворява
изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките
случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Съдът счита, че сумата в размер на 600 лв., определена от РС-Свиленград в
обжалваното решение е съобразена с общия принцип за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди по справедливост визиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и ще
възмезди в достатъчна степен ищеца за претърпените от него тревожност и емоционална
потиснатост.За недоказани съдът намира други, претърпени от ищеца вреди, които да
мотивират определянето на обезщетение в по-висок размер,в каквато насока са изложени и
мотиви от районния съд при постановяване на обжалваното решение..
При съвкупния анализ на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства, не
може да се приеме за установено, че ищецът е претърпял много силно и/или продължително
емоционално разстройство, което да е довело до по- дълбоко засягане на неговото психично
здраве или да е предизвикало трайни негативни последици в това отношение, освен
посочените по-горе временни стрес, безсъние и нервност.
По изложените съображения, съдът намира въззивната жалба на К. Д. Й. за
5
неоснователна. Настоящият състав счита, че обезщетение в размер на 600 лв. ще
обезвъзмезди ищеца в достатъчна степен с доказаните по делото претърпените от него
негативни емоции. Не са налице основания за определяне на обезщетение в по-висок размер
тъй като липсват доказателства за претърпени вреди в по-голям обем. Настоящият състав
счита, че периодът от около 6 месеца, в който наказателното преследване е приключило е
„разумен“ срок по смисъла на закона, а от друга страна следва да се съобрази, че по
отношение на ищеца не е била взета никаква мярка за неотклонение, т.е. липсва каквото и да
е ограничаване или засягане на неговите граждански права. В тази връзка наложените на
ищеца ПАМ не е установено по делото да са се отразили негативно в степен на обичайните
неудобства, нито това се е отразило и на работата му.
Съдът намира за неоснователна и въззивната жалба на Прокуратурата на Република
България в частта досежно дължимостта и размера на обезщетенията по следните
съображения:
След като е безспорно установено, че срещу К. Д. Й. е било водено наказателно
преследване, продължило около 6 месеца, завършило с прекратяване поради липса на
извършено престъпление, то безспорно са налице основания за ангажиране на отговорността
на Държавата, чрез Прокуратурата, тъй като по този вид дела тя е държавен орган, който
отговаря по силата на компетентност, възложена ѝ от Конституцията и закона.
От събраните в хода на делото гласни доказателства се установява, че ищецът е
претърпяла негативни емоции, тревожност, стрес, безпокойство, безсъние т.е. установява се
наличието на претърпени вреди. Действително, срокът за приключване на наказателното
производство е бил сравнително кратък и не му е наложена мярка за неотклонение, но съдът
намира, че обезщетение в размер на 600лв. отговаря адекватно на стреса, притесненията и
чувството на неудобство, които ищецът е изпитал .
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил решение, с което правилно е приложил материалния закон, а правните му изводи
изцяло кореспондират на установената по делото фактическа обстановка. Правните изводи
на районния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на
основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното
решение.
Предвид неоснователността и на двете въззивни жалби, съдът намира, че не следва да
бъдат присъждани разноски в полза на никоя от страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №126/07.07.2023г., постановено по гр.д.№193/2023г. на
Районен съд-Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в
6
едномесечен срок от връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7