Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 08.10.2020
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шести октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н. Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2660 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 16.10.2019 г. по гр.д. № 69894/2018
г., СРС, ІІ ГО, 79 състав е признал за
установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** срещу
П.Е.М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „*******, ап. 127, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ, че П.Е.М., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 1 206,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от
01.06.2015 г. до 30.04.2017 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „*******,
ап. 127, с аб. № 195988, както и сумата от 25,53 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2015 г. до
30.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.07.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за цена на топлинна енергия
за разликата над уважения размер от 1 206,59 лв. до пълния предявен размер от 1
230,38 лв., или за размера от 23,79 лв.,
и за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г.; иска за цена на такса за услуга
дялово разпределение за разликата над уважения размер от 25,53 лв. до пълния
предявен размер от 38,84 лв., или за размера от 13,31 лв. и за периода от 01.05.2015г. до 31.05.2015 г., както и
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 75,97
лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до
29.06.2018 г., както и за сумата от 9,05
лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от
15.09.2016 г. до 29.06.2018 г. Признал
за установено по
предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу С.Д.Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж. к. „*******, ап. 127, установителни искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, че С.Д.Н., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата
от 1 206,59 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2017 г. по отношение на топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „*******,
ап. 127, с аб. № 195988, както и сумата от 25,53 лв., представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 11.07.2018 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 1 206,59 лв. до пълния предявен
размер от 1 230,38 лв., или за размера от 23,79
лв., и за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г.; иска за цена на такса
за услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 25,53 лв. до
пълния предявен размер от 38,84 лв., или за размера от 13,31 лв. и за периода от 01.05.2015 г. до 31.05.2015 г., както и
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 75,97 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 29.06.2018 г., както и
за сумата от 9,05 лв.,
представляваща мораторна лихва върху задължението за
цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 15.09.2016 г. до
29.06.2018 г. Осъдил
е П.Е.М., ЕГН **********,
с адрес: гр. С., ж. к. „*******, ап. 127 да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 47,39 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 45629/2018 г. по описа на СРС, 79
състав, както и сумата от 274,84 лв„ представляваща
разноски в исковото производство.
Осъдил е С.Д.Н.,
ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 47,39 лв„ представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 45629/2018 г. по описа на СРС, 79
състав, както и сумата от 274,84 лв., представляваща разноски в
исковото производство. Осъдил
е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Е.М., ЕГН ********** и С.Д.Н.,
ЕГН **********, и двете с адрес: гр. С., ж. к. „*******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 31,56 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението,
в частта, в която е прието за установено, че ответниците
дължат съответните суми за главница за ТЕ и цена на такса за услуга дялово разпределение, както и в частта на
разноските е обжалвано с въззивна жалба от
ответниците П.Е.М., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адв. Н.от САК, като
изрично се сочи, че се обжалва само размера на задължението на ответниците към „Т.С.“ ЕАД. Твърди се, че по делото има приети две ССЕ, но втората не е
обсъждана от съда, Счита се, че и втората ССЕ е неправилна, като дълимата сума следва да бъде намалена със 778,15 лв. Освен
това, следва да бъде намалена и със сумата от 33,22 лв., като погасена по
давност. Ищецът е извършил осчетоводяване за дялово разпределение, дължащо се
за м.06.2014 г., след като искът е бил заведен и ответниците
са направили възражение за изтекла погасителна давност. Моли да бъде отменено процесното решение по отношение на сумите, за които са
осъдени ответниците и бъде постановено ново правилно
решение. Претендира се присъждане на разноски.
Становището
на въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** по въззивната жалба, е докладвано на
следващия ден от съдебното заседание.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 и чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди,
че ответниците са потребители на
ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния топлоснабден имот като негови собственици,
поради което са обвързани от
общите условия на ищеца. За
процесния период за този имот
е доставяна топлинна енергия, поради което
ответниците
дължат заплащане
на цената за нея, като
съгласно общите условия потребителят следва да заплащаттоплинната енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се
отнася задължението, след което изпадат в забава за него.
Ответниците П.Е.М., ЕГН ********** и С.Д.Н., ЕГН ********** в
срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, с който не са оспорили исковете
по основание, а само по размер, с твърдението, че претендираната
сума не отговаря на действително потребената ТЕ, а и
с оглед на извършени от тях плащания.
На практика се обжалва само размера на дължимите
от ответниците суми с оглед твърдението на
извършените от ответниците плащания, погасителна
давност и при съобразяване на приетите по делото две ССЕ. Преди всичко следва
да бъде отбелязано обстоятелството, че между тях няма разлика в изводите. Във
втора ССЕ е посочено, че ответницете с молби от 03.06.2019 г. и от 18.06.2019г. са
приложили разписки за извършени плащания и банкови извлечения, като сумите са
осчетоводени при ищеца и са отчетени от вещото лице в основното заключение. За процесният период са приложени квитанции за сумите в общ
размер от 590,35 лв., от които главница от 493,45 лв. и лихва от 96,90 лв.
Извън процесният период са заплатени суми в общ
размер от 1 519,67 лв. главница и лихви. Не са представени документи за пащания на 639,91 лв., от които главница 567,67 лв. и лихви
от 72,24 лв. Платените суми на дата 10.05.2019 г. и 14.12.2018 г., в общ размер
370,02 лв. се отнасят за период, извън процесния м.
09.2018 г.-м.11.2018 г. При извършената рекапитулация, вещото лице е посочило,
че за процесния период са извършени плащания от общо 590,35
лв., от които главница от 493,45 лв. и лихва от 96,90 лв., а извън процесният период са заплатени суми в общ размер от
1 519,67 лв. В съдебно заседание проведено на 10.10.2019
г., вещото лице отново изрично посочва, че крайният неплатен остатък от сумата
за ТЕ е 2 460,77 лв., такса за дялово
разпределение е 77,68 лв., или общо
главница 2 538,45 лв., а за лихви 170,05 лв., които стойности са
съобразени от съда.
Относно възражението за погасителна давност, то съдът
е взел предвид, че за м.05.2015 г. сумата от 47,58 лв. е погасена по давност,
извършил е пресмятане, при което се е получила сума от 2 413,19 лв., от
която по ½ е дължима от всяка от страните. По същият начин е процедирал
относно задължението за главница за цена на такса за услуга дялово
разпределение. От сумата 77,68 лв. е извадил главницата от 26,62 лв.,
представляваща стойността на вземането за м.05.2015 г., т.е. давността е взета
предвид. Във въззивната жалба се сочи сумата от общо
33,22 лв., която е сфорирана от главница 22,44 лв./
сумата е по-малка от взетата от съда, но предвид забраната да се влошава
положението на обжалващия не следва да се изчислява с тази сума/ и лихва от
10,78 лв., която не се включва към главницата, поради което не се изчислява
общо с нея.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.10.2019 г. по гр.д.№ 69894/2018г. на СРС, ІІ ГО, 79 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.