РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Варна, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500432 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалби и на
двете страни по спора, разгледан с обжалваното решение № 186/24.02.2025 г.,
постановено по гр. д. № 565/2024 г. по описа на ОС – Варна.
Ищцата М. Г. Т., чрез процесуалния си представител адв. В., обжалва
първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявения от
нея против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
незаконно обвинение по ДП № 289/2022г. по описа на ОД на МВР,
преобразувано под № 137/2023г. на ОСлС – ОП Варна, за престъпление по
чл.252, ал.1 НК, приключило с постановление за прекратяване от 16.01.2024г.,
за горницата над присъдената сума от 8 000 лева до предявения размер на
иска от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024г.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на така обжалвания съдебен акт. Твърди се, че определяният от съда размер на
обезщетението е занижен и не съответства на изискването за справедливост по
см. на чл.52 ЗЗД, тъй като съдът не е отчел правилно всички относими
обстоятелства, в частност интензитета на извършените спрямо нея
процесуални действия, продължителността на досъдебното производство и
медийната разгласа, поради което и присъденият размер не възмездява
1
адекватно претърпените вреди. Изложени са аргументи в подкрепа на това.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска в
предявения размер.
Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от ОП – Варна, обжалва
първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, с която ПРБ е
осъдена да заплати на ищцата обезщетение за претърпените от
незаконосъобразното обвинение вреди в размер на 8 000 лева. Излагат се
доводи за произнасяне по недопустим иск, а в евентуалност и за неправилност
на изводите на съда за наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ПРБ и че присъдената сума от 8 000 лева е справедлив
размер на евентуално дължимо обезщетение. Относно последното се сочат
конкретни аргументи за неправилно приети или несъобразени релевантни
обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковата претенция изцяло,
евентуално присъждане на обезщетение в по-нисък размер.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор само срещу
подадената от Прокуратурата въззивна жалба и с който ищцата оспорва
същата като неоснователна.
Наред с въззивните жалби е подадена и частна жалба от М. Г. Т., с която
се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК
определение № 2354/21.05.2025г. Със същото съдът е изменил решението си в
частта относно разноските като е намалил присъдените в нейна полза
разноски от 4 910 лева на 1 004 лева. По подробно изложени доводи за
неправилно определяне на следващото се адвокатско възнаграждение в
нарушение на чл.78, ал.5 ГПК, се иска отмяна на същото, евентуално
определяне на адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1/2004г.
Срещу частната жалба е постъпил писмен отговор, в който се излага
становище за нейната неоснователност.
В с.з. жалбите, съответно подадените отговори, се поддържат.
За да се произнесе, в съответствие с правомощията си по чл.269
ГПК, въз основа на наведените във въззивните жалби оплаквания,
ангажираните доказателства и приложимия закон, настоящият състав на
АпС – Варна съобрази следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
ОС – Варна се е произнесъл по предявен от М. Г. Т. иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В исковата си молба ищцата е изложила твърдения, че чрез
притежаваното от нея търговско дружество „Денис – 1978“ ЕООД е
осъществяла дейност по изкупуване, изработка, преработка и продажба на
изделия от благородни метели, скъпоценни камъни и бижутерия, за което е
притежавала и съответните разрешителни документи. На 10.05.2022 г.
2
служители на ОД на МВР – Варна са извършили претърсване и изземване в
офиса на дружеството, както и на жилището й в гр. Долни Чифлик, при което
са иззети голямо количество златни накити, пари в брой и документи.
Въпросните действия са в рамките на образувано ДП № 289/2022 г. по описа
на ОД на МВР и са продължили от 16:30 часа до 23:00 часа. Същите са
станали достояние на нейните съграждани, тъй като офисът й се намирал в
централната част, на място с голям пътникопоток, в близост до учреждения и
търговски обекти. На следващия ден е била дадена и пресконференция за тази
акция, като ищцата е била посочена за лице, извършващо незаконна банкова
дейност и с криминалистически регистрации. Изнесена е била информация и в
централни и местни медии, подобно посочени. Досъдебното производство се е
водило под надзора на Прокуратурата, първоначално от ОД на МВР, а
впоследствие от ОСлО при ВОП. С Постановление от 16.01.2024 г. на
прокурор от ОП – Варна, производството е било прекратено поради липса на
извършено престъпление по см. на чл.252 НК и постановено връщане на
иззетите й вещи. Последното е сторено на 01.02.2024 г. Твърди се, че в
резултат на горните действия е претърпяла значителни по интензитет
неимуществени вреди – по време на обиските получила нервна криза и
астматичен пристъп, за което два пъти била викана Бърза помощ; с
отнемането на вещите и паричните средства била лишена от възможността да
упражнява дейността си за продължителен период от време, част от иззетите
бижута били взети от нея на консигнация, а искането й, направено в хода на
разследването същите да бъдат върнати не било уважено; било уронено
доброто й име /същата била дългогодишен учител и се ползвала с уважението
на своите съграждани/ и дискредитирана законно упражняваната от нея
търговска дейност; изпаднала в изолация, близките, познатите й и
съконтрахенти се отдръпнали, снаха й ограничила контакта с нейната внучка;
по време на разследването изпитвала притеснения, стрес и неудобство. Счита,
че на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговорна причиняването на тези вреди
е Прокуратурата на РБ, поради което и е предявила исковата си претенция за
заплащане на сумата от 50 000 лева като дължимо за тях обезщетение, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
21.03.2024 г.
С подадения писмен отговор в срока по чл.131 ГПК искът е оспорен от
Прокуратурата на РБ с възражения за неговата недопустимост и
неоснователност. По същество не се оспорва наличието на водено досъдебно
производство и че същото е прекратено, но се твърди, че отговорността на
прокуратурата може да бъде ангажирана на основание изчерпателно
изброените хипотези по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, които в настоящия случай не са
налице, тъй като срещу ищцата не е повдигано обвинение, а за извършените
на 10.05.2022 г. действия евентуално следва да отговаря ОД на МВР. Оспорва
се, че твърдените неимуществени вреди са единствено от процесното
наказателно производство, предвид водени срещу нея други дела, както и
извършена кражба на нейно имущество. Оспорва се и размера на
3
претендираното обезщетение като завишен и несъответен на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД.
Към настоящия момент между страните липсва спор относно
установената пред първоинстанционния съд и ангажираните доказателства
фактическа обстановка досежно воденото срещу ищцата наказателно
производство за престъпление по чл.252 НК, както и по хронологията на
извършените по него процесуални действия.
На 10.05.2022 г. в офис, ползван от дружеството на ищцата и дома й,
находящи се в гр. Долни Чифлик са били извършени при условията на чл.161,
ал.2 НПК процесуално-следствени действия по претърсване и изземване, при
което са иззети подробно описани в протоколите веществени доказателства -
значителен брой златни бижута, пари и документи. Обиските са във връзка с
водено срещу ищцата разследване за престъпление по чл.252, ал.1 НК
/извършване по занятие на финансови сделки без съответно разрешение/ по
образувано ДП № 289/2022 г., пр. пр. № 3040/2022 г. на ОП – Варна, в
присъствието на ищцата и са продължили от 16:30 часа до 23:00 часа. По
време на извършването им, поради влошаване на здравословното състояние на
ищцата, двукратно е бил викан екип на Бърза помощ, като в съставените
фишове са отразени диагнози – нервна криза /при първото посещение/ и
астматичен пристъп /от второто/.
На 11.05.2022 г. за извършените претърсвания и изземвания е било
съобщено на дадена от директора на ОД на МВР – Варна пресконференция.
Същите са отразени и в средствата за масова информация.
В хода на ДП № 289/2022 г., преобразувано поради възлагането му на
ОСлС в ДП № 137/2023 г. са били проведени множество разпити на свидетели,
огледи и експертизи на веществени доказателства. На 15.11.2023 г. ищцата е
била разпитана в качеството й на свидетел.
На 30.03.2023 г. М. Т. е поискала от органа по разследването да й бъдат
върнати част от иззетите вещи, по което искане с Постановление от 19.04.2023
г. е бил постановен отказ.
В приетите като доказателство преписки няма данни за извършвани
други процесуално-следствени действия с участието на ищцата М. Т., освен
гореописаните на 10.05.2022 г. и разпита от 15.11.2023 г. На същата не са
повдигани обвинения и налагани МНО.
С Постановление от 16.01.2024 г. на прокурор от ОП - Варна
разследването по ДП № 137/2023 г. е прекратено, на основание чл.243, ал.1, т.1
вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление.
Разпоредено е връщане на иззетите веществени доказателства, с изключение
на посочени банкноти, за които в хода на разследването е установено, че
съставляват фалшиви парични знаци. Съгласно приемо-предавателен
протокол от 01.02.2024 г. М. Т. е получила вещите си.
Не са спорни и обстоятелствата, че по друго водено срещу ищцата ДП №
145/2019 г. за извършени от нея престъпления по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 НК
4
и по чл.253, ал.4 вр. ал.2 НК, на 01.06.2022 г. е бил внесен обвинителен акт.
Образуваното по него НОХД № 539/2022 г. на ОС – Варна е приключило с
постановена на 15.11.2022 г. оправдателна присъда, потвърдена с решение на
АпС – Варна от 09.11.2023 г. по ВНОХД № 100/2023 г. и решение на ВКС от
03.07.2024 г. по КНОХД № 1132/2023 г.
Спорните въпроси между страните са относно това дали са налице
основания за ангажиране отговорността на Държавата, чрез нейния
правоохранителен орган – Прокуратурата, предвид липсата на повдигани
обвинения, какви по интензитет неимуществени вреди е претърпяла ищцата,
които да са в пряка причинна връзка с воденото процесно досъдебно
производство и какъв е справедливият размер на следващото се за тях
обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Към настоящия момент по въпроса дали в приложното поле на тази
норма се включва и хипотезата на прекратено наказателно производство без
ищецът да е имал процесуалното качество на обвиняем е налице образувано и
висящо тълкувателно дело № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС. До разрешаването му
по задължителен за съда начин с постановяване на решение, настоящият
състав споделя преобладаващата съдебна практика, обективирана в решение
№ 50009/08.02.2023 г. по гр.д. № 932/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №
631/27.10.2025 г. по гр. д. № 3145/2024 г., ІІІ г.о. на ВКС, решение № 50084/
30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022г. на ІІІ, г.о. на ВКС, решение №
232/23.04.2025 г. по гр. д. № 2516/2024г. на ВКС, ІV г.о. и решение №
43/31.01.2025 г. по гр. д. № 242/2024 г., на ВКС, ІІІ г.о., с която по същество се
приема, че Прокуратурата отговаря по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за вреди,
причинени от осъществена процесуална принуда по наказателно
производство, водено срещу ищеца и което е прекратено без да е било
повдигано обвинение. Мотивите за това са, че образуването на наказателно
производство, както и действията по разследване срещу дадено лице, са
предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за
вината на лицето и за повдигане на обвинение /чл. 215 и чл. 219 НПК/.
Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и
когато същите са неоснователни, те причиняват вреди. По правната си
същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до
повдигане на обвинение, е същият иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, тъй като
неоснователно е осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на
обвинение. Разликата в двата случая е в количеството на упражнената
5
принуда, именно защото не е повдигнато обвинение. Затова за неоснователно
упражнената принуда срещу лице, срещу което се води наказателно
производство, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното
производство е прекратено поради липса на доказателства или поради това, че
деянията му не съставляват престъпление, Прокуратурата на РБ носи
отговорност по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
В настоящия случай наказателното производство е образувано по
подадена срещу ищцата жалба и предмет на разследването са нейни деяния, за
които с постановлението за прекратяване е прието, че не осъществяват
фактически състав на престъпление. Това прави неоснователна осъществената
срещу нея държавна принуда, започнала с извършените претърсвания и
изземвания, поради което има право да търси обезщетение за вредите,
претърпени от тази неоснователна репресия именно от Прокуратурата и по
реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
По тези съображения доводите за недопустимост на иска, съответно за
неоснователност поради липса на процесуална и материалноправна
легитимация, както и че за вредите от извършените на 10.05.2022 г. от
органите на МВР, в условията на неотложност, процесуално-следствени
действия следва да отговарят те, а не Прокуратурата, са неоснователни.
От ангажираните по делото доказателства безспорно са доказани и
останалите предпоставки на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно претърпени
неимуществени вреди, които са в причинна връзка с воденото наказателно
производство по ДП № 289/2022 г. на ОД на МВР, преобразувано в ДП №
137/2023 г. на ОСлС.
От посочените по-горе фишове за оказана медицинска помощ, както и от
показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели –
Д.Г. /брат на ищцата/ и Е.А., се установява, че по време на извършване на
обиските в офиса и жилището й, М. Т. е получила „нервна криза“, изразяваща
се във високи стойности на артериалното налягане, замаяност и отпадналост,
а по-късно и астматичен пристъп. И двамата свидетели сочат, че е била силно
притеснена, принудена да седи на един стол, а когато е трябвало да отиде до
тоалет е била придружена от един от проверяващите. Свидетелите сочат също
така, че в дните след това била във влошено здравословно състояние,
отказвала да се храни, имала сърцебиене, световъртежи и безсъние, чувствала
се опозорена пред своите съграждани и клиенти, които след като разбрали за
проведената акция идвали да си търсят оставените златни предмети; офисът й
се намирал на центъра и мнозина били свидетели на случилото се, а на
следващия ден това било разгласено по телевизията и в други медии; в
първите дни нямала и пари, тъй като всичко й било иззето /св. Г./; за период от
около 25 – 35 дена не можела и да работи, отворила офиса си след това.
И двамата свидетели я описват като личност с авторитет в града, до
пенсионирането си била уважавана учителка /обстоятелство, установено и от
представените писмени доказателства/.
6
Св. Г. сочи и за настъпили семейни проблеми – снаха й се дистанцирала
и не разрешавала на дъщеря си /внучка на ищцата/ да контактува с нея.
Изводи за претърпените негативни изживявания, съпроводени и със
съответни клинични проявления, следват и от приетото по делото заключение
на СПЕ. Според същото при ищцата е констатирана симптоматика на реакция
на тежък стрес, посочено и в проведения след обиските консулт с психиатър, и
последвало разстройство в адаптацията – състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, които възникват в периода на адаптация към
значими житейски промени или към последиците на стресогенно житейско
събитие, каквото безспорно са извършените обиски от 10.05.2022 г. и воденото
наказателно производство. Към момента на обследването е установено високо
ниво на невротичност, раздразнителност, емоционална лабилност,
депресивност. Няма данни за провеждано психиатрично лечение, като за
овладяване на симптомите на тревожност и безсъние ищцата се е обръщала
към общопрактикуващия й лекар.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост, което съгласно разясненията на ППВС №
4/1968 г. предпоставя съвкупната оценка на всички конкретни обстоятелства,
определящи обема и интензитета на накърнените нематериални блага.
Съдебната практика, обективирана в множество решения на касационната
инстанция /напр. решение № 145/27.09.2022г. по гр.д. № 3365/2021г. на ВСК, 4
г.о.; решение № 50/14.03.2018г. по гр.д. № 2896/2017г. на ВКС, 4 г.о.; решение
№ 57/09.02.2016г. по гр.д. № 4671/2015г., 4 г.о. на ВКС и др./ е константна, че в
хипотезите на чл.2 ЗОДОВ такива обстоятелства са вида на нематериалните
увреждания, тежестта на престъплението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието
на ищеца, наложените мерки на принуда, отражението върху личния,
обществения и професионалния живот, разгласа и публичност на
обвинението, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането
на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването, наличието на предходни осъждания. От значение е още дали по
едно и също време ищецът е бил привлечен като обвиняем и по отношение на
други престъпни деяния – в този случай причинените неимуществени вреди са
във връзка с всички обвинения, но на обезвреда подлежат само по тези
обвинения, за които са налице основанията по чл.2 ЗОДОВ.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане се определя към
датата на деликта, изхождайки от обществено-икономическите условия в
страната, като присъдената от този момент лихва има компенсаторен
характер. Размерът на присъденото обезщетение също така, не може да служи
като източник за неоснователно обогатяване. Следва да се отчита и това, че
осъждането на Прокуратурата за заплащане на обезщетение съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което
само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
7
Съобразно това и въз основа на приетото за установено от фактическа
страна по настоящия спор, съдът намира, че справедливия по см. на чл.52 ЗЗД
еквивалент на претърпените от М. Г. Т. неимуществени вреди е сумата от
5 000 лева.
Към момента на образуване на наказателното производство ищцата М.
Т. е била на 67 години, бивша учителка, известна сред съгражданите си и
развиваща активна търговска дейност. В резултат на предприетите спрямо нея
действия същата е изпитала негативни изживявания, изразяващи се в стрес,
страх, безпокойство и притеснения, здравословни неразположения –
получените две кризи при извършените на 10.05.2022 г. претърсвания и
изземвания от офиса и жилището й, които процесуално-следствени действия
са продължили през значителен период от време /от 16:30 до 23:00/, а след
това безсъние, тревожност, лабилност. В исковата молба не са наведени
твърдения, а и не се установява по делото, да е настъпило влошаване на
онкологичното заболяване, от което ищцата страда от 2020 г., нито описаната
в амбулаторен лист от 02.10.2022 г. диагноза „остър гастрит“ да е в причинна
връзка с воденото наказателно производство.
Иззетите вещи и парични средства са създали затруднения в
упражняването на търговската й дейност - обстоятелство, създаващо
допълнителни притеснения и неудобства.
Обстоятелството, че офисът й се намира в центъра на града, както и
дадената гласност за извършените обиски от страна на разследващия орган, с
посочване на достатъчно данни за узнаване на личността й, са направили
същите достояние на нейните съграждани и клиенти, което допълнително е
засилило чувството за срам и злепоставяне. Макар и Прокуратурата да не
отговаря за интерпретацията и дадените квалификации в пресата,
обстоятелството, че информацията за отпочналото наказателно преследване е
разгласена по неин почин, поради което и търпените от ищцата негативни
последици от това разгласяване следва са бъдат взети предвид при определяне
размера на справедливото обезщетение.
Наказателното производство е водено по най-лекия състав на чл.252, ал.
1 НК, а продължителността на разследването от 1 година и 8 месеца е била
обусловена от необходимостта за установяването и извършването на разпити
на множество лица, имащи отношения вр. дейността на ищцата, както и
провеждането на експертизи и огледи на големия брой иззети веществени
доказателства. В същото време съдът отчита, че освен обиските от 10.05.2022
г. и извършения на 15.11.2023 г. разпит в качеството й на свидетел, по
наказателното дело не са извършвани други действия с участието на ищцата.
До повдигане на обвинение спрямо нея не се е стигнало, както и не са й били
налагани мерки за неотклонение, което сочи на по-нисък интензитет на
осъществената държавна принуда спрямо ищцата. Или негативните
изживявания, пряко свързани с процесното наказателно производство са
концентрирани преди всичко към момента на образуването му с
8
извършаването на обиските. Аргумент за този извод е и обстоятелството, че
независимо, че връщането на иззетите вещи е станало след прекратяването му,
ищцата е продължила да упражнява дейността си, като според свидетелите
прекъсването е било за около месец и това се е дължало най-вече на нейното
здравословно състояние. През м. 06. 2022 г., М. Т. е регистрирала ново
търговско дружество /“Заложна къща Моника 2022“ ЕООД/ със същия
предмет на дейност.
От значение за определяне на обезщетение в горепосочения размер е и
обстоятелството, че процесното наказателно производство не е бил
единствения стресогенен фактор за ищцата, оказващ влияние върху нейното
психо-емоционално и здравословно състояние. На 01.06.2022 г. за подобни
деяния, но касаещи друг времеви период, е бил внесен обвинителен акт срещу
нея /НОХД № 539/2022 г. на ОС – Варна/ и по повод на което разследване
също са били извършвани обиски и претърсвания в предходен период с
изземване на значителни парични суми, бижута и документи /съгласно
посоченото от свидетелите и отразеното в обвинителния акт/.
Съдът отчита и това, че докато последващото /процесното/ наказателно
производство е било висящо, са постановени двете оправдателни присъди /на
първоинстанционния съд и потвърдителното решение на АпС – Варна/ по
внесения обвинителен акт с основни мотиви за оправдаването, изведени от
новата тълкувателна съдебна практика по чл.252 НК, което означава, че към
м.11.2022 г., когато е постановена първата оправдателна присъда, съответно
м.11.2023 г., за ищцата са съществували обосновани очаквания, че и по новото
наказателно преследване не би следвало да се стигне до негативен за нея
резултат.
С оглед на така изложеното исковата претенция е основателна до размер
на сумата от общо 5 000 лева, като за горницата до претендираната сума от 50
000 лева искът следва да се отхвърли.
Поради частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първостепенния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът на М. Г. Т. е уважен за горницата над сумата от 5 000
лева до присъдените 8 000 лева и вместо него постановено друго в изложения
по-горе смисъл.
В останалата част за отхвърляне на иска за горницата над 8 000 лева до
претендираните 50 000 лева, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По подадената частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
С обжалваното определение първоинстанционният съд е намалил
присъдените в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение,
приемайки, че съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ същото се дължи
пропорционално на уважения размер от иска. В резултат на това е
постановено, че следващите се в полза на ищцата разноски са в общ размер на
1 004 лева, включващи в пълен размер на заплатените от нея държавна такса
9
/10 лева/ и разноски за СПЕ /260 лева/, както и съответното на уважената част
от иска адвокатско възнаграждение /744 лева, при общо заплатени 4 650 лева/.
Намаляването на адвокатското възнаграждение не е в хипотезата на чл.78, ал.5
ГПК, в каквато насока се излагат твърдения в частната жалба.
Този извод на окръжния съд се споделя от настоящата инстанция като
правилен и законосъобразен, съответен на приложимата разпоредба на чл.10,
ал.3 ЗОДОВ. Независимо от това обжалваното определение следва да бъде
отменено поради постановения различен резултат по съществото на спора и
произтичащото от него ново определяне на следващите за
първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Така при заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 4 650 лева
съответната част на уважения размер от иска е сумата от 465 лева, поради
което и при отчитане на дължимите в пълен размер разноски за заплатена
държавна такса и за възнаграждение на вещото лице /общо 270 лева/,
следващите се в полза на ищцата разноски за първоинстанционното
производство са в общ размер на 735 лева.
По разноските за настоящата инстанция:
Първоинстанционното решение е обжалвано и от двете страни по спора,
поради което с оглед частичното уважаване само на подадената от
Прокуратурата въззивна жалба, ищцата има право на разноски за заплатеното
от нея адвокатско възнаграждение съобразно уважения размер от иска й, което
съдът изчислява, че е в размер на 110 лева.
Заплатените държавни такси по въззивната и частната й жалби следва да
останат в нейна тежест, предвид неоснователността на първата и
обстоятелството, че в производството по чл.248 ГПК разноски не се
присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 186/24.02.2025 г. на ОС – Варна, постановено по
гр. д. № 565/2024 г. в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати
на М. Г. Т. обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, за горницата над 5 000 лева до присъдените 8 000 лева И ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Г. Т., ЕГН **********, против Прокуратурата
на Република България за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от воденото срещу нея ДП № 289/2022 г. на ОД на МВР,
преобразувано в ДП № 137/2023 г. на ОСлС при ОП – Варна, на основание
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за горницата над сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева до
присъденото от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 8 000
/осем хиляди/ лева.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 186/24.02.2025г. на ОС – Варна,
постановено по гр. д. № 565/2024 г. в останалата му част.
ОТМЕНЯ определение № 2354/21.05.2025г. на ОС – Варна,
постановено по гр. д. № 565/2024 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на М.
Г. Т., ЕГН **********, сумата от 845 /осемстотин четиридесет и пет/ лева,
представляващи разноски за първоинстанционното и въззивното
производството, съобразно уважената част от иска, на основание чл.10, ал.3
ЗОДОВ.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11