Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Тони Кръстев
въззивно търговско дело № 264 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, срещу решение № 5017/06.12.2018 г., постановено по гр.дело №
9565/2018 г. по описа на РС – Варна, с което е уважен иска на Г.Й.Г. срещу
жалбоподателя с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закони. Според
жалбоподателя съдът не е съобразил приложимите в отношенията между страните клаузи
от Общите условия на застрахователя, в частност тези, предвиждащи изключения от
рисковото покритие когато се претендира обезщетение за вреди, които са били
налични при огледа, както и когато МПС не е било представено за оглед, като в
последния случай началото на периода, в който действа застрахователното
покритие, е отложен до извършване на оглед. Излага подробен анализ на събраните
по делото доказателства и установените с тях факти, в частност с твърдение, че
в действителност ищецът е представил за оглед МПС в състояние годно за
надлежното му извършване (след измиване) едва на 27.03.2018 г., от който момент
е започнало да тече застрахователното покритие. Инвокира
оплакване за неправилно определено застрахователно обезщетение при
несъобразяване с разпоредбите на Общите условия (т.54.4) с оглед възрастта на
автомобила. На последно място сочи, че ВРС не се е произнесъл по своевременно
заявено възражение за прихващане на застрахователното обезщетение с
разсрочените застрахователни вноски. Излага подробна аргументация. Моли за
отмяна на обжалвания съдебен акт, отхвърляне на предявените искове и присъждане
на направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна
е подала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба по изложени съображения. Моли за потвърждаване на атакуваното
съдебното решение и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна поддържа становище за неоснователност на
жалбата. Въззивникът не изпраща представител.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Съдът, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решението на ВРС е валидно като постановено
от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт и компетентност. Решението е постановено при наличие на всички предвидени
от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, поради което е допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
предявеният осъдителен иск е правилно квалифициран.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск
с правно основание чл. чл. 405, ал.1 от КЗ.
Ищецът претендира ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 10,00 лева, частичен иск от общо 414,08 лева,
представляващи застрахователно обезщетение за увреждане на л.а «Мерцедес Ц
220», с рег. № *********вследствие настъпило застрахователно събитие на
27.03.2018г., като увредената вещ е застрахована по сключен между страните
договор за застраховка «Пълно Каско», полица № 0312180146005143, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
19.06.2018 г. до окончателното погасяване на сумата. Ищецът твърди, че е
собственик на увредения лек автомобил, който бил застрахован по договор за
имуществена застраховка «Пълно Каско» от 23.03.2018 г. със срок на действие до
23.03.2019 г. и застрахователна стойност 10 100,00 лева. На 27.03.2018г.
установил увреждане на задната броня на автомобила си, уведомил застрахователя който
извършил оглед и изготвил опис на вредите. Застрахователят отказал да плати
застрахователно обезщетение с аргумент, че щетата е била налична към датата на
сключване на договора. Ищецът оспорва това да е така и претендира
застрахователно обезщетение в размер на сумата действително необходима по
възстановяване автомобила в състоянието от преди, която заявява в частичен
размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата
молба. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва
иска по основание и размер. Възразява, че съгласно Общите условия (ОУ) на
застрахователя, при сключване на договора застрахованият е длъжен да предостави
автомобила за оглед, което е условие застрахователят да започне да носи
застрахователен риск, и че застрахователят не носи отговорност за щети
установени по време на огледа. Твърди, че към датата на сключване на договора,
автомобилът е бил замърсен, поради което в протокола за оглед е било изрично указано,
че МПС следва да бъде предоставено за контролен оглед след измиване. Повторният
оглед бил извършен на 27.03.2018г., когато са били установени и процесните
увреждания. В този смисъл оспорва сочената от ищеца начална дата на
застрахователно покритие, както и сочените увреждания да са настъпили по време
на действието на договора. В евентуалност, оспорва иска по размер, с твърдения
същият да е завишен. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на разноски.
Страните не спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”,
обективирано в застрахователна полица № 0312180146005143 от 23.03.2018г.,
издадена от „Дженерали застраховане” АД по отношение
на л.а. Мерцедес Ц 220 ЗДИ с рег. № *******, собственост на ищеца Г.Й.Г. със
срок на действие 24.03.2018г. – 23.03.2019г. с посочените застрахователна сума
и застрахователна премия. В хода на първоинстанционното производство ищецът е
представил доказателства, че е заплатил дължимата премия в пълен размер, което
не се оспорва от ответното дружество. Не се спори относно обстоятелството, че на
23.03.2018 г., както е видно от приетия като доказателство по делото протокол
за оглед, е извършен оглед на автомобила от служител на „Дженерали
застраховане” АД, в който е отразено: „щети съгласно снимков материал“ и
„контролен оглед след измиване“. Не се спори и по вида на заявените от ищеца на
27.03.2018г. имуществените увреди по процесния автомобил – облицовка задна
броня, както били констатирани от застрахователя в Опис - заключение за вреди
на МПС. От събраните по делото доказателства не е установено дали увреждането
на задната броня е съществувало още при първия оглед.
При така установените факти, спорът пред
въззивната инстанция е правен и се свежда до въпроса дали към 27.03.2018г. –
датата, на която ищецът е уведомил застрахователя за настъпило увреждане на
застрахованото МПС докато е било в паркирано състояние, е било налице действащо
застрахователно покритие по договора за застраховка „Каско на МПС“ с оглед на
обстоятелството, че при първия оглед на автомобила, извършен на датата на
сключване на договора, застрахователят е дал предписание за извършване на нов
оглед след измиване.
Видно от застрахователната полица, периодът
на застрахователно покритие е от 00:00 ч. на
24.03.2018 г. до 23:59 ч. на 24.03.2019 г. В същата е посочено, че застрахователното
покритие влиза в сила след заплащане на застрахователната премия в цялост или
на първата вноска при разсрочено плащане. В графата „невъзстановени щети“ е
записано „съгласно протокол за оглед“. Полицата съдържа декларация на
застрахованото лице, че е запознато с ОУ на застрахователя и ги приема.
Въззивникът се позовава на т. 7.16 от ОУ,
съгласно която „…тази застраховка не покрива щети, причинени от, свързани с или
вследствие на увреждания установени по време на огледа на МПС при сключване на
застраховката и за които Застрахователят не е бил уведомен писмено за
отстраняването им, и не е извършил оглед след отстраняването на щетата през срока
на застраховката - "невъзстановени щети". В доклада по делото ВРС
изрично е указал на ответното дружество, че носи тежестта да докаже наличието
на "невъзстановени щети". Доказателства в тази насока по делото не са
събрани. Разпитаният като свидетел служител на ответното дружество, извършил
огледа на 24.03.2018 г., не е в състояние да потвърди наличието на увреждането
по задната броня при извършване на огледа. Не е представен и снимков материал,
от който да се установява наличието на увреждането. Следователно, позоваването
от страна на въззивника на посочената уговорка от ОУ е ирелевантно.
На следващо място, въззивникът въвежда
оплакване, че не е взета предвид уговорката на т. 34 от ОУ, съгласно която
„Периодът на застрахователното покритие започва да тече от часа и датата,
посочени за начало на същия в полицата, при условие, че … е извършен оглед на
МПС при условията на т. 35 и т. 36 от настоящите Общи условия, освен ако
страните писмено са уговорили друг начален момент.". Сочи се, че съгласно т.
28.4 от ОУ „Застраховащият е длъжен при сключване на застраховка да представи
МПС за оглед“. Т. 35 от ОУ предвижда задължение на застрахователя при сключване
на договора да извърши оглед, а според
т. 36 при подновяване на застрахователния договор за следващ период без
прекъсване, при липса на настъпили щети или отстраняването им в официален или
доверен сервиз, оглед не се изисква.
Въззивникът правилно се позовава на чл. 20а
от ЗЗД, съгласно който договорът, част от който са и приетите от застрахования
общи условия на застрахователя, има силата на закон между страните. Наред с
тази правна норма, приложение намира и чл. 20 от ЗЗД, съгласно който при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните, а отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед
целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
В случая, застрахованото лице е изпълнило
задължението си да представи автомобила за оглед. Ако състоянието на автомобила
не е позволявало да се извърши такъв, застрахователят би следвало да посочи в
протокола, че огледът не е извършен и да посочи причината за това. Вместо това
е записано „щети съгласно снимков материал“ и „контролен оглед след измиване“.
От първата формулировка излиза, че застрахователят е извършил оглед и е
установил наличието на невъзстановени щети по автомобила, които се виждат от
снимков материал. В този контекст предписанието „контролен оглед след измиване“
не може да се приравни на липса на оглед.
Застрахователят извършва застрахователна
дейност по занятие, поради което се предполага, че неговите служители притежават
необходимите квалификация и опит, въз основа на които да преценят дали са в състояние
да извършат надлежен оглед на МПС по смисъла, вложен в т. 34 от ОУ, или не. Видно
от изложеното във въззивната жалба, на застрахователя са ноторно
известни недобросъвестни практики, при които ползвано МПС се предоставя за
оглед на застрахователя във вид непозволяващ да бъдат видими
надрасквания/охлузвания по боята и/или лака с цел е МПС да се застрахова, без
да бъдат установени всички налични леки щети и в последствие същите да бъдат
заявени за обезщетяване, като настъпили в периода на застрахователното
покритие.
Застрахователят е този, който на базата на
опита и квалификацията на служителите си би могъл да откаже да извърши оглед
докато автомобилът не бъде представен в надлежно състояние или изрично писмено
да уговори, че застрахователното покритие не е започнало да действа.
Застрахователят би могъл да се освободи от отговорност единствено при наличие
на изрична писмена уговорка периодът на застрахователното покритие да започне
да тече от друг начален момент така, както е предвидено в ОУ. Записването в
протокола за оглед на израза „контролен оглед след измиване“ не е равнозначно
на такава уговорка, тъй като създава неяснота в отношенията между страните по
отношение на валидността на първия оглед, респективно действието на
застраховката. Евентуални неблагоприятни последици от тази неяснота не могат да
се прехвърлят на застрахования, тъй като извършването на огледа е задължение на
застрахователя.
След като е извършен оглед, удостоверен от
самия застраховател в подписан от негов служител протокол, и страните не са
уговорили писмено периодът на застрахователното покритие да започне да тече от
друг начален момент, различен от посочения в полицата, така както предвижда т.
34 от ОУ, няма основание да се приеме, че процесното застрахователно покритие е
започнало да тече едва след извършването на огледа на 27.03.2018 г. и спрямо
процесните щети е налице изключение от рисковото покритие. Застрахователят съзнателно
е поел риска да постави начало на действието на застрахователното покритие по
процесната полица на 24.03.2018 г., макар и да е било възможно при извършения
оглед да са останали незабелязани "невъзстановени щети" поради
представянето на автомобила в замърсен вид.
По отношение на оплакването относно начина
на определяне на размера на застрахователното обезщетение следва да се има
предвид, че предявеният иск е частичен за10.00 лева от общо твърдяни
вреди в размер на 414,08 лева. В настоящия процес е достатъчно да се установи
размер на вредата от 10,00 лева, за да бъде искът уважен. Този размер е доказан
по безспорен начин, независимо от това какви цени на труд и материали ще се
приложат. Най-ниската посочена от вещото лице цена е в размер на 225,24 лева. Решението
по частичен иск формира сила на пресъдено нещо по
отношение на уваженото съдебно предявено право, в т.ч. и неговия размер. При
уважаване на частичен иск за горницата от сумата, ищецът не може да се позовава
на формираната сила на пресъдено нещо по частичния
иск. Дали вземането за тази разлика съществува, се установява в нов
състезателен исков процес. (Така решение № 275/06.01. 2015 г. по гр.д.N
2042/2015 на ВКС на РБ, ІІІ г.о.).
Що се отнася до оплакването, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по възражението за прихващане с
неплатени две застрахователни премии в общ размер 372,92 лева, то също е
неоснователно. ВРС е посочил, че съгласно представените платежни документи
застрахователната премия е заплатена. Това действително е така и е видно от
представените в с.з. от 28.11.2018 г. доказателства за заплатени втора, трета и
четвърта вноски от дължимата премия (л. 63-64 ВРС), неоспорени от ответника.
Обжалваното решение е правилно и ще бъде
потвърдено. Съдът препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на осн. чл. 272 от ГПК.
При този изход на спора въззиваемата страна
има право на разноски за въззивното производство в размер на 360 лева (платено
адвокатско възнаграждение) съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за извършването им.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 5017/06.12.2018
г., постановено по гр.дело № 9565/2018 год. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на Г.Й.Г., ЕГН: **********
с адрес *** сумата от 360,00 лева, представляваща сторените
разноски в производството пред въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.