№ 184
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110113037 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове от „.......... с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Д. Н. Н. за
сумата 7273,53 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 11.10.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 1167,56 лв. за периода от 15.06.2020 г.
до 21.09.2022 г., сумата от 38,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от
11.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение в размер на 8,17 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 55077/2022г. на
СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите
на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се
извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на
ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия,
действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният
имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо
дяловото разпределение. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение, количеството доставена топлинна енергия и претенциите за
1
лихва. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца ............ счита исковите претенции за
доказани и основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.
Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят
на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното
следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на
закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
По делото е приобщено копие на договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 16.10.1985 г. съгласно който Н Д Н. и Е Г Н.
купуват недвижим имот апартамент №9, находящ се в ............ Със смъртта на Н Д Н. на
23.03.2005 г. е прекратена съпружеската имуществена общност върху имота при хипотезата
на чл. 26, ал. 1 СК’85 (отм.) като по силата на чл. 27 СК’85 (отм.) дяловете на съпрузите са
равни, поради което и Е Г Н. е придобила ½ идеална част от имота по силата на
прекратяването. Останалата ½ идеална част е включена в наследството на Н Д Н. и е
придобита по наследство при равни квоти от съпругата и сина му при приложението на чл.
5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от приложимия закон за наследството като всеки от тях е придобил по
наследство по 1/4 идеални части. По делото нито се твърди, нито се установява
собствеността върху процесния имот да е прехвърлена преди исковия период. При тези
данни съдът формира извод, че през процесния период, за който ищцовото дружество
твърди да е доставяло топлинна енергия до процесния апартамент Е Г Н. и Д. Н. Н. са били
съсобственици на имота при квоти ¾ идеални части за Е Г Н. и ¼ идеaлна част за Д. Н. Н.,
поради което са имали качеството потребители на топлинна енергия съгласно дадените с ТР
2
2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС разяснения, респ. между тях и ищцовото
дружество е било налице облигационно отношение, което обстоятелство не е оборено по
никакъв начин в настоящото производство.
След смъртта и на Е Г Н. на 05.12.2021 г. всички нейни имуществени права,
задължения и фактически отношения са преминали в патримониума на настоящия ответник,
в качеството му на единствен наследник по закон съгласно удостоверение за наследници с
изх. №7070/15.11.2024 г., издадено от Столична община, район Красна поляна. Съгласно чл.
48 ЗН наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. При откриване
на наследството, което е станало със смъртта на наследодателя лицата, които имат право да
наследяват, в случая ответника, се призовава към наследяване като придобиването на
наследството става с приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от
датата на откриване на наследството. В случая наследникът - ответник не е оспорил факта
на приемане на наследството, поради което съдът приема за неоснователни твърденията му,
че не се е намирал в облигационна обвързаност с ищеца, тъй като се установи, че не само е
придобил идеални части от правото на собственост върху имота по наследство преди
исковия период, а и след смъртта на Е Г Н. вече като неин правоприменик отговаря за
поетите от нея задължения да заплаща топлинна енергия в качеството й на собственик на ¾
идеални части от имота. Следователно се налага извод, че между страните съществува
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на
което за ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена.
Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на
топлопреносното предприятие, одобрени с Решение №ОУ-1/27.06.2016 г.от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. Същите са влезли в
сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество. Влизането в сила на ОУ
не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ -
няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.
Констатирано е, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление, както и
такава за битовото горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация. Доставената
топлинна енергия за отопление на имота е била определяна въз основа на служебен отчет
поради неосигурен достъп на 3 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, като
количеството е определено в съответствие с максималния разход за сградата при 3 броя
отоплителни тела. Сумите за топла вода периода са определяни на база ‚служебен отчет“ за
два броя потребители при норма на разход 140куб.м. за 1 потребител за едно денонощие.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, са изчислени в съответствие
с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния
отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост,
действащи през процесния период. От заключението на съдебно–техническата експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че стойността
на потребената топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е в размер на 6899,29
лева.
От приетото заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като
съответно на събраните доказателства, се установява, че за процесния период ищецът е
издал общо 51 фактури и са издадени кредитни известия към тях на основание изготвените
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Вещото лице
констатирало, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за периода
3
м.05.2019 г. – м.04.2021 г. е в размер на 7271,54 лева.
Ответникът не представя доказателства да са заплатени каквито и да е суми за
процесния период, поради което съдът приема, че същият дължи заплащането на потребена
топлинна енергия в размера установен от заключението на съдебно – техническата
експертиза, поради което съдът намира иска за топлинна енергия за основателен до сумата
6899,29 лева, като за горницата до пълния претендиран размер подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на част от вземанията за периода 01.05.2019 г. до 11.10.2019 г.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия единствено за м.05.2019 г. които
възлизат на 130,38 лева, при съобразяване на дължимата цена за реално консумирана
топлинна енергия за периода съгласно заключението на СТЕ. Доколкото възражението на
ответника за погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата
претенция на ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде
уважена само за сумата 6768,91 лева като за горницата до 6899,29 лева подлежи на
отхвърляне като погасена по давност.
Към дължимата сума за топлинна енергия от ответника следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., възлизащи на 38,47 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
4
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Съгласно сключения между „.......... като възложител и ............ като изпълнител,
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, заплащането на цената на тази услуга се извършва от възложителя, който на
основание чл. 22, ал. 2 от ОУ получава стойността на тази цена от крайните клиенти,
какъвто е ответника. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна
енергия да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято
цена се определя в договора, сключен между него и топлинния счетоводител, като е без
значение факта дали топлофикационното дружество е платило предварително или не тази
цена на търговеца, извършващ услугата. Меродавно е единствено обстоятелството услугата
да е била извършена, а в случая това се установява от приобщените писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 1073,27 лева като за
разликата до пълния претендиран размер 1167,56 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 8,17
лева се явява неоснователна.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените и претендирани за двете производства разноски съобразно размера
на уважените претенции, от които 714,69 лева - за платена държавна такса, депозити за вещи
лица и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП в настоящото производство и сумата 204,03 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП за заповедното производство.
Ответникът, който е представляван и в двете производства от адв. С. П. от САК при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, за което са представени договори за правна защита и
съдействие, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за заповедното и за
настоящото производство. Представените декларации в този смисъл, водят до прилагане на
разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния им представител следва да се определи
адвокатско възнаграждение, което ищецът да бъде осъден да заплати съразмерно на
отхвърлените части от исковите претенции.
5
Съдът приема, че извършените от процесуалния представител на длъжника действия в
хода на заповедното производство се свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби
и при съобразяване актуалната практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-
438/2022 г., според която ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, счита че възнаграждението
следва да бъде определено на сумата 50,00 лева, от които съразмерно с отхвърлената част от
исковете следва да му се присъди сумата 3,57 лева.
По отношение на разноските за настоящото производство следва да се посочи, че
съобразявайки цитираното по-горе решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г.,
съдът има право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на
адвокатските услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или
решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена.
Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки
от правната и фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния
представител дейност в защита интересите на длъжника и размера на защитавания интерес,
счита че определеното в размер на 400,00 лева възнаграждение отразява реалната цена на
положения от процесуалния представител на ответника труд, от което съразмерно с
отхвърлената част от исковете следва да му се присъди сумата 28,60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ............
дължи на „.........., ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 6768,91 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021г.,
ведно със законна лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1073,27 лв. за периода от 15.06.2020 г. до 21.09.2022 г., сумата от 38,47 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019
г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 11.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №
55077/2022г. на СРС, 71 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД,
ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 6768,91 лева до пълния предявен размер и за периода
01.05.2019 г. до 31.05.2019 г. като погасен по давност и като неоснователен и по чл. 422
ГПК вр. ал. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за разликата над 1073,27 лева до пълния предявен размер
и за сумата 8,17 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 21.09.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 55077/2022г. на
СРС, 71 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Н. Н. ЕГН ********** с адрес: гр. ............ да заплати на „.........., ЕИК
........... със седалище и адрес на управление: гр. ........... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
714,69 лева – разноски в настоящото производство и сумата 204,03 лева - разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „.........., ЕИК ........... със седалище и адрес на управление: гр. ........... да
заплати на адвокат С. П. с адрес: г..............., ет. 6на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 28,60
лева – възнаграждение за процесуално представителство на ответника Д. Н. Н. ЕГН
6
********** по гр.д. №13037/2023 г. на СРС 71 състав и сумата 3,57 лева възнаграждение за
процесуално представителство на длъжника Д. Н. Н. ЕГН ********** по ч.гр.д.
№55077/2022 г. на СРС 71 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
.......... .............
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7