Присъда по дело №1521/2020 на Районен съд - Русе

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 1521/2020 г. на Русенския Районен
съд , І V н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила С. Г. Г. в това, че през периода
месец юли 2019 год. - месец юли 2020год.,включително, в гр. Русе, в условията на
повторност след като бил осъден - с Решение № 175/03.10.2007г. по гр.Д. №
1816/2007г. по описа на РС гр.Плевен,влязло в силана 30.10.2007г.,впоследствие
изменено с Решение № 117/29.01.2019г. на РС гр.Русе по гр.Д. №
7058/2018г.,влязло в сила на 06.03.2019г. да издържа свой низходящ - детето си В.
С. Г. , роден на 01.01.2006г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски – тринадесет месечни вноски по 200 (двеста) лева
всяка, всичко на обща стойност 2 600 (две хиляди и шестстотин) лева
престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 от НК.
Производството по делото е по реда на гл.27 от НПК – подсъдимият изцяло
признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и
дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
Съдът ,след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. Г. Г. е роден на 19.05.1975г. в гр. Русе, български
гражданин, със средно образование, разведен, работи, осъждан, ЕГН **********.
С Присъда № 137 от 07.l0.2019r.по НОХД № 1027/2019г.,по описа на
Районен съд гр. Русе, ,влязла в сила на 23.l0.2019r.,подс. Г. бил осъден за
престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, като му било наложено наказание
"пробация",включващо пробационните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, чрез явяване
и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно
лице,с периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца,като така определеното наказание
било изтърпяно в периода 19.12.2019г.-19.06.2020г.
Подс. С. Г. Г. и свид. Г. В. М. били съпрузи,като по време на брака им, на
01.01.2006г.,се родило детето им В. С. Г. . Около месец след раждането на детето
обв. Г. и свид. М. се разделили, като с Решение № 1751/03.10.2007г. по
гражданско дело № 1816/2007г. по описа на Районен съд гр. Плевен, влязло в
сила на 30.10.2007г.,бракът помежду им бил прекратен,а упражняването на
родителските права по отношение на детето В. С. Г. било предоставено на
майката - свид. Г.М.,която първоначално живеела в гр. Плевен,след което тя се
преместила да живее в гр. Русе. С това решение обвиняемият бил осъден да
заплаща на непълнолетния си син,чрез неговата майка и законен представител-
1

Г.М., месечна издръжка в размер на 80 лв. Подс. Николов знаел
за съдебното решение и вмененото му с него задължение.
Независимо от това той бездействал и не изпълнявал задълженията си за месечна
издръжка на детето си. По гражданско дело № 1816/2007г. бил издаден
изпълнителен лист. По молба на свид. М. и въз основа на изпълнителния лист,
било образувано изпълнително дело № 20189140400826/2018г. по описа на ЧСИ
№ 914 в Регистъра на Камарата на ЧСИ В.Н., като по делото не постъпвали
никакви плащания. По този повод през същата 2018г. свид. Г.М. подала тъжба
против подсъдимия в резултат на което той бил осъден с горепосочената
присъда. Известно време след подаването на тьжбата против подсъдимия
свид.Г.М. подала и искова молба до Районен съд гр. Русе, където било
образувано гр.д. № 7058/2018г., по описа на Районен съд гр. Русе, с искане за
изменение на размера на дължимата издръжка, която подс.Г. трябвало да
изплаща на детето си В.Г., роден на 01.01.2006г. Впоследствие с Решение №
117/29.01.2019г. по гражданско дело № 7058/2018г. по описа на Районен съд гр.
Русе, влязло в сила на 06.03.2019г., размерът на дължимата от подсъдимия
месечна издръжка бил увеличен от 80лв. на 200 лв. След влизането в сила на
съдебното решение, с което бил увеличен размерът на издръжката, на свид. М.
отново бил издаден изпълнителен лист, който бил приложен към горепосоченото
изпълнително дело, по което към онзи момент не били постъпвали никакви
плащания. Независимо,че бил признат за виновен и осъден с влязла в сила
осъдителна присъда, подс. С. Г. продължил да бездейства и да не изпълнява
задълженията си за издръжка към детето си. В тази връзка през 2020г. свид.Г.М.
подала отново тъжба против обвиняемия в Районна прокуратура гр. Русе и по
този повод било образувано настоящото досъдебно наказателно производство.
При проведените действия по разследване било установено,че подс. Г. дължал
месечна издръжка на непълнолетния си син за периода от месец юли 2019г.до
месец юли 2020г., т.е. 13 месечни вноски по 200 лв. всяка, всичкона обща
стойност 2 600лв. До приключване на разследването подс. Г. не изпълнил
задълженията си за процесния период.
Така с деянието си подс.Г., осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал.4 вр. ал. 1 от НК, тъй като през периода месец юли
2019 г. – месец юли 2020 г., включително, в гр. Русе, в условията на повторност,
след като бил осъден с Решение № 175/03.10.2007г., по гр.д. № 1816/2007г., по
описа на Районен съд гр. Плевен, влязло в сила на 30.10.2007г., впоследствие
изменено с Решение № 117/29.01.2019г., по гр. дело № 7058/2018г., по описа на
Районен съд гр. Русе, влязло в сила на 06.03.2019г., да издържа свой низходящ –
детето си В.Г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски -13 месечни вноски по 200 лв. всяка, всичко на обща
стойност 2 600 лв. Изпълнителното деяние на престъплението било извършено от
подс. Г. чрез бездействие, изразяващо се в неплащане на дължимите месечни
издръжки за детето му. От справката за съдимост на подс. Г. е видно, че същият е
извършил деянието в условията на повторност по смисъла на чл.28,ал.1 от НК,
тъй като е извършил друго такова престъпление за което не е изтекъл
2

петгодишният срок по чл.20 ал.1 от НК.
От субективна престъплението било извършено от подс. Г. виновно –с пряк
умисъл. Той съзнавал, че с посоченото съдебно решение е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето си, но въпреки това не изпълнявал задължението си.
Разпитан в качеството на обвиняем , С. Г. се признал за виновен и не дал
обяснения.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по
делото свидетели,както и от писмените доказателства идоказателствени средства
– справка за съдимост,с правка в УИС на Прокуратурата на Република България,
автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, удостоверение за раждане,за верен препис от съдебни решения,
справка от ЧСИ № 914 в Регистъра на Камарата Васил Николов, протоколи от
съдебни и следствени действия.
Въз основа на изложеното съдът намира,че подс.Г. следва да бъде признат за
виновен и да му се наложи наказание.
При индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.183 ал.4
от НК съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелства изразеното
съжаление. Като отегчаващи вината обстоятелство съдът отчита предходното
осъждане за същото престъпление и наличието на трудова ангажираност и
деклариран трудов доход от 900 лв., т.е. възможност за заплащане поне на
някаква част от издръжката. Трудовата ангажираност следва да се отчете именно,
като такова обстоятелство, защото поначало липсата и е единствената причина за
извършване на престъплението по чл.183 от НК. Въз основа на тези
обстоятелства и изложените по – горе съображения съдът определи за подс. Г.
наказание лишаване от свобода по чл.183 ал.4 от НК, като по подходящо по вид
от алтернативното пробация, ориентирано към средния размер при превес на
отегчаващите обстоятелства за срок от една година, както и кумулативното
наказание обществено порицание. Изпълнението на така определеното наказания
лишаване от свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три години на
основание чл.66 ал.1 от НК при наличието на всички формални предпоставки на
тази разпоредба.
Така определеното по вид и размер наказание според съда ще изпълни
целите по чл.36 от НК.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
3

Номер на акта:	92
Дата:	2 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20204520201521
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 септември 2020 г.

Присъда по дело №1521/2020 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите